Глава 15
ХАЛЕН
Преглътнах трудно, докато се взирах в документите в ръцете си. Емоциите запушиха гърлото ми, а сълзите замъглиха зрението ми.
Официално бях баща на Рандал. Осиновяването беше финализирано днес, на осмия рожден ден на Рандал.
Дрейк постави ръка на рамото ми, докато стояхме пред сградата на съда.
– Е, Хален, сега вече официално си баща. Как се чувстваш?
– Невероятно – признах аз. – Ебаси майката.
Дрейк се засмя.
– Досега си свършил шибано невероятна работа с него, Хален. Ще се справяш още по-добре, когато той порасне.
Погледнах към брат си.
– Ще успееш ли да дойдеш на рождения му ден този уикенд? – Попитах го.
Дрейк кимна.
– За нищо на света не бих го пропуснал, братко. – Той погледна часовника си с тежка въздишка. – Майната му. Трябва да отида да оправям документи. Изпрати ми съобщение с часа, става ли?
Той тръгна към колата си и извади телефона си от джоба. Изпратих текст на Генезис, в който ѝ казвах да докара Рандал с пикапа в клуба. Бях ѝ купил Raptor преди месец, за да си има личен автомобил.
Това беше шибан бой. Почти беше скъсала с мен – чувстваше, че правя твърде много за нея – но като че ли, по дяволите, щях да позволя на тази жена да си тръгне от мен.
Бях я преметнал през рамо и я носех нагоре, правех любов с нея, докато не ѝ пробутах през дебелия задник, че правя такива неща, защото я обичам и искам да има най-доброто, а не по някаква друга причина.
Тя ми се обади, докато се качвах на мотора си.
– Да, бейби? – Попитах я, докато закопчавах каската на главата си.
– Рандал е с Алехандро, помниш ли? – Попита ме тя.
Майната му, бях забравил. Рандал се беше привързал по странен начин към опасния мъж, но знаех, че Рандал е в безопасност при Алехандро.
Мъжът беше спасил живота на сина ми и на моята жена.
– Майната му. Да; забравих. Днешният ден беше луд. – Въздъхнах. – Ще се прибера след малко.
– Значи нямаш нужда да идвам в клуба? – Попита ме тя.
– Не – казах ѝ. – Но искам да си вкъщи в онова секси бельо, което знам, че си купила с Оливия, когато сте ходили да пазарувате.
Знаех, че Генезис се изчервява.
– Затварям, Хален.
Засмях се.
– Ще се видим след малко, бейби.
Завърших разговора и излязох от паркинга на съда, отправяйки се към дома, за да съобщя на жената добрата новина и да правя горещ, потен, празничен секс.
***
Генезис седеше на дивана и ядеше купа сладолед, когато влязох вътре. Изрично бях помолил Кайл да ѝ даде днес почивка с мен. Той ме погледна странно, но все пак ми разреши.
– Здравей – поздрави тя, като постави купата на масата. – Какво е това? – Попита тя, като погледна документите в ръцете ми.
Приближих се и ѝ ги подадох. Тя ме погледна с любопитство, но ги взе от мен и ги погледна.
Наблюдавах как очите ѝ се разширяват, а по лицето ѝ се появява широка усмивка. Тя се хвърли от дивана към мен, като ме обгърна с ръце и крака. Засмях се, хванах дупето ѝ в ръцете си, докато се препъвах, но не ни позволих да паднем на пода.
– Хален, това е невероятно! – Изрева тя, като се наведе малко назад, за да хване лицето ми в ръцете си. Целуна ме дълбоко, като езикът ѝ се преплете с моя.
Аз изстенах и я притиснах с гръб към най-близката стена, а ръката ми се плъзна под ризата ѝ. Избутах чашката на сутиена ѝ малко по-надолу, хванах гърдата ѝ с ръка и задълбочих целувката.
Тя изстена точно когато входната врата се отвори. Бързо я поставих на земята и посегнах към пистолета си, докато Генезис бързо се оправи точно преди Рандал и Алехандро да влязат през вратата.
– Майната му – проклех аз. Целунах Генезис по челото, преди да прегърна Рандал. – Прибираш си се рано, момче.
– Алехандро каза, че трябва да свърши нещо, и каза, че не мога да отида с него.
Вероятно това е добър избор. Само Бог знаеше за какво, по дяволите, трябваше да се погрижи Алехандро, а аз не исках синът ми да участва в това.
Алехандро ми кимна веднъж, а очите му се стрелнаха към документите на масичката за кафе. С леко навеждане на устните, той наклони глава към мен, преди да излезе, без да каже нито дума, затваряйки входната врата след себе си.
Рандал се отдалечи от мен и отиде до масичката за кафе, където бяха документите. Хванах ръката на Генезис в моята, свързвайки пръстите ни, докато гледах как Рандал ги чете.
– Татко? – Попита ме той, вдигайки поглед към мен, а в очите му кипеше вълнение. Преглътнах трудно. – Това наистина ли е? Ти ли си истинският ми баща сега?
– Да, хлапе – промълвих аз. – Вече съм ти истински баща. – Макар че в съзнанието ми от момента, в който го доведох в дома си, той беше мой син – кръвта да е проклета.
Той се хвърли към мен, а аз паднах на пода и го обгърнах с ръце. Останахме така за добра минута, прегръдката му беше като патерица около врата ми, но не ми пукаше.
Най-накрая той щеше да бъде изцяло мой син. Никой не можеше да ми го отнеме, което беше най-големият ми страх, докато чаках да минат документите за осиновяване.
Рандал се дръпна назад, за да ме погледне.
– И кога тя ще ми стане майка завинаги? – Попита той, като посочи с пръст Генезис.
Усмихнах ѝ се, като гледах как бузите ѝ пламнаха в червено от въпроса му. Намигнах му.
– Скоро, хлапе – казах му, като разроших косата му, а в гласа ми прозвуча закачлива нотка. Знаех, че става нетърпелив. Умираше да се оженя за Генезис, но аз исках това да е специално и за двамата.
И не исках да намеквам на никого от тях, че планирам скоро да ѝ задам въпроса.
Но имах намерение да направя тази жена моя по всеки възможен начин.
***
Вдигнах бутилката до устните си, наблюдавайки как Генезис се засмя на нещо, казано от Скайлър. Кайл стоеше до мен със сина им на хълбока си.
– Детето ви става нетърпеливо. Иска да си разопакова подаръците – каза ми той и се засмя, докато Рандал се опитваше да се промъкне към масата, но Генезис го хвана, сочейки с пръст далеч от него.
Той само невинно ѝ се усмихна, преди да се стрелне, за да отиде да си играе с Райкър.
Генезис и аз, заедно с всички останали, бяхме подарили на Рандал куп подаръци. Това беше първият му рожден ден с нас и доколкото разбрах, за първи път той наистина имаше възможност да го отпразнува.
Знаех, че единственото нещо, което наистина искаше, беше да се омъжа за Генезис, за да може тя най-накрая да му стане майка завинаги, както той я наричаше, така че освен всички подаръци, това щеше да бъде и подарък за него.
– Ще ми помогнеш да изчистя всички тези боклуци – казах на Кайл, докато оставях бирата настрана, подготвяйки се да отида да пусна Рандал да отвори подаръците си.
Кайл се изсмя.
– По дяволите.
Повдигнах рамене.
– Както искаш, но ще повдигна въпроса отново след няколко години, когато имаш нужда от помощ за почистване след някой от рождените му дни – казах му, посочвайки сина му.
Кайл изръмжа.
– Добре, по дяволите.
Усмихнах се триумфално и отидох до масата, като спрях за момент, за да сложа целувка върху устните на Генезис.
Никога през живота си не бях виждал Рандал толкова развълнуван. Той разкъсваше подаръците си, като крещеше развълнувано с всеки един от тях и с удоволствие позираше за всяка снимка, която Генезис му правеше. Дори се засмя, когато разбих малко торта в лицето му.
Той се забавляваше и, честно казано, аз не можех да бъда по-щастлива. Малко се притеснявах, че днешният ден може да е прекалено голям за него, но досега той попиваше всичко.
Изчаках Генезис да приключи с избърсването на лицето му, преди да коленича. В клуба веднага настъпи тишина. Намръщена, Генезис се изправи и се огледа, преди погледът ѝ да падне върху мен.
Тя изпищя от шок, ръцете ѝ се вдигнаха към лицето ѝ, като при това попадна торта върху лицето ѝ от кърпата.
Свих устни в устата си, за да не се разсмея, макар че членът ми се раздвижи в дънките при мисълта да оближа тортата от кожата ѝ.
Съсредоточи се, Хален.
Поех си дълбоко дъх и извадих големия диамантен пръстен от джоба си. Знаех, че съм прекалил с пръстена, но, дявол да го вземе, тази моя жена заслужаваше най-доброто. Беше защитила сина ми, като при това тя бе принудена да куца постоянно. Загуби работата на мечтите си, опитвайки се да му помогне.
Можех да ѝ дам всичко на света, но пак нямаше да е достатъчно.
– Генезис, от момента, в който ми каза, че си загубила работата си, опитвайки се да помогнеш на едно малко момче, знаех, че ти си единствената за мен – казах ѝ аз. Тя сложи кърпата на земята, а ръцете ѝ трепереха. Рандал хвана ръката ѝ в своята, очите му също бяха вперени в мен. – Идвам от гаден дом. Дори нямаше да съм жив днес, ако не беше Купър, който ме приюти и ме принуди да се съвзема. – Поех си дълбоко дъх. – Да откриеш жена, която толкова яростно защитава едно малко момче, да я видиш, че е по-разстроена от факта, че то все още ще бъде в капан, отколкото от работата си – ебаси, бейби, сякаш ме удари в шибаните ми черва.
Две сълзи се плъзнаха по бузата ѝ. Тя протегна ръка и разтреперано ги отблъсна.
– От този ден нататък знаех, че никога няма да те оставя да ми се измъкнеш, по дяволите. А когато видях колко си добра с Рандал, видях колко много те обожава, се влюбих в теб още по-силно.
Очите ми се насочиха към Рандал за кратък момент. Той стискаше ръката на Генезис толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели.
– Никога през живота си не съм бил по-ужасен от деня, в който намерих колата ти край пътя, навсякъде имаше кръв, а вие двамата липсвахте. Изпаднах в паника. Аз – човекът, който винаги е наясно с нещата – се паникьосах. Но, бейби, ти не се паникьоса. Ти се държа здраво, принуждавайки се да останеш в съзнание, за да предпазиш Рандал. Ти беше готова да умреш в онзи ден, ако това означаваше, че той ще живее и че ще бъде в безопасност.
Сега тя плачеше толкова силно, че не успяваше да избърше сълзите достатъчно бързо.
– Обичам те, Генезис. Искам да прекарам остатъка от живота си, давайки ти всичко, на което съм способен. Не знам какво, по дяволите, правех с живота си, преди ти да се намесиш в него, но очевидно беше гадно. – В гърдите ѝ избухна смях. Тя подсмръкна. – Искам да се омъжа за теб, Генезис. Ще ми окажеш ли шибаната невероятна чест да станеш моя съпруга – да станеш завинаги майка на Рандал?
– Да – промълви тя. – Хиляда пъти шибано да, Хален.
Скочих от пода и я придърпах в прегръдките си, целунах я толкова дълбоко, че честно казано, това трябваше да бъде запазено за спалнята – или поне далеч от очите на сина ми – но в този момент не ми пукаше.
Жената на шибаните ми мечти току-що се беше съгласила да се омъжи за мен.
В клуба избухнаха радостни възгласи. Плъзнах пръстена на пръста ѝ, преди неохотно да я пусна и да вдигна Рандал в прегръдките си. Той се хвърли с ръце около врата на Генезис, а тя се разплака и също го прегърна здраво.
Това беше онова, което ми липсваше през целия ми шибан живот.
Назад към част 14 Напред към част 16
