НОВА
Ема остана дълго след затварянето. Нямах никакви пари в себе си за хотел и получих строги инструкции да не напускам мястото, на което се намирах. И благославяйки сърцето на Ема, тя отказа да ме остави сама, докато някой, на когото имам доверие, не дойде тук, за да ме вземе.
Откъм задната врата на магазина се чу силно блъскане. Подскочих, а сърцето ми се разтуптя силно в гърдите от страх.
Дали онези мъже бяха успели да ме проследят?
Ема изтегли на телефона си канала за сигурност, когато чукането започна отново.
– Това е татуиран мъж, облечен в мотористка жилетка – каза ми тя, като ми показа зърнестата черно-бяла снимка.
Отпуснах се, преглъщайки сълзи на облекчение.
– Това трябва да е Винсънт – прошепнах.
Телефонът иззвъня точно след като казах това. Ема вдигна слушалката.
– Ало? – Очите ѝ се разшириха. – Да, идвам сега.
Тя приключи разговора и се втурна към задната врата. Изправих се на крака и се обърнах да гледам как Винсънт нахлува вътре, а тъмните му очи срещат моите. Устните ми затрепериха и сълзите, които бях задържала през последните няколко часа, се изляха от мен.
– Толкова съжалявам – извиках аз. Той се приближи до мен и ме обгърна с ръце, притискайки ме плътно до гърдите си. – Не исках това да се случи. Той – той ми каза да бягам. Не трябваше да го оставям – изръмжах аз.
Винсънт седна с огромното си, набито тяло на дивана, като ме придърпа в скута си, сякаш не тежах нищо. С оглед на това колко голям беше той, мускулите му на практика разкъсваха тениската му, не се учудих, че вероятно съм тежала колкото перце за него.
– Спокойно – промърмори той и посегна да избърше няколко сълзи от лицето ми, а другата му ръка все още беше плътно около мен. – Трябваше да бягаш. Постъпила си правилно. Той има по-голям шанс да оцелее, без да се налага да се тревожи и за теб. Дошла си тук и си уведомила хората за случилото се. Направила си каквото си могла.
Хълцах.
– Не ми се струва, че съм го направила – прошепнах, като гласът ми се пречупи от няколко думи.
– Знам. Повярвай ми, когато казвам, че познавам безпомощността, която изпитваш в момента, но няма какво да направим, освен да седим и да чакаме. Интуицията ми подсказва, че той е жив, а тя никога не ме е подвела. Доверявам ѝ се. – Той отметна косата ми назад от оцветените ми със сълзи бузи. – Нека те настаним в хотел, за да може тази любезна дама да се прибере в дома си.
Подсмърчайки, кимнах и станах от скута му. Той държеше ръката си на бедрото ми, докато се успокоя. Ема ме прегърна силно.
– Ако изобщо имаш нужда от нещо, докато си още в града, идвай тук, разбираш ли? – Каза ми тя и нежно стисна ръцете ми в своите, след като се разделихме. Тя погледна Винсънт. – Ще се погрижиш ли за нея?
Той кимна.
– Да, госпожо.
Тя кимна веднъж в знак на съгласие и ни изведе през задната врата. Винсънт държеше ръката ми в своята, докато я чакаше да заключи и да се качи в колата си, преди да ме заведе до мотора си.
– Знаеш ли как да се возиш на такъв? – Попита ме той.
Поклатих глава. Никога преди не бях се качвала на мотор.
– Лесно е – увери ме той и взе каската от седалката. Закачи я на главата ми, като при това регулираше каишките на брадичката. – Притисни се до гърба ми и се навеждай, когато аз се навеждам. Дръж краката си нагоре. Ще карам бавно. Не сме далеч от мотел.
– Винсънт? – Попитах меко, когато той се изправи на мотора си. Той ме погледна през рамо, а масивните му ръце се свиха около кормилото. – Наистина ли мислиш, че ще се оправи?
Винсънт въздъхна.
– Не знам дали ще се оправи, Нова, но той е жив. И точно сега, докато той е жив, мога да се справя с останалото. Мога да го спася.
Кимнах и му се доверих, плъзнах се на мотора зад него, придърпвайки тялото си близо до гърба му. Машината заръмжа под мен и аз опрях глава на покрития му с кожа гръб, а сърцето ми се разтуптя.
Моля те, слез скоро от планината, Уокър.
Когато стигнахне до мотела и си осигурихме стая с пари в брой, Винсънт се обади по телефона на Алехандро. Отидох направо в банята, защото наистина имах нужда само от душ. Освен това знаех, че мъжете щяха да говорят за бизнес и ако братовчед ми искаше да знам какво се случва, щеше да ми каже.
През целия ми живот работата ми беше да си държа главата наведена и устата си затворена. И честно казано, това не ме притесняваше. Не ми харесваше да съм сред хаоса, който изпълваше живота на Алехандро. Това, че не знаех нищо, можеше да дразни някои жени, но не и мен. Най-добре процъфтявах в мир и забрава.
След дълъг, горещ душ излязох, като се намръщих на панталоните и голямата тениска, които бяха поставени на плота. Дори не бях чула Винсънт да влиза в банята, но в момента, в който вдигнах дрехите, разбрах, че са негови. Дори миришеха на него.
След като стегнах панталоните, колкото можах, и ги навих на руло, излязох в спалнята. Винсънт седеше на един стол и се мръщеше в една карта. Прочистих гърлото си, привличайки погледа му към мен.
– Всичко наред ли е? – Попитах тихо, като мразех колко слабо звучи гласът ми. Бях изтощена. Искаше ми се да заспя и да се преструвам, че всичко това е било сън, но знаех, че е реалност. Сънят нямаше да помогне.
– Алехандро вярва, че има плъх – каза ми Винсънт, след като ме погледна за момент. По гръбнака ми преминаха ледени тръпки. – Каза ми, че оттук нататък всичко е в мои ръце, докато не ми каже друго.
Преглътнах силно.
– Нещо за Уокър?
Винсънт поклати глава.
– Нищо, скъпа. – Той наклони глава към леглото. – Защо не си починеш малко? Сигурно си изтощена.
Прехапах силно долната си устна.
– Страх ме е да остана сама в момента – признах, като извих ръце пред себе си. Мисълта, че ще се свивам в това голямо, удобно легло сама без Уокър, разкъсваше сърцето ми на парчета от тъга и притеснение.
Не биваше да се чувствам удобно, когато той страдаше.
Винсънт стана от стола, на който седеше, и събу ботушите си, преди да хване ръката ми в своята, повеждайки ме към леглото.
– Хайде – меко нареди той.
Пълзях на леглото и когато легнах, вперила очи в него, те се разшириха. Винсънт стоеше пред мен само по боксерки. Татуировки се извиваха по гърдите и бицепсите му. И всички тези мускули. Имаше мускули, подредени един върху друг.
– На стероиди ли си? – Изригнах.
Той изръмжа от смях и поклати глава, като се плъзна в леглото до мен. Когато отвори ръката си към мен, аз се свих до него, чувствайки се малко по-близо до Уокър в този момент, тъй като гаджето на Уокър беше най-близкото, което можех да получа до истинския мъж в този момент.
– Няма стероиди, скъпа. Просто като тренировка. А сега си почини малко?
Кимнах с глава и оставих очите си да се спуснат, а звукът от равномерния му сърдечен ритъм ме приспиваше.
Назад към част 9 Напред към част 11
