ОДИН
Грешно съм подходил към стратегията си за съблазняване. Да, мога да я накарам да иска да спи с мен. Мога да ѝ доставям оргазми, докато не загуби съзнание, и това все още е на дневен ред. Но истината е, че това не е пътят към сърцето ѝ, а аз съм глупак, че дори за миг съм си помислил, че е така.
Всичко това е толкова очевидно, когато се отдръпна от него.
Позволих на историите за нея да замъглят реалността за нея. Силата ѝ, красотата ѝ, сексуалността ѝ, огънят ѝ. Какво си мислех, че ще направя? Да се бия с нея в леглото? Да позволя на страстта да ни накара да стигнем до момента, в който тя ще ме обикне? Това не става по този начин и аз го знаех.
Мисля за това от цял ден и нещо, което би трябвало да ми е ясно през цялото време, най-накрая ме порази. В нощта на посрещането на празника тя беше плакала. Твърдеше, че това е лош спомен, и може би беше така. А когато се върнах от дългото си пътуване далеч в човешкия свят, имаше онази заблудена сълза.
Фрея не е толкова силна, колкото се преструва.
О, тя е много силна. Тя е много силна. Притежава нива на магия, които вероятно дори не мога да проумея – ако видяното досега е някакъв показател, – но аз подхождах към нея по погрешен начин. При всичките ѝ шеги, при целия ѝ огън и при начина, по който натиска копчетата ми, съм подценявал мекотата .
Дойде ми на ум, че тази част от нея – частта, която съм решил да пренебрегна в полза на шегите и закачките – е причината всеки мъж във всяка сфера, с която се сблъсква, да я иска толкова много. Това не е тялото ѝ. Дори не е умът ѝ. Това е нейното сърце. И аз знаех това. Някъде дълбоко в себе си винаги съм го знаел. Така знаех, че тя ще се жертва за мен, за да сложи край на войната между езирите и ванирите. Но някак в разгара на всичко бях забравил.
И точно там трябва да се срещна с нея. Няма повече да я злепоставям. Никакви повече хитрости. Дори не знам какво съм си мислил снощи. Не за вечерята – това беше достатъчно лошо, но за онази гадост с мрачния жътвар, която ѝ изтърсих?
Имам късмет, че тя се съгласи с това. Можех да прецакам всеки малък напредък, който бях започнал.
Просто исках да знам как ще реагира на това. Дали щеше да се страхува от мен в този вид? Можех ли да поставя дистанция между нас, докато все още я съблазнявах?
Трябва да я изместя от този постоянен рефрен, че иска да наруши клетвите, които е дала с мен. Мога да наложа договорите си, но не мога да я принудя да ме обича. И колкото повече я насилвам, толкова повече ще я отблъсквам, толкова повече ще я плаша, толкова повече ще бяга. Трябва да бяга към мен, а не да бяга от мен.
Не мога да продължавам да играя тези игри и да очаквам да постигна целта си. Трябва да помня мисията, а мисията е много по-важна за мен от всякакви закачки, игри или дребни хитрости. Ако не променя тактиката, и то бързо, тя ще се отегчи и ще се разсърди. Има само докъде може да ме отведе похотта.
И ако играя на похот, си играя със собствения си огън. Колко дълго ще мога да се сдържа да не я чукам наистина? Колко дълго ще мога просто да си играя с нея, да я дразня, да ѝ доставям удоволствие, което не мога да завърша с нея, да използвам братята си като буфер? В някакъв момент в менюто ще се появи истинският пълноценен секс и как мога да го направя с нея, докато знакът е активен?
В момента, в който членът ми е в нея, берсеркерът ще излезе и ще я поиска, а след това и двамата ще сме прецакани завинаги. Мога да се самозалъгвам за това, но знам, че той просто чака да я вземе по начин, който никой от нас никога няма да може да отмени.
Не мога да имам другар. Трябва да бъда свободен. Имам нужда от нея, както имам нужда от въздух. Но трябва да съм жива, за да мога да бъда нещо друго. Така че… нов план.
Назад към част 24 Напред към част 26
