Глава 15
КАТЮШКА
Погледнах нагоре, когато вратите на спешното отделение се отвориха за милионен път и най-накрая откриха единствения човек, когото отчаяно исках да видя. Грим пристъпи през вратата, сега облечен в чисти дрехи, а косата му беше мокра от душа. По лицето му имаше няколко порезни рани, но иначе изглеждаше добре.
Благодаря на Бога за това. Не бях сигурна, че ще мога да понеса някой друг, за когото ме е грижа, да бъде наранен.
Скочих от стола си и се втурнах към него. Той ускори темпото си и ме обгърна с ръце, щом стигнахме един до друг.
– Вече съм тук. – Успокои ме той, докато прокарваше ръка по косата ми. – Има ли новини за Скраб?
– Нищо – отговори Грейв вместо мен. – Той е в операционната. Има още около три часа от това, което ми каза сестрата преди около петнайсет минути. Куршумът е попаднал близо до гръбначния му стълб. Получил е още един изстрел в лопатката си. Каза, че е разкъсала артерия и е разбила рамото му. Проклето чудо е, че Скраб все още е жив.
– Трябва да прегледаме бебето ти – каза тихо Грим, като ме погледна.
Поклатих глава.
– Не. Не и докато не излезе от операционната зала.
– Да. – Грим се втренчи в мен, свеждайки очи към мен. Поклатих глава към него. Исках да бъда тук, в чакалнята, в случай че някой дойде с някакви новини за Скраб. – Няма да спечелиш този спор. Той ще те разсее, докато чакаме да излезе от операционната.
Той хвана ръката ми в своята и ме поведе през болницата, сякаш беше неин собственик, без да му пука за недоверчивите погледи, които му хвърляше болничният персонал. Ядосано изпъшках зад гърба му, а по-късите ми крака се мъчеха да се справят с по-дългите му крачки.
Когато най-накрая стигнахме до отделението, което търсеше, той намери лекаря, когото изглежда търсеше.
– Д-р Холанд, зает ли сте?
Докторът се обърна към него и се усмихна, като протегна ръка.
– По дяволите, Грим. Минаха няколко години, откакто не си бил в тази болница. Какво мога да направя за теб?
– Тя е бременна – почти в края на първия триместър. Не са ѝ правени никакви изследвания. – Каза му Грим. Извъртях очи. Той се държеше така, сякаш не можех да говоря от свое име.
Д-р Холанд кимна.
– Хайде. Ще те вмъкна.
След като стигнахме до стаята, д-р Холанд ми подаде една рокля.
– Трябва да прегледам шийката на матката, така че просто се преоблечи в нея. Нека Грим ми съобщи, когато приключите с преобличането.
Той излезе от стаята. Грим хвана лицето ми в ръцете си и нежно ме целуна – внезапна промяна в сравнение с хапливото му, властно поведение, което имаше преди малко.
– Справяш се добре, мило момиче. – Каза тихо той. Долната ми устна потрепери, а в очите ми се появиха сълзи. Трябваше ми всичко, за да запазя самообладание. – Само още малко, добре? Щом Скраб е в стаята за възстановяване, ще се наспим, добре?
Кимнах, като се опитвах да не плача. Грим поклати глава към мен.
– Плачи по-късно, мило момиче. Не точно сега. – Каза ми тихо. Кимнах и затворих очи, чакайки сълзите да отминат.
След като се преоблякох в дадената ми рокля, той отново повика д-р Холанд. Не отне много време на д-р Холанд да завърши обстойния си преглед на мен и, честно казано, бях притеснена, че нещо може да е необичайно.
– Въз основа на последната ви менструация, днес сте в тринадесета седмица, което означава, че официално сте излезли от първия триместър. Гаденето ви трябва да започне да спира. – Информира ме той. Въздъхнах с облекчение. – Трябва да направя ултразвук, но той може да почака, докато Скраб излезе от операционната зала и се привърши, ако предпочитате. – Усмихна се с малко разбиране. – Сигурен съм, че бихте искали той да участва в него.
– Да – казах веднага.
Той кимна.
– Добре. Всички сте готови тук. Просто продължете да приемате пренаталните си лекарства и всичко би трябвало да е наред. – Каза ми той. – Не забравяй да се обърнеш към редовен акушер-гинеколог, след като се върнеш у дома, добре?
След като се облякох, Грим ме заведе обратно в чакалнята, в която бях първоначално. Грейв все още беше там. Очите му бяха кръвясали, но беше буден и пиеше чаша кафе с пара. Той преглътна една глътка, без дори да се стресне от температурата на течността. – Какво се случи в скривалището? – Попита Грейв, когато Грим седна и ме изтегли в скута си.
– Алексей е мъртъв – каза Грим тихо. Вдигнах очи към него. Той се наведе и нежно допря устни до моите. – Сам прерязах гърлото на кучият син. Алехандро и Джоуи ще се заемат с разчистването и ще намерят всички жени и деца, които е държал. Бурята от гадове приключи.
Горещи сълзи на щастие се плъзнаха по бузите ми. Не можех да ги задържа. Беше свършило. Най-накрая се бях освободила от това шибано чудовище.
Грим притисна устните си към моите.
– Всичко свърши, мило момиче. – Обеща той. – Няма да ти се налага да се тревожиш за него повече.
Обвих ръце около врата му и отпуснах глава на рамото му, оставяйки очите си да се затворят. Знаех, че Грим ще ме събуди веднага щом получи новини за Скраб, но след всичко, което се беше случило, и сега, когато всичко най-накрая беше приключило, просто имах нужда от една шибана дрямка.
***
Когато се събудих, лежах върху нещо удобно и нечия ръка беше увита около мен. Бавно отворих очи и видях как Скраб прокарва тъмните си очи по лицето ми, а на устните му се появява крива усмивка.
– Здравей, принцесо. – Тихо ме поздрави.
Засмях се със сълзи, докато притисках устните си към неговите.
– Мислех, че си умрял заради мен. – Задуших се, докато затварях очи, а горещи сълзи се плъзгаха по бузите ми. Скраб притисна устни към клепачите ми, преди да целуне всяка от сълзите ми.
– Казах ти, че няма да те оставя – заговори Грим. Притиснах се по-близо до Скраб, щастлива, че е буден и жив. – Той е твоята константа, помниш ли?
Отново отворих очи, като ги оставих да срещнат тъмните очи на Скраб.
– Обичам те – прошепнах аз. – Обичам те толкова много.
Той ми се усмихна.
– Обичам те. – Отговори. Притисна устни към върха на главата ми. – Сега се върни да спиш. Няма да отида никъде. – Увери ме той.
– Не искам да заспивам – проплаках. – Искам да съм будна с теб.
– Жено, ако не си вдигнеш задника да спиш и не се погрижиш за себе си и за бебето, ще те заведа в банята и ще те чукам, докато не изпаднеш в безсъзнание в ръцете ми – предупреди ме Грим.
Скраб изохка, докато търкаше носа си с моя.
– Ще му позволя, бейби. Не си мисли, че няма да го направя. – Предупреди ме Скраб. Изстенах. Нямах енергия за секс. – Трябва да си починеш. Последните няколко дни бяха стресиращи за теб.
Натъжих се. Грим ме покри с елека си и притисна устни отстрани на главата ми.
– А сега лягай да спиш. – Прошепна в ухото ми той. – Когато се събудиш, старците ти все още ще бъдат тук – живи и здрави. – Увери ме той.
Въздъхнах.
– И двамата сте задници – измърморих, но комбинацията от миризмата на одеколона на Грим и топлината от това, че бях увита в ръката на Скраб, ме приспиваше.
– Това е моето момиче. – Прошепна Скраб. – Спи, бейби.
Назад към част 14 Напред към част 16
