Глава 15
Демон.
На паркинга на полицията.
Убива нашия беззащитен смарт автомобил.
И навярно ние сме били следващите в списъка му с удари.
Беше по-нисък и по-слаб от двата демона, с които се бях сблъскал днес, но това не го правеше по-малко ужасяващ. Червеникава кожа се простираше върху вълнообразни мускули, от главата му израстваха дълги рога, а тънката му бодлива опашка се размахваше настрани като камшик.
А и на гърба му се извисяваха чифт огромни, адски крила на прилеп, а между гъвкавите ребра се простираше дебела мембранна кожа.
Демонът измъкна дългите си нокти от метала и извърна зверското си лице към мен, разкривайки онези предупредителни очи, които светеха като горещи въглени. След това погледна в противоположната посока, откривайки Лиена от другата страна на автомобила – извън моя обсег.
Крилата на звяра се свиха, крайниците му се свиха, докато се готвеше да се нахвърли.
Паниката ме прониза. Да я забележа беше рисковано, когато тя не използваше огърлицата си с котешко око, за да предпази съзнанието си от магията ми, затова направих следващото най-добро нещо – създадох половин дузина дубликати на Лиена.
Всичките ѝ двойници изскочиха от същото място, където стоеше истинската жена, и образуваха объркваща тълпа около нея.
Демонът замръзна, а фокусът ми се насочи към джипа, който ни беше блъснал. Прозорците бяха затъмнени, но успях да различа силуета на мъж на шофьорската седалка. Направих бърза крачка към автомобила и…
Ниско, дрезгаво ръмжене се изтръгна от гърлото на демона. Това не изглеждаше правилно. Не трябваше ли демоните да мълчат? Нещо в договорите им заключваше гласните им кухини като елизабетински колан на целомъдрието?
Когато шест фалшиви Лиена и една истинска се откъснаха от двете превозни средства, демонът отскочи на дванайсет метра, сякаш се беше изстрелял от дъска за скокове във вода, а не от смачкания покрив на колата. Той се приземи, разперил криле и разкъсал нокти в бетонния под, след което се хвърли отново.
Право към истинската Лиена.
Сякаш изкривяванията ми дори не бяха там. Сякаш на гърба на Лиена имаше фар, който привличаше демона право към нея.
Безсловесен вик се изтръгна от мен, когато демонът замахна с ноктите си към бягащия ѝ гръб. Тя се завъртя по средата на крачката, на лицето ѝ се изписа ужас, а чантата ѝ се изхлузи от рамото ѝ.
Ноктите на демона уловиха падащата чанта вместо плътта ѝ, като разкъсаха конопа. Артефактите ѝ отскочиха по пода и се чуха трясъци.
Тя се преметна напред и се приземи на колене – и следващият удар на демона профуча над главата ѝ като мъглявина. Как това нещо беше толкова бързо? Беше в съвсем друга лига от демона, който беше убил Харолд.
– „Ori menti defendo!“ – Изкрещя тя – заклинанието на огърлицата с котешко око. Тя почти ме молеше да я защитя – да я скрия.
Разширявайки обхвата си докъдето можеше да стигне, в случай че изпълнителят не беше човекът в джипа, ни направих невидими. Демонът се плъзна да спре на няколко метра от Лиена, която се гърчеше на земята и не помръдваше.
Главата на демона се наклони на една страна, после на друга. Пауза. Слаб тътен в гърдите му.
Той се хвърли право към Лиена. Тя изкрещя, докато се отдръпваше. Кръвта се разпръсна по пода, когато тя се удари в страната си.
Протегнах ръка и изхвърлих най-злокобната деформация от „Фанхаус“, която можех да си представя. Въздухът се счупи като парчета стъкло. Подът се превърна в лъскави вълнички. Всички цветове се преобърнаха. Паркираните коли се издухаха странно, като отражения в изкривено огледало.
Демонът дори не мигна.
Лиена се претърколи отчаяно, докато той издълбаваше следи в бетона, пропускайки я на сантиметри. Хвърли разкъсаната си чанта в лицето му, а още от вещите ѝ се разлетяха във всички посоки. Подхлъзвайки се на пода, тя се хвърли към кубчето на Рубик на земята на няколко метра от нея.
Не – нямаше достатъчно време! Демонът беше твърде бърз!
А моите изкривявания не правеха нищо, за да го спрат.
Придържайки се за капака на джипа, призовах всички останали мозъчни сили и създадох деформация на пода на гаража, който се превръщаше в лепкав пясък – само че не се опитвах да заблудя ничий разум.
Опитвах се да променя реалността.
Веднъж и само веднъж бях променил тъканта на вселената по команда и трябваше да го направя отново точно сега.
Имах една секунда. По-малко от секунда.
Впрегнах всяка молекула на съзнанието си – и ме обхвана гаден световъртеж, а крайниците ми се разтрепериха. Внезапна слабост ме заля и когато паднах върху капака на джипа, демонът се стрелна право през неосъществената ми деформация.
Лиена сграбчи куба си, но демонът беше точно зад нея. Тя нямаше време да изрече заклинанието, нямаше време да избегне, нямаше време да направи каквото и да било, когато ноктите на звяра се стрелнаха надолу, а ноктите му блестяха от кръвта ѝ.
БАМ-БАМ-БАМ!
Бързи изстрели избухнаха в гаража и демонът се залюля, когато куршумите се забиха в гърба му.
Егерт застана на половината път между охранителния пост и демона, докато изпразваше пълнителя на пистолета си в звяра. Демонът направи един-единствен завой, за да се обърне към охранителя, а горната му устна се изкриви в ръмжене.
От разпръснатите дупки по тялото му и разкъсванията по крилата му се стичаше гъста, тъмна кръв.
Егерт продължаваше да натиска спусъка, пистолетът щракаше, пълнителят беше празен.
Опашката на съществото щракна, след което то се запъти към охранителя – и макар че демонът трябваше да е безмозъчна марионетка, чието всяко движение се контролираше от изпълнителя, едно подчертано злорадо злорадство изкриви чертите му при белия ужас на Егерт.
Тя се стовари върху него, а аз само стоях, опрял ръце на капака на джипа, докато зрението ми се размиваше, силите ми се разпиляваха, а мозъкът ми се въртеше в спирала на умората.
Светкавица от движение. В същия момент, в който демонът скочи, метален диск с размерите на чиния се плъзна по пода като шайба за въздушен хокей и се удари в пръстите на Егерт.
От него спираловидно се разнесе зелена светлина. Под обувките му се отвори кръг с диаметър три метра, който се завихри като изумруден вихър и го засмука в пода като неземен вакуум. Протягащите се нокти на демона промушиха въздуха на сантиметри от изчезващия страж, после той запрати ръката си надолу във вихъра след жертвата си.
– „Ori spatium claudo!“ – Изкрещя Лиена.
В един миг вихърът се прибра в диска – и демонът се хвърли назад с рев, а от пънчето на ръката му, отрязано от заклинанието, бликна тъмна кръв. Все още ревящ от ярост, той се хвърли към Лиена с размах на крилата си, задвижвайки се с още по-невъзможна скорост.
– „Ori te formo cupolam!“
Над нея се образува воднист син купол и демонът го блъсна с цялата сила на заряда си.
Бариерата затрептя предупредително. Демонът отново разби купола. Изглежда не го интересуваше, че му липсват ръката и китката, нито че от пънчето капе гъста кръв.
Лиена стискаше кубчето на Рубик, докато блясъкът на бариерата ѝ отслабна. Още три попадения. Може би по-малко.
Изпълнителят. Единственият начин да се спре демонът беше да се спре изпълнителят.
Прехвърлих се през капака на джипа и се насочих към шофьорската врата, подготвен да пробия прозореца, за да се справя с този демоничен гадняр. Преди да успея да стигна до дръжката, вратата се отвори.
Скочих в пролуката, свих юмрук, за да разбия лицето на този човек.
С изблик на ослепителна светлина нещо ме удари в корема като най-горещия удар в историята. Изпепеляваща болка се разнесе по краката ми и в следващия момент се озовах на земята. Замъгленото ми зрение се насочи към мъжа, който стоеше над мен, а слънчевите му очила със сини оттенъци отразяваха бледото ми лице. На врата му висеше инфернус, който блестеше на фона на тъмното му палто.
Кракът му се спусна върху корема ми и през мен премина електричество. Крайниците ми се свиха, дробовете ми блокираха, изгаряща болка изпепели вътрешностите ми.
На двайсет и пет метра от мен Лиена изкрещя нещо, гласът ѝ беше висок и отчаян.
Мъжът отново ме стъпка и още една вълна от мъчително напрежение завладя мускулите ми.
Електрозахранване – осъзнах смътно. Същият плешив, космат електромаг, който по-рано днес се беше опитал да пусне електропровод върху главата на Лиена. И той също беше и изпълнител
– Интересна способност имаш – каза той с ръбест глас, в който прозираше арогантност. Натискайки ботуша си в корема ми, той пулсира през мен кратки вълни електричество. – Обзалагам се, че един обикновен изпълнител няма да има шанс срещу теб.
Ръцете ми се размърдаха и се свиха. Дори не можех да се протегна, за да избутам крака му от себе си.
Лицето му се изкриви от усмивка.
– Демоните могат да виждат дори в пълен мрак. Изглежда, че могат да виждат и през твоите илюзии.
Тежки удари, прекъсвани от щракане на нокти, се приближиха. Демонът се появи с вдигната здрава ръка и дебели пръсти, свити около врата на Лиена. Тя увисна в хватката му, задъхвайки се, докато извиваше ръката му в сцена, ужасяващо напомняща последните мигове на Харолд.
Електромагът се усмихна, насочил вниманието си към партньора ми.
– Най-накрая се срещнахме, малка мис Шен. Виждам семейната прилика.
Очите ѝ се обърнаха към него, а устата ѝ зейна, докато се опитваше да си поеме въздух през смазващата хватка на демона.
– На колко години си? Двадесет и три? – Собственият му въпрос сякаш го вбеси, ръцете му се свиха в юмруци и изкриви уста. – Тринайсет години прекалено дълго.
Той вдигна ръка. По ръката му и нагоре по китката се разнесе пращяща бяла светлина. Въздухът изсвистя от нарастващ заряд. Всички косъмчета по тялото ми настръхнаха. Електричеството, което се събираше в стиснатия му юмрук, се засили.
Той щеше да убие Лиена. Знаех го без съмнение, знаех го в стомаха си.
Отвлечи вниманието му. Трябваше да го разсея.
Очите ми се присвиха, докато създавах деформация. До електромага се появи мъж. Среден на ръст, средно телосложение и с лице на бащата на Лиена, идентично със снимката, която бях проучил от полицейските записите.
Електромага се поколеба, тежестта му се вдигна от стомаха ми – само за да се блъсне обратно, смазвайки диафрагмата ми.
– Добър опит – изръмжа той и вместо това замахна с юмрук към мен, за да отприщи смъртоносния заряд в гърдите ми.
Температурата в гаража спадна – и от нищото бараж от ледени късове се стрелна към електромага като копия, изстреляни от оръдие. Той се свлече от мен, закривайки лицето си с ръце, докато ледът се разбиваше в него и падаше на пода.
Един леден митик се втурна между две паркирани коли. Този път не беше деформация, въпреки че отчаяно ми се искаше да съм отговорен.
Не, това беше моят колега от кабинета Винсънт, в комплект с неговите къси панталони, мохаука и ръце, пълни с искрящ лед. Докато тичаше към нас, той хвърли замразена сфера към демона. Тя се разшири, докато летеше, и когато попадна право в лицето на демона, леденото блокче се изсипа над главата на звяра.
Демонът пусна Лиена, за да се вкопчи във визията на Джак Фрост, която бе заменила грозната му демонична муцуна.
Вини скочи между Лиена и мен и падна в защитен клек, като хвърляше ледени късове по демона и електромагьосника, отблъсквайки ги назад. Леденият блок на главата на демона се разби и той изрева яростно.
Една врата се затръшна. Двигател се размърда. След това джипът даде заден ход, като повлече нашия смарт автомобил на няколко метра, преди осакатените брони да се отделят. Гумите изпищяха и джипът се изстреля, като се изкачи по рампата към изхода със задницата напред.
Червената светлина пламна, когато демонът се разтвори в пурпурно сияние. Светлината се стрелна след бягащия джип и изчезна заедно с рева на двигателя.
– Дръж се, Лиена! – Вини извади малка ролка канап от джоба на товарните си панталони и намота част от нея около окървавената ѝ ръка. – Помощта идва. Ще се оправиш.
Гледах го как стяга импровизирания турникет около горната част на ръката ѝ, едва успявайки да повярвам. При други обстоятелства щях да се изсмея, защото кой, по дяволите, носи със себе си канап?
Но Вини ми беше казал, че може да спаси живота ми с това, което носи в джобовете си, а ето че вместо това той спасяваше живота на Лиена.
Защото аз не го бях направил.
Назад към част 15 Напред към част 17
