Глава 17
КАТЮШКА
Вдигнах поглед от лицето на Скраб, когато Грим влезе в стаята и пусна една чанта на пода до вратата. Двамата с Грейв гледахме „Спонджбоб“, но той също беше отворил вратата и беше зает да проверява всяка медицинска сестра, която минаваше през стаята. Грим свъси вежди, когато се изсмях на Грейв, докато той мърмореше под носа си, че Грим му пречи да вижда.
– Всичко наред ли е? – Попита най-накрая Грейв своя президент.
– Всичко е наред. Трикси все още не се чувства толкова добре. – Каза той, споменавайки старата дама на Алекс. Грейв се изправи при тази новина, вперил поглед в своя президент. Бях разбрала, че Трикси означава нещо и за двамата мъже. Грейв ѝ беше писал съобщения от време на време. – Алекс разбра, че е спряла да си взима лекарствата, защото си е мислела, че се чувства по-добре, и сега на практика се връща в изходна позиция.
– Майната му. – Прокле Грейв, като грабна коженото си яке и го наметна на раменете си. – Отивам там. Вероятно има нужда от някой, който да гледа децата.
Грим кимна и потупа Грейв по гърба.
– Дръж ме в течение. – Нареди той.
Грейв бързо се измъкна от стаята. Грим затвори вратата след себе си и се приближи до мен. Хвана лицето ми в ръцете си и притисна устни към моите в бавна целувка, която разкъса сетивата ми.
– Как е той? – Попита, когато се отдръпна от мен и седна на стола, който Грейв беше заел.
– Събуди се от болки преди няколко часа – казах на Грим. Грим се намръщи. – В момента е на морфинова капка. Медицинската сестра дойде преди около трийсет минути и ни каза да не натискаме повече бутона. Докторът иска да го види, така че трябва да е буден и в съзнание.
Грим кимна, като вдигна поглед към предаването по телевизора.
– Добър избор. – Измърмори, докато се облягаше назад на стола, а очите му се затваряха. – Събуди ме, когато дойде докторът. – Нареди той.
Погледнах надолу към Скраб точно когато вратата се отвори и лекарят влезе.
– Все още не се е събудил? – Попита Докторът. Грим въздъхна, изправяйки стола си обратно. Намръщих се на президента на MC. Изглеждаше толкова изтощен.
– Буден съм. – Измърмори Скраб уморено.
С помощта на Грим успяхме да ме свалим от леглото и да поставим възглавница под главата на Скраб на мястото, където бяха бедрата ми, без да разтърсим Скраб. Леко се препънах, краката ми бяха изтръпнали от дългото седене в едно и също положение. Грим хвана кръста ми в ръцете си, като ме изправи на крака.
– Ето. Седни. – Нареди ми Грим да седна на стола, който той заемаше.
Той застана настрана, за да мога да наблюдавам лекаря.
– Добре, Скраб, трябва да прегледам раните ти. – Каза Доктора.
Скраб кимна.
– Продължавайте и разтворете халата – каза Скраб на лекаря. – Под него съм облечен с панталони.
Когато докторът отвори престилката, върху гърба на Скраб имаше две големи превръзки. Той отлепи тази от долната част на гърба, близо до гръбначния стълб, и аз изтръпнах от ужас, а ръцете ми полетяха към устата. Грим сложи ръка на рамото ми, докато аз се взирах в гърба на Скраб. Беше много по-лошо, отколкото си бях представяла.
– Изглежда добре в момента. – Каза Лекарят на Скраб.
– Изглежда добре? – Изпищях. Грим нежно стисна рамото ми.
– Рамото е това, за което съм по-загрижен. – Призна той. Започна да сваля превръзката. Преглътнах повърнатото. Изглеждаше ужасно. – След като това заздравее, вероятно ще се наложи хирург по твой избор у дома да влезе в рамото ти и да го оперира няколко пъти, за да го възстанови напълно, ако искаш да върнеш пълното му движение.
– Скраб – прошепнах, докато се взирах в рамото му. Не можех да откъсна очи от него.
Не само че имаше рана от куршум, но и лопатката му беше черна, синя и лилава; беше силно подута.
Грим се наведе и притисна устни към върха на главата ми.
– Той е добре, мило момиче. – Успокои ме. Скраб просто продължаваше да държи лицето си заровено във възглавницата, а тялото му беше напрегнато.
– Когато овладеем нивото на болката ти, искам да се опитам да те накарам да се разхождаш. – Каза лекарят на Скраб, докато сестрата започна да обработва раните му. – Колкото по-скоро започнеш да се разхождаш, толкова по-скоро ще мога да те освободя и да ти позволя да се върнеш в дома си. Но искам да се срещнете с главния лекар, за да може той да следи рамото. Но със сигурност ще се нуждае от поне два кръга операции. – Каза лекаря. – И то само ако не го претоварвате и изпълнявате нарежданията ми. Прекаленото му използване само ще го увреди допълнително и ще удължи още повече времето за възстановяване.
Скраб кимна.
– Ще ти сложа хидрокодон – да видим дали няма да успеем да започнем с него. Не искам да си зависим само от морфина. Ако успеем да контролираме нивото на болката ти с него, тогава ще започнеш да ходиш.
След като лекарят и медицинската сестра излязоха от стаята, Скраб погледна към Грим.
– Имам нужда от помощта ти, за да се обърна на гърба си.
Грим се приближи до Скраб и му помогна да се преобърне, като движенията им бяха бавни и отмерени. Изтръпвах всеки път, когато Скраб стенеше от болка.
Изправих се и му помогнах да нагласи възглавниците, така че да му е удобно, след като вече беше по гръб.
– Ебаси, как Грейв се справи с тази гадост? – Попита Скраб, докато вдишваше плитко, а потта се стичаше от слепоочието до челюстта му. Взех една кърпа и я избърсах. Той хвана ръката ми в своята и сплете пръстите ни. Нежно стиснах ръката му, като го уверих, че съм там.
– Неговите не бяха толкова лоши, колкото твоите, братко. Алекс успя да играе на доктор на Грейв на верандата си. На теб ти е била необходима операция и за двете рани от куршуми. – Напомни Грим на Скраб.
Прокарах другата си ръка по челото на Скраб.
– Добре ли си? – Попитах го тихо.
Той обърна ръката ми и притисна целувка към дланта ми.
– Ще се справя, принцесо. – Увери ме той. Погледна към Грим. – Помогни ѝ да си вземе душ, добре?
Засмях се тихо.
– Скраб, мисля, че забравяш, че не аз съм тази, която е пострадала – казах му. Той ми намигна с усмивка и душата ми се стопли, когато видях, че все още е толкова непринуден въпреки факта, че в момента е осакатен. – Мога да се къпя сама. Освен това, какво ще стане, ако имаш нужда от помощ? – Попитах го. – Ще ти трябва Грим.
Той вдигна дистанционното, на което имаше бутон за медицинската сестра, и ми се усмихна.
– За това се плаща на болничния персонал, принцесо. – Той постави дистанционното обратно и обви ръка около тила ми, като приближи устните ми до своите. Изстенах, докато ме целуваше, а езикът му се плъзгаше по моя. – А сега го остави да се погрижи за теб, бейби.
Надух се.
– Иска ми се да можеш да се присъединиш – прошепнах аз.
Той ми се усмихна.
– Повярвай ми; ще го направя веднага щом отново съм в състояние да функционирам правилно. – Увери ме той.
Погледнах към Грим. Той мълчаливо протегна ръка към мен, оставяйки ме да взема решение дали искам да отида с него, или не. Прехапах нервно долната си устна. Все още не бях готова да напусна страната на Скраб, дори само да отида да си взема душ в прилежащата баня.
– Принцесо – успокои ме Скраб, като постави ръка на бедрото ми – Грим ще бъде наоколо – понякога дори когато мен ме няма. – Напомни ми той. Стрелнах разтревожените си очи към неговите. Той нежно стисна бедрото ми. – Няма да ходя никъде, но Грим просто иска да се грижи за теб, принцесо. Позволи му да го направи.
Бавно изпуснах дъха, който не бях осъзнала, че съм задържала, и поставих ръката си в тази на Грим. Той нежно ме издърпа от леглото и хвана бедрата ми, придърпвайки ме към себе си. Ръцете ми се сплескаха върху гърдите му над елека, докато го гледах изпод мигли. Той леко прокара устни по моите.
– Вярваш ли ми, мое сладко момиче? – Попита ме той.
Кимнах веднага. Може би преди се страхувах от него, но сега знаех, че Грим никога няма да ме нарани.
– Добре. Тогава ми вярвай, когато казвам, че никога няма да направя нищо, за да ти навредя, и винаги ще правя всичко по силите си, за да се грижа за теб. – Увери ме той. Устните му потрепнаха. – Това означава, че понякога трябва да правя глупости, които ти не можеш да понасяш, дяволе.
Кимнах. Вече знаех това.
– Искам да я чуя да крещи, Грим. – Каза Скраб на своя президент.
Изчервих се, когато Грим се усмихна злобно към мен. Коремът ми се сви, а областта между краката ми пулсираше за него.
– Изглежда, че имам предизвикателство в ръцете си. – Въздъхна той.
Назад към част 16 Напред към част 18
