УОКЪР
Нейните писъци все още ме преследваха до късно през деня. И макар че Нова се държеше така, сякаш всичко е наред, виждах тъмнината в очите ѝ, която тя всячески се опитваше да скрие през последните няколко дни. За щастие от предната вечер беше останал заек, така че го изядохме за закуска, но когато дойде вечерята, знаех, че трябва да отида на лов. Но не исках да я оставям. Не бях сигурен дали е добре да го направя, независимо колко много се опитваше да ме увери, че е добре.
Исках да я защитя от всичко, включително от демоните, които преследваха сънищата ѝ.
Ако можех, щях да ги взема в себе си.
Нещо се беше променило между нас миналата нощ, когато бях вътре в нея. Исках повече от нея. Исках да се грижа за нея, дори извън тези планини. Исках да я поискам по същия начин, по който Винсънт и аз се бяхме поискали един друг.
Но не можех. Лоялността ми беше към Винс. Винс беше причината да дишам и днес. Едва ли бих могъл да се справя без него. Дори сега, докато чаках вечерята, мисълта ми беше за него и се бях вкопчил в тази връзка, която имах с него.
Щях да се самоунищожа, ако това, което правех с Нова без него, унищожеше връзката ни заедно.
Не можех да премина през живота си без него.
Откакто се бяхме събрали, с Винсънт винаги бяхме правили всичко заедно, дори и да чукаме. Дори ако някой от нас не участваше, винаги бяхме там, за да гледаме.
Без значение колко много се искахме с Нова един друг, това не можеше да се случи отново. Не можех да застрашавам връзката си с Винсънт повече, отколкото вероятно вече бях направил.
Когато се върнах в лагера, Нова вече беше донесла още вода, а тенджерата стоеше настрани, за да се охлади. И като я погледнах по-отблизо, изглеждаше, че и тя се е почистила малко.
Очите ѝ ме проследиха, но тя не отвори уста, за да каже нещо. Заех се да сваля кожата и да изкормя дребното животно, което бях убил, като се държах за себе си. След като го сложих на огъня да се изпече, тръгнах към отвора на пещерата.
– Отивам да се измия – казах ѝ грубо. – Не излизай от тази пещера.
Не изчаках отговора ѝ, преди да тръгна отново. Спрях до потока, от който получавах вода, и се придвижих по-надолу, преди да съблека дрехите си. Въздъхнах с облекчение, когато студената вода обгърна тялото ми. Седнах в нея и отпуснах лице в ръцете си, като си поех дълбоко, разтреперано дъх.
Мрачни мисли забулваха мозъка ми, подхранвайки се от тъгата ми. Стиснах юмруци и стиснах зъби, опитвайки се да си спомня думите на Винсънт към мен.
Когато стане тъмно, бейби, спомни си за мен, чуваш ли ме? Дори когато не съм физически с теб, ти продължаваш да носиш всяка частица от душата ми със себе си. Ти държиш на това. Не смей никога да ме напускаш, по дяволите.
Сълзите се плъзнаха по бузите ми, докато онова жестоко желание да си причиня истинска вреда пълзеше из съзнанието ми, покривайки ме с мрак.
– Не мога да се държа, Винс – прошепнах аз. – Затъвам, по дяволите.
Когато се върнах в лагера, храната беше почти готова, а Нова пиеше от водата. Тя бързо постави тенджерата на земята.
– Съжалявам – изригна тя.
Намръщих ѝ се.
– За това, че пиеш вода? – Попитах объркано, като за момент забравих настроението си, докато я гледах. Каква ли шибана гадост ѝ се беше случила?
– Не – поправи се тя. – Съжалявам за вчерашната нощ. Не трябваше да те моля да направиш това. Сигурна съм, че имаш някой друг вкъщи…
Въздъхнах.
– Не се извинявай – грубо ѝ казах. Тежко въздъхнах, докато се спусках на земята близо до нея. – Нещата с мен са… сложни – най-накрая се съгласих.
Ръката ѝ се плъзна по коляното ми и аз подскочих. Тя понечи да се отдръпне, но аз преглътнах силно и задържах ръката ѝ там. Беше… успокояващо и мрачните мисли в главата ми малко замлъкнаха.
– Можеш ли да ми помогнеш да разбера? – Попита ме тя. Погледнах към нея, като очите ми веднага се свързаха с широките ѝ, любопитни очи. – Искам да разбера, Уокър.
Преглътнах, а очите ми пробягаха по лицето ѝ. Накрая погледнах обратно към огъня.
– Аз съм бисексуален – казах ѝ направо. – И наистина имам някой друг вкъщи. Винсънт – той е нещо повече от най-добрия ми приятел, Нова. Той е моят спасител. Той ме държи здравомислещ. И ние сме заедно, от години насам. – Намръщих се. – Събрахме се, когато и двамата все още бяхме в армията, и когато ме взеха като военнопленник по време на засада на взвода ни, той беше единственият, който дойде след мен – унищожи цялата си военна кариера заради мен. – Нова пое изненадана глътка въздух. – Бях едва жив, когато ме намери, но той ме измъкна оттам и се грижеше за мен, носеше ме на раменете си, докато не станах достатъчно силен, за да ходя сам. – Преглътнах с труд. – Дължа на Винсънт живота си, но всичко, което имам, са счупените парчета от мен и моята любов. Всичко това принадлежи на него.
– О, Уокър – въздъхна тя и ръката ѝ намери моята. Тя сплете пръстите ни. – Трудно ти е да си далеч от него, нали?
Преглътнах силно и кимнах с глава. Тя се доближи до мен и ме обгърна в прегръдките си.
– За твое добро, Уокър, надявам се това да приключи скоро – прошепна тя.
На свой ред я обгърнах с ръце, притискайки я до себе си, жадувайки за нейната утеха и сладост. Жадувах за нейната светлина.
Аз също, Нова. Аз също се моля това да свърши скоро.
Назад към част 4 Напред към част 6
