Глава 10
ЛЕКС
Въздъхнах, когато излязох през задната врата на клуба. Някои от членовете на клуба бяха излезли навън, за да извършват още наблюдения, а Тор беше в параклиса с Алекс, Грим и Грейв. В този момент беше доста скучно и нямаше какво да правя, така че след като се уверих, че ми е позволено да изляза извън клубната сграда, стига да остана на територията на клуба, реших да направя малка разходка из имота.
Отидох близо до задния, десен ъгъл, като погледът ми попадна на някакви цветя, които растяха на лоза върху верижната ограда. Обичах природата. Тя ме успокояваше и ми даваше сили.
Възхищавах се и на начина, по който продължаваше да расте, независимо колко много хора се опитваха да я разрушат.
Очите ми попаднаха на Лейла, която се беше простряла на земята. До отворената ѝ длан на земята лежеше спринцовка.
– Лейла! – Изкрещях и се втурнах напред. Дори не знаех, че тя е тук. Паднах на колене до нея, като трескаво притисках пръстите си към пулса ѝ. Той беше там – слаб и отслабващ, но тя все още беше жива.
– Лейла, о, Боже мой. – Задуших се, а сълзите се стичаха по лицето ми.
Тор изскочи от задната врата и се втурна към мен.
– Майната му! – Изръмжа Той, като ме отдръпна от нея, позволявайки на Алекс да стигне до нея.
– Хатчет, върни се в клуба. – Чух Грим да говори. По лицето ми се стичаха сълзи. След като притисна пръстите си към пулса ѝ, Алекс кимна веднъж с глава на Грейв, който вече говореше по телефона с 9-1-1, съобщавайки му, че е усетил пулса ѝ.
– Тор, о, Боже… – Изхлипах.
Той ме обърна така, че да бъда с лице към гърдите му, докато обгръщаше плътно ръцете си около мен.
– Шшш, скъпа. Не знаем какво се е случило. – Опита да ме успокои.
– Тя е предозирала с това, което е било в иглата – съобщи ни Алекс, когато до ушите ми достигна звукът на сирените.
– Защо би го направила? – Изплаках. – Децата ѝ се нуждаят от нея.
Тор успокои ръката си върху косата ми.
– Не знам, Лекс. – Каза тихо Тор. – Но ние ще разберем. Лейла ненавиждаше Хатчет, когато той взимаше наркотици; това не прилича на нея.
Отдалечих се от Тор и се върнах при Лейла, като се взирах в спринцовката. Парамедиците наводниха задния двор. Сърцето ми биеше хаотично в гърдите, докато търсех предупредителния знак, че това са Горящите дяволи.
– Какво има, Лекс? – Попита ме Тор, докато се приближаваше зад мен и притискаше ръката си към долната част на гърба ми.
Сълзите замъглиха зрението ми, докато коленичих и вдигнах иглата, а ръката ми трепереше, докато го правех. Най-накрая го видях. Това не беше хероин в кръвта ѝ. Беше смес от наркотици, които Горящите дяволи сглобяват, за да убиват хора – лесен начин никога да не бъдат открити. Просто обикновено внимаваха повече да не оставят следи след себе си.
– Прав си, тя не си е направила това сама – казах тихо, а гласът ми се пречупи. – Била е инжектирана. Те са стигнали до нея – по някакъв начин.
– Влезте вътре – нареди Грим. – Тор, не я напускай, разбираш ли? Ще накарам Скорпиона да извади записите от охранителните камери, да разбере какво се е случило. Веднага щом останалата част от клуба се върне тук, ще получиш охрана на връщане към имота си и двама мъже ще останат с вас двамата през цялото време.
– Хайде да вървим – каза ми Тор, докато внимателно ме водеше обратно в къщата.
– Тор, ами ако нещо се случи с нея? – Изплаках. – Всичко това е по моя вина. – Извиках. – Децата и може да останат без майка!
Той ме обгърна плътно в ръцете си и ме остави да плача в гърдите му. Вратите на клуба се отвориха и Хатчет се втурна навътре с останалите от клуба зад него.
– Какво стана? – Поиска да знае той.
– Много съжалявам. – Изплаках.
– Шшш, скъпа. – Успокои ме Тор, като прокара ръка по косата ми. – Това не е твоя грешка.
– Някой може ли да ми каже какво, по дяволите, се случва?! – Изръмжа Хатчет.
– Седни, братко – каза Алекс, докато влизаше в клуба, а Грим беше точно зад него. В момента Грейв говореше по телефона в ъгъла на помещението, като тихо разговаряше с някого.
Хатчет стисна челюстта си, но седна.
– Лейла е откарана в спешното отделение, Хатчет. Тя се бори за живота си. – Каза Алекс тихо.
Сълзи напълниха очите на Хатчет.
– Не – шегуваш се с мен. – Издъхна той. – Точно преди около час разговарях с нея; щеше да получи помощ веднага щом успея да я заведа на лекар, когато се върна от наблюдението.
– Съжалявам, братко – каза тихо Грим. – Един от мъжете може да те заведе в спешното отделение. Не е нужно да шофираш в този вид.
– Хатче, много съжалявам – казах му, а гласът ми се пречупи. Измъкнах се от ръцете на Тор, като се придвижих към него. – Всичко това е по моя вина. Те я инжектираха с достатъчно наркотици, за да я убият едва ли не. – Преглътнах трудно. – Горящите дяволи няма да се спрат пред нищо, за да се доберат до мен.
Погледнах Грим, знаейки, че той е крайният човек, който взема решенията.
– Искам защитата на вашия клуб да се махне от мен – казах му, преди някой да успее да се изкаже. Това не беше честно за никого от тях – нито за Лейла, нито за Хатчет, нито за децата им.
Хатчет поклати глава, докато се изправяше, сочейки с пръст към мен.
– Не. – Каза с твърд тон. – Ще останеш тук, в този клуб, където можем да те защитим. Не искам някога мой брат да почувства това, което чувствам в момента. – Той погледна към Тор. – Не изпускай тази жена от очи, братко.
С това той излезе през входната врата със Скорпиона и Куршума по петите си. Отдръпнах се от Тор, когато той се обърна с лице към мен.
– Имам предвид това, Тор. Вече не искам защита. Никога не съм я искал, но ми я набиха в гърлото. Няма да ми бъде наложена защита за сметка на невинни животи.
– Ти няма да отидеш никъде, Лекс. – Тор се втренчи в мен, а очите му проблясваха опасно. Преглътнах нервно, като го изгледах предпазливо. Знаех как може да се държи Тор, когато заповедите му не се изпълняват.
– Гледай ме. – Извиках му. – Грим, махни защитата – поисках, без да откъсвам очи от голямата, извисяваща се фигура на Тор.
– Грим, издърпай тази защита от нея и ще предам елека си, братко – предупреди Тор своя президент. Той сведе очи към мен. – Ще те последвам до края на шибаната земя, Алексис. Не ме пробвай. Ти си моя. Няма да позволя на никой кучи син да те докосне отново.
– Това не е твое решение, Тор! – Изкрещях му, губейки самообладание.
– По дяволите, не е! – Отвърна ми с вик. По лицето ми се стичаха сълзи. – Няма да те оставя да излезеш сама от този шибан клуб!
– Това не е твое решение! – Изкрещях му в отговор. – Те убиват семейството ти, Тор!
– Лекс – изръмжа той предупредително – ще те чукам до покорство, докато не си спомниш, че мястото ти е на моя страна. Ако те оставя да направиш този номер, няма да издържиш и пет минути, преди да те грабне някой Горящ дявол.
Ядосано забих пръст в неговата посока. Той трепереше от яростта, която изпитвах в този момент. Как се осмели Тор да си помисли, че може просто да ме чука и аз ще се подчиня на всичко, което иска? Кой си мислеше, че е той?
– Докосни ме, Тор, и кълна се в Бога, че ще прострелям шибаните ти ръце – изръмжах.
Той ми се усмихна, но ни най-малко не изглеждаше развеселен.
– О, така ли е? – Попита тихо. Пристъпи напред и обхвана страничната част на врата ми, като наклони брадичката ми с палеца си. Наведе се и леко допря устните си до моите. – Тогава ме застреляй, скъпа.
Изхлипах и се сринах. Той ме хвана в прегръдките си, преди да падна на колене.
– Лекс, никога не съм искал стара дама. Видях в какъв мъж превърна тя другите мъже от клуба, но аз искам теб – което означава, че сега си моя. Да бъдеш моя означава, че те защитавам – че се грижа за теб. Ако сега те оставя да си тръгнеш оттук, не мога да го направя. Ако нещо се случи с теб, ще загубя част от себе си.
Стиснах в юмруци елека му, а риданията ми разтърсиха гърдите ми.
– Не мога да ви оставя да страдате по този начин – да страдаш така, Тор. Хатчет може да загуби жена си заради мен.
– Моля те, не карай Грим да се защитава, скъпа. – Помоли нежно. Той коленичи, така че да е на нивото на очите ми. – Обичам те, Лекс. – Захлипах. – Моля те, не ме карай да избирам между теб и този клуб, защото ако Грим издърпа защитата на клуба от теб, ще избера теб. Преди теб този клуб беше моят живот, но в момента, в който очите ми срещнаха твоите, всичко се промени. – Долната ми устна потрепери. – Винаги ще тръгвам след теб, скъпа.
– Слушай го, Алексис – заговори Алекс откъм кухнята, а Трикси беше в прегръдките му и тихо плачеше в гърдите му. Той стегна ръката си около нея, а с другата си ръка притисна тила ѝ, като нежно я поклащаше настрани. – Всеки мъж тук е готов да те защити. Не карай Тор да почувства това, което Хатчет изпитва в момента, защото ако си тръгнеш оттук, той ще се почувства точно така, защото така или иначе ще загуби нещо ценно.
Тор хвана лицето ми в ръцете си и ме накара да го погледна.
– Моля те, скъпа – помоли ме Тор тихо.
– Ако нещо друго се случи на някой друг…
– Нищо няма да се случи, скъпа. Ако се случи, ще те пусна. Няма да те държа тук. – Каза ми той. Хвана ръката ми. – Обещавам, Лекс. Имаш моята дума.
Кимнах, отстъпвайки, макар да се чувствах адски глупаво за това. Той ме обгърна с ръце, притисна ме плътно към тялото си, а лицето му беше заровено във врата ми.
Назад към част 9 Напред към част 11
