Глава 4
ХАЛЕН
Вечерята мина безпроблемно и Рандал дори си легна без бой, вероятно изморен от следобеда и вечерта, прекарани с Генезис. Джанго се сви с него на леглото, както обикновено, а аз се уверих, че Рандал спи дълбоко, преди да предложа на Генезис да се разходим из имота.
Беше перфектна вечер. Температурата беше подходяща, а небето беше ясно и луната грееше ярко.
– Готова ли си за разходка? – Попитах Генезис, като откъснах погледа ѝ от снимката на всички нас, момчетата от клуба. Току-що ме бяха лепнали и имахме празнично парти.
Най-накрая бях намерил място, на което принадлежа.
– Вие сте като семейство, нали? – Попита ме тя.
Кимнах и ѝ отворих входната врата. Тя излезе навън, а аз бързо излязох след нея, като тихо затворих входната врата след себе си.
– Освен брат ми, Дивите врани са всичко, което имам, и независимо от всичко, ние се държим заедно. Няма значение какви глупости ни се подхвърлят.
Тя се усмихна.
– Това е за завист.
Подхвърлих ѝ усмивка, докато слизахме по стъпалата към моята чакълеста алея.
– Всичко, което трябва да направиш, е да се съгласиш да бъдеш моята стара дама, и ти също ще бъдеш част от семейството – намигнах, като го сложих на дебело.
Тя ме стрелна с мъртвешки поглед, който само ме разсмя, без да ме възпре ни най-малко. Бях твърдо решен да обявя тази жена за своя и нямаше да спра, докато не го постигна.
– И така, разкажи ми за Рандал – поиска тя.
Пъхнах ръце в джобовете на дънките си, за да не я докосна. Тази жена беше като шибан магнит.
– Рандал е аутист и страда от СДВХ – казах ѝ аз. Тя ме зяпна. – Той е на ниско ниво в спектъра, но все още има малки неща, които го изнервят, като разписанието му, силни шумове – такива дреболии. Или пък, ако нещо го претовари, има склонност да изпада в срив, но аз все по-добре успявам да го предпазя от достигането на тези моменти.
Очите ѝ омекнаха към мен.
– Карам го да ходи на терапия два пъти седмично. Понякога се справя добре и говори с терапевта си за това, което е преживял с баща си, а друг път просто седи мълчаливо през цялото време. Зависи от деня и настроението му. – Повдигнах рамене. – Но аз винаги съм търпелив с него, както и всички останали момчета в клуба. – Преглътнах дебело, повече емоции, отколкото някога съм си мислел, че съм способен да изпитвам към едно дете, затвориха гърлото ми. – Обичам това дете. Правя най-доброто, на което съм способен с него.
Генезис хвана ръката ми в своята и свърза пръстите ни. Сърцето ми се завъртя в гърдите ми.
– Справяш се невероятно с него, Хален – увери ме тя. Боже, тя нямаше представа колко много означават тези думи за мен. – Това малко момче, с което току-що прекарах вечерта си? Той е щастлив. Никога не съм го виждала толкова щастлив и разговорлив. Дори беше открит за помощта за домашното и ми задаваше въпроси за нещата, които не разбираше. Колко време мина – само един месец? А ти вече имаш толкова голям напредък с него.
Спрях и се обърнах към нея. Повдигнах ръка, обхванах челюстта ѝ и разтрих палеца си по бузата ѝ.
– Признавам, че в някои дни с него ми се иска да си изтръгна косата. – Тя се засмя и някак си знаех, че напълно ме разбира. – Но въпреки че Рандал не е моя кръв, той е мое дете; винаги ще бъде мое дете, Генезис. Никога не трябва да се притесняваш за него. – Сълзи заляха очите ѝ. – Докато го имам, той винаги ще бъде в безопасност и ще се грижа за него – обещах ѝ аз.
Изненадващо за мен, тя се надигна на пръсти и обви ръце около врата ми, като наклони глава, за да ме целуне. С тихо, първично ръмжене хванах дупето ѝ в ръцете си, придърпах я по-близо до себе си, а устата ми погълна нейната, докато бързо я принуждавах да се подчини, водейки я сега, а не обратното.
Тя стенеше, без да изглежда, че има нещо против. Тази жена беше шибана лисица.
– По дяволите, жено – изръмжах, а устните ми преминаха по челюстта ѝ. Най-сексапилният шибан звук пропълзя в гърлото ѝ, докато ръцете ѝ се плъзгаха под тениската ми, плъзгайки се по коремната ми преса. Те потрепнаха под допира ѝ.
Майната му, имах нужда да е под мен и да крещи името ми – и то скоро.
– Пикапа – изръмжах. Наведох се назад, за да я погледна. Никога нямаше да я принудя. Нуждаех се от нейното шибано съгласие, защото знаех колко много е била против секса с мен. – Моля те, за любовта на Бога, кажи ми, че искаш това.
Тя кимна и ръката ѝ отново се плъзна в моята, докато ме водеше към пикапа. Дори не си направих труда да се кача на задната седалка. Просто отворих задната врата и я повдигнах, така че да седне на ръба.
Разтворих бедрата ѝ и вплетох пръсти в косата ѝ, като придърпах устните ѝ обратно към моите, докато притисках ръката си към долната част на гърба ѝ, придърпвайки тялото ѝ толкова близо до моето, че не можех да определя къде свършва нейното и къде започва моето.
Ръцете ѝ натиснаха елека ми и с хъркане го свалих, хвърляйки го на задната седалка на пикапа, преди да откъсна устните си от нейните и да издърпам тениската си през главата, хвърляйки я също на задната седалка. От устните ѝ се отрони доволна въздишка, докато ме обхождаше с ръце.
Въздъхнах, а ръцете ми я хванаха за бедрата. Сериозно се запитах дали тази жена някога е била докосвана от шибан мъж, защото начинът, по който ме гледаше, беше такъв. Нямаше как да стане.
Издърпах блузата ѝ през главата, а след това и сутиена. Хванах гърдите ѝ с ръце, дърпах и галех зърната ѝ, докато я целувах отново, поглъщайки всичките ѝ жадни звуци, които се разнасяха от устните ѝ.
Тя нямаше никаква представа колко твърд беше пенисът ми за нея и ми трябваше всичко, за да не кажа „майната му на предварителната игра“ и да се заровя в нея докрай – да я чукам, докато не ме заболи.
Разкопчах дънките ѝ и ги дръпнах надолу по краката заедно с бикините, докато тя събуваше обувките си, оставяйки я напълно гола пред мен. Изстрелвайки към нея злобна усмивка, паднах на колене на земята пред нея.
– Хален, аз не… О, ебаси – извика тя и пръстите ѝ се плъзнаха в косата ми, дърпайки я за кичурите.
Изръмжах срещу путката ѝ, разтваряйки краката ѝ още повече. Тя падна на задната седалка, докато смучех клитора ѝ, почти я накарах да свърши заради мен, но спрях точно навреме.
– Какво… защо? – Протестира тя, което ме накара да се усмихна.
– Защото първия път, когато те накарам да свършиш, бейби, ще свършиш по целия ми шибан член – обещах, докато се качвах с нея на задната седалка на пикапа.
Дори не излязох от дънките си. Просто ги разкопчах и извадих члена си, като измъкнах презерватив от портфейла си. След като го сложих, коленичих между краката ѝ.
– Хален, почакай – задъхано заговори тя точно преди да се вмъкна в нея.
Ръцете ми се разтрепериха, когато оставих очите си да срещнат нейните. Ако тя ми кажеше да спра, щях да го направя. Щеше да е трудно като дявол, но щях да спра.
– Какво? – Изръмжах, дишайки тежко, докато я чаках да ми каже какъв, по дяволите, е проблемът.
– Аз съм девствена – изригна тя, гласът ѝ трепереше, а очите ѝ издаваха шибаната ѝ нервност.
По дяволите, щях да я оставя да си тръгне от мен след това проклето признание.
– Ако нямаш проблем с това, че ще ти взема девствеността, значи не ми пука – отвърнах аз. Тя отново се отпусна под мен. Наведох се надолу, като се насилих да вървя бавно, позволявайки на устните си да срещнат нейните. – Ще направя това възможно най-безболезнено, но ще боли – предупредих я аз.
Тя кимна.
– Вярвам ти.
Боже, тези думи щяха да бъдат моята гибел.
Приближих пениса си до цепнатината ѝ и бавно влязох в нея. Взех устните ѝ с твърда целувка, изчаках, докато тя напълно се загуби в устните ми, и вкарах останалата част от себе си, бързо преодолявайки бариерата ѝ.
Тя изпищя от шок, а ноктите ѝ се впиха в раменете ми. Дъхът ѝ се изтръгна от нея, когато болката премина през лопатките ми.
– Боли по-малко, отколкото очаквах – изрече тя накрая.
– Като да махнеш шибана лепенка – измърморих аз.
Тя се засмя, а звукът беше като музика за шибаните ми уши. Исках да чувам смеха ѝ до края на проклетия си живот.
Натиснах устните ѝ с по-нежна целувка, протегнах ръка между нас и прокарах палец по клитора ѝ. Тя измърмори, а краката ѝ се разтвориха още повече.
– Добре ли си?
– По-добре от добре – издиша тя.
Бавно започнах да се движа, позволявайки на тялото ѝ да се приспособи към размера ми, преди най-накрая да започна да я вземам така, както исках.
Дивашки. Почти без контрол.
А звуците, които тя издаваше, докато свързваше глезените си зад гърба ми, посрещайки ме удар след удар? На нея това ѝ харесваше.
– Хален… – промърмори тя.
Протегнах ръка между нас и разтрих клитора ѝ. Тя извика името ми, а путката ѝ стисна члена ми толкова силно, че за момент спрях да дишам, а собственият ѝ оргазъм предизвика моя. Изръмжах в шията ѝ, а ръцете ми се удряха в облегалката на пикапа, докато се опитвах да не загубя разсъдъка си.
Паднах настрани от нея, гърдите ми се повдигаха и спускаха нагоре-надолу, а потта блестеше по кожата ми.
– Свята работа – издишах накрая.
– Винаги ли е така? – Задъха се тя.
Искаше ми се да се засмея, но дишането и без това беше достатъчно трудна задача.
– Ебаси не – казах ѝ. – Това беше шибано зашеметяващо.
Тя се засмя леко, а след това от устните ѝ се отрони прозявка. Без да кажа нито дума, се пресегнах и я придърпах към себе си, като я обгърнах с двете си ръце.
– Почини си малко – казах ѝ. – След малко ще те заведа вътре. Точно сега не мисля, че съм способен да се движа.
Тя кимна в знак на съгласие, главата ѝ се облегна на рамото ми, докато се прозяваше отново, като веднага след това бързо изгуби съзнание. Погледнах нагоре към небето, докато дишането ми бавно се нормализираше, а сърдечният ми ритъм намаляваше заедно с него.
Бог да ми помогне, защото исках тази жена да бъде моя. Дали щях да се прецакам по пътя? Гарантирано. Но дали това щеше да ме възпре изобщо? Ебати не.
Генезис щеше да бъде моя.
Назад към част 3 Напред към част 5
