Глава 17
– Езра! – Изкрещях.
Раменете му се отместиха и той бавно придърпа ръка под себе си. Избута се на ръце и колене, движенията му бяха отривисти, крайниците му трепереха.
Вдигна глава. По лявата му буза се стичаше кръв. Белият белег по лицето му, който беше на осем години, се беше отворил отново. Ризата му, влажна от прясна кръв, залепваше за дясната му страна, където старите рани от същото нападение се забиваха в торса му. Старите му наранявания, излекувани с демонична магия, се бяха разкъсали с излизането на Етеран от тялото му.
Езра погледна към демона през кръга.
Етеран беше приклекнал на мястото, където се беше появил. Лявата му китка беше подпряна на пода, кожена скоба около китката му, но десният му лакът завършваше с белязан пън, бели линии се движеха по червеникавокафявата му кожа към рамото. Старото нараняване не намаляваше с нищо аурата на силата на демона. Близо десетгодишният му затвор в Езра не беше изсушил дебелите, тежки мускули, които обграждаха торса му.
Той вдигна глава, а пурпурните му очи се втренчиха в бившия му домакин. Тъмна кръв се стичаше по лявата страна на лицето му – отворената рана на Езра се отразяваше върху демона. Лицето му не беше толкова човешко, колкото това на Зилас, но острите му черти бяха разпознаваеми. Дългата черна коса висеше на едното му рамо, вързана с кожена връв, а от кръста надолу носеше лека демонична броня.
Тези мощни мускули се размърдаха, когато демонът се подготви, а след това се изправи.
С това движение в кръга проблеснаха неясни пурпурни ивици – и Езра се сгромоляса на пода с хриплив вик. Етеран падна на колене.
Слаби ленти от сила затрептяха между тях. Те преминаваха от маг към демон, като се усукваха и извиваха.
– Какво е това? – Попитах почти беззвучно, като се задъхах.
– Все още ли са вързани? – Зак притисна ръцете си към невидимата бариера. – Мисля, че… договорът ги свързва заедно? Етеран все още е свързан с душата на Езра.
Спомних си какво беше казала Робин. Щом веднъж духът на демона и човешката душа се свържат, това не може да бъде отменено.
Така че тя беше създала този ритуал, за да заобиколи договора им, а не да го наруши. Всички си мислехме, че разделянето им ще е достатъчно.
С мъчително усилие Езра се надигна на колене, задъхвайки се за въздух.
– Изведи го от кръга, Зак! – Изкрещях, а в гласа ми се долавяше истерия. – Бързо!
– Те все още са вързани.
– Но…
Етеран отново се съвзе. Когато се изправи, нишките на силата – на същността, на душата – които го свързваха с Езра, се разкъсаха и Езра потрепери, а дъхът му закънтя по-силно. Широкото туловище на Етеран бе осеяно с рани, които отразяваха белезите на бившия му стопанин, и по червеникавокафявата кожа на демона се стичаше кръв.
– Изправи се, Езра.
Отдръпнах се леко. Етеран неведнъж бе говорил чрез Езра, но като чух истинския му глас, ме обзе ужас. По-дълбок от баритон, ръмжащ, зверски. Нечовешки.
Езра се взираше в демона.
– Ние умираме – изръмжа тихо Етеран. – Чувствам го. Ти го усещаш. Не можем да съществуваме така. Връзката не може да бъде прекъсната, докато и двамата сме живи.
Челюстта на Езра се стегна.
В очите на демона пламна пурпур.
– Стани.
Докато в главата ми рикошираше объркване от ужас, гласът на Зак изпълни ушите ми – думите, които беше казал, когато за първи път му казах, че искам да спася Езра. Всяка форма на демоничен договор е за цял живот. Те винаги завършват само със смърт.
Винаги завършват само със смърт.
Със смърт.
– Не – изпъшках.
С дълбоко вдишване Езра се изправи на крака и изправи гръбнака си. Избърсвайки кръвта от брадичката си, той се изправи пред демона. Крилете на Етеран се разгънаха, запълвайки неговата половина от кръга.
– Най-накрая се научихме как да бъдем съюзници – каза Езра, тихо и хрипливо. – Не искаш ли да се опитаме да намерим друг начин?
– Няма време. Ние умираме.
– Не искам всичко да свършва така.
Горната устна на демона се сви.
– Искам. Слаба дума за слаб мъж. Нищо ли не си научил?
Езра си пое рязко дъх.
– Ако искаш живота си, вземи го от мен – изръмжа тихо Етеран – преди аз да взема моя от теб.
За секунда Езра не помръдна, но после посегна към ножницата на бедрото си и извади дългия нож, който Зак му беше дал назаем. В отговор Етеран сви пръсти и разтвори нокти. Слабите ивици сила между тях се разкъсаха.
Демонът се стрелна през кръга.
– Не!
Викът ми все още звучеше в стаята, когато Езра избута ножа си. Поривът на вятъра с трясък отблъсна огромния демон назад, преди ноктите му да достигнат крехката човешка кожа на аеромаг.
Демонът се спъна, а опашката му се пречупи. Малиновите ленти, които се простираха от демона до мага, потрепериха и те изпъшкаха тежко.
– Усещането е… – Езра се задъха неудържимо. – Чувствам се така, сякаш изтръгва сърцето ми.
Етеран оголи зъби, разкривайки хищни кучешки зъби. Багрите пробляснаха нагоре по ръката му и на пръстите му се образуваха шестсантиметрови нокти, което магически направи ноктите му смъртоносни оръжия.
Демонът се хвърли отново. Вятърът избухна от Езра, а ноктите на демона загребаха през плътната въздушна бариера. Докато вятърът се разнасяше навън, Езра наръга с ножа.
Етеран се извъртя настрани и опашката му се заби в краката на Езра. Той падна. Етеран се нахвърли, забивайки надолу светещите си нокти, а Езра се претърколи, изритвайки. Още един бум на вятъра.
Магическите нишки, които ги свързваха, се размърдаха и ноктите на Етеран затрептяха, като се разтвориха наполовина, преди да се втвърдят.
Преглъщайки въздуха, Езра се претърколи на ръце и колене, а ножът в юмрука му се удари в пода. Той се изправи, като се препъваше, за да запази равновесие, докато връзката между душите се колебаеше бясно.
Етеран вдигна ръка, насочена към Езра. От китката му се изля багрилна спирала – и връзката между тях пламна. И двамата изтръпнаха от болка, когато опитът за заклинание на Етеран се разпадна.
– Етеран – изпъшка Езра. – Не можем да направим това. Не можем…
– Наилерис! – Изръмжа демонът, а дълбокият тътен на гласа му ме шокира. – Нима искаш живот само ако е лесен? Ако борбата с мен разкъсва душата ти, тогава разкъсай душата си. Докато сърцето ти все още бие, не ми казвай, че не можеш да се бориш.
Той отново вдигна ръка. Демоничното заклинание пламна около китката му и нишките на връзката им отново пламнаха. Този път Етеран не помръдна. Заклинанието се втвърди, а изкривените руни се разпалиха със сила.
Потръпвайки от болка, Езра изхвърли ръката си в дъга, а кинжалът проблесна.
В момента, в който заклинанието се отприщи, Етеран бе ударен от виеща буря. Багряната сила избухна, хвърляйки демона и мага назад. Те се блъснаха в противоположните краища на бариерата, а невидимият купол затрептя при удара.
Забих юмруците си в него.
– Зак, направи нещо! Разруши кръга! Помогни му!
За секунда той не помръдна. После се наведе, взе изпуснатия гримоар и започна да го прелиства. Търсеше ритуала – ключа за разбиване на кръга.
С широко разперени криле Етеран се изкачи нагоре. Душевната връзка се размърда. Сиянието ѝ бе отслабнало и аз не мислех, че това е нещо добро.
– Стани – изръмжа той.
Езра подпря лакти на пода, раменете му се повдигаха при всяко бързо дишане.
– Ти си слаб. Искаш живот, но не се нуждаеш от него.
Главата на Езра се вдигна, зъбите му се оголиха. Той се изправи на крака, притиснал едната си ръка към окървавената си страна, а движението накара нишките на силата да затанцуват отвратително.
– Преживях да бъда демоничен маг в продължение на десет години. Сега няма да умра.
– Тогава се бий. – Очите на демона пламнаха. – Не задържай нищо. Изтръгни душата си, за да ме убиеш и да умреш с гордост.
Въздухът изсвистя през стиснатите зъби на Езра. Пурпурните нокти на Етеран се преформираха – и двамата се нахвърлиха един върху друг.
Срещнаха се в центъра на кръга. Блещукащи багри. Вой на вятъра. Етеран се втурна към Езра, като го прониза с ноктите си. Порив на блъскане. Забиване на ножа. Ноктите пронизаха страната на Езра. Езра прокара ножа по ребрата на Етеран, но раната не забави демона.
Душевната връзка проблясваше и се извиваше, а демонът и магът се спъваха и препъваха дори когато се биеха. Сражаваха се чрез връзката. Сражавайки се през болката.
Отчаяно се бореха за оцеляване.
Хъркайки, демонът заби предмишницата си в Езра толкова силно, че той се блъсна в бариерата точно пред мен. Той се свлече на пода, разперил крака пред себе си.
– Езра! – Тласнах се към невидимата стена, треперейки от глава до пети.
Той прибра краката си и се изпъна, притиснал гръб към купола. От другата страна на кръга Етеран вдигна ръка и от ръката му избликна магия. От дланта му избухна кипящо кълбо от демонична сила.
Езра се гмурна на земята и магията се взриви срещу бариерата точно пред лицето ми. Езра се надигна и се зареди. Ножът му разсече въздуха и поривът отблъсна Етеран с една крачка назад.
Демонът и магът се сблъскаха отново. Те се забавиха. Отслабваха. Животът им се изчерпваше, тъй като душевната връзка изцеждаше силите им. След минута-две, а може би и по-малко, никой от двамата нямаше да може да продължи.
И те го знаеха.
Задъхан, Езра хвърли по демона вятър, но той беше слаб. Твърде слаб. Вместо да се отдръпне, Етеран разпери криле и отблъсна порива.
С рев той се хвърли към Езра, а ноктите му се стрелнаха към гърдите на мага.
Езра трябваше да се отклони. Да блокира. Да се противопостави.
Вместо това стисна острието си и се хвърли да посрещне демона. Те се сблъскаха и моят писък се разнесе – вик на мъчителен ужас.
Кръвта опръска пода.
В центъра на кръга демонът и магът не помръднаха. Езра държеше китката на Етеран. Беше натиснал ръката на демона надолу, отклонявайки смъртоносните нокти от сърцето му – но не достатъчно далеч.
Шестсантиметровите нокти бяха забити в стомаха му, точно върху старите му белези.
В другата си ръка Езра държеше дръжката на ножа си, чието острие бе забито по цялата дължина между ребрата на Етеран, на няколко сантиметра твърде ниско, за да засегне сърцето му.
Гръдният му кош натежа за дъх. Кръвта се разля по ризата на Езра. От ножа в гърдите на Етеран се стичаше по-гъста и тъмна кръв.
Задъханите вдишвания на аеромаха се забавиха. Погледът му се впи в този на Етеран, а ръката му, стиснала дръжката на оръжието, се стегна.
Времето сякаш се изкриви, една секунда се проточи в следващата. Магьосник или демон. Един от тях трябваше да действа – щеше да действа – щеше да нанесе убийствения удар. Който пръв се задвижи, щеше да оцелее.
Езра си пое дълбоко дъх, събирайки остатъците от силите си. Напрягайки се.
Последен миг, удар на сърцето, разплата.
После завъртя ножа.
Спирала от въздушни остриета се вряза в гърдите на демона. От гърба на Етеран се разнесе вятър, носещ мъгла от тъмна кръв, и демонът се отдръпна, а ноктите му се откъснаха от стомаха на Езра.
Кървава дупка в центъра на гърдите на Етеран разнасяше кръв по предната му част. Крайниците му трепереха слабо и демонът потъна на колене. Когато блясъкът в очите му отслабна от малинов до тъмноалетен, той се строполи настрани.
Езра падна на колене и ръце. Вълни от прозрачна сила се раздвижиха между него и демона, докато се гледаха един друг, а после Езра се наведе напред. Протегна ръка.
Хвана ръката на демона и я задържа здраво. Очите на Етеран потъмняха от алено до черно, докато кръвта се стичаше под него. Горчивината премина през чертите на демона, а след това се смекчи в уморено спокойствие.
– Vh’renith vē thāit. – Непознатите думи се изтръгнаха от гърлото му. – Никога не забравяй.
Клепачите му се плъзнаха върху абаносовите очи и треперенето на тялото му утихна. Когато в стаята настъпи тишина, слабото сияние на връзката с душата се разтвори в нищото.
– Победа – прошепна Езра – или смърт. Ще запомня.
Назад към част 17 Напред към част 19
