ОДИН
Тир ме отведе в един ъгъл, за да обсъдим протоколите за обучение на воините във Валхала. Аз поисках тази среща, но това беше преди да бъда разсеян от Фрея. Тази вечер тя изглежда като богинята и кралица, облечена в дълга бяла рокля със златни украшения. Косата ѝ е вдигната нагоре и натрупана на главата, поддържана от различни фиби от злато и перли.
Опитвам се да се преструвам, че не знам защо се чувствах толкова защитнически към нея по-рано – или защо берсеркерът се чувстваше така – но знам защо. Не беше само заради това, че явно беше плакала – въпреки че беше опитала да го прикрие с козметика. Беше фактът, че дойде на тържеството с напълно открит белег, като че ли искаше другите да го видят. Повечето от боговете не могат да видят претенцията, но Локи вдигна вежди в моя посока.
Този знак е равносилен на внасяне на депозит за къща. Заключването му. Това е обещание за нещо повече. Берсеркерът е решил, че тя е наша, независимо дали искам да се съглася с това, или не. Просто трябва да му попреча да излезе напълно наяве, за да завърши претенцията. Отдавна реших, че няма да бъда управляван или ръководен от тъмната си животинска страна. Това се отнася, както за случайното убийство от ярост, така и за отнемането на партньор.
Но да я видя да показва знака по този начин? Не бях подготвен за това. И знам, че берсеркерът не беше.
Опитвам се да се съсредоточа върху думите на Тир, когато чувам висок писък. Поглеждам нагоре и откривам миниатюрна версия на Фрея, която тича в кръг в широкото отворено пространство на трапезарията, като всички богове ѝ правят път. Изглежда е на около пет-шест години, а дълги руси коси обрамчват двете страни на лицето ѝ. Вечерната ѝ рокля, която е за много по-възрастна жена, се е променила заедно с новата ѝ прическа в нещо много по-подходящо за възрастта ѝ.
Светещият знак все още е на гърлото ѝ, но в новия ѝ вид той ми вдъхва чувства на защита и попечителство.
– Хорая, имам толкова много енергия! – Тича наоколо, разперила ръце от двете си страни. – Аз съм самолет! Вижте, аз съм самолет!
– Фрея – казва търпеливо Фрейр, – откъде знаеш какво е самолет? Ти не си била в човешкия свят, откакто са изобретени.
Тя спира да се върти и да тича наоколо за момент и поглежда брат си.
– О, богове мои, Фрейр, знаеш ли, че си най-любимият ми брат в целия свят?
Той ѝ се усмихва криво.
– Да, ти си го споменавала около хиляда пъти през годините.
– О, добре. Чакай, ти защо си възрастен човек? Предполага се, че си със същия размер като мен. По принцип. По принцип със същия размер като мен. Ние сме близнаци!
– Фрея – казва той отново, опитвайки се да привлече вниманието ѝ.
– О, хей! Хей, мога ли да си взема малко череши и сладолед?
Фрейр се засмива.
– Мисля, че вече си изяла достатъчно захар, нали?
– Не, мисля, че съм изяла точното количество захар и може би имам нужда от още малко. – Тя издава звуци на самолет, докато продължава да тича в големи кръгове.
Поглеждам към Идун, която изглежда ужасена, че мога да я екзекутирам за това.
– Извинявай – изрича тя в моя посока.
– Фрея! – казва брат ѝ.
– Да! Какво? – Тя най-накрая спира и слага ръце на хълбоците си, за да му обърне цялото си внимание.
– Откъде знаеш какви са самолетите?
– О! Защото мога да го ВИДЯ в главата си! – Тя сочи към главата си, сякаш всички имаме нужда от визуални помощни средства, за да разберем тази история.
– Видения? – Пита Фрейр.
– Да! Знаеш ли… че съм СЪЗДАДЕНА от магия? Истина е! Мога да се превръщам в птица! О. Богове. Фрейр, аз мога да се превръщам в птица! Гледай това. Гледай това!
Фрейр вече се смее. Изобщо не намирам това за много забавно. Трябва да се върне към нормалната си същност, за да мога да я ухажвам и тя да ми помогне. Тя почесва лицето си съсредоточено и аз се чудя дали прави тази физиономия всеки път, когато се преобразява. След миг се превръща в гарван и се носи из цялата зала, като напада всички.
Няколко минути по-късно тя се приземява на една маса и се преобразява обратно във вида, в който беше преди. И тогава ме забелязва. Свива малките си гневни сини очи, свива юмруци и тръгва право към мен.
– Ти си лош човек!
След това малкото отроче ме рита в подбедрицата.
– Ау, ебаси!
– Знам какво си ти! Знам какво представляваш! Знам кой си. Знам какво си направил! Мога да видя… всички неща… в главата си! – Тя отново посочва главата си. – Хората ще се разсърдят, когато разберат! Голяма лудост, Один. Голяма лудост!
След това започва да тича из залата и отново се преструва на самолет.
И аз съм потресен от това. Тя дали знае? Дали вълшебният ябълков пай на Идун по някакъв начин е отменил магията, която съм ѝ направил?
Накрая Фрея тича обратно към масата, на която беше кацнала, когато беше гарван, качва се на нея и извиква:
– Богове на Асгард, чуйте ме!
Всеки бог в тази зала вече я чуваше. Половината от тях все още не са вдигнали челюстите си от пода. Но Локи, Тор и Фрейр изглежда смятат, че това е забавно.
Фрея придобива драматично изражение на лицето си и прошепва от сцената…
– Искаш ли да знаеш какво още мога да направя?
След това заема широка стойка и протяга двете си ръце с длани нагоре.
– Огън! – И изведнъж огънят се изстрелва от ръцете ѝ толкова високо, че почти обгаря тавана.
Фрейр, Тор и Локи вече не се забавляват толкова много.
– Фрея – казва Фрейр, – стига толкова. Трябва да се опиташ да се промениш обратно. Помниш ли как да се превърнеш отново в голям човек?
– Защо да искам да го направя? Възрастните са скучни!
– Слушай ме. В рамките на пет минути си получила видения, променила си формата си и си направила огън. Знам, че можеш да поправиш това. Имаме нужда от теб. Моля те, върни се.
– Не съм го направила аз – казва Фрея. – Това не е моя грешка. Идун ми даде вълшебния ябълков пай. Тя го направи! Тя сочи към Идун.
– Много съжалявам – казва Идун. – Не знам какво може да се е объркало в рецептата. Ще поработя върху това.
– Можеш ли да я направиш така, че да я състариш отново? – Питам.
Тя поклаща глава.
– Съжалявам, но ябълките не работят по този начин. Те само те подмладяват.
– Не се притеснявай за това – казва Фрейр. – Мисля, че това е така, защото тя е шейпшифтър. Вероятно твоята магия просто е взаимодействала с нейната.
Идун се оглежда притеснено.
– Как мислиш? Надявам се да е само това.
– Аз мога да го направя! – Казва Фрея.
– Вие, момчетата, сте такива бръмчалки.
– Откъде знаеш дума като „бръмчалки“? – Пита Фрейр.
Тя просто отново посочва главата си. Колко власт и достъп до знания има тя? И дори ако магията на Идун не реагира кръстосано с моята отвара, може ли изобщо да издържи срещу нейната сила?
Едно е сигурно, Фрея е била малък ужас, когато е била бебе богиня.
Тя отива в центъра на стаята, сяда на пода с кръстосани пред себе си крака и затваря очи. Издава някакъв бръмчащ звук, след което произнася тихи песнопения, които несъмнено биха звучали страховито, ако беше във формата си на възрастен. Минават няколко минути и аз, честно казано, не мога да повярвам, че тази версия на Фрея е способна да седи неподвижно толкова дълго време.
Накрая по кожата ѝ се раздвижва вълна, а миг по-късно се чува пукане и възрастната Фрея сяда на пода.
– Защо съм на пода?
– Не си ли спомняш нищо от това, което се случи току-що? – Питам предпазливо.
– Ъм, не? Какво се случи?
Поне се успокоявам, че тя вече не ме гледа с онзи смъртоносен поглед.
– Кое е последното нещо, което си спомняш? – Питам, ужасен, че е на път да си спомни всичко, включително всички неща, които не би трябвало. И то точно когато започвах да виждам пукнатина в бронята ѝ, която можеше да придвижи плановете ми напред.
– Яденето на ябълковия пай на Идун? Беше наистина добър. Ти ял ли си?
– Мисля, че този път ще пропусна.
До каквито и знания да е имала достъп малката Фрея в този кратък прозорец, сега тя не си ги спомня.
Обръщам се обратно към Тир и снижавам гласа си, за да ме чуе само той.
– Имаме ли още от тази медовина?
– Имаме.
– Ще трябва да ѝ я поднесеш с вечерята. За да е сигурно. Мисля, че тя знае.
– Този поглед в очите ѝ? Знам, че е знаела – казва Тир.
Назад към част 15 Напред към част 17
