Глава 16
Осем часа подготовка.
Толкова време Зак прекара в изучаване на култовия гримоар, диаграмите на Робин и една малка кожена книга, която разпознах като личния му гримоар. Той нарисува версия на трикръговия масив в четвърт мащаб, като в процеса получи урок от Етеран за това как трябва да работят демоничните руни. След като начерта масива, Зак практикуваше заклинанията, а тихият му глас отекваше в малкия склад, докато Езра и аз преглеждахме всеки сантиметър от бетонния под, запълвайки и шлифовайки всички пукнатини и несъвършенства.
Двадесет часа, за да се нарисува масива в пълен размер.
Зак нарисува всяка точна линия, извивка и ъгъл на трикръговия масив. Двамата с Езра направихме каквото можахме, за да му помогнем – нагласяхме металните линийки и ъглошлайфите, както той ни насочваше, подавахме му алхимичния маркер, който използваше, за да го нарисува, държахме в ръка гримоара му със заклинания, когато трябваше да прочете някое от тях – а това ставаше на всеки десет минути.
Седемдесет и два часа за зареждане на масива.
Преди да бъде използван, колекцията от арканични линии и руни трябваше пасивно да абсорбира земните енергии около нас. Зак навакса пропуснатия сън, след което разпредели времето си между практикуването на интензивните заклинания, необходими за самото призоваване, и проверката дали никоя от гилдиите, търсещи Езра, не се приближава твърде близо до скривалището ни.
Седнах на едно легло с гръб към стената и обгърнах краката си с ръце. До мен, сгушена в гнездото, което бях направила с якето си, Хоши все още беше кълбо, хладна на допир и не реагираща на гласа ми.
Загледах се в сребърните линии, очертани по пода. Толкова много време и усилия. Толкова много риск и страдание. Толкова много зависи от този ритуал.
Дори не знаехме дали ще се получи.
Ако не успееше, щеше да се наложи да намерим някой мошеник експерт по Демоника, за да разберем защо. Това означаваше повече време, прекарано в криене тук. Повече време, което Аарон и Кай щяха да прекарат в затвора – ако приемем, че и двамата са в относителна безопасност под грижите на МагиПол и не им се е случило нищо по-лошо – и повече време, в което гилдията можеше да бъде разпусната, ако вече не беше. Нямаше как да знаем какво се случва извън този склад.
Тихи стъпки нахлуха в мислите ми. Езра се пресегна към леглото и ми подаде мюсли от запасите ни от храна. По коженото му палто блестяха водни капки, а дългият кинжал на Зак беше закачен на бедрото му; той беше на покрива на склада и оглеждаше занемарените търговски улици около скривалището ни.
– Зак все още ли е навън? – Промърморих, като взех мюслито в ръцете си. Апетитът ми беше изчезнал… някъде тази сутрин.
– Трябва да се върне скоро. – Езра разкопча якето си и го смъкна от раменете си. Гледах как кожата се плъзга по ръцете му, влачейки се по мускулите, бронзовата му кожа бе белязана от тънки белези.
Докато хвърляше якето си на края на леглото, вероятно с намерението да седне до мен, аз притиснах ръка към корема му. Той спря, като ми намигна. Побутнах подгъва на ризата му нагоре, разкривайки белите белези, които се простираха по торса му от бедрото до гръдната кост.
Прокарах ръка по тях, а непоклатимите хребети бяха груби под дланта ми.
– Ти си преживял толкова много.
Изненадата му омекна. Той прокара палец по челюстта ми.
– Ще преживееш и това – прошепнах, като притиснах пръстите си в топлата му кожа. – Дали ще издържиш?
Той зарови пръстите си в заплетената ми коса. Никой от нас не се беше къпал добре от седмица, но Зак беше набавил някои основни хигиенни принадлежности. Бях измила косата си, но липсата на продукт за коса си личеше.
– Не знам – промърмори той. – Не мога да предположа какво ще се случи, но каквото и да е, обещавам, че ще се боря да оцелея, както мога.
Сълзите се забиха в очите ми.
– Толкова се страхувам, че ще те загубя.
– И аз се страхувам. – Той прибра кичур от косата ми зад ухото. – Страхувам се, че няма да се получи. Страхувам се, че ще се получи. Страхувам се, че ще ме убие. Страхувам се, че тялото ми може да оцелее, но умът ми няма да оцелее.
Преглътнах срещу надигащото се в гърдите ми ридание.
– Страхувам се, защото не знам кой съм, ако не съм демоничен магьосник. Ами ако не се харесвам? Ами ако ти не ме харесваш?
– Защо изведнъж да не те харесвам? – Изпъшках.
Пръстите му се спуснаха по страничната част на врата ми.
– Може би всъщност съм гадняр.
Ръката ми се плъзна по коремната му преса, а палецът ми проследи талията на дънките му.
– Никога не би могъл да бъдеш гадняр.
Той замълча за момент.
– Хората ме харесват, защото съм непринуден. Не се разстройвам за нищо… но това е, защото не мога да се разстройвам.
Вдигнах поглед към него, устните ми се свиха в слаба бръчка.
– Ако не потискам себе си през цялото време и не се притеснявам за Етеран, ще бъда различен. Може би… – Той се усмихна унищожително. – Глупаво е да се занимавам с това точно сега, но какво ще стане, ако съм различен и ти, Аарон и Кай вече не ме харесвате толкова много?
– О, Езра. – Придърпах го за кръста и той падна на колене пред леглото, като ме постави на нивото на очите си. – Разбира се, че ще се промениш малко, но всеки се променя. Ние се променяме през целия си живот. Сега си точно същият, както когато за първи път срещна Аарон и Кай?
– Не. Тогава бях… много по-защитен.
– И те все още те харесваха, нали? – Отметнах косата му назад от лицето му. – Не е проблем да се промениш.
Топлите му ръце бяха върху бедрата ми и той ме придвижи напред на леглото, докато телата ни се притиснаха едно към друго, талията му между бедрата ми.
– Има няколко неща, които няма да позволя да се променят.
– Какво например? – Прошепнах.
Той плъзна ръката си нагоре по гръбнака ми.
– Като това, което чувствам към теб.
Наведе се и притисна устни към моите. Устните ни се движеха с тиха страст, която бързо прерасна в спешна горещина. Притиснах се към него, пръстите ми се вкопчиха в раменете му, а ръцете му ме обгърнаха, стискайки ме толкова силно, че едва дишах. Целунах го по-силно. Притиснах го по-близо.
Обгърнах краката си около кръста му, прилепвайки към топлината и силата му. Той беше жив и аз отчаяно, неистово се нуждаех да остане такъв.
Притиснах устите ни една към друга, нуждаех се от него повече, отколкото можех да изразя. Повече, отколкото изобщо разбирах. Девет месеца, откакто го бях погледнала за първи път, и аз се бях променила необратимо. Той ми беше помогнал да се променя.
Ако го загубя сега…
Трясъкът на вратата ни прекъсна и аз се изправих с уплашено дишане. Зак влезе в склада, а дъждовните капки го преследваха навътре. Докато затваряше вратата и я заключваше, Езра се изправи на крака.
Зак прецени демоничния маг с един бърз, пронизващ поглед.
– Време е да започнем.
Дрезгавият глас на Зак изпълни празната бетонна стая. Песнопението му беше бавно, отмерено, всяка дума беше предадена внимателно. Лишен от увереността на Амалия, той не бързаше с всяка фраза, а в ръцете си държеше култовия гримоар. Всеки път, когато правеше пауза, за да провери мястото, нервите ми се опъваха още повече.
За втори път Езра застана в един от двата кръга в рамките на по-големия пръстен, а там, където Робин беше застанала с кутията с кръвта на Називер, аз чаках със стъклен флакон, стиснат в ръка.
В главата ми се завъртя световъртеж и си напомних да дишам.
Зак продължи заклинанието, а кухото ехо на гласа му подчертаваше безплодната пустота на стаята. Аарон и Кай трябваше да са тук. Те бяха спасили Езра, бяха го защитили, обичаха го като брат. Те заслужаваха да са тук, но бях само аз.
Гласът на Зак се извиси, после замлъкна. Той наклони глава – безмълвна команда. Ако кажеше нещо, което не беше част от ритуала – или сбъркаше при изпяването на безкрайните латински стихове – щеше да се провали и щеше да се наложи да чакаме още три дни, за да се зареди масивът.
Стиснала флакона с кръв, сякаш беше жива граната, аз заслизах по външната линия, очертана с блестящо сребро. В центъра на празния втори кръг приклекнах и поставих флакона върху руната. С кимването на Зак капнах гъстата кръв върху маркировката. Както и преди, течността полепна по сребърната линия.
Изправих се на крака и се изправих пред Езра от другата страна на кръга. Лявото му око светеше ярко и в него виждах както магьосника, така и демона. Страхът на Езра, решителността му и тихата му, стоманена готовност за всичко, което щеше да се случи. Далеч по-дивашката решителност на Етеран, изгарящия му стремеж към свобода и жестоката му нужда да оцелее.
Зак изчака, докато се върна на мястото си извън кръга, и продължи.
– Te tuo sanguine ligo, tu ut vocatus audias, Eteran of the Dh’irath House.(Свързвам те с кръвта ти, за да чуеш призива, Етеран от Дома Дх’ират.)
Централната руна, която бях покрила с кръв, заблестя с алена светлина, която обхвана масива, докато целият не засия. Езра стоеше сковано, докато Зак продължаваше заклинанието.
Той посочи пръстена, който маркираше външния кръг.
– Terra te hoc circulo semper tenebit.(Земята винаги ще те държи в този кръг.)
Слабото сияние премина през линиите, след което се издигна нагоре. Полупрозрачен купол се изви над кръга, след което избледня. Бариерата беше вдигната. Оставаше само една част от ритуала.
Още по-внимателно Зак започна последното песнопение. Отново изпитах странното усещане за статична енергия, която се натрупваше във въздуха, тежка и с аромат на непозната сила. Трептенето на магията се преливаше между двата кръга, докато не се събра в празния, а централната руна пулсираше с кървавочервена светлина.
Зак направи пауза. Раменете му се размърдаха, докато си поемаше дълбоко дъх, после бавно вдигна ръка към Езра, а гримоарът беше подпрян в другата му длан.
– Tenebrarum auctoritatem da mihi, da super hunc imperium sine fine.(Дай ми властта на тъмнината, дай ми господство над него без край.) – Той впери наситени зелени очи в демоничния магьосник. – Етеран от Дх’ират, носител на силата на Ахля, носител на кралската заповед, чрез твоята кръв и твоята клетва, аз те призовавам!
Светещата руна в празния кръг пламна и над Езра изригна отговаряща светлина.
Той се изви, крайниците му се сковаха – и отметна глава назад в рев на агония.
– Езра! – Изкрещях.
По крайниците му се промъкнаха светещи вени. Червената сила кипна по тялото му и се изля навън. От главата му израснаха призрачни рога, а крилата се оформиха в пулсиращата сила и се издигнаха на гърба му. Силата се разширяваше, изтегляше се от него.
Езра крещеше и аз крещях. Тръгнах към кръга – и Зак ме хвана, като ме издърпа обратно от сребърната линия, преди да успея да я пресека. Аз се блъсках срещу хватката му, обезумяла, измъчена, нечленоразделно крещяща.
Силата, изригваща от Езра, се разтрепери в различима форма. В рамене, много по-широки от тези на Езра, изградени, за да поддържат тези огромни крила. В глава, която беше на половин метър над тази на Езра и имаше четири дълги рога.
За един ужасяващ миг призрачната форма на Етеран се наложи над човешкото тяло на Езра.
После формата на Етеран се разтвори в ярка пурпурна ивица, която прекоси кръга и се заби в светещата руна. Силата се издигна нагоре, като преформира призрачния демон – приклекнал на пода, с юмрук, опрян в бетона, и полусвити криле.
Тялото му се втвърди и сиянието на крайниците му угасна. Сияйните линии на масива от заклинания пламнаха за последен път, след което притъмняха до нажежено черно.
Езра се срина на пода.
Крясъкът ми се разнесе отново. Лакътят ми се върна назад, удряйки Зак в ребрата толкова силно, че той се зашемети, след което полетях към Езра, протягайки ръце към него.
Блъснах се в невидима сила и рикоширах, а от удара в крайниците ми се разнесе болка. Външният пръстен беляза пода точно пред мен. Задъхвайки се, и се хвърлих отново напред. Ръцете ми се удариха в нищото. Блъснах се в невидимата стена, след което я опипах.
Бариерата – невидимият купол, който трябваше да държи демоните вътре в кръга.
Зак се появи до мен. Ръцете му се свързаха с невидимото препятствие, също като моите. Ударих юмрука си в нея и въздухът слабо затрептя. Не можехме да преминем през преградата.
Езра не можеше да излезе, а ние не можехме да влезем.
Назад към част 16 Напред към част 18
