Глава 18
ХАЛЕН
Генезис изстена развълнувано и погледна Скайлър, която се опитваше да мотивира жената да стане от дивана. Пожелах ѝ късмет, защото днес Генезис страдаше от контракциите на Бракстън Хикс и не искаше да става от дивана.
– Генезис, хайде! – Оплака се Скайлар. Изхлипах, стреляйки по две момчета в играта. Рандал бързо застреля единия, като след това избяга да се прикрие. Аз тръгнах да го търся, за да защитя гърба му. – Това е твоето бебешко парти. Кой не се появява на собственото си бебешко парти?
– Някой, който се чувства гадно и не иска да мърда – каза ѝ Генезис. – Оценявам мисълта – кълна се, че го правя – но наистина не се чувствам добре, Скайлар.
И това не бяха само контракциите на Бракстън Хикс. Генезис беше в риск да загуби бебето ни. Трябваше да не се стресира и да не се натоварва, доколкото е възможно.
Скайлар я погледна втренчено.
– Това са контракции на Бракстън Хикс, а не раждане, Генезис.
– В нейна защита – казах аз, като грабнах етикетите на съотборника си, преди да се втурна след Рандал, за да го предпазя – лекарят каза, че бременността на Генезис е високорискова. – Което беше вярно. Когато Генезис се оплака от спазмите, които получаваше, лекарят направи някои допълнителни изследвания, за да се подсигури. В тридесет и втората седмица от бременността ѝ слузната запушалка вече беше изтъняла. Беше поставена на почивка на легло, което означаваше, че трябва да спре да работи много по-рано, отколкото ѝ се искаше.
– Може да дойде на бебешкото парти, Хален – каза ми Скайлър.
Въздъхнах и погледнах към Генезис. Тя ми се намръщи. Не искаше да казвам на никого, че е на легло и че има риск да роди изключително рано, но Скайлар беше упорита като дявол.
– Кажи ѝ – каза ми Генезис. – Защото аз няма да стана и знам, че нищо друго освен природно бедствие няма да ѝ попречи да ме послуша.
Проклех се, когато умрях, с което официално приключих играта. Обърнах глава, за да погледна Рандал.
– Момче, можеш ли да се качиш горе и да затвориш вратата? Ще те извикам долу след минута.
Той кимна и се качи на горния етаж. Щом чух вратата му да се затваря, станах и отидох в кухнята, като взех за „Генезис“ бутилка вода.
– Скайлар, Генезис е в риск да загуби бебето ни – казах ѝ, когато отново влязох в стаята. Очите на Скайлар се разшириха. – Тя се оплака на лекаря от спазмите си на последния преглед. Да, страда от контракциите на Бракстън Хик, но и слузната ѝ запушалка изтънява. Поставена е на легло. – Повдигнах рамене. – Не, вероятно няма да ѝ навреди да отиде на бебешкото парти, но това е нейното тяло, нашето бебе и нейният избор. Ако тя не иска да отиде, никой няма да я принуди.
– Нямах представа – прошепна Скайлър. – Защо не каза на никого?
– Помолих го да не го прави – каза ѝ Генезис и ми се усмихна, когато ѝ подадох водата. – Не исках никой да се притеснява. Лекарят каза, че стига да не правя излишни разходки, да се опитвам да си почивам колкото се може повече и да сведа нивото на стрес до минимум, ще се оправя и ще родя здраво бебе, когато му дойде времето.
– И не се притесняваш от преждевременно раждане? – Попита тя недоверчиво.
Генезис поклати глава.
– Изпълнявам докрай нарежданията на лекаря. – Наистина го правеше, дори и това да я побъркваше. – Така че, не, не се притеснявам. И дори да родя рано, лекарят ми многократно ме е уверявал, че бебето ни ще се справи и ще порасне в много здраво дете.
Скайлар се намръщи.
– Иска ми се да знаехме, Генезис. Много съжалявам. Чувствам се като такава кучка, че омаловажавам това, което чувстваш.
Въздъхнах.
– Скайлар, недей – казах ѝ. – Ти не си имала представа. Ако е възможно, доведи всички и всички подаръци тук. – Погледнах към Генезис. – Това ще е добре за теб, нали, бейби?
Тя се усмихна на Скайлар.
– Разбира се. Хора, вие преминахте през много неща, за да организирате това за мен. Чувствам се ужасно, че не отидох, но…
– Здравето ти е по-важно – каза ѝ Скайлар и я прекъсна. – Нека се обадя на Пени, Оливия и Касиди. Ще ги донесем тук. Децата могат да играят навън, докато ти си отваряш подаръците. Звучи ли ти добре?
Генезис кимна. Скайлар я прегърна, преди да тръгне, като извади телефона си от джоба. Генезис се намръщи, след като тя си тръгна.
– Чувствам се толкова ужасно, че не съм отишла да се насладя на всичко, което са направили за мен.
Наведох се над нея и притиснах целувка към върха на главата ѝ.
– Не се чувствай зле, бейби. Първо трябва да се погрижиш за себе си.
Тя се усмихна нагоре към мен.
– Ти си невероятен.
Отново се наведох над дивана и нежно притиснах устните си към нейните.
– Ти също, бейби.
***
Загледах се учудено в стаята на бебето. От няколко седмици планирах да я боядисам, но все отлагах.
А сега тя беше готова и всичките ми братя стояха в стаята. Всички мебели бяха събрани и подредени, всички дрехи – прибрани.
– По дяволите – въздъхнах аз, чувствайки се малко претоварен. – Не трябваше да правите това.
– Искахме да го направим – каза ми Купър. – Не осъзнавахме, че ти и Генезис преминавате през толкова много неща.
Повдигнах рамене.
– Всъщност не е чак толкова много – казах аз, макар че беше така. Слузната ѝ запушалка беше изпаднала предната вечер, макар че не бях казал това на никого. Тя беше бременна в тридесет и четвъртата седмица. Бях ужасен като дявол, но се насилих да бъда смел заради нея. Имаше среща след няколко часа, затова и бях станал толкова рано.
Но бях слязъл в коридора, за да намеря това.
Прокарах ръце по лицето си.
– Не мога да ви се отплатя за тази гадост – изръмжах, любовта към семейството ми запуши гърлото ми.
Винсънт ме придърпа в едноръка прегръдка.
– Това е, което правим за семейството – напомни ми той.
Преглътнах дебело.
– Снощи тя изгуби слузната си запушалка – казах им аз. В стаята настъпи тишина. – Има огромна вероятност тя да роди днес, а аз не знам дали съм готов.
– Ти се справяш, братко – каза ми Купър.
Прокарах пръсти през косата си.
– Може би ще ми трябва детегледачка за Рандал. Това ще преобърне света му с главата надолу. Той ще се изплаши…
– Хален, спри – каза ми Логан. Примигнах. – Винсънт, Уокър и аз ще се отпуснем тук, при теб. Ще се опитаме да запазим рутината на Рандал, доколкото е възможно. Можем да се справим с него. Съсредоточи се върху Генезис и бебето. Останалите можем да се справим с всичко останало.
Кимнах в знак на благодарност и си поех дълбоко дъх.
Благодаря на шибания Бог за семейството.
***
Бях прав. Генезис щеше да роди днес. Държах ръката ѝ в моята, като прокарвах другата си ръка по косата ѝ. Беше толкова смела, въпреки че знаех, че е ужасена.
– Ще се оправи ли Рандал? – Попита ме тя.
Усмихнах ѝ се.
– Да, бейби. Той ще се оправи. – Поне се надявах да е така. – Винсънт, Уокър и Логан остават с него – напомних ѝ аз.
Тя отпусна глава назад, затвори очи и през устните ѝ се плъзна тих стон на болка. Вече беше достигнала осем сантиметра. Когато я заведохме на срещата, тя беше на пет.
Бебето ни се раждаше бързо като дявол.
Но Генезис беше адски смела.
Времето мина бързо. Преди да се усетим, Генезис беше на 10 см и тя започна да напъва. Тя така и не заплака, въпреки че ме проклинаше адски много, но аз го приех на драго сърце. Знаех, че я боли, и знаех, че е изтощена.
Просто я подтиквах към всяко натискане, като я окуражавах по най-добрия възможен начин. Не знаех какво друго да направя за нея.
Амбър Хана Андерсън се роди в 12:15 часа същия следобед с тегло 2 килограма. Тя все още не беше напълно развита и щеше да се наложи да прекара известно време в болницата, но беше здрава.
Преведох Рандал през стъпките за използване на ръкавицата, за да докосне сестричката си.
– Тя прилича на извънземно – прошепна той.
Подсмъркнах.
– Дай ѝ малко време и ще стане много красиво бебе – казах му, макар че в моите очи Амбър вече беше прекрасна, точно като майка си. – Готов ли си вече да отидеш при майка си? – Попитах го, след като той нежно докосна малката си сестра за първи път.
Той кимна. Хванах ръката му в своята, хвърляйки още един поглед на дъщеря си, преди да го заведа обратно в другата част на петия етаж, където Генезис беше в стаята си за възстановяване.
– Как е тя? – Попита веднага щом влязох в стаята Генезис.
– Спи – казах ѝ аз. – Абсолютно шибано скъпоценна.
– Извънземно – поправи ме Рандал.
Генезис сви устни в устата си, за да не се разсмее. Рандал се качи на леглото и прегърна Генезис.
– Благодаря ти, мамо.
– За какво? – Попита го тя, като прокара ръка по косата му.
– За това, че ми даде сестричка, каквато исках. В момента изглежда малко странно, но татко каза, че ще бъде много красива.
Разроших косата му. Генезис притисна устни към главата му.
– Да, тя е. – Логан влезе в стаята и подаде на Генезис букет цветя, преди да се наведе и да вкара целувка в горната част на главата ѝ.
– Как се чувстваш? – Попита я той.
– По-добре сега, след като подремнах и хапнах – каза му тя.
Той ѝ се усмихна.
– Мисля, че Скайлър, Пени, Оливия и Касиди се бяха изплашили повече от теб.
Генезис се засмя и ме погледна. Двамата с нея знаехме колко много се е изплашила. Ебаси, снощи беше получила пристъп на паника, когато изгуби тапата си. Тази сутрин се беше разплакала, когато лекарят ѝ каза, че трябва да се роди нашето момиченце.
Не ѝ беше лесно, но не искаше всички останали да знаят това. Според нея, ако всички знаеха, това правеше ситуацията много по-страшна, отколкото беше. И честно казано, след като всичко беше казано и свършено, и двамата с нея осъзнахме, че всъщност няма за какво да се притесняваме.
Амбър щеше да се оправи.
Рандал скочи от леглото, а аз заех мястото му, свих ръка около Генезис и се наведох, за да я целуна нежно.
– Справи се толкова добре, бейби.
Тя въздъхна.
– Нямаше да се справя без теб.
– Невероятна си – казах ѝ с усмивка.
Тя извъртя очи, а бузите ѝ горяха.
– Така продължаваш да ми го казваш.
Целунах я отново.
– Винаги ще ти го казвам – напомних ѝ. – Защото ти си и заслужаваш да го чуваш всеки шибан ден.
Тя ми се усмихна.
– Обичам те, Хален.
Целунах я отново, като този път накарах Рандал да изстене от отвращение. Засмях се срещу устните на Генезис.
– Сериозно, татко?
Логан само се засмя и го изведе от стаята, като каза нещо, че отива да купи на Рандал сладолед. Генезис се усмихна нагоре към мен.
– Наистина ли ще се оправи? – Попита тя, визирайки дъщеря ни.
Кимнах.
– Тя ще се справи невероятно – уверих я аз. – Тя е боец.
Генезис ме обгърна с ръце. Седяхме така известно време, просто се държахме един друг, но това не ме притесняваше. Бях се борил като в ада, за да направя тази жена моя, и знаех, че тя и аз можем да преодолеем всичко, дори нещо толкова ужасяващо като това, което преживяхме днес.
Но бях прав, когато казах, че Генезис е шибано невероятна.
Нямаше да знам какво, по дяволите, да правя без нея.
Назад към част 17 Напред към книга 5
