Глава 16
СКРАБ
Нежно прокарах ръка нагоре-надолу по гърба на Катюшка под елека на Грим. Тя спеше спокойно, а гърдите ѝ бавно се издигаха и спускаха с всеки нежен дъх, който поемаше. Грим похърка, когато се събуди в стола, на който седеше. Щом отвори очи, той погледна към жената, която лежеше в ръцете ми.
– Тя все още е добре? – Попита грубо, а гласът му все още беше силно оцветен от съня.
– Да – отговорих тихо. – Тя е добре – уверих го.
Той разтегна мускулите си и се изправи от стола.
– Трябва да стигна до клуба. Трябва да се обадя за църквата, а Трикси вероятно ще иска да организира някакво прощално парти за всички останали клубове, преди да си тръгнат, ако се чувства по-добре, така че ще трябва да организирам това.
Кимнах му. Той внимателно свали елека си от Катюшка и го замени с моя. Преметна елека си на раменете.
– Ще дойда да те проверя по-късно. – Каза ми той.
– Когато дойдеш, донеси ѝ някакви дрехи. – Казах му аз. – Тя има нужда от душ. Ще накарам болницата да ѝ донесе малко храна, когато се събуди.
Той кимна.
– Грейв ще дойде да остане при вас. – Информира ме той.
Въздъхнах.
– Грим, заседнах в този проклет бункер с него за два проклети дни – оплаках се аз. – Имам нужда от шибана почивка от него. Прекалено много се оплаква.
Грим изхърка.
– Честно казано, той вероятно го е направил само за да предпази Катюшка от шибания ужас. Същото прави и с Трикси. – Информира ме той. Въздъхнах. – Освен това Грейв е единственият човек, когото успях напълно да вкарам в крак с всичко, така че той е единственият член на клуба, на когото мога да позволя да остане за защита.
Кимнах в знак на разбиране. Грим прокара ръка по русата коса на Катюшка и се наведе, за да натисне целувка по бузата ѝ.
– Кажи ѝ, че ще се върна. – Каза ми той.
– Разбирам.
Той излезе от стаята, а Грейв се вмъкна вътре веднага след него. Той се намръщи към мен.
– Още веднъж ако ме уплашиш толкова, Скраб, и сам ще те вкарам в гроба. – Скара ми се той. Посочи с пръст жената в ръцете ми. – Писъците, които излязоха от устата ѝ, ме разтърсиха до дъното на душата ми. Не искам никога повече да чувам тези глупости.
Докоснах с устни слепоочието ѝ.
– Съжалявам, братко – измърморих аз. И наистина исках да го кажа. Но бях реагирал с инстинкт, а моят инстинкт е винаги да защитавам Катюшка.
Той въздъхна и седна на старото място на Грим.
– Това е, което накара Грим да изтича при нас. – Информира ме той. Вдигнах поглед към него. Дори не знаех, че той се е появил. – Чул е, че Алехандро вика за подкрепление, но е знаел, че всички останали са се справили. Каза, че когато писъците ѝ отекнали в гората, той се затичал. Знаел е, че нещо се е случило с теб, и се е страхувал, че тя ще се самоубие, без дори да се опита да го направи.
Намръщих се и стегнах ръце около жената, която се беше свила на гърдите ми. Никога не съм искал да я ужасявам така, но ако нещо се случеше с нея, никога нямаше да си го простя. Никога повече нямаше да бъда същият човек.
– Не успях да го попитам тази сутрин, но Алексей? Каква е информацията за него? – Попитах Грейв.
– Мъртъв – каза ми Грейв. – Грим каза, че сам му е прерязал гърлото.
Това определено беше в стила на Грим, когато някой се гавреше с хората, за които го беше грижа.
А всички знаехме, че Грим държи на Катюшка.
Опитах се да раздвижа тялото си, за да ми е по-удобно, и изхърках, когато болката се разнесе по гърба и рамото ми. Грейв се изправи мигновено.
– Какво става, братко? – Попита тихо той.
– Болка. – Изсумтя. Вдъхнах плитко. – Майната му. – Проклех. – Не трябваше да мърдам.
Грейв натисна бутона за медицинската сестра и внимателно вдигна Катюшка от леглото ми, като внимаваше да не я събуди. След минута в стаята влезе медицинската сестра. Дишането ми беше повърхностно и аз стисках перилата на леглото, като правех всичко възможно да не крещя. Тази гадост боли.
– Всичко наред ли е? – Попита тя.
Опитах се да се преместя отново и едва се сдържах да не изкрещя от болка.
– Има нужда от болкоуспокояващи – каза Грейв на сестрата.
Тя погледна картата в края на леглото ми и очите ѝ леко се разшириха от ужас.
– Закъсняли си с няколко часа. – Призна тя. – Ще донеса някои много бързо. Сигурно са ви пропуснали по някакъв начин при смяната на смените. – Каза тя, докато излизаше от стаята. Не ми пукаше как са ме пропуснали. Единственото, което знаех, беше, че имам нужда от проклети болкоуспокояващи.
Катюшка се събуди, а Грейв беше първият човек, когото видя. Тя огледа стаята и погледите ѝ попаднаха върху мен. Тези сини очи се разшириха от страх.
– Скраб? – Попита, а гласът ѝ се чупеше.
– Добре съм, принцесо – казах ѝ през зъби. – Само ми дай няколко минути, да? – Тя кимна, но меката ѝ ръка покри моята и тази малка частица ми донесе мъничко утеха през нажежената до бяло болка, която разкъсваше шибания ми гръб.
Медицинската сестра се върна в стаята минута по-късно, докато Грейв правеше всичко възможно да отвлече вниманието на жената от болката, която беше ясно изписана на лицето ми. Тя ме свърза с морфин и натисна бутона вместо мен.
– Това може да се натиска на всеки петнайсет минути. – Информира ме тя. – Вероятно ще е най-добре, ако просто поспиш за известно време, докато болката се овладее отново. – Каза ми тя.
Кимнах ѝ, като вече започвах да се чувствам сънлив. Грейв премести стола от другата страна на леглото ми.
– Ще държа бутона натиснат. – Каза ми той. – Почини си малко, Скраб. Получи няколко адски добри удара.
Погледнах към Катюшка.
– Хайде, принцесо – извиках уморено.
Тя не губи нито миг. Стана и внимателно се намести на леглото до мен. Грейв нежно ме завъртя, така че да съм по гръб, а главата ми да е върху бедрата ѝ. Обвих здравата си ръка около краката ѝ и затворих очи, докато тя опираше главата си в стената. Тя успокоително прокара пръсти през косата ми.
– Поспи малко. – Прошепна тя. – Грейв ще се погрижи нищо да не ми се случи.
Кимнах, като вече започнах да дремя. Не можех да се преборя с болкоуспокояващото, а и честно казано, не исках да го правя. Исках да спя, докато тази шибана болка не изчезне.
Назад към част 15 Напред към част 17
