***
През целия път до покоите на лорд отон Грейд бавачката ми разказваше за изтъкнатите членове на тази военна династия. Покрай разказите за миналото се качихме на първия етаж. Стаите на херцога бяха по-близо до стълбището, но аз избрах стаи, които бяха възможно най-далеч от спалнята на съпруга ми. Колкото е възможно по-далеч! Може би това щеше да предизвика клюки сред прислугата, но… И там прозорците гледаха към градината, а холът – към терасата.
Когато влязохме в покоите на негова светлост, водата във ваната вече течеше, а ароматът на рози се носеше из всички стаи. И този мирис беше в такъв ярък контраст със стаята, която на пръв поглед приличаше на военна казарма или на покоите на херцога в Орлово гнездо. Съвършена чистота, абсолютна липса на лични вещи и предмети, които по някакъв начин да характеризират собственика. Бледосини тапети, тъмни мебели, тъмни килими, тъмно дърво в интериора, завеси на прозорците, съчетаващи снежнобели пердета и черни завеси.
Двете прислужнички излязоха от банята, но преди да успея да дам каквото и да било нареждане, госпожа Тортън каза:
– Гретхен, отиди при кастелана и вземи няколко тоалета, които бяха купени за пристигането на негова светлост, а също така избери няколко ризи и рокли.
Камериерката се поколеба и каза несигурно:
– Къде ще намеря такива за такова дете?
– Гретхен! – възкликна възмутено бавачката.
– Няма нужда да се тревожиш. – побързах да се намеся аз – Да, преместването тук беше изключително прибързано, но негова светлост ще пренесе вещите ми в рамките на няколко дни и…
– Гретхен, върви! – госпожа Тортън беше категорична.
Камериерката забързано направи реверанс и ни остави.
– Ейвъри, – продължи бавачката – помогни на лейди отон Грейд.
Никой не се вслуша в моите възражения. Камериерката ме заведе в банята, помогна ми да си сваля роклята, да си разпусна косата, а после ме остави за да донесе сапун.
Когато се съблякох напълно, внимателно слязох по каменните стъпала в горещата овална вана и всичките ми проблеми отстъпиха изведнъж. Толкова отдавна не бях се къпала и колко блажено беше да имаш гореща вода и аромат на рози.
Ейвъри се върна и ми помогна да си измия косата, а после останах сама във ваната с мехурчета и бях благодарна за това. В замъка се чуваха гласове, някъде лаеше куче… Нещо звънна тревожно като камбана. Кучетата лаеха радостно. После се чу женски вик.
Все още бях блажено във водата със затворени очи, когато гласът на херцога се разнесе като гръмотевица:
– Казах по-късно, Уилард. Къде е лейди отон Грейд?
Блаженото състояние на съзнанието ми беше изчезнало! Скочих във водата, като с ужас се оглеждах за кърпа. Но нямаше кърпи, а си спомних точно, че в банята на херцога имаше цял куп кърпи, както и халати за баня! Как е възможно това?!
– Уилард, вън! – този път гласът на негова светлост беше отчетливо гневен – Ариела?!
Изчервена от срам, разтреперана от ужас и с осъзнаване на собственото си падение, бавно се настаних във водата, сгуших се и прикрих раменете си с ръце. Никой не изнася кърпи и халати от банята, това е глупост. Съответно камериерките следваха ясна заповед.
Бавачката!
– Ари! – още един вик на херцога, на който не отговорих.
Защото имаше надежда, мъничка, призрачна надежда, дори и да нямаше право на съществуване, че лорд отон Грейд ще напусне собствените си стаи и тогава… И какво тогава?!
Вратата на банята не се отвори – тя се взриви и падна с трясък на каменния под. Не обърнах глава и само потрепнах, когато се чу звукът:
– Защо, по дяволите, не каза нещо, Ари?
Искаше ми се да изгоря от срам. И гняв към слугите. И безсилна ярост. Сгуших се в себе си, загледана в пяната във ваната, и с всички сили се опитвах да не плача. И потънала в собствените си мисли и тревоги, не осъзнах веднага, че лорд отон Грейд мълчи. И то от доста време.
Внимателно извърнах глава и хвърлих изненадан поглед към негова светлост. Херцогът ме гледаше твърдо и строго. И някак си ми се стори, че е изключително гладен и…
– Предполагам, че вечерята трябваше да е сервирана досега. – казах едва чуто.
– Вероятно.. – хрипливо каза лорд отон Грейд, без да откъсва поглед от мен.
Гласът му ме накара да искам да се скрия още повече в пяната или дори да се гмурна с главата напред във водата. Но като се превъзмогнах, попитах с тих глас:
– Ще излезете ли, моля, лорд отон Грейд?
Отговорът беше неочаквано гневен:
– Това е моята баня, лейди отон Грейд.
– Аз знам това. – прошепнах аз, като най-накрая се съвзех…
Херцогът издиша шумно, после каза студено:
– Донесох дрехите ви.
– Благодаря ви! – прошепнах аз, взирайки се единствено в пяната пред мен.
– Има ли още нещо, от което се нуждаете? – попита подигравателно негова светлост.
Беше ми безкрайно срамно, но при тези обстоятелства…
– Да, – опитах се да кажа – ако можете да ми донесете кърпа и халат за баня, моля.
Лорд отон Грейд замълча за няколко мига, после попита с нескрита изненада:
– Къде са те?
– Аз… – гласът ми трепереше и трябваше да спра да говоря за момент, за да сдържа сълзите – Не знам!
Лорд отон Грейд се обърна мълчаливо и се отдалечи. Известно време чувах стъпките му в спалнята и другите стаи, после вратата се отвори и негова светлост излезе в коридора. Върна се, заключи вратите на стаите си с ключ, който ме накара да потръпна от предчувствие, и влезе в банята с купчина кърпи.
– Какво сте направила, Ариела? – Попита той, като се приближи до мен и постави цялата купчина отстрани на ваната.
Без да отговарям каквото и да било, грабнах най-горната кърпа и въпреки факта, че все още бях във водата и платът беше мокър, се увих, скривайки раменете си и практически всичко останало.
– Манастирската скромност не те украсява. – коментира действията ми негова светлост.
– Няма съмнение, че във вашите очи безсрамието е много за предпочитане! – казах аз, като си спомних за жените, които бях срещнала.
– Така ли? – негово сиятелство повдигна подигравателно вежда.
И тогава, напълно пренебрегвайки положението ми, състоянието ми и липсата на облекло, лорд отон Грейд седна на ръба на ваната, гледайки ме с внимателен и леко подигравателен поглед, и каза замислено:
– Мога да направя два извода за всичко, което се е случило, лейди отон Грейд… вие сте направили нещо, което би трябвало да ме накара да се ядосам по разбираем начин, и моята бавачка е лудо влюбена във вас, щом е дръзнала да се впусне в такова очевидно сводничество.
Взех другата хавлиена кърпа и покрих краката си, изчервявайки се от внимателния поглед на негова светлост.
– Ари, – усмихна се лорд отон Грейд – на твое място щях да използвам по-добре кърпите, защото с тази скорост няма да имаш с какво да се подсушиш.
Подигравката имаше известно основание и това я правеше още по-болезнена.
– Ще ви бъда благодарна, ако излезете и ме оставите да се оправя. – гласът ми се разтрепери от обида.
Тих и откровено подигравателен смях:
– И да развалиш целия коварен план на бавачката?
Свивайки се под мокрия и неприятен плат, осъзнах, че е безсмислено да питам. Затова не се ограничих в израза си.
– Това, което направи бавачката ти, беше подло. – прошепнах аз.
– Как да го кажа? – лорд отон Грейд докосна пяната, доближи пръсти до лицето си и вдиша аромата – Роза… Не, ароматът на рози не ти отива, Ари. Непременно ще ти донеса нежно виолетово масло.
Погледнах обидено към негова светлост и с изненада осъзнах, че херцогът се усмихва мечтателно на нещо. Но усмивката избледня веднага щом лорд отон Грейд забеляза погледа ми, а после, търкайки остатъка от пяната между пръстите си, каза:
– Не бих нарекъл постъпката на бавачката подла спрямо вас, но що се отнася до мен, да, изключително подла постъпка.
– И с какво госпожа Тортън не ви е угодила? – попитах.
С усмивка херцогът обясни:
– Пристигнах в замъка и за моя искрена изненада само камериерът се втурна да посрещне своя господар. Но изненадата ми се увеличи, когато, преди още Уилард да успее да отвори уста, в мазето се втурна една бавачка и каза: „Дези, скъпи, лейди отон Грейд е изключително зле!“ Като се има предвид случилото се на кораба, не е изненадващо, че се втурнах към вас, пренебрегвайки отчаяните опити на Уилард да ми каже нещо, и – херцогът се намръщи – някои от дамите с куфари, които Хауърд и хората му проверяваха…
Лицето на негова светлост потъмня.
След това към мен се насочи твърд, изгарящ поглед, който ме накара да се почувствам още по-неудобно отпреди, и с измамно мек, вглъбен тон лорд отон Грейд попита:
– Ариела, какво се случва?
Благословени да са небесата, ако бях облечена, щях да отговоря с цялата гордост, достойнство и уравновесеност, на които бях способна, но седейки във водата, покрита само с две мокри кърпи, след цялата враждебност и предателство, с които се бях сблъскала в замъка Грейд, се чувствах малка, слаба, беззащитна и… смазана.
– Ари?! – лорд отон Грейд напомни за присъствието си.
Свих се, обгърнах с ръце коленете си, придърпах ги към себе си и казах тихо:
– Убедена съм, че Уилард ще те информира за всичко с най-малките подробности.
Херцогът замълча за миг, после ми зададе гневен въпрос:
– Хауърд изпълни ли заповедта ми да ви отведе в покоите ми, където се намирахте преди моето пристигане?
Можех да мълча, но отговорих тихо:
– Не.
– Така ли? – зад тези думи се криеше заплаха, която негова светлост не скри.
Стиснах ръцете си и му напомних хладнокръвно:
– Аз не съм затворник, лорд отон Грейд.
– Дори и това? – сега херцогът явно се подиграваше.
Вдигайки глава, погледнах в черните очи на тъмния маг и отговорих гневно:
– Аз съм херцогиня отон Грейд и в моя дом няма да позволя на никого да ме унижава!
Херцогът се изправи, като сложи ръце зад гърба си, и отиде до огледалото. Постоя известно време, като гледаше отражението си, след което попита студено:
– И какво ви унижи толкова много, херцогиньо?!
О, Пресвета, дай ми сила.
Всичко, което успях да изрека, беше:
– И вие се осмелявате да питате?
Без да се обръща, херцогът отговори съвсем спокойно:
– В моята къща, както, впрочем, и навсякъде другаде, се осмелявам да правя абсолютно всичко, което вече ви беше казано преди.
И тогава, като се обърна рязко, негова светлост се приближи до мен, грабна една от кърпите, разгъна я и като ми протегна ръка, нареди:
– Станете.
Зашеметена от изумление, аз издишах трудно:
– Извинете, какво?
И се отдръпнах неволно, когато очите на лорда проблеснаха в тъмнина. Но негова светлост не ми позволи да изпитам изцяло ужаса – китката ми изведнъж бе стисната със стоманена хватка и в следващия миг херцогът ме измъкна от водата, оставяйки ме без прикритието на пяната и мокрите кърпи. И изведнъж замръзна, продължавайки да ме държи с цялата си тежест почти на една ръка разстояние, а после каза със стегнат глас:
– Бях прав. Ще се превърнете във възхитителна жена, Ариела.
И като пусна китката ми, лорд отон Грейд бързо се обърна и излезе от банята. С хавлиената кърпа! Но на прага негова светлост спря, вдигна ръка, погледна кърпата, сякаш я виждаше за първи път, и после попита хрипливо, без да се обръща:
– Лейди отон Грейд, това трябва ли ви?!
Едва след този въпрос осъзнах какво се е случило. Веднага се почувствах студена, засрамена и… Наведох се, грабнах последната останала кърпа, увих се бързо и дадох воля на емоциите си, като прошепнах искрено:
– Махайте се.. вън!
Лорд отон Грейд мигновено изправи рамене и в следващия миг съжалих за думите си. Защото херцогът се обърна, захвърли кърпата и се запъти към мен. И в движенията му имаше толкова много сила и ярост, че неволно се отдръпнах и щях да се отдръпна отново, ако мага не ме беше настигнал. Когато ме сграбчи, лорд отон Грейд ме издърпа на крака, така че се подхлъзнах, и се наведе близо до лицето ми, като хладнокръвно ми заповяда да го направя отново:
– Повтори това.
Дъхът му беше леден. Изпепеляващ лед, противно на всички закони на анатомията, и независимо от болката в китката от стоманените му пръсти, почувствах студ. Пронизващ, ужасен студ, а страхът, също толкова леден, сграбчи душата ми, стисна гърлото ми и ми попречи да издам звук.
– За в бъдеще – херцогът стисна още по-силно ръката ми – не смей да ме предизвикваш, ако не можеш да ми се противопоставиш.
Пръстите му се разхлабиха, освобождавайки китката ми, и аз се сринах на пода, без да мога да се изправя. Седейки на студените каменни плочи, гледах как лорд отон Грейд напуска банята в бяс, потропвайки със стъпките си.
Китката ме болеше непоносимо, а аз притиснах трепереща длан към устата си, опитвайки се да сдържа риданията си, ужасът… ужасът не ме пускаше. Но херцогът не ми позволи да се справя с емоциите си и миг по-късно чух звук от спалнята му:
– Лейди отон Грейд, до вечерята остава по-малко от четвърт час. Очаквам ви в трапезарията. Ако не пристигнете навреме, ще се кача горе, за да ви отведа сам.
След това се чуха стъпки, последвани от завъртане на ключ, скърцане на отваряща се врата и дрънчене на затваряща се.
Едва след като той си тръгна, по бузите ми се търкулнаха сълзи и продължавайки да стискам устата си, легнах бавно на пода, усещайки как тялото ми се тресе от ридания и осъзнавайки, че нямам време за сълзи. Просто нямаше.
Скърцането на отварящата се врата отново потвърди страховете ми и тогава чух гласа на Гретхен:
– Лейди отон Грейд?
Конвулсивна въздишка и отчаяно спокойствие:
– Има куфар в спалнята, разопаковайте роклите ми.
– Да, госпожо! – дойде отговорът с нотка на недоволство.
И аз разбрах, че не това е очаквала прислужницата. Скандал, сълзи, истерия, сюжет за клюките в замъка…
Надигнах се от пода, леко замаяна, и отидох до огледалото… Очите ми бяха зачервени, носът ми беше подут, около устата ми имаше следа от натисната длан… На китката ми имаше черни следи. Черно. Докоснах я с пръст и изтръпнах от болката.
После отново се погледнах в огледалото – щеше да ми трябва много, много студена вода.
Когато успях да почистя лицето си, вече бях толкова премръзнала, че не треперех от страх. На всичкото отгоре нямах кърпи.
– Гретхен, – гласът ми беше тих, но знаех, че се чува ясно – ще доведа до знанието на госпожа Уинслоу кражбата на кърпи и халат от банята на негова светлост.
Нещо падна в спалнята, но прислужницата не посмя да възрази, защото знаеше, че е виновна.
– Мадам се нуждае от халат? – гласът ѝ трепереше.
– И то веднага! – потвърдих аз.
Жената влезе веднага с купчината аксесоари за баня, които бяха там преди банята ми. Тя сръчно подреди всичко, после взе горния халат и ми го поднесе.
– На ръба на масата, моля! – наредих аз, като разроших влажната си коса.
Не възнамерявах да се избърсвам с кърпа пред очите на прислугата. Проблемът беше в това, че бях израснала в манастир и имах собствени възгледи за някои аспекти на аристократичния живот.
Гретхен се поклони няколко пъти и побърза да излезе. Увих се в топлия халат, който ме обвиваше до пода, сресах косата си, после отново я подсуших с кърпа, след което не ми оставаше нищо друго, освен да събера мокрите кичури в проста, скромна плитка, която сгънах и закрепих.
Когато излязох от банята, роклите вече бяха извадени от куфара ми. Не моите рокли. Нещо повече, виждах ги за пръв път. Дълги, строги, съвсем затворени и съобразени с моя размер. Със закъснение осъзнах, че това бяха същите дрехи, които херцогът беше поръчал на най-добрата шивачка на юг.
Гретхен, която нервно ме чакаше, се опита да каже нещо, но аз я прекъснах хладнокръвно:
– Свободна сте.
С реверанс жената си тръгна, явно не вярвайки на случващото се.
Избрах си синя рокля с бели маншети и бяла дантелена яка със стойка. Госпожа Имис беше изпълнила всичките ми желания относно тоалетите, но само в едно отношение – традиционните домашни обувки за всяка рокля бяха със заострен ток. Трябваше да се разходя няколко минути из спалнята на негова светлост, за да свикна с необичайния ток. Едва след това отидох до огледалото.
Не се разпознах.
Няколко мига смутено се взирах в момичето в отражението и не се разпознавах в него. Това не бях аз. Беше една дама – силна, изпълнена с достойнство, истинска дама с моите черти на лицето, с моята руса коса, с моите очи, с моето тяло, но не и аз. Не бях аз…
Значи аз бях пораснала.
Свих рамене, гърбът ми се изправи напрегнато, лицето ми стана още по-бледо, а погледът ми – студен и надменен. Да, не се разпознавам в огледалото, но това не означава, че трябва да се подчинявам на волята на херцог Грейд. Това е моят дом и ще бъде по моя начин, защото аз съм лейди отон Грейд! Защото ако се предам сега, няма да има шанс за реванш. И колкото и да съм уплашена, колкото и да ме боли китката, колкото и да съм ужасена при вида на яростта на черния магьосник, не мога да отстъпя.