ЕЛИС
Оставаха два дни до пролетното парти и аз прелиствах жалко ограничения си гардероб, а устните ми се извиваха от неприязън. Бях дошла в Академията „Аврора“ с една доста малка чанта с дрехи и те бяха всичко, което притежавах на света. Нито една от тях не беше подходяща за изискано парти. Или дори за някое гадно парти. Имах няколко чифта дънки и клинове, няколко прилични блузи и едно кожено яке, което беше видяло и по-добри дни. Имаше причина, поради която не си правех труда да се преобличам от униформата си след часовете през седмицата и поради която обикновено носех анцуга си от спортния комплект, ако се мотаех из общежитието през уикендите.
За миг погледът ми проследи частта от гардероба на Лайни, която беше много по-пълна от моята, и се зачудих дали тя няма да ми позволи да взема нещо назаем. Но дори и да се замислех, отхвърлих идеята. Лайни беше много по-ниска от мен, а гърдите ми бяха много по-пълни. Нищо от нейните нямаше да пасне.
Въздъхнах. Партито звучеше като забавление, но щеше да се наложи да се оттегля от него. Може би просто щях да изчакам до деня и да симулирам спешен случай вкъщи. Щеше да ми се наложи да напусна кампуса за вечерта, но можех просто да седна в някой парк или нещо подобно…
Уау, животът ми извън отмъщението наистина е жалък.
Отърсих се от разочарованието си от партито. Така или иначе не бях тук за социални събития. Бях тук заради Гарет.
Взех чантата си за къпане от рафта, доволна, че академията ми я беше осигурила, за да не се притеснявам, че ще ми свърши и шампоанът. Въпреки че люляковата боя за коса можеше да се окаже проблем след още няколко седмици.
Стигнах до края на коридора и завих наляво към момичешката баня, насочвайки се направо към душа.
Окачих дрехите и кърпата си пред кабината и влязох вътре. Завъртях копчето, чакайки водата да се загрее и изпитвайки смътна завист към Феите с този елемент, че не се налага да разчита на темпераментния бойлер на училището.
Когато най-накрая водата беше достатъчно гореща, се преместих под струята и започнах да се къпя.
Приглушено кикотене се носеше към мен отвъд кабинката ми и аз се напрегнах, когато разпознах гласа на Синди Лу.
– О, не! Глупачка съм! – Извика тя прекалено драматично и ароматът на дим нападна сетивата ми.
Започнах да изплаквам балсама от косата си, а в стомаха ми витаеше предчувствие. Наистина нямах време за дребнавите ѝ глупости, но това момиче сякаш беше решено да ме преследва, колкото и да се опитвах да я избягвам.
Сериозно започвах да обмислям идеята да я избия до крак, но се притеснявах да не дам воля на вътрешното си чудовище твърде рано. Досега бях успяла да избегна достатъчно неприятности, за да съм сигурна, че Кралете няма да знаят какво да очакват от мен, когато дойде време да им отвърна на удара, и исках да запазя това, ако можех. Но Синди Лу изглеждаше решена да ме притиска, докато не се пречупя, и не бях сигурна колко още от нейните глупости мога да понеса, преди да се пречупя.
Затворих водата и излязох от кабинката си, като посегнах към кърпата си само за да се хвана за празния въздух.
Разнесе се смехът на Синди Лу и аз се обърнах към нея от другата страна на магнолиевите плочки, докато тя си покриваше устата с ръка.
– Толкова съжалявам, Елис – изпъшка фалшиво тя, докато приятелките ѝ Амира и Хелга се подсмихваха. – Загубих контрол над огнената си магия и изгорих вещите ти. Предполагам, че просто ще трябва да се изстреляш обратно в стаята си, преди някой да те е видял!
Стиснах устни. Тя беше права; можех да се изстрелям обратно към стаята си с вампирската си скорост като бита кучка и да ме види как бягам от нея с пламтящи бузи. Но имаше много неща, които Синди Лу не знаеше за мен, и едно от тях беше откъде идвам. Когато майка ти е била стриптизьорка, израстваш без срам от гола плът. Откакто се помня, прекарвах вечерите и уикендите си в срещи с хора, които не носеха нищо друго освен костюмите си за рожден ден. Нямаше да и дам удовлетворението да се отдръпна от показването на моите.
– Не се притеснявай, скъпа – отвърнах аз. – Имам още дрехи в стаята си. Надявам се само да успееш да се научиш да сдържаш елемента си преди дипломирането. Доста е смущаващо, че все още не си го овладяла.
Подарих на нея и на приятелите ѝ широка усмивка и се обърнах, за да тръгна към изхода с високо вдигната брадичка и умишлено бавна крачка.
Увереността ми се запази, докато стигнах до вратата, но отказах да се разколебая, когато излязох в коридора. Душовете на момчетата бяха през отсрещната врата и очаквано едно момче излезе в същия момент като мен.
Обърнах се по коридора, без да го поглеждам, и започнах да вървя към стаята си, която изведнъж ми се стори шибано далече. По гръбнака ми пробягаха тръпки, но не можех да позволя на нервите си да се покажат, просто трябваше да се справя с това.
– Елис? – Попита момчето на крачка зад мен и аз извърнах глава, преди да успея да се спра, за да открия Киплинг Старши да ме гледа.
– Да? – Попитах леко, съзнавайки, че Синди Лу и приятелките ѝ дебнат наблизо и чакат да се пропукам.
– Исках да поговоря с теб, имаш ли секунда?
Обърнах се към него, борейки се с желанието да скръстя ръце на гърдите си, тъй като от хладината в коридора зърната на гърдите ми настръхнаха.
– Ами, аз просто… – започнах, но той ме прекъсна. За негова чест погледът му беше насочен към лицето ми, като нито веднъж не се отклони, за да разгледа мокрото ми тяло. А още по-странното е, че дори не изглеждаше, че се интересува от факта, че съм гола. Или дори като че ли не го беше забелязал.
– Ще отнеме само секунда – увери ме Старши. Той вдигна ръка, за да хвърли балон за заглушаване, преди да успея да възразя, и магията ме заля, гарантирайки, че останалата част от разговора ни ще остане лична.
Малко се намръщих, докато той се отдръпна встрани от коридора, за да могат хората да ни подминат, и се зачудих защо, по дяволите, не му се струва странно да води този разговор с мен, докато аз съм гола, а той няма нищо на себе си, освен кърпа около кръста си. Проклех се, когато осъзнах, че съм погледнала под лицето му и отново срещнах погледа му, като установих, че погледът му все още не се е отклонил от моя.
Странно.
Не бях сигурна дали трябва да се обидя от пълната му липса на интерес към тялото ми, но предположих, че просто ще се съсредоточа върху облекчението, че не се е натрапил. Освен това всички ординарци, на които се налагаше да се сменят, се събличаха постоянно, така че предположих, че не е толкова странно да ме види по този начин. Освен факта, че не бях от Ордена на преобръщачите.
– Мислихме си за работата, която свърши за нас онзи ден, като предизвика това разсейване – каза той.
– Ами да? – Попитах, като предположих, че под „ние“ се има предвид той и братята му.
– Да. Бяхме впечатлени. Още повече от факта, че не си тръгнала да се хвалиш с онзи пламтящ пенис, който си изгорила в Емпиричните полета. Изисква се определен тип човек, за да остане дискретен и под радара, докато все още се справя с подобен трик – добави той с кимване.
– Благодаря – отвърнах аз, макар че все още не бях сигурна защо водим този разговор, докато съм гола. Хората минаваха покрай нас на път за душовете и за разлика от Киплинг Старши определено забелязваха голото момиче, което стоеше сред тях. Радвах се само, че все още не бях забелязана от никого, когото познавах добре.
– И така, помислихме си, че може би ще ти хареса някаква по-редовна работа? Можем да ти плащаме с кредит в империята или с аури, или със смесица от двете, ако предпочиташ?
– Сериозно? – Попитах, като вълнението прогони самосъзнанието ми при тази идея. Това, което той предлагаше, беше перфектно, ако имах пари, можех да си купувам дрехи, сода и дъвки!
– Тогава влизаш ли? – Попита сериозно той, без да отвръща на усмивката ми. Всъщност не бях сигурна, че той се усмихва. Със сигурност не бях ставала свидетел на такава.
– Ебаси, да.
– Добре. – Той протегна ръка и аз ударих своята право в нея, като между нас се разнесе плясък на магия, докато сключвахме сделката.
– Скоро ще се свържем с теб за първата ти работа. – Той ме пусна и се отдалечи по коридора, като махна с ръка, за да разсее заглушаващия балон.
Бях възнаградена с гледката на Синди Лу, която ме зяпаше откъм банята, когато видя, че се мотая наоколо за разговор по голо дупе. Поздравих я подигравателно, след което се отправих към стаята си с небрежно темпо.
Когато отворих вратата, намерих Гейбриъл да седи на койката си и изведнъж осъзнах, че имам повече причини да се чувствам притеснена тук, отколкото навън сред масите.
Той не беше Киплинг-старши и очите му веднага се впиха във всеки сантиметър от мен с глад, който възпламени кожата ми.
Съсредоточих се върху подобряването на слуха си и установих, че Лайни не е тук, но долових сърцебиенето на Данте в чаршафа, който беше закачил на леглото си. Бях просто облекчена, че и той не ме гледаше. Поне Гейбриъл беше виждал всичко това преди.
– Здравей – казах толкова небрежно, колкото можах да се справя, докато крачех през центъра на стаята към гардероба отзад, докато очите на Гейбриъл ме преследваха през целия път. Той не отговори, но това не беше толкова странно за него.
Една част от мен не можеше да не попие вниманието на очите му върху плътта ми и не устоях на желанието да погледна отново в неговата посока.
Той сякаш се разкъсваше между желанието да се приближи до мен и да остане настрана и аз прехапах устна, сърцето ми заби, докато се наслаждавах на усещането, че ме гледа така.
Гледах право в сивите му очи, докато бавно навличах чифт черни бикини, а той наблюдаваше движенията ми, сякаш беше гладен за тях. Извадих подходящия сутиен и го нахлузих след това. Погледът на Гейбриъл беше изпълнен с огън, а гърлото му се размърда, докато преглъщаше трудно.
Обърнах се бавно и взех една риза от закачалката, като се обърнах обратно, за да го погледна, докато я навличах, закопчавайки я върху гърдите си, и накарах юмрука му да се свие силно, докато ме наблюдаваше. Толкова пъти бях виждала майка ми да прави това шоу в обратна посока, че ми беше някак смешно да го видя как се напряга, докато си обличам дрехите.
След това навлякох плисираната си сливова пола, а погледът ми беше вперен в Гейбриъл, който свиваше огромните си криле зад себе си, така че те се допираха до стената. Движението им накара топлината ми да заиграе възбудено, докато си спомнях начина, по който ни беше скрил под тях, докато владееше тялото ми на покрива.
Последно навих чорапите си до коленете, след което пъхнах краката си в обувките. Оставих очите си да се задържат върху безбройните татуировки, които покриваха голите му гърди, преди бавно да се обърна към огледалото, за да нанеса грима си.
Гейбриъл слезе безшумно от койката си зад мен и погледът ми се спря на приближаването му в отражението, докато нанасях розовото си червило.
Той все още не ми беше казал нито дума, така че нямаше как да знам дали днес ще ме докосне или измъчи. Промените в настроението му ме караха да се чувствам като в капан, но в този момент определено се надявах на вариант А.
Той мина на сантиметър от мен, преди да вземе една риза от своята част на гардероба. Крилете му трепнаха, докато се оттегляше напълно във формата си на фея, и той издърпа ризата през ръцете си, докато аз се обръщах да го погледна.
Погледнах към палатката от чаршафи, която Данте беше създал, и пристъпих напред, за да намаля разстоянието между мен и Гейбриъл, а сърцето ми биеше в опасен ритъм. Една част от мен не искаше Данте да ни види. Друга, безумно въображаема част, искаше той да излезе и да се присъедини към нас.
Протегнах ръка към Гейбриъл и мълчаливо започнах да закопчавам копчетата на ризата му. Пръстите ми се плъзнаха по твърдите плоскости на татуираните му гърди и дишането му се учести при лекия контакт.
Колкото по-ниско ставаше закопчаването на копчетата ми, толкова по-див беше погледът му, докато ме гледаше, а зениците му се разширяваха опасно, молейки ме да продължа.
Когато стигнах до последното копче, пръстите ми останаха върху колана му и аз вдигнах очи от ръцете си, за да срещна неговите.
Между нас висеше една смелост. Ние изобщо не правехме нищо. И все пак го правехме в същото време. Просто не бях сигурна кой от нас ще трябва да си го признае пръв.
Данте се премести на койката си и аз отпуснах хватката си върху ризата на Гейбриъл, обръщайки се обратно към огледалото, сякаш не правехме нищо. Което не беше така. В повечето случаи.
Данте дръпна чаршафа настрани и се измъкна от леглото си. Вече беше облечен за час и докато се изправяше, изключи атласа си.
– Искаш ли да отидеш с мен на закуска, Кариня? – Попита той, а погледът му се плъзна по мен.
– Разбира се – отвърнах леко, отдалечавайки се от Гейбриъл, сякаш току-що не бяхме… дори не знаех какво бяхме правили, но не исках да спира.
– Ще се видим в клас, Елис – извика след мен Гейбриъл, когато стигнах до вратата заедно с Данте.
Погледнах го изненадано, а Данте се намръщи, тъй като никога не му е харесвало, когато Гейбриъл решаваше да говори.
– Ще ти запазя място – обещах аз и устните на Гейбриъл се свиха в усмивка точно преди вратата да се затвори между нас.
– Защо искаш да седнеш с този стронзо? – Попита ме Данте, докато се разхождахме.
– Ами аз вървя с теб, нали? – Подиграх се. – Така че може би задниците са моето нещо.
Данте изхвръкна от смях и преметна ръка около кръста ми, привличайки ме.
– Нямаш представа, Бела. Аз съм най-големият задник, който си срещала.
Обмислях дали да не се измъкна от прегръдката му, но не можех да кажа, че ненавиждах усещането за мускулестата му ръка, която ме държеше близо до себе си, а и денят беше студен, така че крадях и малко топлина от тялото му.
– Не съм сигурна в това – казах небрежно. – Ти всъщност не знаеш нищо за мен и откъде идвам.
Данте се засмя мрачно.
– Ако смяташ, че си срещала по-голям злобар от мен, тогава непременно ме запознай с него, за да ти докажа, че грешиш.
– Не знам, Данте. Разбира се, ти си страшен и всичко останало. Голям и силен, и зъл, и супер плашещ – усмихнах се, тъй като тонът ми изобщо не звучеше уплашено. – Но какво наистина си направил толкова лошо?
Данте ме погледна надолу и за миг тъмнината в очите му накара сърцето ми да затрепери. Хватката му около кръста ми се отпусна и той вдигна ръка, като прокара пръст през късата ми коса, сякаш обмисляше дали да ми каже. Втренчих се в очите му и прехапах устни, докато безмълвно го призовавах да ми разкрие тайните си. Може би имаше шанс той да признае, че е замесен в случилото се с брат ми. А може би просто исках да знам какво го кара да чувства.
– Роден съм в този живот, Кариня. Да бъдеш Оскура не е нещо, което можеш да претендираш само с името си. Бях изкован в човека, който съм, с кръв и стомана. Баща ми ме обучи на всичко, което ще ми е необходимо, за да оцелея в ролята си на водач на моя народ. Нещата, които съм извършил, не са от онези, за които хубавите момичета искат да чуят.
Погледнах го изненадано, чудейки се дали наистина е толкова сляп, че вижда само това, когато ме погледне.
– Погледни малко по-внимателно, Данте, аз не съм хубаво момиче. А да си Калисто също никога не е било разходка в парка. Баща ти може и да те е изковал в мъжа, който си, но аз се изградих в жената, която съм. Всяка рана и всеки белег само заздравяваха кожата ми. Всяко счупване и фрактура само укрепваха решителността ми. А всичко, което съм загубила, само е укрепило душата ми. Няма да се стряскам от най-лошото в теб, защото вече няма най-добро в мен.
Данте ме спря точно пред кафенето и се обърна с лице към мен. Погледът му обходи чертите на лицето ми и аз погледнах стабилно към него.
– Ако беше моя, щях да те защитавам от всичко, което светът някога е хвърлял върху теб – каза той. – Никой никога повече нямаше да посмее да те нарани или да ти отнеме нещо. – Той протегна ръка и бутна люляковата ми коса зад ухото ми, докато гледаше дълбоко в очите ми.
И за един миг почти исках да кажа „да“. Колко хубаво би било да позволя на някой друг да се грижи за мен и да поправи всички грешки, които са се стоварили върху мен. Но това просто не беше това, което бях.
Поставих ръката си върху неговата върху бузата си и го погледнах нагоре, като исках да види повече от мен, отколкото картината, която беше нарисувал в съзнанието си.
– Но не това искам – казах твърдо. – Не ми трябва някой, който да се грижи за мен, да ме защитава или да ме притежава. Напълно способна съм да правя това сама. А и вече нямам какво да губя.
Усмихнах му се широко, след което влязох вътре, за да си взема закуска, оставяйки го да се присъедини към клана си от другата страна на стаята. От мястото, на което стоях, все пак бях по-свободна от него. Да бъдеш в някоя от бандите ми се струваше като да се обвържеш с определен начин на живот и да се откажеш от всякаква свобода върху собствените си решения. Не ме интересуваше колко власт обещават или каква защита твърдят, че предлагат, нямах интерес някога да се присъединя към някоя от тях.
Проправих си път покрай щанда и взех багета и чаша кафе, преди да седна в задната част на стаята. Отдадох се на храната си и вдигнах поглед едва когато чух някой да ме вика по име.
– Ето те! – Каза ентусиазирано Леон, като премина през стаята право към мен.
Близо до него вървеше Минди, която държеше голяма черна кутия, завързана с бяла панделка.
Леон се спусна срещу мен с усмивка и аз погледнах дългата му, разрошена коса. Не изглеждаше да е направил някакъв опит да я укроти тази сутрин и всъщност просто се изненадах, че изобщо го виждам да става от леглото преди началото на часа. Минди постави кутията пред мен, предлагайки ми стегната оценка, преди той да я отхвърли с едно движение на пръстите си, сякаш беше прашинка върху ръкавицата му, и тя се изниза.
За миг се намръщих след нея, преди отново да му обърна внимание.
– Не можеш ли просто да изключиш тази глупост? – Попитах, преди да успее да каже каквото по дяволите искаше да каже. Той буквално подскачаше на мястото си и можех да кажа, че иска да го попитам за кутията, затова реших да се преструвам, че я няма.
– Каква глупост? – Попита Леон с леко намръщване, явно поразен от факта, че не бях попитала за кутията.
– Лъвската харизма или каквото е там. Странно е да гледаш как куп момичета падат заради теб като орда навити барбита. Сигурно би могъл просто да ги освободиш от нея, ако искаш?
– Ревнуваш ли, малко чудовище? – Попита той с надежда.
– Иска ти се.
– Тогава искаш ли да бъдеш изключителна? – Закани се той.
– Никога – отвърнах лесно. Тази глупост никога не беше донесла полза на майка ми. Единственият начин, по който някога бих се отдала изцяло на един мъж, би бил, ако той се окаже моят Елисейски партньор. А Гейбриъл изглежда смяташе, че е такъв. Но нямаше да повярвам в тези глупости, докато не застана под звездите, не го погледна в очите и не отговоря на въпроса на съдбата. И дори тогава щях да поискам да видя договора, преди да се подпиша на пунктираната линия. Бях сигурна, че дори съдбата може да бъде отворена за преговори.
Леон прокара ръка по русата набола брада, която очертаваше челюстта му, и ме погледна така, сякаш се опитваше да открие лъжа, но нямаше как да я открие, така че трябваше да се откаже.
– И така…- Леон се наведе напред и заудря с пръсти по кутията, а на лицето му се появи развълнувана усмивка.
– Не ядеш ли? – Попитах небрежно.
– Аз… няма ли да попиташ за…
– Има много изследвания за вредните последици от пропускането на закуската. – Отхапах още една хапка от собственото си ястие, за да скрия усмивката си.
– А Минди ще ми донесе нещо, след като…
– А едно подрастващо момче като теб наистина трябва да се увери, че се грижи за себе си.
– Ако искаш да отнесем това някъде насаме, сигурен съм, че ще можеш да гледаш как едно парче от мен расте наистина бързо – пошегува се той и аз се засмях, тъй като ме хвана неподготвена. Наистина не бях сигурна как Леон успяваше да предизвика радост в мен така лесно. Когато той не беше наоколо, нямах чувството, че в мен изобщо е останало нещо подобно. Сякаш не бях способна да чувствам нищо друго освен скръб, болка и загуба. Но от време на време Леон пробиваше през всичко това, без дори да изглежда, че се опитва. Той ме караше да усещам радост, светлина и смях, а аз просто исках да изпия всичко това и никога да не го оставям.
– Може би ще успееш да ме изкушиш за това – признах аз и усмивката му се разшири от закачлива до самодоволна. – Но недей да се надуваш.
– Аз? Как ли не. Сега, ако не ме попиташ за тази кутия, ще си изгубя ума. – Леон доближи кутията на няколко сантиметра до мен.
– Каква кутия? – Усмихнах се невинно, пърхайки с мигли, сякаш нямах никаква шибана представа за какво говори, въпреки че това нещо заемаше половината маса.
– Елис – изръмжа Леон и ме обзе желание да го накарам да проси още малко, когато гласът му стана груб и изискващ от мен.
– О, тази кутия! – Възкликнах, преструвайки се на изненадана от нея.
– Отвори. Отвори я – поиска той.
– Защо? – Попитах, като избутах празната си чиния настрани и оставих погледа си да се движи по кутията, а после обратно към него.
– Защото е за теб.
– Но днес не е моят рожден ден – възразих аз.
Леон отново изръмжа и по гръбнака ми премина тръпка. Наистина ми харесваше, когато издаваше този звук.
– Какво трябва да направя, за да спреш да си играеш с мен и да я отвориш? – Попита той, а погледът му ме обхождаше, сякаш не знаеше какво, по дяволите, да прави с мен. Предполагах, че за мъж, свикнал да щрака с пръсти и жените да се прехласват по него, за да правят всяко малко нещо за него, това беше адски вбесяващо. Зачудих се кога за последен път се е борил да постигне нещо свое.
Наведох се над кутията и снижих гласа си заговорнически.
– Отново ръмжи за мен, Лео – измърморих аз.
Той мигновено се подчини, а в очите му проблясваше нотка на опасност, докато го дразнех с този прякор. За момент не можех да не се запитам какво ли се е случило, когато спящият звяр в него се е събудил. Изведнъж много ми се прииска да го видя в неговата лъвска форма и се зачудих дали не бих могла да го убедя да се премести заради мен един път.
Усмивката ми се разшири, когато звукът от ръмженето му разкъса сърцевината ми и аз протегнах ръка, за да дръпна панделката на кутията.
Леон ме гледаше жадно, докато не бързах да отварям последния му подарък. Любопитството ме глождеше, но се борех с желанието да ускоря, наслаждавайки се на разочарованието в погледа му, докато се държах така, сякаш не ми пука какво съдържа тази кутия.
Когато най-накрая отхлупих капака, погледнах надолу и открих в нея черна рокля, увита в хартия с аромат на рози. Изглеждаше скъпа. От онези скъпи, които означаваха, че такива като мен никога не бива да я докосват с мръсни лапи.
С чувството, че нарушавам някакво правило, протегнах ръка и проследих пръстите си по меката материя.
Леон попиваше реакцията ми, докато бавно я вдигах от кутията, а сърцето ми се разтуптя още по-силно, когато разбрах за какво служи. Той ми беше купил рокля за партито. И то не просто рокля. Едно произведение на изкуството, което сякаш ме зовеше по всякакъв начин – от стегнатия корсаж, който се връзваше на гърба, до полата до земята, която се движеше като вода между пръстите ми.
– Леон – издишах, без да мога да запазя неподправеното си преструване нито миг повече. – Това е…- Нямаше думи, с които да опиша какво беше, затова само поклатих глава, без да мога да ги намеря.
– Аз съм шибан в тази щедра глупост – каза той гордо. – И става все по-добре. – Той вдигна чифт обувки от дъното на кутията, където дори не ги бях забелязала.
Сгънах внимателно роклята обратно и се усмихнах на убийствените токчета, които бяха в същия нюанс на люляка като косата ми.
– Сега няма да ми се налага да се навеждам толкова ниско, за да достигна до устата ти – прошепна заговорнически Леон и аз бях поразена от желанието да го целуна още сега.
Сърцето ми биеше прекалено бързо и аз поставих обувките обратно в кутията, докато го гледах нагоре. Дали беше разбрал, че не съм се шегувала, че ще се появя по анцуг? Дали беше разбрал, че нямам никакви средства? Или това беше просто щастливо стечение на обстоятелствата, което ме беше спасило от това да се откажа от първата вечер, която очаквах с нетърпение, откакто бях дошла в тази академия? Каквато и да беше причината за неговата добрина, изглежда, че съдбата днес ми се усмихваше. Е… така беше, ако пренебрегна целия инцидент със Синди Лу, но и той се беше развил много добре.
Леон се изправи на крака, явно с намерение да си тръгне, а аз поставих капака на кутията.
– Ще се видим в клас? – Потвърди той, а погледът му се плъзна към прозореца, където грееше слънце. Започна да разхлабва вратовръзката си, явно възнамерявайки да се отправи към силния връх в стил слънчеви бани.
Изстрелях се на крака, преди той да успее да си тръгне, спрях пред него и се изправих на пръсти, като натиснах целувка в ъгълчето на устата му.
– Благодаря – издишах, а очите му се разшириха от изненада, когато тялото ми се допря до неговото за миг и през мен премина тръпка на копнеж.
Леон протегна ръка, за да ме хване в прегръдките си, накланяйки брадичката си, сякаш искаше да ми открадне истинска целувка, а аз се засмях, докато се отдалечавах от него, преди да успее да ме хване.
– Трябва да си по-бърз от това, ако искаш да спечелиш целувка, Лео – подразних го, докато грабвах кутията от масата, а той се обърна към мен с намръщена физиономия.
– Не е честно – възрази той, като отново посегна към мен.
– В любовта и войната всичко е честно – подиграх се аз и отново се стрелнах, преди той да успее да отговори.
Продължих да вървя по целия път до стаята си, където сложих кутията на леглото си.
Прехапах устните си, докато си мислех за начина, по който наболата брада на Леон се беше допряла до лицето ми, и се чудех какво ли би било да усетя драскането ѝ върху по-голямата част от тялото си. Като фантазия, Леон Найт беше доста добра фантазия. А в петък вечер на бала може би щях да си позволя да и се отдам малко.
Назад към част 34 Напред към част 36