***
Отначало изглеждаше, че ще се случи точно това. Но после изненадващо, само на метър-два след колата ѝ, черният джип намали скоростта, а светлините за прекъсване на движението мигаха и оставаха включени. А след това отби встрани от пътя и спря.
Кейлин пристъпи няколко крачки напред. Беше достатъчно далеч, за да може да избяга, ако се наложи. Не беше сигурна колко далеч ще стигне, но щеше да опита. Тя извади неработещия си мобилен телефон и се престори, че е в процес на обаждане.
Предната врата на колата се отвори и тогава той излезе.
Стомахът ѝ се преобърна и спадна, тъй като непознатият стъпи директно в светлината от фаровете на колата ѝ. Фаровете го осветиха, очертавайки за кратко мъж, който вероятно беше на нейната възраст, може би година-две по-възрастен – висок малко над метър и осемдесет, облечен в тъмни спортни панталони и черна тениска. Лицето му приличаше на един от онези тийнейджърски идоли от филмите за вампири, които всички момичета обичаха. Тъмни, силни черти, тъмна коса, разрошена по правилния начин.
– Проблеми с колата? – Попита той, все още на разстояние. Гласът му беше силен, уверен и ясен. От него я побиха тръпки по гърба.
Кейлин стисна здраво мобилния си телефон и се опита да диша. Защо се страхуваше от него? Беше ли лош, имаше ли лоши намерения – или беше нещо друго?
– Колата ми вдига много шум – каза тя накрая. Гласът ѝ звучеше по-малко уплашен, отколкото се чувстваше. Но краката ѝ трепереха.
Мъжът се приближи до вратата на колата ѝ. Сега той се къпеше в сянка, но се приближаваше. Движеше се с лесна, спокойна походка, която показваше, че познава жените – което беше логично, като се има предвид добрата му външност. Колкото и травмирана да беше Кейлин, нямаше как да не оцени колко красив беше той.
– Имаш ли нещо против да я проверя? – Попита непознатият.
– Разбира се – каза тя. Харесваше ѝ, че той не се приближава. Той отвори докрай шофьорската врата и се вмъкна вътре. Миг по-късно двигателят се размърда и звуците се върнаха в пълния си блясък. Отвън беше някак си още по-лошо. Знаеше, че каквото и да е, колата ѝ е в много, много лошо състояние.
Непознатият излезе няколко секунди по-късно, като остави колата да работи.
– Просто ще погледна под капака – обясни той. Тя видя, че има малко фенерче, а след това капакът беше вдигнат и той разглеждаше нещо.
Кейлин беше любопитна, но се отдръпна, все още готова да бяга. Чувствата ѝ бяха нащрек и тя не се доверяваше на този човек със зловещото му, спокойно излъчване и очарователен начин на поведение. Сега вече знаеше колко малко значеше всяко от тези неща.
Този човек можеше просто да я чака да свали гарда и тогава да се нахвърли.
Как би могла да му се довери? Каква беше причината той да е тук по това време на нощта?
Не можеше да бъде под капака повече от няколко минути, преди да го затвори и да се върне в шофьорската кабина. Двигателят изгасна с протяжно, хрипливо дрънчене.
Когато непознатият слезе от колата, този път направи крачка в посока на Кейлин. Тя отстъпи крачка назад, напрягайки цялото си тяло, готова да избяга.
Той се усмихна от сенките.
– Успокой се – каза той. – Тъкмо щях да ти върна ключовете. – Вдигна ръце, показвайки висящата верижка за ключове.
Кейлин сгъна ръце.
– Какво не е наред с нея?
– Не мога да бъда сигурен, но мисля, че трансмисията ти е повредена – каза той.
– Чудесно. Предполагам, че това е доста лоша новина.
– Не е добра.
– Е, благодаря, че опитахте – каза му тя. Престори се, че набира номера на телефона си, само за да му покаже, че има възможност да се обади за помощ, ако реши.
Той я погледна.
– Мисля, че тук няма никакъв обхват. – Тя можеше да се закълне, че ъгълчетата на устните му потрепнаха, сякаш искаше да се усмихне на глупавата ѝ хитрост. Очите му се придвижиха нагоре по тялото ѝ, разглеждайки полата ѝ, съсипаната блуза, високите токчета, които по-рано през нощта и се бяха сторили добра идея.
Тя изпъна брадичка, отказвайки да се разколебае под погледа му. Изненадващо, но това не я караше да се чувства неудобно. Кейлин нямаше усещането, че я проверява – поне не по сексуален начин. Вместо това вероятно се чудеше какво, по дяволите, прави тук, сама, късно през нощта, край пътя.
– Ами, телефонът ми има обхват – излъга тя.
– О, това е добре. – Той сложи ръце на хълбоците си. – Казвам се Илайджа – каза и той.
– Готино. Благодаря, че разгледахте колата ми – каза тя. – Оценявам го. Предполагам, че просто ще се обадя за помощ.
– Слушай, защо не ми позволиш да те закарам до следващия изход, да те закарам на някое безопасно място и да изчакаш там, докато поправят колата ти?
Облекчението започна да я залива. Но после се улови.
Щом се намираше в колата му, всичко можеше да се случи. Всичко.
Все пак той изглеждаше приятен.
Както и Джейсън.
Това върна треперенето и гадното чувство.
– Вероятно трябва да остана в колата си – каза тя.
Илайджа кимна бавно. Облегна се назад към колата ѝ, скръсти ръце върху широките си гърди. Тя не можеше да не забележи как бицепсите му се огъват дори под свободната материя на тениската му.
– Знаеш, че вероятно ще ти струва няколко хиляди долара, за да я поправиш, нали?
Челюстта на Кейлин спадна.
– Няколко хиляди долара?
– Съжалявам, но мислех, че трябва да знаеш. – Той въздъхна, после се обърна и постави ключовете ѝ върху капака на колата. – Както и да е, късмет – каза той и тръгна обратно към джипа си.
Той не забави темпото си и дори не се обърна назад.
Кейлин внезапно осъзна, че Илайджа определено щеше да я остави там и че изглежда все пак не е имал намерение да се опита да я отвлече и убие.
И тогава осъзна колко тихо и тъмно е все още. С Илайджа наблизо нощта някак си не ѝ се струваше толкова страшна. Което нямаше никакъв смисъл, защото на него явно не можеше да се вярва.
Точно когато той се канеше да се качи в собствената си кола, тя го извика.
– Чакай! – Каза тя.
Той се обърна и я погледна.
– Да? – Звучеше малко нетърпеливо.
– Мисля – мисля, че все пак ще имам нужда да ме закараш – призна тя.
Назад към част 1 Напред към част 3