Глава 8
Седнал на неудобен стол със сгънати на гърдите ръце, се взирах през еднопосочното стъкло в малката, пуста стая за разпити от другата страна. Тази стая ми беше много по-позната, отколкото ми се искаше, тъй като бях прекарал няколко часа в нея, когато бях мошеник, а не агент.
Погледът ми се премести върху жената с пънкарска коса, която седеше на предишното ми място, а белезниците ѝ бяха приковани към масата. Това трябваше да е Харолд, но Харолд беше мъртъв.
Лиена и агент Харис бяха седнали срещу изпълнителя, като си бяха поставили тагма за разпит.
Тъй като не бях истински полеви агент, единственото, което можех да направя, беше да чакам и да наблюдавам. Тя беше подобрила техниката си, откакто ме разпитваше преди месеци, не че това ѝ беше помогнало срещу изпълнителя.
В стаята за разпити Лиена и Харис се изправиха на крака. Двамата излязоха от стаята, оставяйки изпълнителя прикован към масата. Миг по-късно вратата на стаята за наблюдение се отвори.
Докато Лиена влизаше, видях Харис да крачи по коридора, а гневът му се разнасяше като препълнена газирана бутилка.
Изражението на Лиена не беше много по-спокойно, когато падна на празния стол до мен.
– Тридесет минути разпит и тя не каза нито една дума. Дори ти не беше толкова зле.
– Благодаря?
– Поне говори, макар и всичко да е било глупости. Тази жена може и да няма гласова кутия.
Глупости? Наричаше ли тя енциклопедичните ми познания по филмови тънкости глупости?
– Може би съм я ударил прекалено силно и не може да говори – предположих аз. – Дай ѝ хартия и химикалка и виж дали ще напише признанието си. Или може би е добре да си поиграем на шаради.
– Нямаме нужда от признание. Вече сме я задържали за нападението над нас и убийството на Харолд. Това, от което се нуждаем, е информация – защо се е насочила към Харолд, към коя гилдия принадлежи, за кого работи. Дори името ѝ би било полезно.
– Предложението ми за шаради все още е в сила.
Лиена заби гневен пръст в прозореца.
– Струва ли ти се, че тя е мошеник, който ще ни даде нещо?
Отделих секунда, за да погълна суровата ярост, издълбана в упоритата гримаса на изпълнителя. Зачудих се дали това се случва, когато прекараш твърде много време в близост до демон. Превръщаш се в жив емотикон на яростта.
Пуснах брадичката си върху сгънатите си ръце и се загледах настроено в убийствения изпълнител. Тя не беше единствената, която беше убила днес.
Меко докосване на рамото ми. Лиена се наведе напред, за да види лицето ми.
– Кит? Добре ли си?
– По-добре – признах аз.
Тя замълча за момент.
– Нищо от тази битка не мина по начина, по който искахме, но ако ти не беше с мен, щях да съм мъртва.
– Ако истински агент беше с теб, никой нямаше да е мъртъв.
– Не, Кит. – Тя стисна рамото ми. – Демоните трудно се спират и още по-трудно се убиват. Единственото, което можех да направя, беше да сложа щит и да се надявам на най-доброто, но демонът не може да действа, ако изпълнителят е разсеян, а твоите деформации са изключително разсейващи.
Не бих могъл да споря с това.
– Но Харолд умря. Трябваше да направя повече.
– Аз бях там и също не можах да го спася. – Тя потърка утешително горната част на ръката ми. – Не се самобичувай, Кит. Това беше ситуация на живот и смърт.
– Още една – измърморих аз. – Днес два пъти едва не умряхме, а все още не знаем защо.
– Знаем едно: демоничният договор на Харолд беше истински, но инфернусът му не беше.
Седнах.
– Не беше? И откога се съмняваме, че договорът му е бил истински?
– Откакто той не извика своя демон, за да се защити, което би имало смисъл само ако нямаше демон. Но след като умря, онази червена светлина го облада.
– Да, какво беше това? Приличаше на същото ивичесто червено сияние като демона на изпълнителката, когато го извикваше и излизаше от инфернуса си.
Лиена кимна.
– Точно това беше. Демон. Изпълняваше клаузата за изгонване.
Очите ми се разшириха.
– Това беше демон, който взе душата му?
– И се връщаше в демоничното царство, да. Така че Харолд е бил в истински договор с истински демон и той е взел душата му, когато е умрял. Но – тя почука с пръст по коляното си в знак на ударение – демонът не е излязъл от инфернуса в джоба му. Той дойде от някъде другаде.
– Дали е дал демона си назаем на най-добрия си приятел или нещо подобно?
– Само изпълнителят може да контролира демона, с когото е сключил договор. Даването на инфернуса му назаем на когото и да било би го направило също толкова безполезен, колкото и фалшивия, който носеше.
Гледахме се един друг, еднакво озадачени.
Едно почукване на вратата прекъсна мълчаливия ни коментар „Не разбирам“. Тя се отвори и разкри висока, мургава жена в края на двайсетте години с естетически стил на скейтър. Жълтата шапка едва прикриваше тъмната ѝ вълниста коса.
– Хей, хей – каза тя приятно, влизайки в стаята. – Чух, че имате ням.
Лиена се изправи на крака, а гърбът ѝ бе скован по ясен начин от рода на „агент Шен не е доволен“.
– Агент Сътълс – каза тя тихо. – Не съм попълнила никакви формуляри за интервю с телепатична помощ, а и нямаме арбитър…
– Спокойно, спокойно. Просто се разхождам. – Жената намигна. – Агент Харис каза, че трябва да ви поздравя, това е всичко. Вие двамата сте имали тежък ден. Аз съм Таша – добави тя и ми подаде ръка.
Смутено я поех.
– Аз съм Кит. Анализатор.
– Анализатор при разпит? – Очите ѝ загубиха фокус и тя рязко стисна двете си ръце около моите. – Не се сдържай, Кит. Позволи си да почувстваш, а след това се отпусни, защото иначе ще те изяде жив.
Примигнах. Дали тази владееща правилата читателка на мисли ме подлагаше на терапия?
Лиена вдигна рамене до мен, принуждавайки Таша да пусне ръката ми.
– Да използваш способностите си върху друг служител на полицията без разрешение…
– Само едно бързо потапяне – намеси се Таша и се усмихна. – Погрижи се за партньора си, Лиена. Той не е толкова добре, колкото изглежда.
Отворих уста, за да протестирам, но после я затворих. Тя не грешеше.
– Както и да е. – Таша се насочи към еднопосочното стъкло. – Вижте какво имаме тук. Ти ли я предупреди, че в участъка има телепати?
– Не.
– Хм, ами тя вече е заключила мислите си. Медитира.
Погледнах отново към изпълнителя, опитвайки се да си представя как някой, който изглежда така, сякаш е седнал върху кактус, може да е в състояние на дълбоко, спокойно съзерцание.
Устните на Лиена изтъняха, но тя не протестира срещу опита на Таша да прочете мислите на нашия измамен изпълнител – което ми подсказа колко отчаяно се нуждаеше от отговори.
Любимият ми екстрасенс, който цитираше поезия, агент Тим, беше щатен телепат в нашия участък. От друга страна, Таша Сътълс се разхождаше от участък на участък. Тя се подвизаваше тук от около три седмици.
Телепатията не беше често срещана ясновидска сила, нито пък беше популярна сред митичната общност. Донякъде е смешно, когато се замислиш. На никого не му пука, че гигантски корпорации събират информация за всеки аспект от живота ни, но в момента, в който в стаята влезе телепат, се вдигаме на крак заради скъпоценното ни лично пространство.
Неприязънта ми към агент Тим обаче нямаше нищо общо с телепатията му. Не го харесвах, защото беше самодоволен кретен и до голяма степен отговорен за втория ми провал на изпита по специалността.
Както и да е, по време на изучаването на процедурите и протоколите научих, че преди почти век северноамериканските и европейските коалиции на майсторите на гилдиите са решили, че използването на телепати срещу заподозрени е доста съмнително. Вдигнали са голям шум и в резултат на това е имало цял куп правила за това кога, къде и как полицията може да използва телепатия срещу заподозрени и осъдени престъпници.
А присъствието на Таша в тази стая нарушаваше почти всички от тях.
Потърках брадичката си. След като някога бях заподозрян по милостта на полицията, голяма част от мен беше за защита на правата на заподозрените и за ограничаване на безконтролната власт на МагиПол. Но друга част от мен не се интересуваше от правата на този конкретен мошеник, който беше убил Харолд, почти беше убил мен и Лиена и ме накара да убия нейния шампион.
Подозирах, че Лиена си мълчи, защото чувства същото.
Със скръстени ръце Таша се обърна към прозореца, примижавайки към изпълнителя. Постепенно примигването ѝ се задълбочи.
След още няколко минути тя въздъхна.
– Тази жена е затворена книга. Медитира толкова усилено, че се учудвам, че не левитира от стола си. Мисля, че е обучена за такива неща.
– Кой обучава хората да се справят с телепати? – Попитах.
Таша се обърна от прозореца.
– Чувала съм, че някои гилдии се занимават с това – гилдиите на психарите и гилдиите по сигурността. Но най-вече мошеници.
– Значи тя е задънена улица – измърмори Лиена.
– Засега. Но мога да я проверя отново. Може би да я хвана неподготвена. Не можеш да затвориш съзнанието си завинаги.
– Наблюденията ми на политическата арена биха ме накарали да не се съглася – изцепих се аз.
Таша се усмихна. Лиена не се усмихна.
Телепатът махна с ръка.
– Тогава ще продължа по пътя си към залата за обяд. Приятно ми беше да проверявам новобранците. Спокойно, да?
Тя ме стрелна с остър поглед, след което се изниза през вратата.
Когато тя се затвори с трясък, Лиена се отпусна на стола си.
– Агент Харис кара анализатор да прегледа всички записи на изпълнителите за съвпадение с тази жена. Ако договорът ѝ е законен, ще я намерим. А капитан Блайт ни даде разрешение за дълбоко финансово търсене, така че агент Харис ще привлече още един анализатор, който да прегледа записите за Харолд, Роко и другите му клиенти.
Погледнах я отстрани.
– Като анализатор по този случай, не трябва ли аз да правя част от това?
– Оставаш при мен. Ако се изправим лице в лице с друг демон, искам да си там, за да отвлечеш вниманието на изпълнителя.
Защото днес това се беше получило толкова добре.
– Но…
– Ти си моят партньор за този случай, Кит – изръмжа тя. – Престани да се опитваш да се измъкнеш от него.
Аз се изправих.
– Партньор?
На лицето ѝ се изписа мигновено съжаление за избраната дума.
– Харолд имаше истински договор, но фалшив инфернус. Роко Торн е подготвил договора и инфернуса му, което означава, че поне отчасти е отговорен за всичко, което се е случвало с договора на Харолд.
– И след като вчера говорихме с Харолд, той каза на Роко – добавих аз. – Тази сутрин някой се опита да ни разпръсне по целия паркинг пред гилдията му.
– Тогава този изпълнител – Лиена направи жест към еднопосочното стъкло и жената с каменно лице от другата страна – уби Харолд, преди да успеем да го доведем за разпит. Не съм сигурна дали е чакала да се появим, или просто сме избрали лошо време.
– Мисля, че имаме наистина лошо време.
Тя отново се изправи на крака.
– Така или иначе, следващият ни ход е ясен.
– Да. – Аз също се изправих. – Роко Торн е заподозрян номер едно. С него ли ще говорим по-нататък?
Изражението ѝ беше също толкова мрачно, колкото и моето.
– Да. И нека се опитаме този път да не умрем едва ли не.
– Ще го направя, партньорко.
Тя отвърна с присвиване на очи, защото, разбира се, го направи.
Аз се усмихнах.
– Да тръгваме ли, партньорко?
– Това ще ти омръзне много бързо – предупреди тя и тръгна към вратата. – Наистина, наистина бързо.
Промъкнах се пред нея и отворих вратата, като я задържах открехната с мах на другата си ръка.
– След теб, колега.
Тя ми направи още по-величествено завъртане на очите, което можеше да бъде короновано за Върховната кралица на всички завъртания на очите.
– Не ме карай да те нараня.
Класическата Лиена.
Назад към част 8 Напред към част 10
