Т.О. Смит – СКРАБ ЧАСТ 18

Глава 18
СКРАБ

Стоях с ръце на хълбоците и гледах как Катюшка се издига от водата на езерото с лъчезарна усмивка на лицето, а сините ѝ очи блестяха от щастие. Беше бременна в седмия месец и направо сияеше. Грим и аз, дяволски, не можехме да ѝ се наситим.
Бяхме организирали огромно парти у Грим в чест на първия футболен сезон на Матю в гимназията. Заради страхотната му ръка треньорът го беше направил куотърбек през следващия сезон.
Ако имахме нещо общо с това, това момче щеше да стане професионалист. На такава млада възраст той вече беше опитен като дявол.
Грим се премести да застане до мен и ми подаде една бира, а очите му бяха насочени към нашата жена, която се смееше на нещо, което Изи ѝ каза. Катюшка се беше вписала толкова добре сред всички. Всички жени я обичаха, а Катюшка обичаше да е част от такова голямо семейство.
– Мислиш ли, че някой ще забележи, ако ни няма? – Попита той, докато вдигаше бутилката с бира към устните си.
Засмях се.
– Грим, ти си президентът. Всеки би забелязал, ако изчезнем с Катюшка. – Напомних му. Идеята обаче беше шибано привлекателна.
Той измърмори недоволно.
– Чувствам се добре, че се връщам на правия път. – Призна той след няколко минути мълчание. – За известно време нещата бяха напрегнати.
– Да. – Съгласих се, като погледнах рамото си. След няколко седмици ми предстоеше втора операция. Не можех да използвам ръката си по нареждане на лекаря, а това беше болка в шибания задник. Така че тя беше само в прашка, за да се опитам да предотвратя движението си колкото е възможно повече.
Макар че Катюшка предпочиташе ръката ми да е обездвижена, а точно в този момент това работеше перфектно, защото тя можеше да вземе връх. Жената обичаше да е отгоре.
И ебаси, пенисът ми беше твърд.
Катюшка се измъкна от водата, а Хатчет я хвана за лакътя, за да я стабилизира, когато кракът ѝ потъна в част от пясъка и я накара да се спъне. Двамата с Грим се придвижихме напред едновременно, но докато стигнем до нея, Хатчет вече я беше поставил на равна, безопасна земя.
Тя въздъхна и към двама ни, докато слагаше ръце върху заоблени бедра, до секси дупето си.
– И двамата се притеснявате прекалено много. – Измърмори тя.
Поставих ръка на корема ѝ и се наведох, за да я целуна.
– Принцесо, ти си бременна почти в осмия месец. – Напомних ѝ. – Равновесието ти не е същото като преди няколко месеца, колкото и да ти харесва да си мислиш, че е така.
Тя се намръщи срещу мен. Изкривих вежди към нея, докато бързо хванах дънковите шорти, които носеше с разкопчано копче, и я дръпнах към себе си.
– Кажи го. – Тихо я осмелих. Очите ѝ светнаха с онзи предизвикателен блясък, който обичах толкова много, дори докато преглъщаше нервно, несигурна дали трябва, или не, знаейки какви могат да бъдат последствията – като например да ѝ бъде отказан оргазъм, което тя шибано мразеше.
Тези нейни красиви сини очи потъмняха до буреносно синьо, показвайки ми колко много я възбуждам въпреки несигурността ѝ. Усмихнах се на Грим.
– Ще се върна – казах му, докато хващах ръката ѝ в своята.
– Късметлия, ебати. – Скара ми се той. Притисна целувка към бузата на Катюшка и плъзна ръката си защитно по корема ѝ. – Наслаждавай се, мое сладко момиче.
С това той се отдръпна от нея, като остави една злобна усмивка да наклони устните му. Дъхът ѝ застина в гърлото. Повлякох я към къщата.
Щом влязохме в кухнята, пуснах ръката ѝ и седнах на стола в трапезарията. Придърпах я към себе си, докато очите ѝ нервно шареха из стаята.
– Скраб, ами ако някой влезе? – Попита тихо тя.
Усмихнах се.
– Ще се обърнат и ще излязат обратно – уверих я. Повдигнах рамене. – Освен ако не е Грим; той може да се присъедини към нас – казах ѝ, докато усмивката ми се разширяваше. Зениците ѝ се разшириха. Тази жена обичаше да бъде завладявана и от двама ни едновременно.
Тя притежаваше вътрешен демон, който и двамата с Грим обичахме да изкарваме на показ.
Наведох се напред и притиснах устни към корема ѝ. Тя изстена тихо, а пръстите ѝ се плъзнаха в косата ми.
– Сваляй горнището – наредих аз на кожата ѝ.
Вдишвайки разтреперано, тя се протегна и развърза горнището си, докато аз се облегнах на стола и я гледах с разгорещен поглед.
– Къси панталони и долнище – наредих, когато тя пусна горнището си на пода.
След като тя беше гола пред мен, аз се изправих и развързах късите панталони, които носех, като ги оставих да паднат на пода. Седнах обратно на стола и я насочих напред, докато не се разположи върху мен.
– Язди ме, принцесо – наредих аз.
С едната си ръка върху здравото ми рамо тя хвана члена ми. Изстенах, докато хапех кожата ѝ. Ръката ѝ се чувстваше като рай, увита около мен.
Не можех да спра стона, който се изплъзна от устните ми, когато тя се плъзна надолу по мен, а гладката ѝ топлина обгърна члена ми. Хванах бузата на дупето ѝ в здравата си ръка, докато тя започна да подскача нагоре-надолу върху мен, главата ѝ се търкулна назад върху раменете ѝ, докато бързо се изгуби в усещането, че ставаме едно цяло.
– Шибано красива – прошепнах хрипливо, като се наведох напред и привлякох едно от зърната ѝ между устните си, смучейки нежно, тъй като знаех, че гърдите ѝ напоследък са станали изключително чувствителни.
Тя захлипа, като се наведе напред и обви ръце около врата ми, а движенията ѝ се ускориха. Засмуках леко ушната ѝ мида, като гледах как Грим безшумно влезе в кухнята. Той поглаждаше члена си, докато я гледаше как ме язди.
Придвижи се зад нея и сложи ръце отстрани на корема ѝ. Тя изстена, когато топлината на тялото му се притисна към гърба ѝ, измъчвайки сетивата ѝ.
– О, Боже. – Извика тя, а тялото ѝ започна да трепери срещу мен.
– Това е, бейби. – Въздъхнах, докато свършвах заедно с нея. Стените ѝ ме притискаха толкова шибано здраво, че имах чувството, че ще загубя кръвообращението на члена си.
– Това е моето сладко момиче. – Прошепна Грим в ухото ѝ, докато плъзгаше ръце по тялото ѝ и нежно галеше гърдите ѝ. – Отново, сладко момиче. – Заповяда той.
Хванах брадичката ѝ и придърпах устните ѝ към моите, целувайки я бавно. Пръстите ѝ се заплетоха в краищата на косата ми и тя леко я дръпна, което ме накара да изстена.
– Грим чака – прошепнах срещу устните ѝ.
Тя извърна глава, за да му се усмихне, докато опираше главата си на рамото ми.
– Но ми се спи. – Прошепна тя.
Засмях се тихо, докато прокарвах ръка по гърба ѝ.
– Преди винаги си била долу, за да дойдеш отново и отново, принцесо. – Напомних ѝ.
– Остави ме малко настрана. – Нацупи се тя. – Искам те – толкова силно – но отглеждам друго човешко същество.
Грим се засмя тихо на нея, като поклати глава в знак на забавление. Притиснах устни към върха на главата ѝ.
– Нека Грим да те почисти, принцесо, а след това можеш да подремнеш, нали?
Тя кимна, протягайки ръце към Грим, за да я вдигне. Той се усмихна, като се наведе и я вдигна в прегръдките си.
– Толкова разглезена. – Въздъхна той.
Тя само сви рамене и уви краката си около него, като положи глава на рамото му.
– Обичам те. – Каза ми тя.
Изправих се и притиснах бърза целувка към устните ѝ.
– И аз те обичам, принцесо. А сега нека Грим се погрижи за теб.
Тя кимна и прибра лицето си в извивката на врата му. Облякох се и се придвижих до хладилника, като извадих една бира. Върнах се навън и изпуснах бирата, когато някой неочаквано се блъсна в мен, изпращайки ме на земята по гръб. Бяла болка ме прониза, блокира зрението ми и накара ушите ми да звънят. Мисля, че може би извиках, но не мога да бъда сигурен.
– Чичо Скраб! – Изкрещя Матю. – О, човече, толкова съжалявам. – Каза ми той.
Стиснах зъби, докато се взирах в небето, опитвайки се да отблъсна белите светлини, които проблясваха в погледа ми от болката в рамото. Слухът ми в по-голямата си част се беше възстановил, но, по дяволите, болката беше почти непоносима. Рамото ми все още не беше заздравяло докрай и беше изключително чувствително.
– Чичо Скраб? – Попита Матю. – О, Боже. Татко! Мисля, че убих чичо Скраб! – Паникьоса се той.
– Не. – Изтърсих. Вдъхнах си плитко. – Дай ми само минута, момче – казах му.
Хатчет и Скорпиона коленичиха до мен.
– Добре ли си, братче? – Попита Хатчет.
– Шибано рамо – казах му. – Майната му. – Хлипах. – Болкоуспокояващи – помолих. – Някой да ми донесе шибаните болкоуспокояващи. – Не ги приемах редовно, а само когато имах нужда, затова падането ме беше прецакало така.
Тор се втурна на верандата в същия момент, в който Катюшка изскочи от къщата с Грим по петите. Очите ѝ бяха паникьосани, а лицето ѝ – бледо.
– Скраб! – Извика.
– През, той има нужда от болкоуспокояващо – каза Скорпионът на Грим. – Хатчет, Тор, помогнете ми да го обърнем. – Нареди той.
Двамата мъже успяха да ме подпрат на парапета на верандата. Съсках от болка и гледах как Катюшка се провира между Хатчет и Скорпион, за да се разположи върху краката ми. Тя стисна лицето ми в ръцете си.
– Какво стана? – Попита тя.
– Сблъскаха се с мен – казах ѝ. – Добре съм, принцесо. Трябва ми само малко болкоуспокояващо и ще съм добре.
Грим излезе на верандата с бутилка вода и две от моите хапчета хидрокодон. Преглътнах хапчетата.
– Какво стана? – Попита ме Грим.
– Вината е моя – каза Хатчет. – Дори не помислих за нараняването на Скраб, когато хвърлих топката на Скорпиона. Той стоеше близо до Скраб и Матю просто се блъсна в Скраб, когато се опитваше да стигне до Скорпиона. – Хатчет ме погледна. – Наистина съжалявам, брато.
– Чичо Скраб, наистина съжалявам. – Извини се Матю. Лейла се приближи зад него и сложи ръка на рамото му. Усмихнах ѝ се. Беше преживяла адски тежък период, но с всеки изминал ден се подобряваше и се справяше все по-добре с това да бъде добра майка на децата си.
Разроших косата на Матю със здравата си ръка.
– Всичко е наред, момче – уверих го аз. – Аз съм по-силен, отколкото изглеждам – уверих го. Лейла тихо му каза нещо, което не долових, но той кимна и я последва, като най-накрая ми даде малко пространство да дишам и да сваля усмивката от лицето си, защото наистина не ми се искаше да се усмихвам по дяволите.
– Сигурно искаш да го почистиш – каза ми Грим, докато оглеждаше оперираното рамо. – Не е нужно да се инфектираш. – Погледна към Катюшка. – Мило момиче, трябва да се раздвижиш, за да му помогна да се изправи.
Тя кимна и се изправи. Грим и Скорпион ми помогнаха да се изправя от земята. Катюшка ме хвана за ръка и ме поведе навътре към банята.
– Седни. – Нареди тя, като посочи ръба на ваната.
Усмихнах ѝ се.
– Малка шефка си, нали? – Подиграх се, опитвайки се да подобря настроението ѝ. Тя само ми се намръщи. Вдигнах здравата си ръка нагоре в знак на подчинение и седнах на ръба на ваната, както тя ми нареди.
Грим се облегна на рамката на вратата на банята, като наблюдаваше как тя пуска водата и хваща главата на душа, като я сваля надолу.
– Настроила съм го на най-нежната степен. – Каза ми тя. – Но в самата оперативна рана имаш някаква мръсотия. Трябва да я извадя. – Тя притисна устните си към моите в мека, бавна целувка. Въздъхнах, а членът ми се втвърди. – Много, много съжалявам, ако те нараня.
Хванах я за бедрото, докато тя пристъпваше между краката ми, и наклоних главата си напред, опирайки я близо до страната на корема ѝ.
– Направи каквото трябва, принцесо – казах ѝ тихо.
Стиснах челюстта си, докато тя започна да почиства мръсотията от раната ми. Пръстите ми се свиха върху бедрата ѝ.
– Много съжалявам. – Прошепна тя. – Мразя да те наранявам.
– Принцесо, всичко е наред. – Засмях се. – Просто го направи.
След като приключи, тя изключи водата и взе една кърпа, като нежно ме подсуши.
– Мисля, че след тази болка си ми длъжна. – Подиграх се с нея, докато я гледах, а дишането ми вече се беше нормализирало.
– Какво… – изтръпна, когато я завъртях и я свалих в скута си.
Грим се усмихна, като затвори вратата на банята и се приближи до нея.
– Тя е изцяло твоя – казах на Грим. – Тя така или иначе цял ден беше шибана дразнителка – казах, докато прокарвах устни по шията ѝ. Тя издаде секси, задъхан стон.
Той смъкна панталоните ѝ заедно с бикините и разтвори бедрата ѝ, като ги закачи за моите, за да мога да ги държа отворени. Дишането ѝ се ускори, докато аз хванах подгъва на блузата ѝ. С помощта на Грим я издърпах през главата ѝ. Той свали спортния ѝ сутиен и хвърли и него на пода.
– Шибано красива. – Въздъхна той.
Измърморих в знак на съгласие, докато я хапех по врата. Тя хлипаше.
– Ръцете, бейби – наредих аз.
Тя сложи ръце зад гърба си и аз ги хванах в здравата си ръка, оставяйки я напълно на милостта ни. Грим облиза устни, докато коленичи между краката ѝ.
– Нито звук. – Заповяда ѝ той. Тя хлипаше, докато той използваше езика си, за да оближе гънките ѝ. Той стисна бедрото ѝ предупредително, докато аз смучех леко врата ѝ и гледах как той започна да я чука с език.
Не след дълго тя се дърпаше за китките си, а краката ѝ се клатеха над моите. Гърдите ѝ се издигаха и спускаха бързо, докато се опитваше да овладее звуците си. Грим бръмчеше срещу клитора ѝ и тя, по дяволите, изгуби съзнание.
Отпуснах китките ѝ, за да прикрия устата ѝ, докато тя крещеше в ръката ми.
– Такова лошо момиче – прошепнах в ухото ѝ. – Сигурен съм, че каза да не издаваш нито един шибан звук. – Очите ѝ се отвориха от тревога. – Обърни я – наредих на Грим.
Той се усмихна, като лесно я вдигна и я обърна в скута ми. Поставих пениса си на входа ѝ, а Грим я отпусна върху мен.
– А сега крещи. – Подразних я, като продължих да я чукам здраво, докато тя седеше върху мен, вкопчена в мен, за да се опита да се приземи на земята, докато светът ѝ се разрушаваше около нея.

Назад към част 17                                                                Напред към Книга 10

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!