ОДИН
Събуждам се малко преди изгрев слънце и откривам, че Фрея я няма. Дали се е върнала в стаята си? Обикновено, когато си вземам любовница, съм щастлив да не я намеря на сутринта, но това е различно. Наистина ли това не означаваше нищо за нея? Дори само идеята за това е отблъскваща. Ставам и се отправям към вратата, която свързва спалните ни.
Но нея я няма и там, а леглото е оправено. Всичките ѝ котки лежат заедно в нещо, което прилича на гигантска топка пух в центъра на леглото ѝ. Изглеждат така, сякаш са там от известно време. Взимам си душ и се обличам, като се опитвам да не се дразня от това. Може би е слязла в кухнята за закуска.
Но докато обикалям из замъка, разговарям с персонала и другите богове, никой не я е виждал. Дори брат ѝ изглежда не знае къде е. Ако някой би могъл да знае, това би бил Фрейр. Сигурно не е избягала просто така и не е оставила брат си да се справи с моя гняв.
И защо да го прави? След всичко, което се случи в човешкия свят? Не мисля, че тя иска да си тръгне повече.
Кухненският персонал твърди, че не е слизала за закуска. И къде е?
Никога не съм възнамерявал да спя с нея. Мислех да я държа на безопасно разстояние, просто да си играя с нея. Да я соча с пръст за толкова много удоволствие и чар, да я ухажвам, и да я ухажвам. Тя щеше да се влюби в мен и аз щях да мога да премина към следващия етап от плана си. Всъщност да преспя с нея би било твърде опасно.
Съществуваше реален риск берсеркерът да се появи в неподходящия момент и да финализира претенцията. Ако в този момент на удоволствие зъбите ми проникнеха в гърлото ѝ, играта щеше да приключи. Щяхме да бъдем запечатани заедно за вечността, а аз не съм на разположение за такова ниво на обвързване.
Разбира се, продължавай да си го повтаряш – изръмжа берсеркерът в съзнанието ми.
Знам, че той чака точния момент, за да се нахвърли и да съсипе живота ми. Значително усложнение е, че той вярва, че тя е негова половинка. Ако само не беше валкирия, можех да си позволя да се приближа достатъчно близо до нея, за да получа това, от което се нуждая, без опасни усложнения.
Нашата половинка. Тя е нашата половинка. Това би било отричане, което изпитваш в момента.
Поемам дълбоко дъх. Не мога да се справя с това безкрайно мисловно бърборене. Човек би си помислил, че животинската част от мен не знае език, че всичко ще е ръмжене и ръмжене и жажда за кръвта на невинните, но не, той е доста разговорлив.
Берсеркерът пее в съзнанието ми, подигравайки ми се. Ти я искаш. Искаш да се ожениш за нея. Искаш да правиш бебета с нея. Искаш да я поискаш и да я задържиш завинаги.
– Млъквай! – Крещя.
Близките богове и служители се разбягват от мен. Аз съм лудият крал, който говори сам на себе си. През повечето време те го игнорират и се правят, че не се случва, но тези изблици им напомнят, че не съм съвсем здрав.
Знаеш, че съм прав. Защото аз съм ти.
– Замълчи – казвам по-тихо на празната стая. – И не е нужно да имаме бебета. Това ще зависи от нея.
Разбирам.
Сигурен съм, че много хора имат този глас в главата си, вътрешния монолог. Сигурен съм, че някои дори понякога спорят с него, но това е много… повече. Ако беше само това, щеше да е просто странна приумица.
Мислиш ли, че е избягала? Прекалено груб ли беше с нея?
Разбира се, че не съм бил прекалено груб с нея. Но тя избяга ли? Може би. Не бих си помислил, че ще остави брат си тук, но може би го е направила. Тази идея малко накърнява егото ми. Фрея може и да има репутация, но и аз също. Може би е смятала, че сексът е лош, и по-скоро би рискувала да се върне на война, отколкото да ми позволи да я докосна някога отново. Може би цялото това подготвяне я е накарало да се замисли, но самото представление е било разочарование.
О, престани със самоиронията. Бяхме невероятни.
Да. Удивителни. Удивително е, че имах прозорливостта да използвам силите на валкирия, за да държа берсеркера на разстояние.
Може да е изглеждало очарователно в момента, но ако трябва да го правя натрапчиво всеки път, когато правим секс, ще изглежда странно. Тя и без това не вярва, че контролирам ситуацията
Накарах кухненския персонал да ми направи закуска, хапнах бързо и след това отидох до порталното дърво. Няма да я преследвам. В крайна сметка тя ще се върне. Когато се върне, спокойно и разумно ще поговоря с нея за това.
Дотогава трябва да поговоря с Мимир и да измисля някаква магия, която да изтрие всички доказателства за скорошните престъпления на берсеркера в човешкия свят.
Назад към част 30 Напред към част 32
