Глава 14
Приседнах до Зилас и се разтреперих от студа, докато надничахме през ръба на покрива към по-късата сграда от другата страна на тясната алея. Нашият апартамент.
Нощта беше паднала и в тъмнината едри сенки се промъкваха нагоре-надолу по околните алеи. Бях предположила, че мъжете, които снощи бяха нахлули на блока ни, са от „Окото на Один“, но разпознах тези яки, облечени в кожа митици с гъсти бради и арогантни дрехи.
Великия гримоар. Бившите ни съратници от гилдията ни преследваха.
Погледът ми се стрелна към нашия балкон, през стъклената врата се процеждаше светлина. Това не означаваше, че някой е там; може би бяхме оставили запалена светлина по време на спешното ни бягство. Не означаваше също, че мястото не е било претърсено отгоре до долу и всички ценности не са били изискани като „доказателства“ за каквито и да било обвинения, които полицията беше повдигнала срещу нас.
Да оставям бележника си изложен през целия ден беше мъчение, но беше твърде рисковано да се появя на дневна светлина. Това беше единственият ни шанс да си го върнем, преди да е попаднал в неподходящи ръце – ако вече не е попаднал.
– Осем хх’айнун – каза Зилас с тих глас. – Те обикалят наоколо, но не влизат вътре. Чакат те да се върнеш, както би направил един човек, нали?
– Всичките им демони са тромави зверове, които не могат да се промъкнат никъде – прошепнах аз. – Тези момчета сигурно не могат да си представят да преминават през покриви или да се катерят по балкони така, както го правиш ти.
Кучешките му зъби се появиха в кратка, злобна усмивка, след което той ме дръпна за ръкава.
– Сега ще тръгнем.
– Има ли следи от Називер?
– Не.
Успокоена, аз застанах зад него и се покатерих на гърба му, а краката ми се притиснаха плътно около кръста му. Отсъствието на Називер поне ме успокояваше. Демоните бяха толкова магически, че не можеха да скрият присъствието си от други демони, щом се доближеха до определен обсег. Зилас можеше да усети приближаването на Називер – ако внимаваше.
Той приклекна на ръба на покрива, опрял ръце на бетона между краката си, след което ни изстреля през пролуката. Приземи се на сградата и се промъкна по перваза, докато не се озова над нашата част.
Без да погледне към падането отдолу, той скочи.
Задъхах се, докато падахме, но той се хвана за перваза над един висок, тесен прозорец. Висящ на една ръка, с крак, опрян небрежно на тухлата, той плъзна прозореца. Надникнах през рамото му в тъмната ми спалня.
– Така ли се прибираше всяка вечер? – Прошепнах. По някаква причина винаги бях предполагала, че се катери по стената, а не пада от покрива.
Той се наведе през перваза и вдиша през носа си. След една предпазлива пауза той се покатери вътре и се приземи безшумно на килима. Стиснах раменете му и едва дишах, докато разглеждах стаята си. Тъмна и празна. Вратата на гардероба ми висеше отворена, няколко от вещите ми бяха разпръснати по пода, но не бях сигурна дали не бях направила бъркотията, докато трескаво опаковах.
Спуснах се от гърба на Зилас и забързах около леглото си. На нощното шкафче седеше книга: изследване на употребата на латински език в Демоника, която бях взела назаем от Амалия, докато работехме по ритуала за спасяването на Езра.
Вдигнах книгата – и там беше моят бележник. Издишах с облекчение, разкопчах палтото си и напъхах тетрадката в предната част на пуловера си, а корицата ѝ беше студена срещу стомаха ми. С прибран пуловер нямаше как да го изпусна, докато Зилас прескачаше триетажни пропасти.
Закопчах палтото си и се усмихнах.
– Имаме го. Хайде… Зилас?
С присвити очи и разперени ноздри той се приближи до отворената врата на спалнята ми и спря, загледан във всекидневната. Прокраднах се след него и надникнах през рамото му.
Дневната изглеждаше както винаги. Дали екипът на „Великия гримоар“ изобщо го беше претърсил? Фокусът ми се насочи от бара за закуска към дивана, спомняйки си всички пъти, когато със Зилас бяхме седели там. Тъжната носталгия ме обзе, когато осъзнах, че тези удобни следобеди принадлежат на миналото. Никога повече нямаше да прекараме времето си тук.
– Усещам миризма на Називер – изръмжа Зилас. – Но не го усещам.
– Усещаш го? Искаш да кажеш, че е бил тук?
Зилас се вмъкна в стаята, а аз хукнах след него, омерзена от предположението, че врагът ни е бил тук, разглеждал е дома ни и е пипал вещите ни.
Усещайки аромата на въздуха, Зилас се насочи към спалнята на Амалия. Зачаках на мястото, където стоях, разглеждайки внимателно всичко.
Отблясък на метал в тъмната стая. Веждите ми се смръщиха. Направих няколко крачки по-близо до масичката за кафе. Върху дървото лежеше инфернус, грижливо навит с верига около него.
Ръката ми скочи на гърдите, тъй като нелогично предположих, че сигурно съм забравила своята. Но, разбира се, не бях. Моят висеше на врата ми на поправената верижка.
Знакът, гравиран върху лицето на инфернуса, беше грешен. Непознат. Чужд… но го бях виждала и преди.
– Робин!
Извърнах се назад при предупредителното изръмжаване на Зилас – и пурпурна светлина обля странния инфернус.
От медальона се издигна балон от сила и се оформи точно над него, като се разтегна нагоре, разширявайки се във формата на разтворени криле. Масичката за кафе предупредително изскърца, когато върху нея се стовари голяма тежест.
Когато се отдръпнах от Зилас, Називер се втвърди пред нас, а инфернусът беше между краката му. Устните му се изкривиха, проблясвайки с бели кучешки зъби, след което той взе инфернуса и го закачи на колана си.
Сияещите му очи се издигнаха към мен и Зилас.
– Трудно е да се усети нещо от вътрешността на инфернуса. Не бях сигурен, че си дошъл, Вх’алир.
„Трябва да атакуваме заедно“ – казах отчаяно на Зилас.
Усетих мигновената му тревога – че Називер е твърде близо, че това няма да се получи – после прилив на решителност.
„Отдръпни се, после атакувай.“
Подчинявайки се на безмълвните му указания, се оттеглих от схватка, като не изпусках от очи Називер, докато препусках през възможните заклинания, които да използвам срещу него.
Устните му се изкривиха в отровна усмивка и крилатият демон се хвърли от масичката за кафе, а силата на скока му разруши дървените крака.
По ръцете на Зилас се разляха багри, които образуваха призрачните му нокти. Двамата демони се срещнаха – и аз изтръпнах, когато ноктите на Зилас се забиха в долната част на червата на Називер. Така лесно той нанесе първия си удар.
Страхът на Зилас проряза съзнанието ми – осъзнаването, че е направил решаваща грешка.
Лакътят на Називер се заби между лопатките на Зилас и го запрати на пода. Вдигнах ръка нагоре, а по върховете на пръстите ми блеснаха багри, докато извиквах образа на импеловото заклинание.
Очаквах, че Називер ще нападне Зилас, сринат в краката му. Да стъпче по-малкия демон, преди той да успее да отвърне. Да направи нещо на по-опасния си противник.
Но в този един-единствен, миниатюрен миг демонът от Дх’ират насочи вниманието си към мен.
На мига той прекоси дневната и ударът му попадна в гърдите ми.
Аз отлетях назад и се блъснах в хладилника. Сега бях в кухнята? Мисълта премина през замаяния ми, разкъсван от болка мозък – тогава огромна, мощна ръка се сключи около гърлото ми, стискайки дихателната ми тръба.
Разкъсващо дръпване на гърдите ми, болка в задната част на врата ми, после светът се завъртя, докато летях във въздуха.
Ръце ме хванаха. Блъснах се в Зилас, задъхвайки се и кашляйки. Когато хватката му се затегна, вдигнах замъгления си от сълзи поглед.
Називер стоеше в кухнята, а от юмрука му висеше верига. Моят инфернус. Беше я откъснал от мен, за да не мога да я използвам, за да извикам Зилас от опасността или да се докосна до магията му.
Демонът се усмихна подигравателно, докато вдигаше другата си ръка и я затваряше около люлеещия се медальон. По юмрука му пламна пурпур.
Ужасът ме заля с ледена вълна. Ужасът на Зилас отразяваше моя, като тъмна вихрушка в съзнанието ми.
„Не“ – тихо изпъшках аз.
„Не“ – яростно изръмжа той.
Магията пламна върху ръката на Називер и пръстите му се свиха. Кучешките зъби пробляснаха в насмешка и той разтвори пръстите си.
Счупените парчета от моя инфернус се изсипаха от ръката му и се посипаха на пода. Едва чух слабия звън на метала върху плочките, погълнат от внезапната, оглушителна празнота в главата ми.
Назад към част 14 Напред към част 16
