Глава 13
ТОР
– Върнете ги обратно! – Изръмжа Алекс. – Медикът е на път, братко! – Обърна се към мен.
– Тя е изгубила съзнание! – Каза му Скорпиона. – Медикът трябва да побърза, или ще я загубим!
Взирах се в лицето на Лекс, мразех, че с всяка изминала секунда то все повече бледнееше. Ако не побързаме и не я закараме в болница, щях да я загубя.
Тази гадост тук – тази гадост, която изпитвах – беше шибано осакатяваща.
Така ли се чувстваше Хатчет?
Ето защо никога не бях искал старица, никога не бях искал шибаната привързаност, но в момента, в който я бях зърнал, знаех, че за мен никога няма да има друга. Отначало се опитвах да го отрека, но след първия ѝ вкус нямаше начин да си тръгна.
Но сега може би нямах избор. Сега тя можеше да ме напусне по най-лошия възможен начин.
Стиснах очи и си поех плитко въздух. До този момент и двамата със Скорпиона оказвахме натиск върху корема ѝ, правейки всичко възможно да я предпазим от кръвозагубата. Отново отворих очи, като се съсредоточих върху ръцете си. Бля, те бяха покрити с червена кръв. Поклатих глава и погледнах лицето ѝ. Точно сега тя изглеждаше спокойна. По лицето ѝ нямаше никаква болка и можех само да се надявам, че в момента само намира утеха в тъмнината – че не планира да остане там завинаги.
Боже, не искам много, но моля те, пощади я. Остави я да живее. Тя едва ли е имала истински шанс да живее – да порасне, по дяволите. Боже, моля те.
Вдигнах поглед от лицето ѝ, за да видя как останалите от Дивите врани, как уверено вървят все по-близо и по-близо до линията на дърветата ми, а от линията на нашите хора непрекъснато се стреля. Наличието на Алекс като член на нашия клуб определено беше полезно в този момент, особено след като той беше част от армията толкова дълго време. Той притежаваше опит, от който наистина се нуждаехме, ако искахме да спечелим това.
Погледнах отново към лицето на Лекс точно когато черният микробус на нашия клуб нахлу в двора ми. Повдигнах Лекс от земята и със Скорпиона, който все още оказваше натиск върху стомаха ѝ, се втурнах към микробуса, без да пропускам нито един момент, когато влязохме в задната част на превозното средство. Веднага щом Грим затръшна вратите зад нас, Медикът излетя обратно от двора ми, насочвайки се към болницата толкова бързо, колкото фургонът можеше да мине.
– Тя ще се справи, братко – каза ми Скорпионът.
Треперещо прокарах ръка по косата ѝ и прокарах пръсти по бледата ѝ буза.
– Ще се справи – потвърдих аз. За мен точно сега нямаше друга шибана възможност – не и такава, в която бях готов да вярвам все пак. – Тя ми обеща. Не би дала обещание, което не възнамерява да изпълни.
Остани с мен, Лекс. Имам нужда от теб тук, с мен.
Веднага щом спряхме пред болницата, задните врати се отвориха. Доктор стоеше там заедно с медицинска сестра, а носилката вече беше там, за да поставят Лекс.
– Тя е в добри ръце, Тор. Ще се погрижим за нея. – Каза ми д-р Джонсън.
Със стисната челюст кимнах, вдигнах безжизненото тяло на Лекс в ръцете си и я поставих на носилката. Вкараха я в сградата, а аз се взирах след тях, докато не изчезнаха от погледа ми. Скорпионът плесна с ръка по рамото ми.
– Хайде да седнем, докато чакаме да чуем някакви новини.
Онемял кимнах с глава, докато влизахме в чакалнята.
Ти ми обеща, скъпа. Моля те, изпълни това обещание. Умолявах. Не мога да се справя с тази глупост без теб.
***
Погледнах към Грим и Алекс, когато влязоха в чакалнята. Чаках вече часове, а все още нямаше никакви новини. Да кажа, че започвах да се чувствам малко извън себе си, беше шибано недостатъчно, но успявах да го държа под контрол.
– Горящите дяволи вече не съществуват – съобщи ми Грим. – Има ли вече новини за Алексис?
Само поклатих глава, без да си правя труда да кажа нещо.
– Хатчет е доста разкъсан от случилото се – тихо заговори Алекс. Въздъхнах, като отпуснах лице в ръцете си. – Братът не се справя добре с това. Тя е тук заради куршум, изстрелян от неговото оръжие.
Повдигнах рамене.
– Не го обвинявам. – Казах кратко, без да си правя труда да кажа нещо друго. Ако заговорех повече по темата, щях да си изпусна нервите и да унищожа нещо – да арестуват задника ми, по дяволите.
Как можех да обвинявам Хатчет за тази гадост? Той беше действал, когато аз бях твърде ужасен от факта, че я отвличат, за да направя това, което трябваше да направя, за да я защитя. Главата му беше останала на правилното място. Беше се опитал да я спаси. Тя просто попадна под кръстосан огън.
Скорпионът само поклати глава към Алекс и Грим, давайки им да разберат, че скоро няма да говоря с никого. Взирах се с празен поглед в стената пред мен. Смътно регистрирах, че останалата част от клуба влиза, накрая последвани от жените от клуба, но не признах никого.
– Братко. – Чух Призрака да се обажда от вратата.
Погледнах и го видях да стои там с Джеса, Съдията и сина им – Райън – останалите от клуба им стояха зад тях. Когато Призрака се беше присъединил към клуба за първи път, двамата с него всъщност бяхме доста добри приятели. Бях единственият човек, който всъщност беше мил с него по време на статута му на кандидат за членство, а когато Рейна се беше появила на територията на Дивите врани MC, след като я нямаше от години, аз бях единственият, при когото той идваше, когато искаше да излезе навън.
– Майната му. – Прошепнах дрезгаво.
Призрак се приближи до мен, а ботушите му туптяха по болничния под. Изправих се от стола си, когато той стигна до мен. Той ме плесна по гърба, докато ме прегръщаше.
– Тя ще се справи, братко. – Каза ми грубо той.
– Как…
– Грим ми се обади. – Информира ме той. За момент погледнах към моя президент, но изражението му не се промени. Погледнах обратно към Призрака. – Грим ми каза, че може би ще имаш нужда от стария си най-добър приятел тук.
Джеса сложи ръка на рамото ми. Обърнах се с лице към нея. Тя обгърна ръцете си около мен.
– Тя ще се оправи, Тор. – Прошепна ми Джеса, докато аз обгръщах собствените си ръце около нея, а сълзите най-накрая свободно се стичаха по лицето ми.
Бях толкова шибано уплашен, че съм на път да я загубя.
Погледнах нагоре, когато хирургът, който оперираше Алексис през последните няколко часа, излезе от задната част и се насочи към нашата много голяма група. Веднага пристъпих напред.
– Деймиън Грийн? – Попита ме хирурга, като протегна ръка към мен, наричайки ме с държавното ми име. – Аз съм д-р Хол. Имате ли нещо против да поговорим насаме за мис Ксан? – Попита ме, споменавайки Алексис.
Кимнах. Той се обърна на пети, а аз го последвах мълчаливо, докато стигнахме до малка, консултативна стая. Той затвори вратата след мен и седна на един от столовете. Аз седнах на този срещу него.
– Мис Ксан излезе жива от операцията. – Каза ми той. Раменете ми се отпуснаха с облекчение. – Сърцето ѝ спря веднъж на операционната маса, но освен това нямахме никакви усложнения. – Преглътнах трудно при думите му, докато стисках ръце в скута си. Почти ме беше изоставила, но спази обещанието си към мен. – Ще трябва да премине през няколко месеца физиотерапия. Беше много сложна операция. Куршумът се взривил при удара.
Хирургът сви пръсти пред себе си.
– И господин Грийн, госпожа Ксан никога повече няма да има възможност да има деца. Тя ще бъде на хормонална терапия до края на живота си, тъй като заради това трябваше да отстраним всичките ѝ репродуктивни органи. – Каза тихо той. Взирах се в него недоверчиво.
– Майната му. – Прошепнах, като прокарах ръце през косата си, загледан в пода.
Дори не бяхме заедно достатъчно дълго, за да започнем да обсъждаме бъдещето си, и въпреки това толкова много от него вече беше откъснато от нас. Знаех, че каза, че не може да има деца, но никога не бяхме обсъждали какво се е случило с нея в дълбочина.
Но ако преди е имало дори малка вероятност, сега нямаше абсолютно никаква.
– Госпожа Ксане ще трябва да премине и през промяна в диетата – известно време тялото ѝ ще има проблеми с приемането на твърда храна, докато стомахът и червата ѝ се излекуват напълно. Така че до второ нареждане тя е на диета със супа и пюрета.
Притиснах дланите на ръцете си към очите си, поемайки дълбоко, разтреперано дъх. Тя беше добре. С всичко останало щях да се справя в крачка.
Хирургът ме остави да обмисля думите му, преди да заговори отново.
– Имате ли някакви въпроси към мен? – Попита той.
Мълчаливо поклатих глава. Майната му, тя беше оцеляла, но на висока цена. Този куршум ѝ беше отнел толкова много.
Д-р Хол се изправи на крака.
– В такъв случай ще ви заведа да я видите. Би трябвало да се събуди през следващите няколко часа. – Информира ме тя.
Толкова съжалявам, че не съм те защитил, скъпа.
Назад към част 12 Напред към част 14
