***
Сега тя виждаше болката в очите му. Беше очевидно, че той се бори с решението си толкова, колкото и тя със своето.
– Може би ние с теб не сме толкова различни, колкото си мислиш – каза тя.
– Как така?
– Всички, които познаваш, мислят, че си предател, нали? – Попита го тя.
Той кимна.
– Да, почти.
– Е, точно това ще си помислят всички за мен, когато разберат, че съм си тръгнала, напуснала съм колежа, за да отида във Флорида. Ще си помислят, че съм луда, неблагодарна, нямам право на нещо, каквото и да е. – Тя погледна Илайджа. – Но аз трябваше да отида. Трябваше или да напусна Бостън и да си дам шанс наистина да живея за себе си, или да остана и да се изгубя напълно.
– Да, предполагам, че и аз се чувствах така – каза той. – Знаеш ли, разбирам защо си попаднала в Кеймбридж – каза той. – Това е адски умно.
– Благодаря – усмихнах се.
През следващите няколко часа те слушаха предимно музика. Илайджа като че ли предпочиташе неща като Foo Fighters и Death Cab for Cutie, докато Кейлин си падаше по Usher и Rihanna и по популярната поп музика. Изненадващо, но Илайджа не се държеше дръпнато, както някои момчета в миналото.
Той не ѝ се подиграваше за музикалните ѝ вкусове. Всъщност той с удоволствие настрои радиото на станция с хитове в продължение на по-голямата част от часа.
Когато обаче вечерта започна да пада и небето бавно потъмня, Илайджа отново се умори и този път дори той не можеше да го отрече.
– Няма да успея да стигна чак до Флорида – каза той тихо след дълъг период на относително мълчание.
– Не съм очаквала, че ще успееш – отвърна тя.
– Очите ми горят, гърбът ми ме убива. Имам нужда да изляза от тази кола, да раздвижа краката си и…
– Трябва да спрем в хотел за през нощта – каза Кейлин. Всъщност нямаше търпение за това. Разбира се, щеше да е хубаво да стигнем до Флорида с един изстрел, но не си струваше да умрем, за да се опитаме да стигнем. Бяха продължили далеч отвъд това, което тя смяташе за разумно, и беше време да приеме поражението.
Освен това все още носеше същото облекло от предишната вечер, същия стар грим и се чувстваше гадно. Една баня също би била много приятна.
– Добре, да отбием на следващия изход – каза Илайджа. – Звучи ли добре?
– Звучи невероятно.
– Просто ще спра на първото полуприлично място, което видим – каза той – тъй като наистина не знам какво има наблизо.
– Мога да проверя телефона си – предложи тя.
Но минути по-късно поеха по следващата отбивка и скоро след изхода забелязаха Holiday Inn Express, който изглеждаше като красив оазис след всичко, което беше преживяла напоследък.
– Да се надяваме, че имат свободни стаи – каза Илайджа, докато спираха. – Паркингът не изглежда много пълен.
– Трябва ли да вляза с теб? – Попита тя, когато той спря колата до централния вход.
– Не, нека само да вляза много бързо и да видя какво има на разположение.
– Сигурен ли си?
– Да. – Той изскочи от джипа, внезапно изпълнен с енергия, и тя го наблюдаваше как влиза вътре. Виждаше широкия му гръб, докато вървеше, а вятърът леко разрошваше косата му.
Пеперудите отново се появиха и тя сложи ръка на стомаха си. Какво точно чувстваше? Не беше сигурна. Илайджа беше абсолютно красив – толкова ли беше просто? Дали беше физически привлечена от него, или беше нещо друго?
Тя зачака в колата, надявайки се да не му кажат, че хотелът е резервиран. Но с напредването на минутите си представи, че той сигурно им осигурява стаи. Чудеше се колко ли ще струва и дали той няма да се опита отново да плати за нея.
Когато най-накрая се върна до колата и влезе вътре, тя го погледна с очакване.
– Е? – Попита тя.
– Е, какво? – Отвърна той и потегли от бордюра.
– Имат ли свободни стаи?
– Да. – Той спря на едно място за паркиране недалеч.
– И така… – Тя го изчака да обясни. – Колко ти дължа, Илайджа?
– Не започвай отново тази каша – каза той. – Хайде, аз съм ужасно пребит. Да се качим в стаята, преди да съм припаднал и да се наложи да ме влачиш нагоре.
Думите му я поразиха напълно, когато слязоха от колата и тръгнаха заедно към входа.
– Чакай малко – каза тя и се спря.
Той я погледна.
– Какво?
– Ти каза „стая“. В смисъл, че имаш само една стая за нас двамата?
Той започна да се усмихва.
– Да, имам само една стая. Не се притеснявай, момиче – няма да те потърся или нещо подобно. Ще спя на пода, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре.
Усети, че бузите ѝ се изчервяват.
– Аз не казвам… това… – заекна тя. – Просто си помислих, че ще получим отделни стаи. Искам да кажа, че почти не се познаваме.
Той сложи чантата си на земята и сгъна ръце върху мускулестите си гърди.
– Ами, нека да ти обясня математиката, Кейлин. Тази стая ми струваше сто и трийсет долара. Наистина ли искаш да похарчиш толкова, само за да не се притесняваш, че ще оставя тоалетната чиния вдигната?
– Не, предполагам, че не. – Тя въздъхна, избутвайки косата от лицето си. – Просто е някак странно, това е всичко. И трябва да знам, че ще уважаваш моето пространство и личния ми живот.
Той потисна усмивката си.
– Разбира се, че ще го направя.
– Говоря сериозно, Илайджа. Имах тежки няколко дни. – Изведнъж, от нищото, заплашително се появиха сълзи.
Сякаш усетил, че тя наистина е сериозна, усмивката на Илайджа омекна. Очите му сега бяха много по-топли от предишната секунда.
– Ей, аз също съм сериозен – каза той. – Няма да се заигравам с теб. Ще спя на пода, наистина нямам нищо против. Спал съм и на по-лоши места, уверявам те.
Тя кимна.
– Благодаря ти.
– Хайде, да се качим в стаята. Мисля, че и двамата сме изморени в този момент – каза той.
Вървяха заедно през топлото, добре осветено фоайе. Портиерът на рецепцията се усмихна и им помаха. – Приятно прекарване – каза той.
Кейлин махна в отговор, чудейки се дали този човек не предполага, че двамата са гаджета, както всички останали, изглежда, правеха.
Разбира се, че той предполага това – би било странно да мисли друго.
Ами ако всъщност искам нещо да се случи между нас тази вечер? Зачуди се Кейлин. Дали Илайджа все още ще иска да спи на пода? Дали той ме смята само за глупаво младо момиче – дете – или за приятел, или за нещо повече?
Както обикновено, тя нямаше отговори, а само въпроси и пеперуди.
Бяха на втория етаж на хотела. Той извади ключовата карта за вратата и малката лампичка на дръжката на вратата премина от червено в зелено и замига. Вратата щракна и Илайджа я отвори, разкривайки прилична по размери стая с две кралски легла. – Предполагам, че все пак няма да ми се наложи да спя на пода – намигна той и включи осветлението, докато влизаше в стаята преди нея.
Вътре беше хладно, с освежен аромат, характерен за нова стая, която наскоро е била почистена.
В момента, в който влезе вътре, Кейлин пусна чантата и портмонето си на пода.
Чувстваше се така, сякаш току-що се е върнала от война. Леглото вече я зовеше, но първо имаше нужда от хубав горещ душ.
Илайджа включи телевизора и започна да превключва каналите. Сега, когато бяха заедно в хотелската стая, сами, изведнъж се почувстваха много интимни и истински.
Сякаш наистина бяха заедно.
Тя погледна Илайджа, докато светлината от телевизора осветяваше лицето му. Той се беше съсредоточил върху телевизионния екран, без да я забелязва за момента, и тя можеше просто да го гледа.
Добре, значи той е шибано секси.
Знаеше, че е хубав, но сега, когато слязоха от колата и влязоха в хотелска стая, нещо в съзнанието ѝ се промени. Илайджа беше от онези момчета, за които момичетата се бореха да станат техни гаджета, състезаваха се, драскаха и драпаха, за да спят с тях. Той беше сериозно толкова секси.
Тя беше сама в една стая с него. И в тази стая имаше легло. Те можеха да лежат заедно на леглото и никой нямаше да разбере.
Изведнъж тя си представи как лежат заедно на леглото – как твърдото му тяло е притиснато до нея, как силните му мускулести ръце я обгръщат, как той се навежда и започва нежно да я целува.
Тя се насили да се откъсне от нелепата фантазия и да спре да се взира.
Как можеш изобщо да си помислиш да целунеш Илайджа след това, което Джейсън ти направи снощи? Ти луда ли си?
Сега пеперудите се разнесоха и тя се почувства неспокойна, сякаш сърцето ѝ биеше учестено.
– Взимам си душ – обяви тя, а гласът ѝ беше малко прекалено силен.
Той откъсна поглед от телевизора и я погледна причудливо.
– Добре. Забавлявай се.
Тя влезе в банята, затвори вратата след себе си и пусна водата във ваната на пълна мощност. Сърцето ѝ все още биеше твърде бързо и тя едва успяваше да си поеме дъх.