ФРЕЯ
Почуквам на входа на пещерата малко преди залез слънце. Когато се върнах в замъка тази сутрин, Один вече беше тръгнал за деня, вероятно се занимаваше с последиците от случилото се снощи в човешкия свят. Той не се появи и за вечеря. Чудя се дали е бил ядосан, когато се е събудил и е открил, че ме няма?
Изненадана съм, че не е изпратил никого да ме търси. Дали е помислил, че съм избягала? Подготвих си милион неща, които да кажа, милион извинения и лъжи за това къде съм отишла и защо, но нямах нужда от нито едно от тях. Той не само не ме попита, но и изобщо не го видях. Можеше и да е призрак. А миналата нощ можеше да е и сън.
Може би той е приключил с мен. В края на краищата е получил това, което е искал. Тази възможност ме боли, но се опитвам да не мисля за нея. Бях сигурна, че снощи се свързахме. Усетих го. Нима Один не го усети? Знам, че неговият берсеркер го е усетил. Усещах борбата му и желанието му да ме захапе и да приключи с претенциите.
Част от мен желаеше той да го завърши. Тогава поне щях да знам, че сексът означава нещо не само за мен. Иска ми се да мога да си измия ръцете от него и просто да оставя съдбата да си го вземе, но не мога.
Дори и да не ме обича, не мога да си представя свят без него в него. Дали ми е ядосан, дали ме мрази, или просто съм му омръзнала, това не променя факта, че мисълта за смъртта му ме изпълва с ужас, който не мога да удържа.
И четирите джуджета стоят в очакване, когато стигам до главната стая. Мислех, че трябва да прекарам по една нощ с всяко от тях. Това е нощта на Джорд.
Преди да успея да изрека това, Виндр, който отново чете мислите ми, казва:
– Първо трябва да направим заклинание за защита. Трябва да те предпазим, така че ти и истината за това, което правиш, да сте скрити от чужда магия. След като отсъстваш няколко нощи, Один несъмнено ще опита собствената си магия, за да открие местонахождението ти. Тук не се притесняваме за твоето пътуване. Тъй като можеш просто да долетиш до нас, ще можеш да избегнеш всеки, който се опита да те последва, но трябва да те защитим, докато огърлицата може да поеме управлението.
Поклащам глава.
– Съмнявам се, че изобщо му пука достатъчно, за да прави магии. – В края на краищата той не е изпратил никого да ме търси. Не ме е затворил, нито е произнесъл някаква грандиозна реч за това как съм негова и не е подписал кръвни клетви.
На практика можех да усетя студенината на безразличието му по изразеното му отсъствие. Знам, че е трябвало да се справи със случилото се снощи в човешкия свят, но все пак… дори бележка.
Виндр се засмя.
– Мислиш ли, че ще се дистанцира от теб, когато вярва, че ти си единствената, който може да го спаси?
Нима всичко това е било лъжа? Само за да ме накара да му помогна? Знакът се разпалва до живот срещу гърлото ми. Частичното твърдение не е лъжа. Неговият берсеркер ме иска по постоянен начин. Но дали Один? Нямам представа.
Джуджетата ме превеждат през тайнствената врата в задната част на стаята и по тъмен коридор. Отварят първата тежка дървена врата, до която стигаме, и ме въвеждат вътре. Това е доста обикновена стая, всъщност по-близка до тази, която човек би очаквал да намери в пещерно жилище. Стаята е пълна с магически книги, бутилки, отвари и нещо, което ври в котел.
Винаги трябва да има нещо, което ври в котел. Това на практика е закон на магията.
– Трябва да се съблечеш за това – казва Елдр. Погледът му за миг преминава в онова зловещо червено. Но огънят угасва веднага щом се появява. Те се отдръпват и ми дават пространство. Чудя се дали наистина трябва да бъда гола за това, или всички те просто искат повече време за зяпане.
Но и в двата случая не ме интересува. Залогът е твърде голям, а и трябва да бъда предпазена от магията на Один, докато правим това. Поставих някои от собствените си щитове, но съм сигурна, че каквото и да направят джуджетата заедно, ще бъде по-силно. А и всяка частица магия, която използваме, за да попречим на краля, помага.
След като дрехите ми са свалени и прилежно сгънати на близкия стол, Джорд ме хваща за ръка и ме повежда към центъра на стаята. Джуджетата образуват кръг около мен, свързват ръцете си, затварят очи и започват да пеят. Те пеят на езика на джуджетата, който не разбирам, но усещам как магията се издига и ме обгръща.
След няколко минути те спират да пеят и отварят очи. Джорд стои точно пред мен, а зелените му очи са вперени в моите. Той прошепва нещо на езика на джуджетата и ме придърпва за целувка.
Това ме изненадва. Въпреки че знаех защо идвам тук тази вечер, не очаквам устата му върху моята в този контекст или в този момент. Целувката му е топла и мирише на гора, докато езикът му се заплита с моя. Веднага след като целувката свършва, Логр хваща другата ми ръка и ме отдръпва от брат си. Той прошепва нещо на техния език, преди да улови устата ми в нова целувка. Той мирише на море.
Тази предизвиква у мен неочаквани сълзи, емоции, които не мога да назова. Тя е сладка, тъжна и силна. Когато отново свършва, свободната ми вече ръка е хваната от Виндр, който прошепва думите и ме придърпва към повърхностно съединяване на устни. Чувствам се пресметната и стратегически, сякаш във всичко това има математическо уравнение. Няма особен аромат, който да мога да доловя от него.
Накрая ме прехвърлят към Елдр, който мирише на сяра и чиято целувка сякаш ще ме изгори на пепел. Присъствието на Елдр разгневява знака на Один. Онова огнено сияние се връща в очите му, когато се отдръпва от мен.
– Свършено е – казва той. – Защитата е завършена. Сега просто трябва да намериш начин да се измъкнеш от замъка всяка нощ и да лъжеш, когато те попита къде отиваш. Той няма да може да изтръгне истината от теб или да я открие с някакви магически средства.
Изпуснах дълъг дъх. Разбира се, тези целувки бяха част от магията.
Джорд отново ме хваща за ръка и ме извежда гола от стаята. Около мен се увиват нишки на вина. Не би трябвало да изпитвам вина за това. Няма причина за това. С Один нямаме такива отношения. Аз не го предавам, а го спасявам. Но все пак тези непознати чувства се плъзват, докато Джорд ме води по-надолу по коридора.
Накрая спираме пред голяма дървена врата, подобна на първата, в която влязохме тази вечер. Но вместо в стая, изведнъж се оказваме на поле, пълно с диви цветя, посред бял ден.
Дали стаята просто е направена от магия? Дали всичко това е илюзия? Но слънцето топли лицето ми, а птиците звучат истински. Забелязвам бял елен, който ни наблюдава през дърветата на няколко метра от нас.
Джорд ми се усмихва топло и ме повежда нататък. Той има пясъчноруса коса, мускулесто тяло със златист загар, пълна чувствена уста и блестящи зелени очи с цвета на пролетна трева. А ръката му е толкова топла. Не само температурата, докосването му е успокояващо и утешително като земята под краката ми.
Чувствам се здраво стъпила на земята тук, така че това трябва да е истинска природа, а не илюзия. Вратата му трябва да е портал към друг свят. Той ме повежда към едно одеяло до водопада и ме придърпва да седна до него.
– Фрея – казва той, докато аз гледам и слушам успокояващия звук на падащата вода до нас.
– Хммм?
– Това е добре. Той ще разбере.
– Дори не би трябвало да ми пука. – Никога досега не съм се чувствала така към някого. Имала съм своите увлечения и постоянни любовници, но този път е различно. И все пак винаги съм успявала да отделя любовта от секса – или поне да имам няколко любови едновременно, без да имам конфликти. Но Один ми се струва много по-голям, сякаш няма достатъчно място за нищо друго във всички сфери освен за нас двамата – сякаш нищо друго дори не е реално. Това не може да е здравословно. И все пак това е, което чувствам.
– Всичко, което трябва да ми дадеш, е твоето удоволствие – казва Джорд. Той отваря една кошница и изважда кехлибарен флакон с гумена запушалка. Маха запушалката и закотвя флакона в земята до ръба на одеялото.
След това изважда куполна сребърна табла. Външната ѝ страна изглежда замръзнала, а студеният леден въздух се носи нагоре към слънчевата светлина. Когато отдръпва купола, откривам, че ми е донесъл череши и сладолед. Усмихвам се.
– Това ми е любимото.
– Знам. Виндр получи тази информация за мен.
Телепатията на Виндр е на ниво, което никога не съм изпитвала. Дори не съм сигурна, че защитата ми изобщо действа върху него.
Джорд започва да ме храни.
– Затвори очи и наистина опитай – казва той.
Правя, каквото иска. Знам, че трябва да бъда тук, напълно отдадена на този момент, ако искам магията да проработи. Не мога да се разсейвам. Затварям очи и приемам всяка хапка. Изживявам напълно всяка студена лъжица от богатия ванилов сладолед, тръпчивите сочни череши и соса им, който се стича по брадичката ми.
Джорд се навежда напред и я облизва.
Това продължава известно време, докато накрая не се появява друга хапка. Вместо това топлите меки устни се притискат към моите, подканяйки устата ми да се отвори и да го приеме вътре. Пръстите му се вплитат в косата ми и аз хващам тила му, докато той задълбочава целувката.
Когато се отдръпва, се чувствам без дъх. Той се обръща обратно към кошницата и изважда бутилка шампанско и чаша, маха тапата и налива, алкохолът бълбука, съска и шумоли, разлива се малко над ръба върху одеялото ни.
– Упс – казва той.
– Това не са думите, които искаш да чуеш по време на голям ритуал.
Той се смее и ми подава чашата.
– Ти не искаш ли да пиеш?
Той поклаща глава и просто ме гледа.
– Тази вечер всичко е за твоето удоволствие.
– Това е ден.
– Ето го, да.
Но аз знам какво има предвид той. Джуджетата могат да бъдат коварни същества. Обещах по една нощ на всеки от тях и ето че сме в нощта на Джорд, седим насред слънцето. Той просто потвърждава условията ни и че да, аз ги изпълнявам дори на ярката слънчева светлина.
Той ми подава чашата и аз отпивам.
– Опитай – напомня ми той.
Така че забавям темпото. Затварям очи, слушам птиците и усещам мекото, топло бръмчащо чувство, което идва по лицето ми от алкохола. Изпускам бавно дъх. Имах нужда от това, просто да бъда и да чувствам, без всичко да е толкова драматично и да слага край на света.
Бях толкова разстроена и стресирана, че не знаех колко много се нуждая да се чувствам поглезена. В този момент всичко ми се струва много по-малко като жертва и повече като подарък.
Ако това е цена, нека я плащам всеки ден.
Когато допивам шампанското, Джорд ми отнема чашата и прибира всичко обратно в кошницата.
– Легни по корем.
Правя каквото ме моли, оставяйки слънцето да огрява гърба ми. Кога за последен път съм правила слънчеви бани по този начин? Кога за последен път се къпах така на луната? Не мога да си спомня.
Усещам по-силно аромата на череши и ванилия, докато Джорд масажира гърба ми с масло, като раздвижва цялото мускулно напрежение, което сякаш нося от цяла вечност.
Въздъхвам доволно.
– Трябва да ти плащам за това.
Той се смее.
– И на всичкото отгоре ти правим бижута.
Кикотя се на нелепостта да плащам за такъв ценен магически предмет като този. Но тогава Елдр каза, че Джорд е лесният човек. Избирам да не мисля за тези последици.
Ръцете му се движат умело по ръцете ми, краката ми, стъпалата ми. После фокусира вниманието си върху дупето ми и изведнъж изпитвам много по-еротични чувства, когато възбудата пламва между краката ми. Той притиска целувка в средата на гърба ми и облизва дълга синусоидална пътека по гръбнака ми.
Предполагам, че маслото е годно за консумация.
Той не бърза с мен, изследва всеки сантиметър, отработва всеки възел във всеки стегнат мускул. Изстенах срещу одеялото.
Миг по-късно той вкара в задника ми хладен смазан предмет. Подскачам, уплашена, но той само натиска още една целувка на гърба ми и аз се отпускам. Той се движи бавно, докато тъмното и декадентско удоволствие се натрупва в мен.
– Имам нужда да ме чукаш. – Чувам тези думи да изпадат от устата ми като глас, който е толкова далечен, че дори не съм сигурна, че наистина аз го казвам.
– Скоро – обещава той.
Той отнема играчката и ме обръща по гръб. След това се връща към същия внимателен масаж с маслото отпред, като прекарва дълго време върху гърдите и корема ми. Накрая се премества между краката ми. Толкова съм мокра, че нямам нужда от масло, но той все пак го добавя.
Бедрата ми се повдигат, притискайки се по-силно към пръстите му, молейки за повече контакт без думи. Той се навежда напред и вкарва нежна целувка между краката ми, а после езикът му се потапя в мен, после излиза, за да оближе малкото снопче нерви.
Изпускам още един дълбок спираловиден дъх.
– Готова ли си да свършиш за мен?
– Мммм хммм – казвам, без да вярвам, че ще успея да формулирам последователни думи.
– Тогава ми достави удоволствие – казва той.
И това е всичко, от което се нуждая, тези думи, този талантлив език, пръстите му, които влизат и излизат от мен, ме карат да се издигам все по-високо. Достигам върха и изкрещявам удоволствието си, което кара няколко животни в гората да се разпръснат далеч от нас.
Той продължава да ме гали, докато не мога да издържа повече.
– Не съм приключил с теб – казва той.
Оставя ме там, легнала на слънце, и се опитвам да дишам нормално. Минават няколко минути. Когато се връща, виждам, че е взел голяма черна купа с кал от близо до водопада.
– На корема ти – казва той.
Очите ми се разширяват. Със сигурност той не ме покрива с тази кал.
– Това е най-хубавата кал от всички царства. По-добра е от мъртвото море в човешкия свят. Ако хората знаеха за това, спа центровете щяха да убиват, за да могат да предлагат маска, направена от тази кал.
Поглеждам го, опитвайки се да определя дали си прави шега с мен, или говори сериозно, но Джорд не изглежда като зъл мозък, затова свивам рамене и се обръщам по корем. Все още съм прекалено щастливо наситена, за да се оплаквам от малко кал.
Той рисува хладната влажна пръст върху тялото ми с четка, а косъмчетата гъделичкат кожата ми. Отново затварям очи и просто му се наслаждавам. Накрая, когато приключва, той ме обръща и прави същото с предната ми част. Примигвам към него, за да го открия как се съблича. Сърцебиенето ми се ускорява.
Той е толкова красив, Прилича повече на бог на слънцето, отколкото на елементарно джудже, но това са първите ми елементарни джуджета и всъщност може би са единствените съществуващи – така че не знам за какво говоря в момента. Може би съм в делириум.
Той остави лицето и косата ми без кал, макар че съм сигурна, че част от нея попада в косата ми само от движението. Той притиска още една мека целувка към устата ми и след миг е вътре в мен.
Не след дълго той е покрит с калта, с която ми е посветил толкова много време. Нямаме думи, докато се люлеем заедно, а удоволствието нараства.
Той се доближава до ухото ми и прошепва:
– Когато свършваш, помисли за любовника, когото се опитваш да спасиш.
И тогава той ме отвежда над бездната, когато и двамата заедно достигаме върха си. Той ме държи здраво, сякаш мога да отлетя. Аз се задъхвам и се извивам диво под него, а след миг всичко свършва.
Той отмята косата от лицето ми и ме целува по челото. После отива да постави гумената запушалка в горната част на кехлибарения флакон. Забелязвам, че когато я изважда от земята, тя светва и над нея се разстила фина бяла мъгла. Когато флаконът, пълен с моята енергия, е безопасно затворен, той ми помага да се изправя и ме отвежда във водата, за да отмие калта.
Когато и двамата сме чисти, той ми помага да изляза, облича се, прибира флакона в джоба на панталоните си и ме повежда обратно към главната пещера. Отнема ми няколко мига, докато очите ми отново се приспособят към тъмнината. Когато най-сетне го правят, Джорд притиска целувка към бузата ми.
– Свободна си да вървиш. Утре вечер е Логр. Той може да не е толкова лесен като мен. Почини си добре.
И с това предчувстващо предупреждение Джорд ме оставя насаме с мислите ми. Връщам се в стаята с дрехите си, обличам се и политам обратно към замъка.
Назад към част 32 Напред към част 34
