ФРЕЯ
Один си събра багажа веднага след мистериозната среща във военната зала и напусна замъка. И оттогава не се е връщал. Това беше преди три седмици. Всъщност се притеснявам, че нещо се е случило с арогантния задник. Да не би последните му думи към мен да са били „Мислиш ли, че съм аматьор, скъпа?“.
И още по-лошо… неотговорът ми след това, защото все още бях замаяна от желанието, което той бе разпалил в мен само малко преди това. Той не взе със себе си никакви воини, за които да знам. Тир остана назад. Не мисля, че е взел някого със себе си. Където и да отиваше, той отиваше сам.
Така че със сигурност не можеше да е толкова опасно.
Многократно съм питала какво става, дали е добре, кога ще се върне. И се ядосвам на себе си, че изобщо се интересувам от отговорите на тези въпроси. Но Тир е стена от неинформация. Всичко, свързано с това къде е Один и какво прави, е на принципа „трябва да се знае“, а Тир е преценил, че не е нужно да го знам.
Така или иначе не би трябвало да ме интересува. Ако той умре, няма ли да си върна живота? Бих могла да се върна у дома при ванирите и моето хубаво мирно съществуване.
Но аз вече не искам мирно съществуване. Искам бурята. Искам онзи интензивен златист животински поглед. Искам това ръмжене. Искам наелектризирания начин, по който тялото ми реагира на неговото до степен, в която трябва буквално да разредя електричеството обратно в природата. Искам да видя какво би могло да се случи между нас.
През първите няколко дни почти не ядях. Фрейр ме накара да хапна малко супа. Определено това беше твърде силна реакция на отсъствието му. Това трябва да е претенцията, този глупав мистичен знак. Той направи нещо с мен. Трябва да е така. Мразя този бог. Мразя го с всяка фибра на съществото си. Но моето коварно тяло просто иска той да е върху мен.
Той ме примами в глупавия си замък, очевидно за да бъда негова наложница, докато се преструва, че съм му нужна за нещо по-важно. Но всяка нощ сънувам трескави сънища за него. Възпроизвеждам всяка кратка среща отново и отново: Първата целувка, преди да разбера кой е той… Берсеркерът му се успокояваше под докосването ми, начинът, по който палецът му галеше гърба на ръката ми на вечерята през първата вечер, закрилата му на партито и после това, което почти беше, но го прекъснаха.
Събуждам се всяка нощ и се докосвам до тези спомени.
Какво не е наред с мен?
Не съм от хората, които живеят в безбрачие. Всички знаят, че съм готова да се забавлявам. Не съм във връзка с този мъж. Нямаме никакви ангажименти един към друг. Не сме си разменяли обети за любов. Нямаме обещания. А аз така или иначе не обичам моногамията. Това не е моето нещо. Не сме споделили дори едно сексуално преживяване и все пак… Аз копнея за него.
И сега стоя пред огледалото в стаята си и плача като дете, защото вече не виждам и не усещам следата му. Нещо му се е случило? Или просто изчезна, както беше обещал? Би трябвало да съм щастлива, че е изчезнал. Но независимо от всички неща, които би трябвало да чувствам и да искам или да не искам, емоциите ми отказват да се подчинят на добре обоснованите ми аргументи.
Цялата бойна броня, която вдигам около себе си, цялата магия, цялата опасност, тя отпада, когато се намесят чувствата ми. А чувствата ми не бива да се занимават с този бог.
Избърсвам лицето си с обратната страна на ръката си. Познавах го от два дни. Два шибани дни след една кървава шестмесечна война, която ме превърна в негов заложник. Няма да плача за това копеле. Аз съм по-силен от това. По-добър от това.
И знам, че това очевидно не е любов. Не вярвам в любовта от пръв поглед. Това е детинско разбиране за това какво е и трябва да бъде любовта. Истинската любов е по-дълбока от това и се гради на повече. Тя се гради на доверие, нещо, което никога няма да дам на този бог.
Но той ми липсва. Иска ми се поне да бяхме довършили това, което бяхме започнали. Ако той никога не се върне, винаги ще се чудя какво щеше да се случи. Може би сексът щеше да е ужасен и аз щях да се измъкна от тази лудост. Или може би щеше да открадне останалата част от душата ми.
– Фрея?
Поглеждам нагоре, за да открия Вили и Ве да стоят на вратата.
– Можем ли да влезем?
Само кимвам. Двамата влизат вътре. Ве сяда на ръба на леглото, а Вили остава изправена и ме изучава.
– Помниш ли какво ти казахме в гората онзи ден?
Сърцето ми се разтуптява. Представям си всевъзможни ужасни сценарии, защото умът ми е отишъл при Один в гората с вълците или при Один, заключен в пещерата. А всичко, което препраща към тези две неща, не може да е добро.
Преглъщам около образувалата се в гърлото ми буца. Защо се чувствам по този начин?
– Нещо се е случило ли?
– Имах предвид задълженията ни към теб, ако се омъжиш за брат ни.
– Аз не съм омъжена за него.
Вили въздъхва.
– Може би не на хартия, но намерението на Один беше да обедини кралствата на ванирите и езирите. А ти наистина подписа кръвна клетва към нашия народ. И се случи да живееш в неговия апартамент.
– Той просто иска някой, с когото да се забавлява. – Один е точно като всички останали, а аз съм завоевание, като всички останали.
Вили поклаща глава.
– Один никога не би позволил на любовник да живее в апартамента му със стаи. Той е много затворен човек. Ти вече си имала статут тук в момента, в който си пристигнала в замъка.
Той е прав, разбира се, че Один първоначално е възнамерявал да сключи брачен договор. Аз съм тази, която е отказала предложението. Исках да бъда свободна. И като поисках тази свобода, се отказах от част от властта, която трябваше да претендирам.
– Ние дори не сме във връзка. Между нас няма нищо. Него го няма по-дълго, отколкото аз го познавам.
Вили се приближава с още една крачка, докато се озове точно в моето пространство. Прокарва върховете на пръстите си през косата ми, толкова подобно на начина, по който Один ме докосна онази нощ.
– Тогава защо не се наслаждаваш на живота си в неговия замък? Има много богове, които с удоволствие биха ти показали как се забавляват, сред тях сме и аз, и брат ми.
Погледът ми се насочва към Ве, който седи на ръба на леглото ми. Напрегнатият му разпален поглед ми казва всичко, което трябва да знам, за това колко е готов да ми покаже как да си прекарам добре.
Толкова съм ядосана, че не съм правила секс от толкова дълго време и че съм позволила ситуацията да се развие по този начин. Дори не знам дали бих си спомнила как да го направя.
– Нека се погрижим за теб – казва Вили. – Нашият брат би искал да се погрижи за теб. – Той отмята един разпуснат кичур коса зад ухото ми.
Ве се надига от леглото и се придвижва зад мен. Отмята косата ми настрани и притиска нежна целувка отстрани на гърлото ми.
– Знаеш ли къде е той? – Питам Вили, опитвайки се да пренебрегна удоволствието от топлите устни на Ве върху кожата ми.
Вили поклаща глава.
– Не знам. Само Тир знае къде е отишъл или какво прави. Но и преди го е нямало за дълги периоди. И ако нещо се случи, ние ще го разберем.
Знам, че има предвид, защото са братя. Същото нещо имам и с Фрейр. Ако нещо се случи с него, ще разбера. Изпускам треперещ дъх и се облягам назад във Ве.
Вили започва да разкопчава копчетата отпред на роклята ми, а Ве обръща лицето ми към него, за да може да целуне устата ми. Беше минало толкова много време. Правех такива неща през цялото време. По времето, когато бях Фрея. Преди да се превърна в каквато и да е тази нова жалка версия на себе си.
Когато минава през достатъчно копчета, Вили сваля презрамките от раменете ми и роклята пада с трептящ шепот на пода. Той ми помага да се измъкна от купчината плат и аз оставам да стоя само по дантелени черни бикини.
Обръща ме така, че да съм с лице към брат му.
– Само я погледни Ве. – Казва това, сякаш съм изящно произведение на изкуството, което е придобил на търг. Не знам дали да бъда поласкана, или обидена. И в двамата се долавя ехото на Один. Не е същият като истинския, но е близък. И при липсата на истинско нещо, ще го приема.
Тъмните очи на Ве ме попиват, преди да се наведе да целуне върха на гърдите ми.
Затварям очи и се потапям в прегръдката на Вили.
– Надявам се, че не прекъсвам нещо – казва Один.
Изведнъж всяко чувство, което някога съм изпитвала, ме залива наведнъж. Радост. Възторг. Вълнение. Похот. Страх. Гняв. Раздразнение.
– Всъщност да – отговарям аз.
Прекарах три седмици в мрънкане като кученце и в момента, в който той се върна, единственото, което искам, е да се скарам с него. През това време бях забравила колко лесно натиска копчетата ми.
Нима си мислеше, че ще го чакам безкрайно дълго? Влиза в стаята, затваря и заключва вратата след себе си, придърпва един стол и сяда.
– Е? Забавлявай се с мен – казва той, а тлеещият му поглед прогаря дупка в мен.
Аз просто го гледам.
– Колко от моите мъже си чукала в мое отсъствие? Искам списък на всички – казва Один. – Богове. Воини. Всички.
– Майната ти, няма да получиш списък. Защо? За да намериш някакъв начин да ги накажеш? – Почти е по-добре, че той си мисли, че съм спала с всички богове и воини в негово отсъствие. Поне щеше да спаси репутацията ми на кралица, която взема каквото си поиска без срам и извинение.
Той се ухилва.
– О, бейби, аз съм тук само за разговорите в съблекалнята. Искам да чуя всички мръсни подробности. Кой кого е докосвал къде? Колко силно си крещяла. Дали си взела група богове наведнъж. Аз съм любопитен човек. Харесва ми да знам нещата.
Едновременно съм вбесена и възбудена.
– Ве, заведи я в леглото ми. Знаеш как обичаме да ги вземаме.
Тези думи се изстрелват право между краката ми. Това е последната реакция, която съм очаквала от краля, който влиза при мен с братята си. Но тогава знакът е изчезнал, така че всяка привързаност, която е имал към мен, вероятно е изчезнала заедно с него.
Но ако това е така, защо все още чувствам нещо? Изведнъж ме обзема срамежливост. Толкова ми е чуждо. Нямам срам от тялото, нямам проблеми със собствената си голота. Нося дрехи по-скоро заради социалните условности и модния избор, отколкото заради необходимостта да се прикривам. И все пак никой не ме е поглеждал по начина, по който Один ме гледа сега.
Никога не съм усещала по-силно желание, идващо от друго същество, насочено в моята посока. Дори значителната тежест на страстите на братята му не може да се сравни с бездънните дълбини, в които изпадам, когато кралят ме погледне така.
И всеки път това ме засяга. Една сълза се плъзга по бузата ми, преди да успея да я спра. Всички емоции най-накрая ме настигат, когато осъзнавам, че той не е мъртъв. И той се е върнал. Но за колко време, докато отново изчезне?
За бога, току-що се запознах с този бог. Не разбирам всички тези чувства. Винаги съм била богинята, която може да разделя любовта и секса. Винаги съм умеела да се чукам небрежно, сякаш това е спорт. Но това усещане е толкова различно за мен. Не знам какво да правя с това. Не знам как да го почувствам, без да се разпадна напълно.
А аз дори не го обичам. Не мога. Освен това все още го мразя. Мисля си. Вече не знам. Може би това е заклинание. Да! Това е заклинание. Дори не е само знакът. Той е направил някаква магия върху мен. Този замък е пълен с магии. Може би той е вкарал някаква отвара за похот през вентилационните отвори.
– Фрея? – Казва Один. – Ве, спри.
Брат му прави крачка назад. Один се надига от стола и се присъединява към мен. Топлата му ръка се притиска към бузата ми, а палецът му отмива сълзата.
– Защо са сълзите? – Пита той.
Обръщам очи.
– Сълза в единствено число. Една заблудена сълза. Не се занимавай с това.
Той се усмихва.
– Всъщност съм ти липсвал.
– Майната ти. Да, липсваше ми човекът, който ме държеше в плен, защото аз съм такова момиче.
– И двамата знаем какъв тип момиче си. Освен това ти подписа…
– Знам… договор. С кръв. Езирите са почтен народ бла-бла-бла. Ще се чукаме ли, или ще ме отегчиш до смърт с предистория?
– Не знам. Ще бъдеш ли добро момиче за мен?
В никакъв случай не мога да бъда определена като добро момиче, но въпреки това прехапвам долната си устна и кимам. Не се държа прилично, но само за този един момент искам да бъда доброто му момиче.
– Ве, заведи я в леглото. Заведи я в моето легло.
Наистина ли това ще се случи? И тримата?
Назад към част 17 Напред към част 19
