Глава 12
ХЪНИ
Часове по-късно бях просто шибано изтощена. Исках да се прибера вкъщи, да заспя и като се събудя да разбера, че всичко това е било сън. Дори не успях да отворя за деня, което беше още по-голяма загуба на пари.
Полицията не ми помогна, а с изключените ми камери нямахме никакви следи, по които да работим. Единствените пръстови отпечатъци, които бяха попаднали върху сейфа, бяха мои и на членове на клуба.
– Бейби, трябва да се отпуснеш. – Успокояваше ме Куршума, докато притискаше устни към слепоочието ми.
Въздъхнах.
– Не мога – измърморих. Изтрих ръцете по лицето си. – Губя пари всеки проклет ден, в който не мога да отворя бара си заради това глупаво разследване.
Куршумът издърпа тялото ми в скута си и обви ръцете си около мен. Облегнах главата си на рамото му.
– Ще се справим с това, бейби. – Увери ме той.
Изпищях, когато внезапно бе изкъртена входната ми врата. Куршума ни хвърли на пода и покри тялото си с моето от другата страна на дивана. Сърцето ми блъскаше силно в гърдите, което затрудняваше мисленето и дишането ми.
– Шшш. – Куршума ме успокои в ухото ми, докато вадеше пистолета от кобура си. Тялото му леко натежаваше върху моето, но аз не се оплаквах.
Вероятно той беше единственото нещо, което стоеше между мен и смъртта точно в този момент.
Ботуши тупнаха по дървения ми под. Куршумът притисна пръста си към устните ми.
– Остани. – Изрече той, без да издава звук от устните си. Кимнах с глава.
Той се отдалечи от мен и закрачи към ръба на дивана ми. Прикрих устата си с ръка, като отчаяно се опитвах да запазя мълчание. Почти нищо не можех да чуя през силното биене на сърцето ми в ушите.
Куршумът изведнъж се втурна иззад дивана, а миг по-късно чух твърд трясък и стон от болка на непознат мъж.
– Кой, по дяволите, си ти и защо, по дяволите, току-що нахлу в къщата на моята жена? – Изръмжа Куршума, звучеше смъртоносно и изобщо не приличаше на човека, когото бях започнала да познавам.
– Тази кучка ми е длъжна. – Изръмжа неидентифицираният мъж.
Изправих се на разтреперани крака и изтръпнах, когато видях по-големия брат на Скраб да лежи на земята с ботуша на Куршума върху врата му. Преглътнах нервно. По-големият брат на Джейкъб, Джонатан, беше бившият ми. Бяхме се срещали и все още се срещахме, когато ме арестуваха, когато бях на петнайсет, но аз прекратих отношенията си, когато влязох в затвора, а той – и той бе в затвора. Бяхме арестувани заедно в една и съща нощ, като и двамата загубихме за Хенри шибани пари.
– Знаеш ли кой е той? – Попита ме Куршума, а смъртоносните му очи срещнаха моите. Преглътнах нервно, опитвайки се да си припомня, че не аз съм човекът, на когото Куршума е ядосан.
Кимнах.
– Куршум, запознай се с Джонатан, по-големия брат на Скраб. – Тихо го представих.
– Забрави ли да му кажеш, че аз съм твоето шибано гадже? – Подигра се Джонатан, но издаде задушен звук, когато Куршума натисна врата му.
– Бившо. – Спрях, като стиснах челюстта си. – Ние не сме заедно от петнайсетгодишна възраст, глупако.
Куршумът сведе очи към Джонатан.
– Затвори си шибаната уста. – Изръмжа той. Погледна ме и очите му леко омекнаха, което успокои нервите ми. – Обади се на Скраб и му кажи, че неговият безполезен брат е на косъм от това да загуби шибания си живот.
Преглътнах нервно, кимнах и взех телефона си от масичката за кафе. Коленете ми се разтрепериха толкова силно, че паднах на дивана, а дъхът ми се разтрепери. Скраб отговори на второто позвъняване.
– Хъни? – Попита той.
– Джейкъб, брат ти току-що влезе в къщата ми – казах му аз.
– Ебати ада – прокле Джейкъб. – Обаждам се на Грим и отивам при него. Куршумът е с теб?
– Да. – Вдишах треперещо.
– Стой по дяволите далеч от Джонатан, Хъни. – Каза ми Скраб. – Нека Куршума се справи с него.
След това той затвори. Погледнах към Куршума.
– Скраб каза, че се обажда на Грим и че той ще дойде тук.
Куршума кимна.
– Имаш ли въже някъде? – Попита ме той.
– Майка ти, шибаняк, няма да ме връзваш… – започна Джонатан, но се задави, когато Куршумът махна ботуша си от врата му и го заби в стомаха му.
– Казах да си затвориш шибаната уста! – Изръмжа Куршума. Той погледна към мен. – Бейби, имам нужда от въже, ако имаш – каза ми Куршума, връщайки фокуса ми върху това, което трябваше да правя.
Изправих се и се запътих към пералнята, където съхранявах случайни неща. По чудо намерих някакво въже и го занесох на Куршума. Като държеше крака си върху врата на Джонатан, Куршума притисна лека целувка към устните ми, преди да вземе въжето от ръцете ми.
– Иди и си налей един шот. Разтреперана си. – Каза ми нежно той, докато с лекота премяташе Джонатан по корем, връзвайки ръцете му зад гърба.
Чувствах се сякаш на автопилот, когато се придвижих до кухнята и си налях един шот „Джак“. Лицето ми се изкриви от вкуса, но Куршума беше прав. Това ме успокояваше. След като си поех дълбоко, успокояващо дъх, се върнах в дневната. Джонатан беше вързан за един от кухненските ми столове и беше настанен в средата на дневната ми.
Куршумът ме придърпа в прегръдките си и нежно ме целуна, като устните му се успокояваха върху моите.
– Добре ли си? – Попита ме той.
Кимнах, когато звукът на моторите достигна до ушите ми. Обърнах се с лице към вратата, когато Грим влезе през разбитата ми входна врата, а Скраб, Алекс и Грейв го последваха.
– Казах ти да стоиш настрана от нея! – Изкрещя Скраб на брат си.
– Загубих осем шибани години от живота си заради нея! – Изръмжа Джонатан.
Грим хвана Джейкъб за рамото, за да му попречи да се приближи до брат си.
– Тихо, Скраб. – Тихо заповяда Грим.
Джонатан се усмихна.
– Винаги си предпочитал пишката пред путката. – Подигра се Джонатан.
Извъртях очи. Всъщност Джейкъб беше хетеросексуален, но мъже като Джонатан обичаха да предполагат, че само защото тези мъже следват Грим, те също му смучат пениса.
Грим просто им даваше привиден ред и посока в живота им. Без този клуб всеки мъж, включително и бившият президент, щеше да е загубен.
Куршумът замахна с юмрук и удари Джонатан по лицето. Извиках, когато два от зъбите на Джонатан паднаха на пода. Той се свлече на пода като чувал с картофи, а от устата му се стичаше кръв по брадичката. Без да каже нищо, Куршума отново изправи стола и се върна до мен, като обгърна кръста ми с ръка.
– И така, какъв беше планът ти? – Грим попита Джонатан.
– Хенри ми каза, че имам една седмица, за да му занеса парите, когато изляза, или съм ходещ мъртвец – информира го Джонатан.
Сърцето ми замръзна в гърдите при звука на името на Хенри. Куршумът притисна устни към бузата ми, преди да проговори.
– Хенри е мъртъв. Вече пет години. – Куршума информира Джонатан.
– Какво? – Издишах, докато гледах към Куршума.
– Не сега. – Измърмори той, преди да погледне обратно към Джонатан. – Предполагам, че можем да предположим, че ти си бил този, който е взел парите от бара ѝ?
Джонатан стисна челюстта си. Скраб се придвижи напред и хвана здраво челюстта на брат си. Джонатан изтръпна от болка.
– Къде са шибаните пари, Джонатан? – Попита Скраб.
– Като че ли ще ти кажа. – Изръмжа Джонатан.
Скраб започна да усуква челюстта на Джонатан. В очите на Джонатан се появиха сълзи от болка, а аз се задавих, докато Скраб продължаваше да усуква. Куршумът завъртя тялото ми така, че лицето ми да е срещу гърдите му, а ръката му държеше тила ми.
– По-добре ми кажи сега, Джонатан, или, кълна се в Бога, ще ти счупя шибаната челюст и всяка друга кост в тялото ти, преди да унищожа всичко твое по пътя си към намирането на тези шибани пари.
– Чанта в моята каравана. – Успя да каже Джонатан.
Скраб освободи челюстта му, докато Куршумът ме завъртя, за да мога отново да видя какво се случва.
– Обади се на Саботаж и Инк – нареди Грим на Грейв. – Кажи им, че имам нужда да дойдат, за да държат под око Джонатан, докато не върнем парите на Хъни.
– Имам нужда от още едно питие – казах разтреперано, а стомахът ми все още се обръщаше, докато си представях как Скраб изкривява челюстта на Джонатан. Ебаси, нямах представа, че Скраб може да бъде такъв човек. Беше малко отвратително.
Куршумът мълчаливо ме поведе към кухнята. Наля ми два пръста уиски и ми подаде шота.
– Пий. – Заповяда ми.
– Не се чувствам добре – промълвих, докато стомахът ми започна наистина да се свива. Отблъснах чашата от себе си, като отчаяно търсех къде да изпразня стомаха си.
Куршумът ме повлече към мивката точно когато започнах да повръщам.
Назад към част 11 Напред към част 13
