УОКЪР
Останах буден дълго след като Нова заспа в ръцете ми. Оставих я да остане така за известно време, почти малко се страхувах да я пусна. Тя задържаше по-голямата част от тъмнината в съзнанието ми, но когато видях, че дневната светлина започва да пробива през дърветата, разбрах, че трябва да си размърдам задника. И двамата имахме нужда от храна и от поддържане на силите си. Всичко можеше да се случи във всеки един момент. Дори тук, в средата на нищото, никога не бяхме в истинска безопасност.
Внимателно я сложих в спалния чувал, като внимавах, докато размотавах ръцете и краката ѝ около мен. Тя прохърка в съня си, но не се събуди, а само се сгуши още повече в чувала си.
Без да мога да се сдържа, нежно отметнах косата ѝ назад от лицето ѝ и притиснах мека, нежна целувка към челото ѝ.
Сърцето ми се заби в гърлото.
Бързо се отдръпнах и поклатих глава пред себе си.
– Събери си багажа, Уокър – изругах си аз. – Не можех да изпитвам подобни чувства към нея. Не бях достатъчно добър за нея, не бях достатъчно силен.
Излязох от пещерата и се отправих да ни намеря нещо за ядене. Имах нужда от разсейване, но тези шибани планини не предлагаха нищо подобно. Чувствах се изкривен, вътрешностите ми се свиваха на възел всеки път, когато си помислех за Винсънт.
Всяка секунда от всеки проклет ден, в който се оказвах копнеещ за Нова, рискувах да унищожа всичко, което имах с Винс.
Отне ми години, за да допусна клуба до себе си, да се накарам да им се доверя. И все пак в рамките на няколко дни разказах на Нова за мен и Винсънт, разказах ѝ през какво съм минал, какво е направил Винсънт за мен.
Собствените ми братя дори не знаеха за мен и Винсънт.
– Тя ми бърка в главата – промълвих аз.
Толкова лесно Нова си проправяше път в мен, прокарваше си път под кожата ми, право в сърцето ми, където със сигурност нямах нужда да бъде.
Трябваше да е само тази ситуация. Бях уязвим, защото бях спал много малко, а Нова беше топло, охотно тяло, нищо повече от заместител на Винс. Само това трябваше да бъде, нали?
Защото, за бога, не можех да допусна да е нещо друго.
Когато се върнах в лагера, Нова все още спеше. Загледах се в нея за момент като шибан гадняр. Гърдите ѝ бавно се издигаха и спускаха с всеки лек дъх, който поемаше, а дишането ѝ – ебаси, то ме успокояваше.
Поклатих глава пред себе си, отвърнах поглед от нея и се съсредоточих върху одирането на кожата на катерицата, която бях намерил. След като изхвърлих всичко и сложих одраното животно на огъня, за да се опече, тръгнах за вода, като оставих Нова да продължи да спи. Беше будувала с мен през по-голямата част от нощта; имаше нужда от почивка.
Още не бях стигнал до потока, когато я чух да крещи. Това беше смразяващ кръвта звук, изпълнен със страх – пълен ужас.
Кръвта ми се разгорещи във вените, докато бързах обратно нагоре по планината към пещерата, като ми се искаше да съм помислил да взема пистолета си със себе си. Това беше новаторски ход, за който щях да платя скъпо, по дяволите.
Когато влязох в пещерата, четирима мъже се опитваха да я измъкнат от пещерата, но тя се бореше адски много. Изсвирих, с което привлякох вниманието им към себе си, и се втурнах напред, като откъснах ръцете на единия от нея, преди да го направя с другия. Тя се отскубна, точно когато двама от тях ме повалиха на земята. Главата ми се удари в камъка.
– Бягай, Нова! – Изкрещях ѝ. Паникьосаният ѝ поглед срещна моя. Беше объркана. Можех да го видя в очите ѝ. Не искаше да ме остави тук, но, по дяволите, нямаше да им позволя да я вземат, по дяволите. Трябваше да се махне оттук.
– Бягай – изръмжах ѝ аз.
Изритах един човек в лицето и скочих на крака точно когато тя избяга от пещерата. Дадох добър отпор, но четирима срещу един, когато не можех да стигна до оръжието си, беше шибано безполезно.
Така че, когато дойде вторият удар в главата ми, мракът ме обгърна, приветствайки ме в познатата си, цинична прегръдка.
Назад към част 6 Напред към част 8
