Глава 11
ХАЛЕН
Бях изтощен. Генезис нямаше толкова много неща, но навесът на Винсънт не беше толкова голям, така че трябваше да нагласим всичко, за да се поберат всичките ѝ мебели вътре, без да се повредят.
Отне ми почти три шибани часа, особено след като Винсънт се вбеси по средата на работата и нахлу в къщата си, за да отиде да пие бира, оставяйки мен и Брет да работим сами, докато той се съвземе от вбесеното си настроение.
Но това си беше Винсънт. Той беше доста щастлив човек, но също така бързо се възбуждаше.
Страдаше от тревожност, след като беше служил четири години в морската пехота в чужбина, но вместо пристъпи на паника, както биха очаквали повечето хора, тревожността му се изразяваше в изблици на гняв. Не го виждахме много често обаче. Беше преминал през терапия, за да се научи да я контролира.
Натиснах спирачките, предпазният ми колан се заби в гърдите ми, когато видях „Тойотата“ на Генезис обърната отстрани на пътя. От двигателя излизаше дим.
Страхът скова гърдите ми. Какво, по дяволите, се беше случило?
– Рандал?! – Изкрещях, докато излизах от пикапа, а сърцето ми беше в гърлото. Майната му. Майната му!
Втурнах се към колата, като веднага забелязах, че нито той, нито Генезис са в колата. На предната седалка имаше кръв, а коланът ѝ беше срязан.
Но знаех, че парамедиците не са помогнали на нито един от тях. Ако бяха помогнали, полицаите все още щяха да са на мястото на инцидента.
Някой ги беше взел.
Извадих телефона си и се обадих на Купър.
– Хален? – Попита той. Чух как Райкър крещи на заден план. – Тихо! – Излая той. – Хален, какво става?
– Купър, Генезис и Рандал са изчезнали – избързах аз. Огледах се наоколо, принуждавайки се да се успокоя, за да мога да възприема сцената и да се опитам да разбера какво, по дяволите, се е случило. – Колата ѝ е обърната отстрани на пътя на около километър от дома ми. Има кръв. Коланът на седалката е срязан, значи е била измъкната. Няма следи от тях. – Погледнах към тревата, забелязвайки следи от гуми, които не бяха нейни. – По-голям автомобил е спрял зад тях – казах му. – Нещо с високопроходими гуми.
– Запази спокойствие – каза ми Купър. – Аз съм на път към теб. Ще се обадя на останалите момчета – накарай Логан да ги проследи по дяволите. – Логан притежаваше собствена охранителна фирма, макар че обикновено я държеше напълно отделно от клуба, по молба на Купър. Но знаех, че разполага с още повече средства за проследяване на хора, отколкото преди да открие операциите си. – Раницата на Рандал на мястото на инцидента ли е?
Погледнах в колата, а сърцето ми беше в гърлото.
– Не. Изчезнала е – казах му. Погледнах още. – Чантата ѝ също. – Отворих отделението за документи. – Всички документи на колата са изчезнали.
– Провери номерата. Има ли номера? – Попита Купър. Чух как моторът му запали.
Погледнах към задната част на колата.
– Не. Майната му! – Изръмжах, като стиснах ръката си около телефона. – Уверили са се, че който и да намери тази шибана кола, ще трябва да се бори, за да разбере първо на кого, по дяволите, принадлежи – изръмжах.
– Ще ги намерим, Хален. Просто се дръж здраво, чуваш ли ме? Не смей да направиш и едно шибано движение, без останалите да сме там. Само ще се самоубиеш, ако ги намериш сам.
– Разбрах, През – изръмжах аз. Завъртях телефона и тръгнах нагоре-надолу по пътя, прекалено развълнуван, ядосан и притеснен, за да стоя на едно място. Бях подвел сина си. Бях му обещал, че никога повече няма да бъде наранен, а го бях подвел.
Телефонът ми иззвъня минута по-късно. С мърморене го извадих и с изненада видях името на Логан на екрана.
– Да? – Измърморих.
– Късметът днес е на твоя страна, братко – каза ми той. Чух Уокър на заден план да говори с някого по телефона. – Сложих проследяващо устройство в чантата на Рандал. – Въздъхнах с облекчение, благодарен на Логан, че мисли за такива неща. – Те се насочват към Тексас. Уокър сега говори по телефона с Грим. Купър даде на Деймън заповед да се свърже с Алехандро. Ще ги прехванат, братко. В момента ги проследявам на лаптопа си. Уокър и аз сме на около две минути от теб. Купър трябва да е там след секунда.
Точно когато каза това, звукът от мотора на Купър достигна до ушите ми, а скоро след това и от други.
– Ще ги върнем, Хален, чуваш ли ме?
– Да – промълвих аз. – Благодаря, братко.
– Те са семейство – каза Логан. С това той прекъсна връзката. Върнах телефона в джоба си, като гледах как Купър забавя и спира пред мен. – Уокър и Логан ще бъдат тук след минута – информира ме той. – Деймън и Винсънт ще претърсят мястото на инцидента много бързо. Ние с теб ще вземем мотора ти.
Качих се в пикапа, следвайки моя президент последната миля до мястото ми, където бързо се качих на мотора си, изхвърчах от двора и се върнах при останалите членове на клуба.
– Какво гледаме? – Попита Купър, когато спряхме.
– Ще стигнем до междущатската магистрала – ще се насочим на юг – каза ни Логан. – Ще се наложи да летим, по дяволите, за да стигнем до тях.
– Няма проблем. Вече съм изтеглил полицейския скенер – каза ни Уокър. – Грим се насочва на север с тексаската чартърна компания.
– Алехандро е събрал хората си, както и Синовете на ада, и те също са се отправили на север – информира ни Деймън. Той ме погледна. – Ще ги върнем обратно, Хален.
Кимнах веднъж.
– Добре ли е да потегляме? – Попитах, като не исках да оставам тук нито секунда повече. Колкото по-дълго чакахме да се раздвижим. Толкова повече синът ми и жена ми се отдалечаваха от мен.
Купър кимна веднъж. Подредихме се във формация, а Логан в ушите ни ни държеше в течение, докато преодолявахме километрите, които ме деляха от сина ми и Генезис.
Който и да ми ги отнемеше, щеше да си плати, и то адски кърваво.
Назад към част 10 Напред към част 12
