Глава 28
Двете страни на една и съща монета
Върху паднало дърво седеше слаб старец. Той ми се усмихна и ми отговори:
– Не обещах ли, че ще се срещнем в по-щастливи времена?
– И, според теб, това щастливо време вече е настъпило? – извиках аз – Защо говориш така?
– Как да говоря? – попита невинно Фет, отърсвайки парче глина, полепнало по дрехите му.
– Английският ти се е подобрил много. – изсъсках аз – Много забележимо!
Но самият Фет изобщо не се беше променил. Дори разкошните гънки на широката му дреха, в която беше потънало слабото му тяло, не можаха да скрият нито острите лакти, нито възлестите кафяви колене на отшелника. Сладка беззъба усмивка все още осветяваше набръчканото му лице, а нахални сиви вихри стояха като ореол над плешивата му глава.
Отшелникът сложи ръце на колената си.
– Моят английски винаги е бил перфектен, Кал-си. Не съм виновен, че си чула нещо различно.
– Чух нещо друго, защото ти ми показа нещо друго. – сопнах се аз.
Той вдигна показалеца си с доволна усмивка.
– Така е! Не казах ли на принцовете, че си умна?- Фет потупа до себе си, като ме покани да седна – А сега да си припомним какво ти показах? Появих се пред теб като човекът, който трябваше да видиш – бавно обясни той – Забавен ексцентрик, надарен с мъдростта да тълкува значението на древните пророчества. Кажи ми честно, ще ми повярваш ли, ако ти говорех от самото начало по начина, по който го правя сега?
– Може би щях. – измърморих смутено.
– Не мисля така. Нещо повече, сигурен съм, че след разговор с такъв Фет, ти би се върнала при г-н Кадам и би напуснала Индия още с първия самолет.
– Не знаеш какво бих направила!
– Мога, мъдра Кал-си. И още как мога…
– Добре, кажи ми защо си тук?
– Дойдох да гарантирам победата ти.
– Така ли? Хм, защо не? Тъй като по някакъв начин успя да дойдеш в миналото и дори се оказа напълно различен от този, за който се представяш, тогава може би наистина ще ни кажеш какво да направим. И така, Фет, или каквото и да е истинското ти име, кажи ми как мога да победя Локеш?
– Лесно като пай. Постъпи с него, както аз направих с теб.
– Това е? Да говоря с него на забавен развален английски?
– Не. Накарай го да повярва, че не си това, което си в действителност.
– Като кого искаш да се представя? – попитах колебливо.
– Като кого? Богиня, разбира се – отговори Фет съвсем сериозно.
– Може би не знаеш, че вече имаме една тук! – изтърсих аз.
– Фет знае всичко на света, дете мое, но всичко на света не винаги е такова, каквото изглежда.
– Точно така. – изсъсках, като го погледнах изразително.
Фет леко се поклони, признавайки правотата ми, след това взе ръката ми в дланите си и нежно я погали.
– И ти се превърна в красиво цвете, Кал-си.
Той наклони глава, гледайки ме внимателно.
– Може би имаш повече упоритост, отколкото мъдрост, но това няма значение… По време на дългите си скитания можеше да разчиташ само на собствената си непоколебима решителност. Само желязната воля и постоянството ти позволиха да се измъкнеш жива от всички неприятности. Това е безкористността на твоите тигри. Виждам, че изпитанията не са закоравили сърцето ти. Ти остана същата нежна и уязвима Кал-си, която видях за първи път. Много се гордея с теб, дете мое.
– Фет! – възкликнах в отчаяние – Но ако знаеше от самото начало, че нашите пътувания трябва да приключат тук, защо не ни изпрати тук веднага?
Той си пое дълбоко въздух.
– Дете мое, всички големи победи започват с решението да напуснеш сигурните стени на дома. Няма друг начин и никога не е имало. Всяка твоя стъпка, всеки противник, който победиш, всяко препятствие, което преодоляваш – всичко това малко по малко те доведе тук, в това време и на това място. Ти стоиш на прага на своята съдба, Кал-си. Всичко, което е писано да се сбъдне, ще се сбъдне, независимо дали ни харесва или не. Въпреки че обичам моята Кал-си с цялото си сърце, аз съм безсилен да я защитя от съдбата ѝ.
Една сълза се търкулна по сбръчканата му буза и аз докоснах тънката ръка на стареца. Колкото и да е странно, по някаква причина вече не бях изненадана от неочакваната поява на Фет. И така, той ме инструктира, говори за съдбата ми, а аз седях и слушах. Именно той някога в миналото – тоест в далечното бъдеще – ме изпрати на дълъг път. И така, кой, ако не той, ще присъства в края на пътя?
– И аз те обичам. – казах тихо.
– Помниш ли как ти казах, че ще трябва да избираш между Рен и Кишан?
Кимнах, като погледнах двата пръстена, които блестяха на пръста ми.
– Личният ми живот… виждаш ли, той е напълно объркан. Страхувам се, че изборът вече е направен без мен.
Фет се взря внимателно в лицето ми. После рязко се изправи и каза:
– Ясно. Хайде сега да намерим другите и да обсъдим заедно как да изпълним това, което ни е отредено.
Аз също станах, докоснах плахо рамото на стареца и казах:
– Със сигурност. Фет… благодаря, че дойде. Нямаш представа от колко напътствия имам нужда!
Той се усмихна от ухо до ухо.
– О, напъствията са моята специалност! Ръководство и градинарство! И ти ми липсваше, Кал-си.
Застанал на едно паднало дърво, той се качи на коня ми и заедно яздихме през лунната долина в търсене на останалите.
Спускайки се по склона, яздехме тихо покрай редиците на ранените, тежко тътрейки се към набързо издигнатия лагер зад планината. Тежкият въздух се сгъсти с мирис на кръв и разбити надежди. Останаха много малко оцелели и дори тези стояха тихо, без да вдигат очи, куцукаха по двама или трима, с осакатени и душа и тяло.
Исках да спра и да им помогна, но Фет ме спря, като каза, че сега моята помощ е много по-необходима на другите. В сравнение с ужаса на битката, нощта изглеждаше особено тиха, почти спокойна. Звездите искряха в мразовитото небе, сякаш се опитваха да хвърлят своята живителна светлина върху нашата нещастна, победена и безнадеждна армия.
Скоро чух тежки стъпки, които ставаха все по-силни с всяка стъпка. Отгоре… отгоре… отгоре… Обуздах коня и обърнах глава, горчиво съжалявайки, че моята зеленоока Фаниндра не е с мен. Демон ли е? Или самият Локеш? При тази мисъл сърцето ми веднага заби някъде в гърлото ми и аз вдигнах ръка, готвейки се да използвам единственото си оръжие – огъня.
Но Фет седеше спокойно зад мен, държейки се за кръста ми. Не изглеждаше ни най-малко да се страхува от това, което идваше към нас от тъмнината. В следващия миг гигантска сянка се издигна точно пред муцуната на коня ми и се затича към мен, издишвайки пара от ноздрите си. Преди да разпозная белия жребец от конюшнята на Анамика, сърцето ми вече беше разбрало кой седи на гърба му. Беше Рен.
Дори нямах време да дойда на себе си, когато той скочи до мен, откъсна ме от седлото и ме вдигна на ръце. Скоро галопирахме през нощта, оставяйки Фет далеч назад.
Рен държеше юздите с една ръка, а с другата ме държеше здраво, едва дишах. Усетих кръвта във вената на китката му да бие бясно по врата ми. Без да осъзнавам какво правя, го погалих по гърба, за да го успокоя.
– Всичко е наред, Рен – казах тихо – При мен всичко е наред.
Рен дръпна юздите, подкара жребеца в галоп и тръгна. Той бързо притисна бузата си към моята и прошепна:
– Мислех, че си останала в лагера и си попаднала в наводнението. Едва когато бодигардовете ви дотичаха и казаха, че са те оставили на скалата, успях да си отдъхна малко.
– Ха, изгоних ги! Поопържих ги малко с помощта на амулето, за да бягат по-бързо.
Позната усмивка с бели зъби проблесна ярко в тъмнината. Толкова бързо обаче угасна, че дори започнах да се съмнявам дали не съм си въобразила.
– Ах, Келси, любов моя, как бих могъл да забравя, че ти винаги ще правиш обратното на това, което бих искал.
– Страхувам се, че ако останех в лагера, както искахте, може завинаги да загубите възможността да ми изнасяте лекции!
Рен ме погледна в очите и аз спрях да дишам. Усетих как тялото ми естествено започна да се накланя към него, бързо набирайки скорост. Пропастта, която бях изкопала между нас със собствените си ръце, се свиваше пред очите ми. Сърцето ми подскочи. Стрелката на вътрешния ми компас сочеше уверено Рен. Той беше моят север. Той беше красив и ослепителен, невероятен и безупречен, перфектен и… беше целият в кръв!
– Рен! Ранен ли си? Какво ти се е случило? Защо още не си се излекувал?
Дръпнах ръкава на ризата си върху ръката си и нежно докоснах дълбоката рана на главата на Рен, скрита от напоената му с кръв коса.
Той нежно ме отблъсна, държейки ме по-здраво.
– Изглежда, че Кишан и аз сме загубили способността да се лекуваме.
– Какво? Но как… Защо? Можете ли все пак да се превърнете в тигри?
Рен кимна.
– Очевидно тигрите са станали смъртни, както е предсказано в пророчеството.
– Не. Не! Не! Пророчеството обещава, че ще придобиете човечност, а не уязвимост! Освен това все още не сме приключили … Не, сега ще се върнем в лагера и Фет ще ни помогне. Не трябва така да свърши!
– Фет? Защо Фет?
– Той яздеше същия кон с мен!
– Значи Фет е бил твоят похитител?
Изсумтях обидено.
– Похитител? Приличах ли на човек, отведен някъде против волята му?
– Първо спасявам, а после задавам въпроси! Говорейки за спасение, ти не приличаш много на щастлива девойка, благодарна на своя спасител.
Смачках подгъва на ръкава си, за да задържа кървящата рана на главата му. Сега лицата ни почти се докосваха. Рен направи гримаса от болка, но не се отдръпна.
– Но аз нямах нужда да бъда спасявана. – промърморих аз.
Той вдигна ръка, свали качулката от главата ми, прокара нежно пръсти по бузата и устните ми.
– Честно казано, ще те изтръгна от ръцете на всеки мъж, без значение дали е злодей или не.
– Наистина? – попитах тихо, приближавайки се още повече.
Рен се наведе доста ниско, устните му бяха на сантиметър от моите.
– Да, наистина.
Лекото напрежение нарасна, но за късмет други конници внезапно изскочиха от тъмнината. Нямах време дори да мигна, тъй като вече бяхме влезли в лагера. Моментът беше изгубен.
Рен слезе от коня и ме свали на земята. Около огньовете седяха и лежаха ранени, съкрушени воини от различни армии. Някои чистеха оръжията и броните си, някои спяха, трети просто седяха, гледайки безизразно пред себе си. Тръгнахме да търсим Анамика, която се грижеше за ранените.
Когато се приближихме, тя се обърна през рамо и ме погледна злобно.
– Значи все още си цяла, сестричке. Генерал Си-Уонг е мъртъв, Амфимах загуби крак – каза тя глухо – Тибетските командири са тук, но в бирманската армия са останали не повече от дузина живи войници. Воините са сигурни, че техните генерали са били взети от демона.
Анамика стана и видях, че едва се държи на краката си. Дрехите й бяха изцапани със засъхнала кръв, а косата й беше заплетена и се спускаше по бузите.
– Анамика, моля те. – каза Рен, подавайки ѝ камандалата.
Тя го погледна за момент, сякаш го питаше нещо, после поклати глава.
– Това са моите хора. Трябва да се грижа за тях. Сигурно щеше да го направиш по-бързо и по-добре, но се втурна да утешаваш малката ни сестричка, която отново избухна с издънки.
– Слушай, Анамика… – започнах
Но Рен ме спря.
– Не ѝ се сърди, Анамика. Ядосана ли си ми? – Той се приближи до Анамика и я докосна по ръката – Мислиш, че те напуснах, но ме нямаше за кратко. Хората ни вече са извън опасност, имаме много свободни ръце, които могат да помогнат на ранените. Освен това Келси е само първата от многото, които се нуждаят от помощ. Не би ли направила същото за брат си?
Какво? Аз ли съм първата от многото?! Смята ли ме вече за своя сестра? Но какво да кажем за обещанието да ме изтръгне от ръцете на всеки мъж?
Анамика въздъхна тихо и кимна.
– Със сигурност.
В следващата секунда бях уловена от чифт много мускулести ръце и притисната към много широк гръден кош.
– Цяла ли си? Не те боли? Не си ранена? – попита Кишан.
– Ако тя страда от нещо, то е само от прекомерното ти внимание. – провлачи Анамика – Между другото имаме много работа.
– Страхувам се, че ще трябва да оставим тази работа на други. – каза познат глас от тъмнината зад нас.
– Фет! – възкликнах аз – Ти ни намери!
– Кишан ме посрещна и любезно ме доведе до лагера.
Рен стисна ръката на Фет и щастливо го тупна по мършавия гръб.
– Колко хубаво е да си с нас! Добре дошъл!
В същото време Рен бързо ме погледна в очите, но Кишан ме прикри със себе си и се взря мрачно в лицето на брат си. Чувствителният Фет усети напрежението между братята по-бързо от мен. Усмихвайки се широко, той шумно ги потупа по бузите, като каза:
– Напред, тигри! Дойде време двама достойни синове на Индия да отговорят на повика на съдбата.
– Учителю? – чух тих женски глас.
Разделихме се и Фет забърза напред.
– Анамика, дъще! Колко се радвам да те видя отново!
Със силен вик бъдещата богиня се втурна към стареца и внимателно го прегърна.
– Дори не мислех, че ще те видя отново! Дори не ни каза къде отиваш! Как реши да се върнеш след толкова години?
Тук реших да се намеся.
– Хей, почакайте! Учител? След толкова години? Фет, би ли ни обяснил какво става? Мислех, че си просто слуга на богинята!
– Така е. Но нека побързаме. Имаме за много да говорим. Моля те да донесеш всички дарове и всички оръжия на Дурга. Имаме нужда от всичко това тази вечер.
С тези думи кльощавият отшелник забърза в тъмнината.
Анамика кимна пламенно и изтича да вземе раницата си с оръжия, докато Рен нареди всички ранени да бъдат измити от варела, в който Анамика беше капнала еликсира на русалката Камандалу.
Тогава петимата – два тигъра, една богиня, мистериозен стар монах и едно напълно объркано, глупаво момиче от Орегон – тръгнахме да посрещнем съдбата си.
Отидохме на запад, далеч от планината Кайлаш и ужасното клане, извършено под нея. Никой не каза нито дума. Звукът от собствените ми стъпки ми се стори непоносимо силен, особено след като тази нощ в храстите не шумолеше нито едно животно. Беше странно… Погрешно..
Накрая Фет спря близо до тих поток и загреба шепа вода.
– О, колко е студено!
Анамика пристъпи бързо напред.
– Простете ми, учителю! Тя извади шала от раницата си и го сложи на протегнатите си ръце – Вълшебен шал, моля, направете топло наметало за моя наставник и предпазете краката и ръцете му от студа.
Оживените нишки, като сребърна паяжина, полетяха във въздуха и потекоха към Фет, като се преплитаха заедно в движение. След секунди отшелникът беше облечен в топло наметало, ръкавици и обувки.
– Нямам извинение, че не се погрижих за това по-рано. – каза богинята, падайки грациозно на колене.
– Забрави за това, скъпа! – старецът размаха ръце – Малко неудобство на тялото? Един миг, не повече! Въпреки че, – той дръпна наметалото по-здраво – хубаво е и да ти е топло! Кал-си, можеш ли…
– Да, да, разбира се. – избухнах аз.
Скоро въздухът около нас стана топъл и ухаещ.
– Да, така е много по-добре. Фет седна на плосък камък. Анамика веднага се разположи в краката му като прилежен млад ученик. Рен докосна ръката ми и кимна към мястото, където можех да седна. Но Кишан бързо се отпусна от другата ми страна, сграбчи ръката ми и се намръщи на брат си.
– Знам, че се чудите защо дойдох тук. – започна Фет – Анамика е права. Едно време, когато тя и брат ѝ бяха още деца, аз им бях ментор.
– И на какво ги учихте? – попитах.
Анамика ме погледна злобно.
– Опитай се да бъдеш по-уважителна, сестричке.
– Така ли? Между другото той ме излъга! Така че нека първо спечели уважението ми!
Фет поклати успокоително глава.
– Келси е права. Заслужавам нейните подозрения. Да, изобщо не бях този, за който се представях. Нещо повече, аз не съм този, за когото всички ме мислите.
– Какво означава това? – попита Рен.
– Може би няма да сбъркам, ако ви се представя като Духа на Индия. Аз съм защитник, пазител. Осигурявайки място на Дурга в историята, аз защитавам бъдещето. Изпълнявайки тази задача, трябваше да играя много роли – включително ролята на ментор на малко момиче, което се оказа с блестящ талант и военен стратег. – той се усмихна нежно на Анамика.
– Благодаря ти, мъдрецо.
– Хей, почакай! – пак се намесих – Всичко това са неща от миналото. Но ти ми каза, че служиш на богиня.
– Да, аз служа на Дурга.
– Но…
– Бъди търпелива, Кал-си. Ще обясня всичко. – Фет се настани по-удобно на камъка и продължи разказа си – И така, аз бях учител на Анамика. Когато беше малко момиченце, прекарвах по няколко часа на ден с нея, малко по малко я подготвях за това, което очаква моята ученичка в бъдеще. Научих я на науката за войната и мира, разказах ѝ за глада и изобилието, богатството и бедността. Научих я на много езици, включително английски, защото знаех, че в уречения час Анамика ще се срещне с вас тримата…
– Това преди или след като ме срещна? – попитах.
– Ах, Кал-си, кога ще разбереш, че няма преди и след! Има само завършено и незавършено, изпълнено и още неизпълнено. – той се усмихна на изуменото ми лице и скръсти ръце – Свърших част от работата си, но има още, което да се свърши. Когато работата приключи, това, което не е направено, ще престане да съществува и ще остане само това, което е направено.
Отворих уста и промърморих с въздишка:
– Фет, ти ме убиваш!
В очите на стареца затанцуваха радостни искри.
– Вярваш ли, Кал-си, понякога и аз не разбирам себе си!
– Но защо беше необходима тази измама? Защо ме караше да вярвам в легенда, когато всъщност ти си бил всезнаещ и всемогъщ дух?
– Беше необходимо да се появя като този, който виждаш, за да можеш ти да станеш тази, която сега виждам пред себе си.
Докато си блъсках главата над тези загадъчни думи, Кишан се намеси в разговора.
– Казахте, че сте дошли да ни помогнете да победим Махишасура. Може би можем да се съсредоточим върху тази задача, а мистериите на Вселената могат да почакат засега?
– Това са думите на истински воин! – възкликна Фет, щастливо потривайки длани – Кишан, винаги съм се възхищавал на способността ти да се концентрираш върху същественото. Много добре. Така че нека започнем с оръжията. Ще позволиш ли?
Анамика му подаде раницата, откъдето старецът сръчно извади жезъла.
– Ах, какво произведение на изкуството! Кажете ми, това оръжие помогна ли ви в пътуванията ви?
– С негова помощ премнахме през трънливата гора в Кишкинд – отговори Рен – Само той сериозно осакати злите дървета, за да ни пропуснат.
– Хм – промърмори Фет – Това ли е всичко?
– Използвах го, за да ударя по колона в храма на Дурга. – спомних си.
– Имам ли храм? – попита прясно изпечената богиня.
– Да. Цял куп.
– В битката често го използвахме като обикновено оръжие. – каза Кишан.
– Ясно. – заключи Фет – Оказва се, че никога не сте използвали това оръжие по предназначение.
После взе лъка и стрелите и зададе същия въпрос. Когато му казах, че съм се научила как да подпалвам стрели с вътрешния си пламък, старецът изглеждаше доволен, но все пак обяви, че стрелите са много по-мощни, отколкото си мислехме.
Едно по едно Фет извади всичките ни оръжия – чакрата, тризъбецът, брошките и златните мечове. Той извади последно Фаниндра и тя веднага оживя в ръцете му. Отшелникът погали златната змийска глава.
– Това е може би най-подценяваното ви оръжие. – въздъхна тихо той.
– Но Фаниндра идва на помощ само когато тя самата го иска! – възразих.
Фет ме погледна напрегнато, Фаниндра също се взря в лицето ми с блестящите си зелени очи.
– Калс-си, дете мое, искала ли си някога помощ от нея? – тихо попита мъдрецът.
– Н-не.. – признах аз – Не съм искала.
Тогава Фет заговори тихо, галейки лъскавите пръстени на златната змия със съсухрената си ръка.
– Ухапването на Фаниндра лекува. Тя има власт над други животни, а не само над влечуги, свързани с нея. Може да успокои дори големи хищници. Веднага щом погледнат в очите на Фаниндра, те веднага попадат под силата на нейното заклинание. Но това не е всичко! От Златната змия също се страхуват свръхестествени същества, включително нещастните страдащи, създадени от нечестивото магьосничество на Локеш. Тя разсейва тъмнината, но може да хвърли тъмнина върху враговете. Не знаехте ли това?
Поклатихме глави в унисон и аз горчиво съжалявах, че никога не съм оценявала напълно магическото съкровище, което притежавах.
_ Всички златни оръжия ще работят с пълния си потенциал само в ръцете на богинята и ако се използват правилно. – каза Фет укорително.
Скромно вдигнах ръка като прилежен ученик в класната стая.
– Говорейки за…
– Има време за всичко, Кал-си. Първо трябва да те науча как правилно да използваш даровете на Дурга.
Фет порови из раницата си и извади на свой ред Златния плод, Огненото въже и перлената ми огърлица. Обръщайки се към Анамика, той учтиво я помоли да му подаде Шала.
– Самите дарби на Дурга имат голяма сила, но ако ги съберете заедно, тогава…
Фет взе огърлицата и шала и ги събра. В същия момент Шалът се уви около огърлицата и заблестя, докато не се обагри във всички цветове на дъгата. Тогава леката тъкан се развя във въздуха, уви се около Фет и потече между нас. След няколко секунди всички бяхме измити и облечени в чисти дрехи. Невярващо опипах лицето си – беше чисто до скърцане и леко влажно, сякаш окъпано в утринна роса.
След като приключи работата си, Шалът прие обичайната си форма и послушно се отпусна върху ръката на Фет.
– Просто невероятно! – възкликна Анамика.
– Вече сме виждали това. – отбелязах аз, като погледнах Анамика – Преди да отидем при драконите, Дурга ни показа такъв трик в храма.
– Така е. – усмихна се Фет – Така беше.
Радостното лице на Анамика избледня, стана мрачно и изведнъж ми стана жал за нея. Как щях да се чувствам, ако знаех, че целият ми живот е бил планиран и направляван от самото начало от невидими сили? И четиримата обаче бяхме в приблизително еднаква позиция. Хубаво е, че поне от време на време сме имали моменти, в които сме се чувствали така, сякаш сами взимаме решения и правим нещата по свой начин. Изглежда, че Фет или Вселената контролираха всяка наша стъпка.
Погледнах Рен и Кишан, чудейки се дали съдбата не е избрала някой от тях за мой спътник. Може би любовта ми към тях също е отредена от съдбата? Тази мисъл проблесна само за част от мига, след което решително я прогоних. „Не. Сърцето ми принадлежи само на мен. Но какво да кажем за тях? Може би ме обичат само защото съдбата им го изисква? Но ако съдбата управляваше и това, едва ли щеше да избере и двамата наведнъж? – сама си отговорих. Вероятно щеше да се ограничи само до един.
Рен прекъсна мислите ми, като се обърна към Фет.
– А какво ще стане, ако съчетаем Огненото въже с Огърлицата? Не се ли унищожават огънят и водата?
– Да опитаме и да видим. – усмихна се лукаво Фет. Взе въжето и ме попита: – Кал-си, бъди добра?
Изправих се, хванах дръжката на въжето и го запалих с пламъка си. Фет уви огърлицата около Въжето и ги хвърли леко във въздуха.
Няма да повярвате какво се случи след това! Първо се чу оглушителен пукот и рев, после от небето ни заваля дъжд от златни светулки. Протегнах ръка и хванах искра. Пламна, изсъска и бързо угасна.
– Какво е това?
– Огнен дъжд. – каза Фет. Още едно размахване на камшика – и горящият порой спря, тлеещата трева също беше угасена – Когато тези две дарби се съчетаят, водата придобива свойствата на огън и обратно. Можете да създадете горящо езеро или да накарате огъня да тече като река. Или можете да направите течност, която гори по-силно от огъня. Във вашия свят се нарича киселина.
Рен кимна, попивайки всяка дума.
– И помнете, че когато даровете попаднат в ръцете на богинята, Огненото въже гори със син пламък. Това е пречистващ огън. Той осветява тъмните кътчета на човешките сърца и ги изгаря до основи, не физически, а в друг смисъл, причинявайки непоносимо вътрешно страдание на онези, които измъчват другите.
Вече знаете, че с Огненото въже може да пътувате назад във времето. Това е възможно, защото този дар е в състояние да раздвижи космическите струни. Когато помолихте Огненото въже да ви заведе към вашата съдба, то намери празнина в тъканта на вселената и отвори проход за вас и ви отведе до това място.
– Това е твърде много за мен. – въздъхна Анамика. Тя се обърна към нас и попита: – Значи вие не сте от този свят? Кои сте вие, богове, които пътуват по струните?
– Ние не сме богове, Анамика. – отвърна Кишан – Ние сме от същия свят като този, само че от бъдещето.
– О, не, такива сили са извън моето разбиране!
Фет сложи успокояваща ръка на рамото ѝ.
– Трябва да положиш усилия, за да разбереш. Знам, че е много трудно. Ще се опитам да го обясня по различен начин. – той взе златния меч и го подаде на Анамика – Кажи ми, по какви признаци разпознаваш лошия меч?
– Ако дръжката е разхлабена или лошо увита, ако мечът вибрира твърде много, когато влиза в целта, ако е негъвкав и не е добре балансиран, ако лошото темпериране прави острието крехко и неравно – изброи Анамика без колебание.
– Точно така – кимна Фет, усмихвайки се нежно на бившата си ученичка. Сега си представи, че светът е меч. Стоманената заготовка се сплесква многократно и се сгъва наполовина, слой по слой. Земята също има такива слоеве или гънки. Колкото повече слоеве, толкова по-силен и красив ще бъде мечът. Знаеш, че при закаляването острието се нагрява до бяло и след това се охлажда много бързо. Ако се направи правилно, ще получиш здраво и гъвкаво острие. Но ако направиш грешка, най-малките извивки и пукнатини ще се появят на слабите места. Нашият свят е устроен почти по същия начин. В тъканта на пространството и времето има много пропуски. Самата тази тъкан е много подвижна, тя постоянно се свива и разширява, като метал, който многократно се нагрява и охлажда. И какво се случва, когато материята се разкъсва и се разминава? Точно така, образуват се нишки. Те водят от това, което е било, към това, което ще бъде. Всичко е взаимосвързано, скъпа моя. Космически струни са тези нишки, по една от които тримата наши пътешественици пристигнаха тук, при вас.
Анамика кимна разбиращо.
– Значи трябва да преработим света, за да поправим слабостите му?
– Това е твое законно право, Анамика. – потвърди сериозно Фет.
След това Фет направи цяло шоу, показвайки ни невероятните възможности на подаръците и оръжията. С помощта на влечугото и огърлицата той създаде широка дупка в земята, от която бликна могъщ горещ извор, по-висок от всеки гейзер в Йелоустоун. Потапяйки върха на златна стрела в камандалу, мистериозният мъдрец внезапно, за всеобщ ужас, я заби в крака на Рен. Стрелата напълно изчезна и раната на главата на Рен зарасна мигновено. Онемелият Рен прегледа крака си и дори не откри драскотина на мястото на удара.
– Рен и Кишан вече не могат да се лекуват? – попитах Фет.
Той замислено търкаляше камандалу в дланите си.
– Не, Кал-си. За съжаление не могат.
– Но защо? Къде сгрешихме?
– Никъде. Просто е време да изпълнят съдбата си. Телата им бяха регенерирани и поддържани млади, само за да могат да участват в последната си битка с демона.
– И какво ще стане с нас, когато битката свърши? – попита Рен.
Фет остави настрана своя камандалу и тихо отговори:
– Може би трябва да мислим за бъдещето, след като се погрижим за настоящето?
С тези думи той се изправи и завърза Огненото въже около кръста си като колан. Забелязах, че когато Фет докоснеше оръжие, то проблясваше под пръстите му. Уловил погледа ми, отшелникът докосна огърлицата със стрела и окачи колчана на един клон. В същия момент цялото дърво се превърна във фонтан, който запази формата си за няколко секунди, след което падна в поток и попи в земята.
Изглеждаше, че няма да имат край чудесата, а тяхното разнообразие се ограничаваше само от фантазията ни. Нямахме търпение да измислим нещо свое, но Кишан, както винаги, беше първият, който посегна. Но Фет ловко улови ръката му, протегната към чакрата и поклати с глава. Кишан се отдръпна смутено.
– Трябва да ви предупредя за две опасности – каза отшелникът – Първо, когато използвате Огненото въже, обмислете много добре какво искате. Знайте, че ако просто поискате да ви премести на сигурно място, рискувате да се окажете кой знае къде и кой знае в колко часа. Няма да ви напомням колко е важно всички да участвате в битката. Просто повярвайте – трябва да останете тук. Разбира се, с помощта на Въжето можете бързо да се придвижвате из бойното поле, но ви умолявам, кажете точно къде искате да отидете!
Кишан кимна.
Ами второто предупреждение?
Фет не отговори веднага. Той погледна Анамика за няколко секунди, след което попита:
– Кажи ми, дете мое, каква е причината днес да не поемеш битката под маската на богиня и да поведеш войските си в битка, както възнамеряваше?
Анамика притисна глава към раменете си, докато Кишан и аз я гледахме въпросително. Но Рен пристъпи напред и я хвана приятелски за ръката.
-мСрамувам се да го призная, но… – Анамика бързо вдигна поглед към Фет, който търпеливо чакаше отговора ѝ.
Анамика извади нож от горната част на ботуша си, заби го няколко пъти в земята със злоба.
– Попаднах под контрола на демона.
Но дори този отговор не беше достатъчен за Фет.
– Правилно ли разбирам, че влиянието му е било толкова по-силно, колкото повече се приближавахте до планината?
– Да – прошепна Анамика, без да вдига очи.
– В някакъв момент трябваше да я върна обратно. – добави Рен – И да взема всички оръжия, защото Анамика ги обърна срещу нашите войски. Колкото по-далеч беше от разгара на битката, толкова по-добре се контролираше.
– Така си и мислех. – кимна Фет. Той клекна пред Анамика, хвана нежно брадичката ѝ и я погледна в очите – Не вини себе си. Ти не си единствената, която е попаднала под властта на черния магьосник. Същото се случи с Рен и Кишан.
– Какво? – възкликна Кишан и скочи.
– Не се поддадох на Локеш, дори когато ме измъчваше! – Рен беше възмутен.
Фет хвана ръката на Кишан и спокойно обясни:
– Ти беше под неговото влияние, но тигърът те спаси.
– За талисмана на магьосника ли говориш? – Рен се съгласи – Да… засегна Кишан и мен, защото имаме еднаква кръв с него.
– С помощта на този талисман и амулет Локеш създаде своята демонична армия и постави брата на Анамика начело. Сега разбираш ли? Анамика и Сунил са близнаци, което означава, че ако братът е под магията на талисмана, тогава сестрата попада под неговата власт веднага щом се приближи.
Дурга ахна, очите ѝ блестяха от сълзи. Хванах я за ръка.
– Тогава трябва да унищожим този талисман!
– Първо трябва да се погрижим за това. – каза Фет, гледайки ме многозначително, и аз кимнах – Утре сутринта вие четиримата ще излезете да се биете. Сега трябва да си починете. Ще се върна в лагера и ще подготвя войските за вас. Чакайте ме тук и не тръгвайте никъде, докато не се върна.
Увивайки се в новото си наметало, старецът изчезна в тъмнината, оставяйки ни с всички оръжия на поляната. Анамика беше толкова съкрушена от всичко случило се, че дори не помръдна. С помощта на Шала направих удобна палатка за нея и ѝ помогнах да влезе вътре. Анамика веднага легна настрани и се обърна, показвайки, че не иска да говори, така че затоплих палатката правилно с топлината си и тихо си тръгнах.
Кишан ме чакаше отвън.
Той ме прегърна силно и попита:
– Все още ли ми си ядосана?
– Никога не съм ти се сърдила. Бях ядосана на Рен и Анамика и като цяло не бях на себе си.
– Ясно – въздъхна Кишан тежко – Разбира се, че ти е трудно да ги видиш заедно. В края на краищата ти… все още не си безразлична към него.
Не можах да му отговоря. Не можах да споделя с него откровението, което фениксът прогори в сърцето ми. Да, част от мен обичаше Кишан и наистина искаше да му дам любовта, която заслужаваше. Но бях влюбена до уши в Рен и вече не можех да отричам тази истина, нито да я отхвърлям.
Кишан нежно хвана брадичката ми и аз се вгледах в неговите мили златни очи. Както винаги изпълнен с разбиране, любов и безгранично търпение.
Прегърнах Кишан през кръста, зарових чело в рамото му и избухнах в сълзи. Той започна нежно да ме гали по гърба, казвайки:
– Е, добре, стига, не плачи, билаута. Винаги можеш да ми кажеш как се чувстваш. Знаеш, че можеш да говориш с мен за всичко, никога не се страхувай че ще ме нараниш. Обичам те Келси Хейс. Искам да се оженя за теб, да имам дузина деца и да остарея с теб. Ти ме направи цял отново. Когато се съгласи да се омъжеш за мен, ти ми даде повече, отколкото можех да мечтая и много повече, отколкото заслужавам. Знам, че Рен все още е част от живота ти. Той е част и от моя живот, Келси. Но нека се тревожим за бъдещето, след като се погрижим за настоящето, нали? Съгласна ли си?
– Съгласена съм. – казах аз и шумно издухах носа си.
Изправяйки се на пръсти, бързо целунах Кишан, но той ме придърпа към себе си и ме целуна с такава алчна страст, че неволно трябваше да му отговоря. Ръцете ми спонтанно се увиха около врата му, увиснах на него. Кишан ме погали по гърба, хвана ме за кръста, притисна ме по-силно. Когато устните ни най-накрая се разделиха, той се усмихна и ме целуна по бузата.
– И аз те обичам, Кишан. – прошепнах аз и щастието му, както винаги, стопли сърцето ми.
Фет се върна няколко часа по-късно. Зазоряваше се, облаците приличаха на облаци от розов захарен памук. По някаква причина това ми напомни за онзи далечен съдбовен ден, когато за първи път видях Рен в цирка в Орегон. Спокойните розови облаци изглеждаха напълно неуместни над предстоящото бойно поле.
Фет отново събра всичките ни оръжия, които лежаха на земята в искряща купчина. Разтърках очите си с юмруци, прогонвайки остатъците от сън. Анамика стоеше до мен и кършеше нервно пръсти. Кишан и Рен също изглеждаха напрегнати.
Фет взе магическия шал и го вдигна в протегнатите си длани.
– За да станеш истинска богиня, трябва да влезеш в контакт с всички дарове по време на трансформацията.
Той подаде на Анамика Златния плод, сложи огърлицата около врата й и я препаса с Огненото въже.
– Ето. Сега сложи магическия шал и пожелай да станеш богинята Дурга.
Замръзнахме в очакване. Минаха секунди, студеният вятър си играеше с краищата на Шала. Преди да успея леко да стопля въздуха около нас с помощта на амулета, Анамика хвърли шала си.
Преди вече я бях виждала под формата на осемръка Дурга, но сега тя се оказа съвсем различна. Кожата й беше сияйна, сякаш осветена отвътре. Дълга черна коса, сякаш жива, се движеше на вълни от вятъра. Беше ослепителна и заплашителна. Силата се излъчваше от нея на вълни.
Фет с поклон взе шала, златния плод и останалите дарове от богинята. Осемте ръце на Дурга оживяха и започнаха да се движат, сякаш готови за битка. Тя се обърна към мен и размаха всичките си ръце със същата спонтанна грациозност, с която се справяше с две.
„Сега е твой ред, Кал-си.
– Какво? – възкликнах изненадан.
Рен и Кишан започнаха едновременно.
– За какво става дума? – Кишан се намръщи.
– Не можеш ли без нея? – попита Рен.
Фет отговори и на двамата:
– Кал-си беше предопределена да участва в тази битка от самото начало. Тя винаги е била избраната, затова сега стои тук. Без нея – тук отшелникът погледна изразително Рен – ще загубиш всичко.
Слабият старец ми подаде Златния плод, а Кишан закопча огърлицата около врата ми. Рен завърза огнено въже около кръста ми, целуна ме по челото и се отдалечи.
– Какво да поискам? – попитах.
– Стани Дурга. – беше отговорът.
Отърсвайки се от срама си, хвърлих шала. Като се намръщих леко при мисълта за допълнителните ръце, които щяха да излязат отстрани, аз послушно помолих Шала да ме направи богиня.
Какво се случи след това, ще помня до края на дните си.
Първоначално не усетих нищо, после дрехите ми се размърдаха. Малки електрически искри пробягаха през косата ми, кожата ми настръхна и дори не разбрах веднага, че това е не само на двете ръце. Когато Шала започна да ме гъделичка, аз го отхвърлих с ръка, която нямах преди секунда. Кръвта ми кипеше във вените ми и аз стиснах юмруци – всичките – и усетих как силата се надига.
Погледнах новата Дурга, която стоеше срещу мен с четирите чифта ръце, кръстосани на гърдите. Тя се усмихна. Аз също ѝ се усмихнах, чувствайки се необичайно уверена и спокойна. Но когато погледнах Рен и Кишан, моментално загубих цялата си твърдост. И двамата стояха с отворени усти.
– Какво? – развълнувах се – Не, какво? Това са моите ръце, нали? Правят ли нещо нередно?
– Ти си… ти… – промърмори Кишан и преглътна шумно.
– Ти си божествена – завърши Рен.
Той протегна ръка към мен и аз пъхнах едната си ръка в нея. Рен я доближи до устните си, целуна я, след това прокара пръста си по пръстена ми и се усмихна. Погледнах надолу и видях, че пръстенът е сапфирен.
Автоматично прокарах осемте си палеца през останалите тридесет и два пръста, търсейки втория пръстен. Скоро го намерих. Кишан се приближи до мен, хвана ръката ми, откровено притисна ръката ми към бузата си. После я целуна и си тръгна.
– Сега нека всяка богиня призове силите си и вземе оръжието, което е предназначено за нея.
Анамика и аз вдигнахме ръце и всички златни оръжия веднага полетяха във въздуха. Разтворихме длани – оръжието полетя към нас. Чакра, брошката, камандалу и – колкото и обидно да е – Фаниндра се втурнаха в протегнатите ръце на Дурга, а Златният плод и Магическият шал забързаха към мен.
Но огърлицата и огненото въже останаха с мен. Освен това получих втора брошка, влечугото, тризъбеца и любимите ми лък и стрела. Златният меч излетя във въздуха и се разцепи на две. Едното острие полетя към Дурга, другото към мен. Ловко го хванах с горната дясна ръка. Щом докоснех каквото и да е оръжие, то мигновено променяше цвета си на сребрист, докато в ръцете на Дурга всичко оставаше златно.
– Е, сега си готова за битка. – обяви Фет, потупвайки Рен по рамото с удоволствие – Дирен и Кишан ще отидат на битка с богините и ще се бият до тях, както съдбата им повелява. Дами, моля, пуснете брошките в действие.
Покорно докоснах брошката и поисках:
– Броня и щит!
Най-тънките сребърни пластини покриха тялото ми, а в едната ми лява ръка се появи щит. Бронята започна да се спуска, покриваше кръста ми, бедрата ми и пълзеше по краката ми, така че дори се страхувах дали мога да се движа в такава броня.
Поглеждайки към Анамика, видях, че златна броня, като корсет, покриваше цялата горна част на тялото ѝ, оставяйки само врата ѝ открит. Златни гривни предпазваха предмишниците ѝ. Освен това на нея отнякъде се появи къса черна пола, извезана със златни плочи, и черни високи ботуши със златни нанизи. Анамика носеше златна корона на главата си.
Започнах да се кикотя при вида на тази златна корона, но като спуснах горната си ръка, открих твърд метален конус на върха на главата си. Явно съм имала и корона – само че сребърна. Приликите не свършиха дотук. Оказа се, че имам и кираса отнякъде и дори рокля, точно като на Анамика, само че бяла. Кожата ми блестеше от вътрешна светлина. Кестенявата ми коса, стана златиста, стана тежка и дълга, като на Дурга. Рен ме гледаше с отворена уста, така че дори се изчервих от вниманието му.
Когато всичко беше готово, Рен и Кишан изведнъж се превиха в унисон и изръмжаха от болка. От страх се втурнах към Рен, но пред очите ми той се превърна в тигър. Същото се случи и с Кишан. Рен изрева силно и се отърси.
– Какво означава? – попитах Фет.
– Времето дойде, Кал-си. Съдбата им се сбъдва.
Докоснах Рен и в същия момент сребърната броня скри муцуната и главата му. Скоро цялото му тяло беше покрито с броня. На гърба му се появи бяло седло с две стремена, две метални дръжки поникнаха от раменната му броня. Същото се случи и с Кишан, само че бронята му беше златна, а седлото черно.
Дурга-Анамика застана между двата тигъра и потупа Кишан по главата.
– Интересно. – засмя се тя.
Той изръмжа тихо и се отдалечи до мен, забивайки нос в дланта ми. Скръстих пречещите си ръце и погалих Кишан по главата.
– Шегуваш ли се, Фет? Не е това, което си мисля, нали?
– Точно така, Кал-си. Богиня Дурга ще язди своя тигър в битката.
Назад към част 29 Напред към част 31
