Глава 10
ГЕНЕЗИС
Изпуснах тих стон, като се облегнах на това, което някога беше моята входна врата, а ключовете ми висяха в ръцете ми. Бяха сменили ключалките ми и всичките ми мебели се намираха на тротоара пред сградата. Наемодателят ми беше сложил бележка на вратата, в която ми казваше, че имам двайсет и четири часа, за да махна боклуците си от тротоара, или градът ще ги вземе и ще ги извози на сметището, а таксите за това ще ми бъдат изпратени.
Майната му на живота.
С уморена въздишка и кисело чувство в стомаха си извадих телефона си и се обадих на Хален. Едва бяхме установили, че сме заедно, а вече ми се налагаше да му се обаждам за помощ.
Мразех го с всяка фибра на съществото си.
– Генезис? – Попита той с изненада в гласа. – Мислех, че ще се отпуснеш за вечерта.
Сълзите запушиха гърлото ми. Бях. Поне такъв беше планът ми. Но толкова бързо целият ми свят се беше разпаднал.
Подсмърчах.
– Бейби? – Каза тихо Хален. Успокояващият тон на гласа му ме накара да изтръпна и аз се отпуснах да седна на стъпалата, които водеха към това, което някога беше моят апартамент. – Хей, говори с мен.
– Аз съм бездомна – извиках аз. – Всичките ми вещи са сложени на тротоара и имам двайсет и четири часа да ги преместя или градът ще ги прибере, а аз ще трябва да платя още повече пари – плачех аз. – Всичко ще се развали.
– Не, не е така – каза ми той, гласът му беше строг, но все още нежен. – Дай ми трийсет минути и ще дойда, добре?
Подсмърчах. Чувствах се жалка, но току-що бях загубила дома си. Това не беше хубаво чувство.
– Добре – промълвих.
Той затвори. Оставих телефона настрана и отпуснах лице в ръцете си, опитвайки се да се съвзема. Хален вече ме беше чул да плача по телефона и вече ме беше виждал да плача веднъж – преди дори да знае името ми. Не исках да ме вижда как се съсипвам за втори път.
Бях по-силна от това. Щях да се изправя на крака. Знаех, че ще се изправя. Просто първо трябваше да се оправя с тази гадост, в която се беше превърнал животът ми.
***
Погледнах нагоре през уморените си очи, когато до ушите ми достигна грохотът на пикап, един от които ми беше много познат. Познатият черен пикап на Хален спря и двамата с Винсънт изскочиха, когато Брет спря зад тях с по-стария си пикап.
Хален даде инструкции на Винсънт и Брет, преди да се обърне и да тръгне нагоре по стълбите към мен, а очите му бяха вперени в лицето ми.
Нямах възможност да помисля или да направя каквото и да било, преди той нежно да подхване лицето ми с ръце и да разтвори устни върху моите. Отпуснах се.
Някак си знаех, че с Хален до мен всички тези неща ще се оправят сами. Ще се оправя.
– Слизай долу, бейби – каза ми той, протягайки ръка към мен. Поставих ръката си в неговата и му позволих да ме издърпа от стълбите. Заедно слязохме на земята, а ръката ми беше в неговата.
– Можеш да съхраняваш всичките си вещи при мен, докато разбереш какво става – каза ми Винсънт, докато двамата с Брет товареха дивана ми на задната седалка на пикапа на Хален.
– Сигурен ли си? – Попитах го, когато Хален пусна ръката ми и помогна на Брет да вземе масата ми за трапезария, за да я натовари до дивана.
– Да – каза ми Винсънт, като вдигна тениската си, за да избърше потта от лицето си. Очите ми се разшириха; не можех да си помогна, по дяволите. Нима всички тези мъже бяха шибано горещи?
Хален бутна Винсънт.
– Сложи си шибаната блуза пред моята жена – изръмжа той.
Винсънт се усмихна на Хален.
– Не съм виновен, че я привличам, братко.
Хален му изръмжа, преди да грабне един стол. Винсънт погледна към мен.
– Ще съхранявам всичко това в бараката си отзад. Не я използвам за нищо. Купих я по силата на моментно решение, но стои празна вече две проклети години. Така че вещите ти няма да пречат.
– Благодаря – казах му, като го мислех от дълбините на душата си.
Винсънт сви рамене, наведе се, за да помогне на Хален да вдигне скрина ми, като го пренесе до задната част на пикапа на Брет. Брет скочи в задната част, за да ми помогне да го вкарам.
– Вече си семейство, Генезис. – Измърмори той. – С всички нас винаги е толкова просто.
Гърлото ми се запуши от още сълзи и обвиних за това изкоренения си живот, защото никога не съм била толкова емоционална.
Но знаех истинската причина. Бях израснала в приемни семейства. Никога не съм имала истинско семейство, а точно сега – само защото бях с Хален – принадлежах на такова.
След като всичко беше натоварено, Хален се приближи до мен.
– Имам два варианта за теб – каза ми той. Погледнах го с очакване и зачаках да обясни какви са тези две възможности. – Можеш да останеш при мен или да останеш в клуба. Каквото е най-добре за теб.
Заиграх се с пръстите си. Налагах се; не можех да не се чувствам така. Но се чувствах по-комфортно с Хален, отколкото знаех, че ще се чувствам, ако остана в клуба без него.
– Ще остана с теб – казах му тихо.
Той се протегна и хвана тила ми, след което ме придърпа по-близо до себе си, притискайки устните си към моите. Въздъхнах в целувката, толкова благодарна за него. Той нямаше никаква шибана представа.
Притисна устни към челото ми, преди да ме пусне и да бръкне в джоба си. Свали един ключ и ми го подаде.
– Оливия е с Рандал в клуба. Трябва само да го вземеш и да го отведеш вкъщи със себе си. Това ще ми отнеме известно време, за да се разтовари. Добре ли си с това?
– Хален, добре съм – уверих го аз. Обичах да се грижа за Рандал. Малкото момче стопляше душата ми.
– Предай на Оливия, че утре ще се разбера с нея – каза ми той.
– Дръж си шибаните пари – изръмжа Брет на Хален. Хален наклони глава назад и се загледа в небето, сякаш търсеше търпение. Засмях се. – Оливия ще отнесе и твоята, и моята глава, ако се опиташ да ѝ платиш за това, че е гледала Рандал.
Хален изръмжа, преди да ме погледне.
– Изпрати ми съобщение, когато го вземеш, става ли? И ми кажи, когато се прибереш у дома.
– Ще го направя – уверих го.
Той постави още една целувка на челото ми.
– Карай безопасно – нареди той.
Усмихнах му се и го гледах как отива до пикапа си. Той изчака, докато не тръгнах с колата си, преди да тръгне в обратна посока.
***
Оливия ми се усмихна, когато Рандал се втурна от вратите на клуба, като почти ме блъсна по дупе, докато се блъскаше в мен, обгръщайки с ръце краката ми. Засмях се и коленичих, като и аз го прегърнах.
– Татко няма ли да дойде да ме вземе? – Попита той.
Поклатих глава към него.
– Татко трябваше да ми помогне, така че той ще го направи, докато аз дойда да те взема. Това добре ли е?
Той кимна с глава, като ме гледаше с усмивка.
– Добре е, мис Генезис. – Той хвана ръката ми в своята, докато се изправях, поглеждайки към Оливия.
– Хален искаше да ти кажа, че утре ще се оправи с теб за това, че си го гледала.
Тя извъртя очи.
– А ти кажи на този твой човек, че съм казала да си пази проклетите пари. – Засмях се. – Той знае по-добре, отколкото да се опитва да ми плаща. Двамата с Брет не искаме да имаме собствени деца. Обичаме да бъдем леля и чичо. – Тя сви рамене. – Върви и го закарай вкъщи. Знам, че е уморен. Наближава времето, когато обикновено се къпе.
А всички знаехме, че Рандал е привърженик на рутината си.
Натоварих Рандал в колата си, след като помахах за довиждане на Оливия. Рандал говореше за всичко, а аз слушах внимателно, като си спомнях как можеше да стане, когато смяташе, че някой не обръща внимание на това, което искаше да каже.
Погледнах в огледалото за обратно виждане и се намръщих, когато забелязах, че един джип все още ни следва. Не се бях замислила за това, когато бях напуснала клуба, като се има предвид, че клубът беше точно в покрайнините на града, но тук, близо до Хален, нямаше никакви къщи.
В стомаха ми се настани лошо чувство и в този момент наистина, по дяволите, мразех, че Рандал е с мен. Знаех, че ще се случи нещо лошо, и не исках Рандал да е част от това.
Лицето ми пребледня, когато видях джипа да ускорява. Натиснах крака си към газта, но малката ми, очукана Тойота не беше подходяща, особено след като отчаяно се нуждаеше от смяна на маслото и настройка.
Последното нещо, което осъзнавах, беше как главата ми се удря във волана и как Рандал крещи от ужас.
Назад към част 9 Напред към част 11
