ВИНСЪНТ
Веднага щом затворих, изпуснах силен рев и се строполих на стола през половината стая. Всички веднага станаха на крака, а очите на Купър се присвиха към мен предупредително. Ръката ми трепереше, докато я насочвах към президента си, отвъд точката да ми пука за последствията от всичко, което се канех да направя.
– Ако той е мъртъв – изръмжах – ще те убия, чуваш ли ме? Не ми пука за това братство, ако загубя Уокър.
Той ми се намръщи и отблъсна ръката ми настрани. Хален ме отблъсна с една крачка назад и аз замахнах към него, като го ударих в челюстта. Той се приближи до мен, очите му бяха убийствени, но Деймън се постави между нас, като отблъсна и двамата с крачка назад.
– Обясни ми какво, по дяволите, се случва – нареди Купър.
Стиснах юмрук.
– Обади се на шибания си приятел Алехандро. Няма да си губя времето да ти обяснявам нито едно проклето нещо.
С това се завъртях на пета и се заизкачвах по стълбите към апартамента, който деляхме с Уокър. Опаковах чантата си за рекордно кратко време, измъкнах ключовете от джоба си и се втурнах надолу по стълбите. Купър ме спря на излизане от вратата.
– Ще го намерим, Винсънт.
Стиснах челюстта си.
– По-добре да го направиш. Ще довърша работата му, защото това е, което той би искал да направя. – Приближих се до Купър, шибано врящ. – Чувствам, че е жив, но в момента, в който усетя, че го губя, ще изгоря целия проклет свят до основи, като започна с теб и Алехандро – предупредих го.
С това излязох от клуба и се отправих към мотора си. Бързо пристегнах чантата си към него и още по-бързо излязох на пътя, а GPS-ът ми лаеше инструкции, докато се качвах на магистралата, превишавайки значително скоростта.
– Какво? – Изръмжах, когато час по-късно се обади Купър.
– Имаме план – каза ми той. Останах мълчалив, чакайки да чуя какъв шибан план има, за да намери моя човек, най-добрия ми приятел, човека, когото се бях зарекъл никога да не оставям на произвола на съдбата. – Логан и Деймън ще претърсят планината. Работя по вдигането на хеликоптер във въздуха, за да можем да търсим отгоре. Хален ще претърси всеки град в радиус от петдесет мили от тази планина, за да види дали някой не е виждал или чувал за него.
– Намерете го – изръмжах аз. – Защото в противен случай, ще ти се иска никога да не си ме срещал, Купър.
С това затворих, като съсредоточих вниманието си върху пътя, изпращайки всяка молитва, която имах, към всяко божество, което, по дяволите, щеше да ме чуе.
Трябваше ми Уокър, да се прибере у дома.
Трябваше да е в безопасност.
По дяволите, имах нужда от моя човек обратно в ръцете ми.
Не трябваше да го пускам на тази мисия. Трябваше да убедя Алехандро да ме пусне вместо него. Само Бог знаеше колко много страда Уокър в момента. Тази гадост щеше да го върне назад в цялото възстановяване, което беше направил, ако оцелееше.
Няма да те пусна да си тръгнеш, Уокър. Не смей да се откажеш, по дяволите, преди да успея да те спася от самия теб.
Назад към част 8 Напред към част 10
