Глава 14
Генезис
След работа се запътих към пикапа на Хален. Бяха изминали две седмици, откакто най-накрая ме изписаха от болницата. Рандал се беше върнал в училище и се беше върнал към нормалния си начин на живот, въпреки че двамата с Райкър бяха останали да спят, което даваше на мен и Хален така необходимото време за себе си.
Хален почти не ни изпускаше от поглед, страхувайки се да не ни се случи нещо друго. Разбирах го, но свръхпротективността, с която се отнасяше към мен, ме изнервяше до краен предел. Струваше ми се, че вече едва успявам да се изсера на спокойствие, преди той да почука на вратата и да ме попита дали съм добре.
Опитвах се да се справям с това, доколкото можех, като се има предвид, че всяка втора нощ Хален се събуждаше в студена пот, а лицето му беше бледо, докато преживяваше страха, който беше изпитал, когато беше намерил колата ми край пътя.
Мразех да виждам как на такъв силен мъж целият му шибан свят се разклаща така, както беше станало с него – да виждам как преживява тези гадости в съзнанието си почти всяка нощ.
Изпищях от шок, когато Хален внезапно ме хвана за кръста и ме вдигна на пътническата седалка на пикапа си. След това се наведе, с ръце от двете страни на бедрата ми, наведе се и пое устните ми в гореща, обсебваща целувка, която ме накара да стена – шибано жадна за него.
– Това ще стигне, докато се приберем – промърмори той, допрял устни до челюстта ми, преди да се отдръпне от мен и да затвори вратата на пикапа, заобикаляйки го отпред, за да се качи от страната на шофьора.
Бяхме на половината път до дома му, когато той внезапно отби на тесен черен път, сграбчи ме и ме вдигна в скута си.
Притиснах се към него, без да мога да си помогна. Бях взела болкоуспокояващото си лекарство, преди да напусна работа, така че болката в бедрото ми почти не се усещаше.
– Наистина ли ще правим горещ секс в пикапа ти, сякаш сме тийнейджъри? – Попитах го.
Той сплете пръсти в косата ми.
– Адски права си, че сме – изръмжа той. – Имам нужда от теб, Генезис, и нямам търпение да се приберем вкъщи, за да те имам.
Пъхнах ръцете си под тениската му и устните ми се срещнаха с неговите. Той пое контрола, ръцете му се вмъкнаха в еластичните ми шорти, за да се плъзнат по путката ми. Изстенах името му, като се притиснах към грубата му ръка.
Майната му, Хален се чувстваше невероятно.
– Да, бейби – изръмжа той. Дръпна главата ми назад, устните му се спуснаха по шията ми, а зъбите му остъргаха кожата ми. – Вземи каквото ти трябва, Генезис.
Изстенах, чукайки пръстите му, а грубата длан на ръката му се търкаше в клитора ми. Тялото ми се разтресе и името му се откъсна от устните ми с тих вик, докато се въртях около него.
С негова помощ се измъкнах от късите си панталони. За късмет и на двама ни, носех прашки. Той сложи презерватив, преди да издърпа ремъка ми настрани и да потъне дълбоко в мен. И двамата изстенахме от това усещане, преди той да закачи краката ми около себе си и да започне да ме люлее напред-назад, като оказваше по-малък натиск върху бедрото ми, но все пак удряше перфектното място в мен.
Приближих се силно до него, но той все още не спираше, устните му работеха с моите, докато ме люлееше по-бързо, като ме привличаше към ръба многократно, преди най-накрая и той да свърши, държейки ме до себе си, докато чакахме сърдечният ни ритъм да се забави до нормалното.
Телефонът му иззвъня, а звукът разтърси и двама ни. Хален изпусна дълъг стон, преди да вземе телефона си.
– Какво, Купър? – Изръмжа той. Очите му се разшириха. – Ебаси; да. На път сме.
Той затвори. С негова помощ се върнах на пътническата седалка и си навлякох късите панталони, докато той оправяше дрехите си, прибирайки члена си в боксерките.
– Рандал се е сринал – каза ми Хален, докато се връщаше на главната магистрала, ускорявайки към Купър. – Той плаче за мен.
– Майната му – прошепнах аз. А ние бяхме в пикапа му като възбудени тийнейджъри, докато синът му се беше претоварил.
Хален хвана ръката ми в своята, лесно се ориентира по улиците през града, преди да спре при Пени и Купър. Той изскочи от пикапа и се втурна вътре. Аз се отпуснах и се запътих към къщата. Когато влязох, Хален седеше на дивана, а Рандал беше увит около него. Седнах до тях, като се протегнах да прокарам ръка по косата на Рандал.
– Мама няма да си тръгне отново, нали? – Подсмърчаше Рандал. От онзи трагичен ден насам аз бях мама за Рандал. И никога не сме си правили труда да го поправяме. Честно казано, стопляше душата ми да знам, че Рандал гледа на мен като на майка.
– Никога не съм си тръгвала, бебе – успокоих го аз. Той ме погледна през стъклените си очи.
– Но ти го направи – промълви той. – Толкова дълго спа. Не искам да ме изоставяш отново.
– Хей, майка ти никога няма да те изостави – успокои го Хален и посегна да изчисти сълзите от очите на Рандал. – Никога повече няма да ѝ се случи нищо подобно, чуваш ли ме? – Имах чувството, че той казва тези думи не само за Рандал, но и за мен.
– Обещаваш ли, татко? – Развика се Рандал.
Хален кимна.
– Обещавам, момче.
Той се изправи от дивана. Пени ми подаде голям контейнер с храна за вкъщи. Тя ми се усмихна.
– Вечерята е за наша сметка тази вечер – каза ми тя. – Съжалявам, че не успяхте да останете сами, както искахте.
Това беше семейството, към което исках да принадлежа през целия си живот – такова, което те изпраща вкъщи с храна, гледа детето ти вместо теб, такова, което винаги е до теб, независимо от обстоятелствата.
Прегърнах я.
– Не се притеснявай за това. Рандал е по-важен за нас от една нощ насаме.
Тя ме стисна, преди да ме пусне. Купър ми кимна веднъж, преди да последвам Хален от къщата, като поставих контейнера с храна на задната седалка.
Рандал беше заспал още преди да стигнем до къщата. Без да иска да го буди, Хален просто го занесе вътре в стаята му и го сложи в леглото с Джанго.
– Гладна ли си? – Попита ме Хален, докато слагах храната в хладилника.
Поклатих глава.
– Не мога да погълна нищо след това – признах. Облегнах се на кухненския плот и скръстих ръце на гърдите си. – Мразя, че не бях по-силна в онзи ден. Да, опазих го, но сега той живее с постоянния страх, че нещо ще се случи с мен.
Хален ме обгърна в обятията си, като прибра главата ми под брадичката си.
– Той просто се нуждае от малко време, бейби. – Той изглади ръката си върху косата ми. – Хайде. Да се качим горе. Той ще спи за малко. Ще бъде странна нощ, след като си е легнал толкова рано.
Кимнах в знак на съгласие. Вероятно щеше да се събуди около полунощ и всички заедно щяхме да вечеряме, преди да си вземе душ и да го сложим отново да спи.
Щом се озовахме горе в спалнята ни, Хален ме целуна, а езикът му се плъзна по моя. Изстенах в целувката, а ръцете ми се заплетоха в косата му.
Ръцете му стиснаха талията ми, докато нежно ме водеше обратно към леглото, стъпките му бяха бавни и уверени, докато аз куцах, а устните ни все още работеха заедно, ставайки все по-нагорещени и изискващи.
След като се озовах на леглото, Хален ме съблече от дрехите ми, а устните и езикът му преминаха по цялото ми тяло, докато го правеше. Бях се превърнала в гърчеща се, задъхана каша, когато той зарови лицето си между краката ми, плъзна плоския си език между гънките ми, след което грубо плъзна езика си по клитора ми. Изстенах, заплитайки пръсти в косата му, докато започнах да яздя лицето му, опитвайки се да бъда възможно най-тиха, за да не събудя малкото момче в дъното на коридора.
Хален се изправи и притисна с ръка устата ми, докато свършвах, за да не събудя Рандал. След това той се изправи и бързо свали дрехите си, преди да си сложи презерватив и да се плъзне дълбоко в мен, като бавно ни люлеехме заедно, докато ми правеше сладка, бавна любов.
– Обичам те, Генезис – изрева той, заровил глава в извивката на врата ми.
Горещи сълзи се плъзнаха по бузите ми. Притиснах се към гърба му.
– О, Боже, Хален, аз също те обичам – извиках.
И наистина го направих. Бях безнадеждно влюбена в този взискателен мъж. Въпреки страховете ми да се привързвам към него и въпреки че беше толкова шибано упорит и твърдоглав, бях толкова, толкова шибано дълбоко влюбена в него, че това ме разтърси направо до мозъка на костите ми.
Но знаех, че не бих го променила за нищо на света. Вечно щях да искам този мъж – вечно щях да го желая като мой.
Назад към част 13 Напред към част 15
