Глава 18
ХАТЧЕТ
Въздъхнах уморено и седнах на една от масите в бара, а от устните ми се изплъзна прозявка. Изи постави чаша кафе пред мен, докато държеше на ръце спящата Хейли. Жената беше естествена майка – за нея това беше без усилие.
– Ти вече си тук? – Попитах я.
Тя кимна.
– Саботаж дойде рано тази сутрин, за да разберем финансите за възстановяване на склада. Аз влязох с него. Беше взел Хейли, за да мога да продължа да спя, но тя не спираше да се суети, така че аз я поех, за да може той да се концентрира.
А Саботаж? Човекът беше шибан задник, но за Изи и малкото му момиченце той беше любящ.
– Ти си добра майка, Изи. – Казах ѝ честно.
Тя ми се усмихна.
– А ти си страхотен баща, Хатчет. Винаги съм знаела, че ще бъдеш.
Усмихнах ѝ се, докато ставах с кафето си и се отправях към параклиса, където знаех, че ще бъде Саботаж. Намерих го с глава, опряна на масата, а от устните му излизаше леко хъркане. Засмях се тихо и леко го разтърсих.
– Президент. – Извиках.
Той дръпна глава и ме погледна през кървясалите си очи.
– Качи се горе в стария си апартамент и спи. – Наредих му. – Аз ще прегледам финансите.
Той измърмори, докато се изправяше.
– Благодаря, братко. – Измърмори той, като ме потупа по рамото, преди да напусне параклиса. Винаги се насилваше твърде много.
Седнах на масата, като придърпах книгите към себе си. Седях от около трийсет минути, когато Лейла влезе в параклиса. Тя се наведе над облегалката на стола ми, плъзна ръце по раменете ми и надолу по гърдите ми под елека.
– Какво правиш? – Попита ме тихо тя.
Хванах едната ѝ ръка в своята, вдигнах я до устните си, за да притисна целувки към кокалчетата ѝ.
– Подреждам финансите, но почти съм приключил. – Обърнах се с лице към нея, като обърнах внимание на затворената врата зад нея, докато я издърпвах на стола, така че да е разкрачена върху мен. Тя вдиша рязко въздух, когато натиснах бедрата ѝ надолу, така че тя се притисна към втвърдения ми член. – Мога да си почина, преди да се събуди останалата част от клуба. – Казах ѝ, като се наведох напред и леко я захапах за врата.
Тя ме стрелна с лукава усмивка.
– Никога повече няма да погледнеш този стол по същия начин. – Предупреди ме тя.
Засмях се хрисимо.
– Мислех за масата. – Казах ѝ, докато се изправях и я слагах по гръб на хладната дървена маса.
Тя ме гледаше с разгорещен поглед, докато свалях шортите с бикините от краката ѝ. Разкопчах колана си и оставих дънките и боксерките да паднат до глезените ми, докато я дърпах към ръба на масата.
– Вратата не е заключена. – Успя да се измъкне тя, когато оставих върха на члена си да се плъзне между гънките ѝ. Усмихнах се към нея. – Надявам се, че никой няма да нахлуе тогава. – Казах ѝ, като в очите ми се появи злокобен блясък.
– Хатчет – о, ебаси. – Изстена тя, докато се плъзгах вътре в нея, а отключената врата вече не беше в ума ѝ, докато се измъквах от нея и се вмъквах обратно.
– Все още ли се притесняваш за вратата? – Попитах я.
– Чукай ме, Хатчет. – Изстена, като хвана ръба на масата с ръце, за да задържи тялото си на място.
Усмихнах се. Сигурен съм, че никога не ѝ се е налагало да ми го казва два пъти.
***
Тор ме зяпна от другата страна на масата, на която седяхме, като и двамата се наслаждавахме на кафето.
– Следващия път, когато искаш да използваш шибания параклис, за да чукаш Лейла, гледай да заключиш вратата. – Измърмори той.
Аз се засмях. Тор беше нахлул в стаята, търсейки ме, само за да ме намери с топки дълбоко в Лейла, а краката ѝ бяха закачени за раменете ми.
– Наслаждаваш се на тонизираното ми, сочно дупе, братко. – Засмях се.
Тор сведе очи към мен.
– Продължавай, братко, и ще ти набия задника. – Предупреди ме той. И поклати глава. – Никога повече няма да мога да погледна тази маса по същия начин.
Трябваше да сложа кафето си, тъй като се разсмях гръмогласно. Матю се препъна в стаята, като се прозяваше шумно. Той веднага се приближи до мен и пропълзя в скута ми, като отпусна глава на гърдите ми и отново затвори очи. Обгърнах го с ръка.
– Добро утро, момче. – Поздравих го, като го целунах по главата.
Той отново се прозя.
– Добро утро, татко. – Измърмори уморено.
Лейла се приближи и прокара ръка по главата му.
– Гладен ли си, бебе? – Попита го тя. Той кимна. – Може ли да ям яйца с препечен хляб, мамо?
Тя го целуна по челото.
– Разбира се.
Хванах я за ръката, преди да успее да се изправи в пълния си ръст. Придърпах я към себе си, като притиснах нежна целувка към устните ѝ.
– Обичам те.
Тя ми се усмихна.
– И аз те обичам, Хатчет.
Тя се изправи в пълния си ръст и отиде в кухнята.
– От вас двамата ми се гади. – Намръщи се Тор. Аз се ухилих. – Вие двамата сте по-лоши, отколкото беше Инк с Рейна. По дяволите, поне Саботаж и Изи са малко по-кротки в отношенията си. От всички тези любовни глупости, които правите вие, ми се иска да повърна.
Усмихнах му се.
– Само почакай, братче. – Предупредих го.
Той присви очи към мен.
– Не искам старица, Хатчет. – Напомни ми той. – Прекалено много обвързаности, а съм виждал теб, Саботаж и Инк да губите хладнокръвие заради жените си твърде много пъти. Твърде много драма за мен.
Усмихнах му се.
– Както казах, само почакай, братко. – Повторих.
Инк седна на масата, като държеше Илайджа в скута си.
– Говорим за бъдещата съпруга на Тор ли? – Попита Инк, като се включи в разговора.
Тор извърна очи към Инк.
– Никога няма да бъде бъдеща съпруга, Инк. – Каза му Тор.
– Ти го казваш сега. – Каза му Инк с усмивка. – Когато я срещнеш, гадостите ще те ударят в шибаното лице толкова силно, че няма да имаш друг избор, освен да я обявиш за своя.
– Не искам жена в живота си. – Каза му Тор. – Драмата, с която сте се сблъсквали? Аз съм шибан. Жените са неприятности. Достатъчно много от тези глупости се въртят около мен като член на този клуб.
Матю погледна към Тор.
– Майка ми не е проблем. – Горчиво заяви той. И двамата с Инк се засмяхме.
– Изгори. – Обади се Инк.
Тор се усмихна на Матю, докато протягаше ръка през масата, за да разроши и без това разрошената му коса.
– Изчакай да пораснеш, хлапе. Момичетата имат кокоши трън. Запомни това. – Каза му той.
Матю упорито скръсти ръце на гърдите си.
– Не. Когато порасна, ще бъда като баща си. Татко много обича мама и се грижи за нея. Искам да правя това. Той прави мама щастлива.
Лейла идваше, докато той казваше това, и веднага се просълзи, докато поставяше закуската му пред него, подсмърчайки.
– Съжалявам. – Тя се извини, докато аз ѝ се усмихвах меко. – Бебето ме прави изключително емоционална. – Каза тя, а гласът ѝ се чупи, докато целуваше върха на главата на Матю.
Хванах ръката ѝ и притиснах нежна целувка към дланта ѝ.
– Ако той вижда колко много те обичам, бейби, значи си върша работата като твой старец правилно. – Казах ѝ.
В този момент Джеса слезе по стълбите, а Призрака беше точно зад нея. Извих вежда към Призрака. Той само поклати глава към мен, лицето му беше безизразно, докато излизаше навън и вадеше ключовете за мотора от джоба си, докато Джеса се втурваше към кухнята.
Инк го наблюдаваше как си тръгва с вещо изражение на лицето.
– А, ебаси. – Измърмори Тор, докато клатеше глава. – Те се скараха. Дори не знаеше, че са се скарали. Призракът обикновено не се чука с жени от клубове.
Рейна се приближи до масата и сложи ръка на рамото на съпруга си, като се взираше през прозореца след брат си, докато той се изнизваше от паркинга.
– Нещо се е случило. – Каза тихо тя.
Инк се протегна и хвана ръката ѝ, която почиваше на рамото му, като я стисна нежно.
– Дай му пространство, мило момиче. – Каза ѝ той нежно. Тя откъсна очи от прозореца и го погледна надолу. – Призракът ще дойде при някой от нас, ако има нужда. Просто се нуждае от време, за да разбере какво става в главата му.
Тя въздъхна притеснено. Погледнах към Лейла. Тя ми кимна веднъж и уви ръката си през тази на Рейна.
– Искаш ли да ми помогнеш да започна закуската? – Попита тя. – Скоро всички ще станат и ще са гладни.
Рейна кимна, като ѝ се усмихна с благодарност, че ѝ е осигурила разсейване.
– Тя добре влиза в ролята си на твоя стара дама. – Коментира Инк. – Няма да лъжа, имах съмнения за нея за момент, братко. Но се доверих на преценката ти.
Повдигнах рамене.
– Тя просто трябваше да осъзнае, че на каквото и да стане свидетел, аз винаги съм същият мъж за нея и децата ни и това никога няма да се промени. – Казах му, а Инк кимна в знак на съгласие.
Назад към част 17 Напред към книга 4
