Глава 16
ГЕНЕЗИС
Въздъхнах раздразнено, когато телефонът ми звънна на бюрото в офиса. Току-що се бях обадила на изключително груб клиент, който беше изключително ядосан, че не е дошла частта му. Беше толкова зле, че се наложи Деймън да влезе и да приеме обаждането, като го заплаши, че ще отмени цялата работа, която е свършил досега, и ще го накара да дойде да вземе автомобила си, за да го закара в друг сервиз.
Отношението на мъжа към мен бързо се промени, но това не ме направи по-малко уморена и изтощена.
На всичкото отгоре още не беше настъпило дори шибаното време за обяд.
Вдигнах телефона си, когато започна да звъни, и се намръщих на номера на образователния съвет. В стомаха ми се завъртя тревога. Честно казано, обмислях дали да не го пусна на гласова поща, но в последната секунда прокарах пръст по екрана и отговорих.
– Здравейте. Мога ли да говоря с Генезис Кармайкъл?
– Тя е на телефона – заговорих колебливо, като оставих химикалката си. – С какво мога да ви помогна?
– Здравейте, госпожо Кармайкъл. Това е суперинтендантът към образователния съвет, Бети Райт. Обаждам се, за да ви съобщя, че с удоволствие бихме ви поканили да се върнете като учителка през есента, ако сте готова за това.
Изненадана глътка въздух напусна устните ми при думите ѝ. Никога не бях очаквала, че ще си върна учителската работа. Децата ми липсваха толкова много, но най-накрая се бях примирила с факта, че вече няма да бъда учителка.
И сега отново ми я предлагат?
– Е, да, разбира се – избързах. – Трябва ли да дойда да попълня някакви документи?
– Не, освен ако не са се променили семейното ви положение, адресът ви, банковата ви информация и т.н. – каза ми тя. – Ако е така, можете да влезете в профила си онлайн чрез уебсайта на училищното настоятелство и да промените цялата си информация там.
– Добре. Ще го направя – казах ѝ. – Още веднъж ви благодаря.
– Разбира се, мис Кармайкъл. Приятно изкарване.
Завърших разговора и станах от стола си, отивайки да намеря Хален. Знаех, че той има нещо общо с това. Всеки път, когато през последните няколко седмици повдигах въпроса за учителската си работа, той затваряше разговора, сякаш не искаше да го слуша.
– Хален Андерсън! – Извиках. Един инструмент падна на пода, когато всички обърнаха глави, за да ме погледнат. Годеникът ми се изтърколи изпод една кола, седнал да ме погледне. – Влизай в шибания офис! – Изригнах, завъртях се на пета, за да нахлуя обратно в климатизираната стая.
– Какво, по дяволите, си направил този път? – Чух Уокър да го пита.
Чух как Хален въздъхна.
– Кой, по дяволите, знае – измърмори той. Миг по-късно влезе в кабинета. Имаше мазно петно на бузата си и едно над веждата си. Ръцете му бяха мръсни и миришеше на пот и масло.
Ебаси, защо ми се искаше да му скоча на шибаните кости? Една нормална жена би се отвратила. Но не, не и аз. Бях се възбудила до болка.
Сложих ръце на хълбоците си и го погледнах.
– Току-що ми се обадиха от училищния съвет – изригнах аз. – Предложиха ми да си върна учителското място.
Той извади кърпа от джоба си и избърса ръцете си в нея.
– Надявам се, че си го приела.
– Разбира се, че да – отвърнах аз. Той повдигна вежди към мен. – Ти имаш ли нещо общо с това? – Попитах.
Той кимна, никога не беше от тези, които ме лъжат.
– Даа. – Дори имаше наглостта да издължи „а“. Искаше ми се да го зашлевя. – След като осиновяването беше финализирано, накарах адвоката на клуба да се бори за връщането на позицията ти. Сега, след като позицията ти е предложена, тя ще започне да работи по уволнението на всички, които са игнорирали докладите ти, тъй като всъщност е противозаконно те да игнорират доклади за насилие над деца. Това, което, по дяволите, направиха и с теб, и с Рандал, беше грешно и не искам това да се случва на друг учител или на друг ученик.
Въздъхнах, гневът ми се изчерпа. Как можех да му се разсърдя, след като ми обясняваше така?
– Казах ти, че ще се погрижа за това.
Той се облегна назад на дървената врата, а очите му бяха вперени в лицето ми.
– Генезис, знам, че все още си затънала до уши в студентски дългове, да не говорим за сметките по кредитните ти карти, с които се опитваш да се задържиш на повърхността, след като загуби учителската си позиция. – Извиках. – Това не ти дава много възможности да платиш за адвокат. – Той сви рамене. – Ако ми беше позволила да плащам вноските за „Раптор“ и застраховката, щеше да е така, но ти си упорита като дявол, независима жена.
Не можех да си помогна. Усмихнах се. Той звучеше толкова агресивно и недоволно. Той извъртя очи.
– Разбира се, че това би те накарало да се усмихнеш – измърмори той.
Въздъхнах.
– Знам, че се кахъря за всичко, но ти благодаря. – Той само ми се усмихна. – Благодарна съм и съм признателна; наистина съм. Просто ми се иска да спреш да ме разглезваш толкова много.
Той отново извъртя очи.
– Мале, това не е разглезване. Аз се грижа за теб. Обичам те. – Той пристъпи напред и стисна лицето ми с мръсните си ръце. – Аз се грижа за това, което е мое. – Той целуна върха на носа ми. – Просто ми позволи да го направя, става ли? Ти седиш, изкарваш каквито пари искаш да изкарваш – той извърна очи към небето, карайки ме да се кикотя – плащаш си шибания пикап и застраховките – избухнах в смях – а за всичко останало се грижа аз, а? Между клуба и гаража изкарвам повече от достатъчно, бейби.
Въздъхнах.
– Мразя да разчитам на когото и да било.
Той сви рамене.
– Свикни с това, бейби. Няма да отида никъде.
Той ме целуна, устните му бяха меки и успокояващи срещу моите. Изстенах, отваряйки устните си под неговите. Той изръмжа, притискайки ме към бюрото.
– Никакъв секс в офиса – казах му задъхано.
– Майната му – изстена той, отметна глава на раменете си и се загледа в тавана.
Усмихнах се и паднах на колене.
– Но има и това – прошепнах, докато падах на колене. Разкопчах ципа на гащеризона му и извадих члена му от шортите.
Той изстена, заплитайки пръстите си в косата ми, докато аз го засмуквах дълбоко в устата си, отпускайки давещия си рефлекс. Позволих му да ме чука в устата, обичайки да поема контрола по този начин.
Не след дълго той свърши в гърлото ми, а спермата му имаше малко солен вкус. Погълнах я цялата, като след това го изхвърлих от устата си.
– По-добре? – Попитах го.
Той се усмихна и ми помогна да се изправя на крака, след което се наведе и ме целуна.
– Твоята путка щеше да е по-добре, но това ще ми стигне, докато се приберем вкъщи.
Засмях се. Той се усмихна и се отдръпна от мен, оправяйки се, преди да ми намигне и да излезе от офиса.
Назад към част 15 Напред към част 17
