Глава 14
Бягането беше безсмислено. Въпреки това Емери продължи да помпа краката си колкото може по-бързо, знаейки добре, че Огъст може да я настигне, ако пожелае. Единствената ѝ надежда беше, че той е прекалено зает с Джеси, за да се интересува от нея или от това къде отива. Огънят раздираше белите ѝ дробове, а краката ѝ сякаш всеки момент щяха да се подкосят. Спирането обаче не беше опция.
Тя бутна вратите към градината, като умът ѝ бързо се опитваше да осмисли това, на което беше станала свидетел. Трябваше да се махне от Огъст. Далеч от този замък. Да знаеш, че са вампири, и да виждаш вампирската им природа бяха две напълно различни неща.
Той беше пил от Джеси.
Главата на Емери се завъртя. От шока премина към опитите да осмисли видяното. Нямаше значение, че звуците, които Джеси издаваше, ясно показваха, че и е приятно. Или че Емери се беше възбудила от тази мисъл.
Това беше погрешно на толкова много нива.
Беше ли това редовно занимание по време на срещите му? Очакваше ли това от всички жени, които се опитваше да отдели? Точно когато започна да се примирява с идеята, че е привлечена от безумно красивия принц-вампир, животът я зашлеви с ярко напомняне кой и какъв е той.
Тя не можеше да си позволи да забрави този факт.
Емери се затича през двора и се помоли на някой бог, който я слушаше, да осигури изход от другата страна на градинския лабиринт. Живите плетове се простираха във всички посоки и единственото, което Емери можеше да направи, беше да се придържа към надеждата, че има изход.
Погледът ѝ бе привлечен от отворена порта от ковано желязо, която обещаваше свобода. Тя почти беше стигнала дотам, когато размазаната фигура на мъж я блъсна с бясна скорост.
Здрава хватка на раменете ѝ я хвана, преди да падне на земята. Тя погледна в тъмните очи на своя спасител и саботьор.
– Уау. Къде бързаш толкова? – Устата на Малкълм се наклони нагоре в едната си страна. – Да се откажеш от първия си урок е крайно неприемливо, нали знаеш. Обикновено не бих те упрекнал, но се случи така, че знам, че съм фантастичен учител.
Тя отклони поглед и се опита да го отблъсне. Паниката и адреналинът все още течаха във вените ѝ и я подтикваха да продължи да се движи.
Малкълм хвана брадичката ѝ и я дръпна нагоре, принуждавайки я да срещне погледа му. Той изучи изражението ѝ и неговото се втвърди.
– Какво става?
– Н-нищо. Просто имам нужда от малко свеж въздух. Скоро ще дойда.
Ръката му върху ръката ѝ се стегна.
– Не ме лъжи. Какво се случи? Трепериш.
Наистина ли?
Стискайки и разпускайки юмруци в маниакален опит да се успокои, Емери пое дълбоко въздух.
– Нищо, Малкълм. Просто… имам нужда от момент. Моля те, върви. Веднага ще дойда. – Тя се опита още веднъж да се измъкне от хватката му.
Вратите на замъка се отвориха с трясък и ужасяващо ръмжене изпълни двора. Въпреки че бяха скрити в живия плет на лабиринта, и Малкълм, и Емери се загледаха, за да видят какво е издало този ужасен звук.
Не беше какво да е, а кой да е. Пред тях стоеше разчорленият Огъст. Ризата му беше разкопчана, а косата му – разрошена, несъмнено от това, че Джеси беше прекарвала костеливите си пръсти през нея. Дори и да ги деляха няколко метра, Емери видя, че очите му не са обичайните му ледено сини. Бяха по-тъмни, зениците му бяха разширени, така че оставаше само слаба синя линия. Погледът му пробяга по лицето ѝ, после се премести към мястото, където Малкълм все още я държеше.
– Освободи я. Сега.
Емери се вгледа в малките капчици кръв, които бяха изцапали яката му, и преглътна силно.
Малкълм освободи ръцете ѝ, но задържа ръката ѝ, докато я прибираше зад себе си.
– Не. Тя явно е изплашена до смърт. Какво си направил?
– Няма значение, Малкълм. Трябва да говоря с Ем.
Току-що името ѝ ли използва? Луд ли беше шибаняка? Всеки можеше да ги чуе тук и прикритието, което той настояваше да използва, щеше да бъде разкрито.
– Не мисля така, Огъст. – Малкълм леко изпъчи рамене. – Пил ли си?
– Не съм пиян, ако питаш за това – отвърна саркастично Огъст и Емери си отбеляза да попита дали вампирите могат да се напиват.
– Знаеш какво питам, братко нали?
Емери надникна около Малкълм навреме, за да види как Огъст изправя стойката си и загребва с пръсти косата си. Въздъхна, срещна очите си с нейните и гримасата му омекна.
– Моля те, просто искам да ми обясниш какво мислиш, че си видяла.
Емери поклати глава.
– Наистина не е нужно, Ваше Височество. Беше доста разбираемо.
Малкълм стисна ръката ѝ и извърна поглед към нея.
– Чакай. Какво видя? – Когато тя не отговори веднага, той се обърна обратно към Огъст. – Какво видя тя?
– Видя ме да се храня от Джеси.
– По-скоро почти я чукаше. – Изпъшка под носа си Емери, забравяйки, че и двамата я чуват отлично.
– Ебаси, Огъст, сериозно?
Огъст не отговори. Вместо това продължи да гледа Емери, сякаш тя беше най-сочната пържола. В очите му все още личеше глад.
Малкълм пусна ръката ѝ и закачи ръката си около Емери, опитвайки се да я притисне към гърба си.
– Заситен ли си, братко?
– Да – изплю Огъст през стиснати зъби.
Емери свъси вежди и се опита да се изплъзне от хватката на Малкълм.
– Очакваш да повярвам в това, докато ме гледаш като парче месо?
– Да. – Огъст направи крачка към нея, но спря, когато тя се отдръпна зад Малкълм. – Знаеш, че никога не бих я наранил. Желанието ми е изчезнало.
Малкълм въздъхна и се обърна, като отново я подпря с ръце.
– Нека той да обясни. Макар че Джеси е най-отвратителното същество, вероятно не е това, което си мислиш. Тя е част от това, което сме ние. Ако искаш да оцелееш тук, ще трябва да го разбереш.
– Наистина? Ще ме оставиш с него? Той е почти луд в момента.
– Той е безобиден. И аз ще се погрижа за него. Ако те нарани, просто изкрещи. Ще се върна, преди да успееш да мигнеш.
– Ами нашият урок? – Тя се хвана за ръцете му, отчаяно желаейки да не остане насаме с Огъст. Не само защото той можеше да я захапе, но и не вярваше напълно, че няма да му се наслади.
– Възприемай това като урок номер едно. Тактики за хранене на вампири. Честно казано, никой не би могъл да преподаде този урок по-добре от Огъст.
Огъст изръмжа.
– Какво трябва да означава това?
Малкълм се измъкна от хватката ѝ и се завъртя към вратата.
– Сигурен съм, че си достатъчно умна, за да го разбереш.
Устата на Емери увисна за миг, преди да намери гласа си.
– Сериозно, Малкълм? Ще ме оставиш тук да умра?
Знаеше, че прекалява с драматизма, но инстинктите ѝ подсказваха, че от това, че тя и Огъст са сами, няма да излезе нищо добро. Нито сега, нито някога.
Когато Малкълм изчезна, Огъст се приближи към нея бавно, като хищник, който се приближава към плячката си, и тя направи голяма крачка назад.
– Няма да те нараня, Ем.
– Не ме наричай така. Всеки може да те чуе.
– А аз бих им казала, че е напълно естествено да те наричат с инициала на фамилията ти.
За всяка крачка, която Огъст правеше напред, Емери се връщаше с една назад, докато не се оказа притисната в една ниша, скрита в стената на градината.
Тя си пое дълбоко дъх, а тялото ѝ все още трепереше. Как можеше Малкълм да я остави с него? Нима не е знаел какво може да се случи?
Без да има къде да бяга, Емери стисна очи и се опита да си представи, че е някъде другаде, а не в безлюден лабиринт, където към нея се е запътил опасен и гладен вампир.
Колкото и да се опитваше, не можеше да си представи себе си на друго място. Беше толкова безпомощна, колкото и през целия ден. Без значение колко се стараеше, тя продължаваше да се оказва в ситуации, за които изобщо не беше подготвена.
Тя трепна, когато върховете на пръстите му погалиха лицето ѝ и прибраха падналата ѝ коса зад ухото. Докосването му беше нежно, но тя знаеше на какво е способен. Емери стисна по-силно очи, все още не готова да се изправи срещу вампира пред себе си. Вампир, на когото не можеше да устои по повече от един начин.
– Отвори очите си, Емери.
Тя вдиша плитко и веднага съжали, когато в носа ѝ се разнесе аромат на сандалово дърво и свеж бор. Защо той трябваше да мирише толкова приятно?
– Предпочитам да не го правя.
– Моля те. – Той докосна бузата ѝ и прокара пръсти през косата ѝ.
Усещайки познатото шумолене по кожата си, Емери надникна през миглите си. Огъст стоеше пред нея, а очите му вече бяха възвърнали ледено синьото си състояние. Страхът ѝ намаля, но само малко. Поне вече не изглеждаше така, сякаш иска да разкъса врата ѝ. Вместо това беше заменил погледа си на див хищник с погледа си на „аз съм глупак и го знам“.
Който не беше по-добър в успокояването на страха ѝ.
Погледът му се спря на устата ѝ и той прокара възглавничката на палеца си по долната ѝ устна. Премести тежестта си, освободи бузата ѝ и я заключи в клетката в нишата. Огъст се наведе и притисна носа си към извивката на шията ѝ, вдишвайки дълбоко. Тя се напрегна в очакване да усети как зъбите му се допират до неравномерното пулсиране на артерията ѝ. Езикът му проследи извора на живота ѝ и дъхът на Емери застина. Предателското ѝ тяло реагира на докосването му и тя стисна краката си, за да притъпи болката между тях.
– Дошъл си за десерт ли? – Прошепна тя, а гласът ѝ излезе лек и ефирен.
Огъст се отдръпна достатъчно, за да може тя да види леката му усмивка и повдигнатото му чело.
– Предлагаш ли?
Гледайки навсякъде, но не и в очите му, тя направи грешката да спре погледа си на устните му.
– Няма да ти хареса моята марка кръв, която мрази въмпири – изплю тя защитно, макар че не вярваше на думите, които изричаше, и знаеше, че и той няма да повярва. Малко се мразеше за това, че не е успяла да изрече тези думи с по-голяма убеденост. Вещиците навсякъде щяха да се преобърнат в гробовете си, ако знаеха колко силно желаеше мъжа пред себе си.
– Усещам миризмата на възбудата ти. Не ме мразиш, ядосана си от действията ми и вероятно объркана от това, което си видяла. Но ти не ме мразиш, Ем. – Огъст се облегна със всеки сантиметър от мускулестото си тяло срещу нея. – И за протокола, вярвам, че бих харесал марката кръв, която предлагаш, ако някога решиш да ми позволиш да я опитам.
– Искаш да кажеш, че Джеси ти е дала кръвта си доброволно? – Тя направи пауза и се засмя. – С кого се шегувам? Разбира се, че ти е дала доброволно.
– Даде. Това беше единственият начин да я накарам да замълчи за това, че си ѝ обещала, че след срещата ми ще отида в леглото ти.
Бузите на Емери почервеняха.
– Тя ти е казала за това?
– Каза. – На устните му се появи палава усмивка. – И трябва да знаеш, че не съм напълно против този вариант.
Арогантен козел.
Тя го погледна. Може да е направил това, което е направил, само за да успокои Джеси, но все пак го е направил.
– Обясни каквото си искал да обясняваш, иначе имам урок с Малкълм.
От устните му се изтръгна ниско ръмжене.
– Тази вечер аз ще бъда твоят учител.
По дяволите, ако това ръмжене не я накара да намокри гащичките си. Той беше дивак и с начина, по който тялото ѝ реагираше около него, не беше сигурна, че може да му се довери да остане насаме с него.
– Слушай, съжалявам, че прекъснах храненето ти. – Емери се измъкна под ръката му и се стрелна към замъка. – Макар че ти ще бъдеш най-сексапилният учител, който някога съм имала, сигурна съм, че Малкълм може да ме научи на хранителните ти навици. Той също е вампир.
Огъст се протегна и я хвана за ръката. Светът се завъртя и тя се озова притисната към гърдите му.
– Мислиш, че съм секси?
Очите ѝ намериха неговите. По дяволите тези бебешки сини очи.
– Това е всичко, което разбра от това изказване? – Тя се опита да се измъкне от прегръдката му, но нямаше как да се измъкне от него. – Моля те, пусни ме.
– Позволи ми да обясня и след това, ако искаш да си тръгнеш, можеш. Малкълм беше прав, като каза, че трябва да разбереш вампирите, ако искаш да живееш тук.
Емери сдъвка устните си. Ненавиждаше, че той е прав.
– Добре.
Огъст пусна ръката си, която я придържаше към него, но я изненада, когато не пусна ръката ѝ. Той я поведе по осветената от луната градинска пътека, лабиринт от жив плет от двете страни, към фонтана в центъра. Той ѝ напомни за сложните фонтани, които беше виждала в Европа. Този имаше мраморна статуя на мъж, който се издигаше от централния басейн с жена, прегърната в ръцете му.
Нежно дърпайки ръката ѝ, Огъст я подкани да седне до него на ръба на фонтана.
Той сбърчи вежди.
– Имаш ли ми доверие?
– Не. – Нямаше никакво колебание от нейна страна. Той можеше да накара тялото ѝ да оживее, но все пак беше вампир.
– Защо не?
– Ами, нека видим. Почти не те познавам. Семейството ти взе сестра ми от нас, а после тя умря под твоите грижи. И не на последно място, току-що те видях с зъбите ти дълбоко във врата на Джеси, докато тя на практика изпитваше оргазъм в скута ти.
– Не мислех, че ти пука.
– Не ми пука.
– Ти ревнуваш. – Красивата му усмивка се завърна, което направи невъзможно за нея да не припадне.
– Имаш най-селективния слух от всеки, когото някога съм срещала.
Огъст се засмя.
– Това е една от най-очарователните ми черти. – Пръстите му нежно разтриха дланта ѝ. – Не мога да контролирам повечето от причините, поради които не ми се доверяваш. Те са в миналото. Това, което мога да направя, е да те уверя, че нямаш причина да ревнуваш от Джеси.
В стомаха ѝ се появиха пеперуди. Колкото и да се опитваше, не можеше да отрече ревността, която разкъсваше тялото ѝ, когато ги видеше заедно. Искаше ѝ се да я изтръгне от ръцете му и да го поиска, но това не беше нещо, което той трябваше да знае. Беше нещо, което тя трябваше да игнорира.
– Джеси е една от твоите жени, които са в плен. Какво ще правиш с нея, си е твоя работа. Един ден тя може да стане твоя кралица.
– Както и ти.
Емери извърна глава към него.
– Имахме уговорка, Огъст.
– А ако искам да преговаряме?
– Не подлежи на обсъждане.
– Аз съм престолонаследникът. Всичко подлежи на обсъждане.
– Но не и това, Огъст. Не мога и не искам да бъда твоя кралица. – Тя задържа погледа му, като безмълвно го молеше да я остави. Не можеше да му каже защо. Това вероятно щеше да бъде смъртна присъда.
– Ще видим. – Той се обърна от нея и се съсредоточи върху земята пред себе си. – Съжалявам, че трябваше да ме видиш по този начин.
Очите на Емери се разшириха. Той и причини емоционален камшичен удар.
– Трябваше да внимавам повече, а не да се храня там, където някой може да ни види. Нещо повече, трябваше да ти обясня процеса в хотела.
– Може би, ако не беше избухнал толкова бързо, щяхме да имаме възможност да поговорим.
– Съжалявам и за това. Но няма да се извинявам за това, което съм. Аз съм вампир, Емери. Кръвта е нашата прехрана.
– Но трябваше ли това да е тя? Тя е възможно най-лошият човек, когото съм срещала.
– Тя нямаше ужасен вкус.
Ако очите ѝ можеха да стрелят с дървени колове, принцът щеше да е мъртъв.
Е, тя предполагаше, че щеше да бъде. Всъщност не знаеше дали има някаква истина в този мит, а и не мислеше, че Огъст би го потвърдил, ако имаше.
– Разбирам. Значи истинският проблем е, че това е Джеси. А не това, че съм пил от човек. – Устните на Огъст се обърнаха нагоре в закачлива усмивка. – За човек, който не ревнува, ти адски звучиш като такава.
– Е, тя е кучка – отвърна тя, без да е съвсем сигурна какво очаква от него. Имаше нужда от кръв, за да оцелее, да. Но това, което беше видяла, беше интимно. Емери може и да нямаше много опит с мъже, но това не означаваше, че не знае как изглежда прелюдията. Може би храненето трябваше да е сексуално.
– Винаги ли е така? Искам да кажа, че Джеси изглеждаше така, сякаш е на път да изживее най-добрия оргазъм в живота си.
Огъст изръмжа с дълбок гърлен смях, който отекна в градините. Емери го усети в костите си, докато се излъчваше през нея. Тя обичаше смеха му. Дори нямаше значение, че е за нейна сметка.
– Не, не винаги е така. Обикновено пия от торбичките с кръв, така е по-лесно с графика ми. Тази вечер обаче се нахраних от Джеси, за да заситя зверския ѝ апетит и да ѝ дам нещо, с което да злорадства утре. Нямаше нужда тя да се опитва да задълбочи нещата.
– Какво означава това?
– Когато един вампир се храни, следи от нашата отрова попадат в кръвта на човека, от когото се храним. Намерението ни определя как ще реагира човекът. По своята същност отровата ни осигурява опиянение, но то, смесено с намерението на вампира, може да промени това, което изпитва човекът.
Устните на Емери се изкривиха от отвращение:
– Значи ти си ѝ дал оргазъм? От всички неща, които можеше да и дадеш?
– Тя не се оплака – отвърна той самодоволно. – И не се наложи да правя нито едно от сексуалните действия, които тя искаше.
Това беше най-мъжкото логично обяснение, което някога беше чувала.
Изтласквайки от главата си картината на оргазма на Джеси, тя продължи, опитвайки се да разбере механиката.
– Значи намерението е това, което го прави сексуално. По своята същност това не е сексуален акт?
– Може да бъде, но не, по принцип това не е пътят, по който минават повечето вампири. Наистина зависи от това какво иска човекът.
– Но аз си мислех, че намерението на вампира е това, което определя как ще протече.
– Така е. Помисли по този начин, всеки човек има предпочитания, когато става въпрос за секс, нали?
Тя не беше сигурна накъде отива това, нито пък имаше някакъв опит по темата, но кимна бавно.
– Някои предпочитат много традиционни средства, докато палитрата на друг може да е малко по-ексцентрична. Има хора, които се възбуждат от това да бъдат доминирани, докато други обичат болката, примесена със сексуалните им опити. Партньорът ти ще ти помогне да задоволиш нуждите си.
Биха, ако някога е имала партньор. Израснала в изолация, тя никога не бе имала тази възможност. Дали Огъст щеше да бъде изначално властен, каквато беше вампирската му страна, или щеше да бъде нежен и страстен любовник, какъвто тя си представяше, че разкрива артистичната му страна?
– Ние се съобразяваме с нуждите на човека, от когото се храним. Тези, които се нуждаят от добър оргазъм, ще го получат. А тези, които обичат елемента на страха, трябва само да поискат. Намерението може да бъде каквото пожелаят.
– Уау. – Това е странно красиво и напълно ужасяващо.
– Искаш ли да ти го покажа?
– Да се храниш от мен? – Емери се отдръпна от него. Имаше някои граници, които не искаше да прекрачва. Дори и за него. – Не, по дяволите. Защо да искам да го направиш? Кръвта ми си е наред там, където е, много ти благодаря.
Огъст се ухили.
– Не, не това имам предвид. – Слизайки от фонтана, той коленичи пред нея. – Мога да взема малка част от отровата си и да я сложа върху устните ти. Тя ще се просмуче в кръвта ти и за кратко време ще изпиташ ефекта на намерението ми.
– Ще боли ли? Не, почакай, няма да ме накараш да изпитам оргазъм на открито, нали? – Не че част от нея не искаше да го направи. Сексуално разстроената жена в нея много искаше ръцете на този мъж да са навсякъде по нея, но знаеше, че това е ужасна идея. Емери вече се движеше по тънка линия, когато ставаше въпрос за чувствата ѝ към тъмния принц.
– Това зависи от намеренията ми – отвърна той с нотка на обещание в думите си и Емери присви очи. – Ем, обещавам, че намерението ми няма да те нарани или да ти даде сексуалните желания, които знаеш, че искаш от мен. Повярвай ми, за това бих направил много повече, отколкото да ти дам видение.
Въпреки че извърна очи, тя му повярва. Дори ако здравият разум ѝ казваше да не го прави.
– Добре. – Думите напуснаха устата ѝ, преди мозъкът ѝ да успее да протестира. Тя можеше да го направи. Щеше да живее в замъка в обозримо бъдеще и щеше да ѝ помогне да научи повече за вампирите, които го наричаха свой дом. Което щеше да е полезно, особено ако някой от тях се окажеше убиецът на сестра ѝ.
Дали Слоун беше позволила на Малкълм да се храни от нея? Те се обичаха, така че би било логично тя да му помогне да се нахрани.
Огъст се придвижи напред, разтваряйки коленете си. Не я докосна с ръце, докато се настаняваше срещу бедрата ѝ. Роклята и се изкачи по бедрата, а близостта му беше достатъчна, за да накара пияни пчели да се размърдат в корема ѝ.
Емери изтръпна, когато той протегна ръка към устата си, проблясвайки и с удължения си зъб. Той убоде пръста си и на върха му се образува малка капка малиновочервено. Това беше ужасна идея. И все пак сърцето ѝ се разтуптя при мисълта да опита част от него.
Със свободната си ръка Огъст отметна косата от лицето ѝ и докосна бузата ѝ. Емери се наведе към докосването му, наслаждавайки се на него. Той нежно прокара палеца си по устните ѝ, като го притисна и предизвика тръпка, която премина по гръбнака ѝ и се настани между краката.
Дръж се, Емери.
Ледените сини очи на Огъст напуснаха устата ѝ и се свързаха с нейните. Тя леко кимна, за да го увери, че е добре. Той не се поколеба и изглади пурпурната капка по меката открита плът на вътрешността на устната ѝ.
Емери потръпна от нежното му докосване. Отровата се абсорбираше в устните ѝ с тревожна скорост и лека мъгла гъделичкаше ръба на съзнанието ѝ.
Огъст махна пръста си, но все още държеше лицето ѝ в ръката си, взирайки се в нея с нечетливо изражение. Би трябвало да се страхува, да се бори с ефектите, но с него толкова близо, нищо лошо не можеше да се случи.
Емери затвори уста и прокара език по вътрешната страна на устните си, като докосна мястото, където той постави отровата. Първоначално вкусът ѝ беше метален, подобен на кръв, но на небцето ѝ се трансформира в сладък карамел. Любимият ѝ. Дали отровата беше специфична за всеки човек, или това беше личният вкус на принца?
Обхвана я интензивно спокойствие. Започваше от главата ѝ и се спускаше надолу, всяка мускулна група, покрай която минаваше, се напрягаше за миг, после се отпускаше, сякаш ѝ правеха масаж на цялото тяло. Тя потъна в себе си, въпреки че тялото ѝ физически не се помръдна от мястото на ръба на фонтана.
Погледът на Емери задържаше този на Огъст и тя копнееше да предаде това, което изпитваше, но думите не излизаха. Обикновено това предизвикваше паника, но такава не дойде. В този момент тя се изгуби в спокойствието на океанските очи на Огъст, напълно доволна, че е там с него за първи път, откакто се бяха запознали.
Огъст се усмихна и за разлика от всички останали усмивки, откакто тя стигна до замъка, тази стигна до очите му. Емери почти се разтопи. Това беше същата усмивка, която той носеше в нощта, когато пееше в клуба. Усмивката, която проблясваше, когато си мислеше, че никой важен не го гледа. Тя не беше никой важен, което още повече я караше да обича това, че може да се наслаждава на нея. Тази усмивка беше рядкост.
Сърцевината ѝ се свиваше от нужда, а тялото ѝ отговаряше на плътските желания, които предизвикваше Огъст. Никога не се беше чувствала толкова празна.
Искаше го. Всяка част от него. Нямаше значение какъв е той и тя се мъчеше да види причина, поради която да не могат да действат според връзката помежду им. Никога не се е чувствала по-правилно.
Емери се плъзна от ръба на фонтана и се пресегна към Огъст. Той замълча и повдигна вежди, когато тя с едно плавно движение свали жилетката си. Тя отметна косата си зад гърба и хвърли към принца най-добрите си очи на прелъстителка.
Той преглътна тежко и челюстта му се стегна.
– Какво правиш? – Попита той, а в гласа му се долавяше напрежение. – Играеш опасна игра, Слоун, защото аз няма да спра, ако продължаваш.
Да чуе името на сестра си беше тежък шамар за изострените ѝ емоции. Емери направи пауза, борейки се с нуждата в себе си. Той щеше да съжалява, че е намекнал, че е нещо различно от себе си. Тя не беше Слоун и той добре го знаеше.
Тя искаше това.
Него.
Дълбоко в себе си знаеше, че иска това от момента, в който го срещна.
Тя прие внезапната увереност и забрави за постоянното притеснение, което беше надвиснало над главата и. Изчезна омразата, която изпитваше към онези, които и отнеха близначката преди толкова години. Само тя и Огъст имаха значение.
За първи път, откакто го срещна, Емери си позволи да се потопи дълбоко в неподозирани емоции, които изпитваше към русокосия и синеок принц. Тя притисна бедрата си към него и от устните ѝ се откъсна тих стон, когато дължината му нарасна под лъхащия от нея секс.
От гърдите на Огъст се изтръгна дълбоко ръмжене.
Устните ѝ се обърнаха нагоре при реакцията му и тя се наведе напред, надвесвайки устни над неговите.
– Тогава не спирай.
Ръцете му бяха върху дупето ѝ, придърпвайки я по-близо до себе си, докато устните му се впиваха в нейните. Дъхът ѝ замираше от вълнение и очакване. Огъст захапа долната ѝ устна, изисквайки да отвори. Емери се подчини и Огъст вкара езика си в устата ѝ. Той имаше вкус на най-сладкия карамел, примесен със солено море, и Емери не можеше да му се насити.
Тя искаше още.
Нуждаеше се от повече.
Огъст беше пъзел, който тя отчаяно искаше да разреши. Той беше повече от това, което позволяваше на всички да видят, но за нея той необяснимо се чувстваше като у дома. Нещо, което никога не бе познавала, но за което винаги бе копняла.
Протягайки ръка между тях, Емери задърпа горните копчета на ризата му. Те бяха нейната смърт, отказваха да бъдат разкопчани, не ѝ позволяваха да види наградата под тях. Тя копнееше да прокара ръце по мускулестите му гърди.
С всяко разкопчано копче Огъст задълбочаваше целувката си, изследвайки всеки аспект на устата ѝ, което правеше невъзможно съсредоточаването. Когато най-накрая успя да разкопчае ризата му, Емери прекъсна целувката им и подари на Огъст дяволита усмивка. Тя проследи очите си надолу, възхищавайки се на перфектния образец на мъж пред себе си.
Сексът на клечка беше твърде слаб, за да го опише. Той беше чудовищен бог сред хората.
Емери доближи устни до гърдите му и ги обходи с целувки, докато ръцете ѝ проследяваха хребетите между мускулите на коремната му преса. Тя го отблъсна назад, затвори уста върху перфектно еректиралото му зърно и прокара върха на езика си по него.
Огъст изстена и се премести под нея. Това беше единственият стимул, от който се нуждаеше, за да загребе зърното му със зъби и да го засмуче в устата си, докато движеше бедрата си по хребета на втвърдения му член.
– Майната му – изсъска той и тя се усмихна срещу гърдите му.
Ръцете му се преместиха от дупето ѝ, проследявайки дължината на гръбнака ѝ нагоре, докато не докоснаха косата ѝ. Като я сплете с юмрук, Огъст дръпна главата ѝ назад и я принуди да срещне погледа му.
– Мой ред – прошепна той с дяволска усмивка.
Пусна косата ѝ и ръцете му намериха горната част на роклята ѝ. С едно бързо дръпване разкопча копчетата, които я придържаха.
Горещо, по дяволите.
Ръцете на Огъст намериха бедрата ѝ и той я повдигна с лекота. Положи я по гръб върху широкия ръб на фонтана, а раменете ѝ висяха точно над ръба. Косата ѝ се спускаше зад гърба ѝ, краищата ѝ се спускаха във водата и тя се напрягаше да държи главата си изправена, за да види Огъст. Той постави краката ѝ на земята и коленичи между тях. Емери се задъхваше, докато очите му обхождаха тялото ѝ, разглеждайки всеки сантиметър от откритата ѝ кожа.
– Ти си шибано красива, Ем.
Преди тя да успее да отговори, той нахлу в пространството ѝ, подхранвайки огъня в нея. Поддържайки главата ѝ, той намери устните ѝ и я накара да отвори уста, нахлувайки в нея с опитния си език. Емери изстена срещу него. Вкопчила ръце в косата му, тя нежно го придърпа по-близо, подтиквайки го да продължи. Беше намерила рая на последното място, което очакваше.
Огъст проследи с целувки шията ѝ, като проследи артерията ѝ до ключицата. С едно бързо движение той разкъса шева на сутиена ѝ, разкривайки гърдите ѝ със стегнатите им върхове на хладния нощен въздух. Дразнеше лявото ѝ зърно с уста, като нежно прокарваше зъби по чувствителната пъпка, докато въртеше другото между палеца и показалеца.
Тялото ѝ бръмчеше от удоволствие. Всяко едва доловимо движение я тласкаше все по-близо до ръба, за който копнееше. Тя изви гръб в търсене на още и притисна бедрата си към него, като се притисна към втвърдената му дължина.
Огъст беше нереален.
Той се настани между бедрата ѝ и ги придърпа към себе си, като преметна краката ѝ през раменете си. Наведе се напред и постави леки целувки от вътрешната страна на бедрото ѝ, като си проправи път надолу по едното, после по другото. Като отмести парчетата рокля, които леко я покриваха, той доближи устата си до бедрото ѝ и разкъса тънката дантелена материя на бикините ѝ. Проследявайки с езика си бедрената кост, устата му откри чувствителната снопче нерви между краката ѝ. Тя подскочи от внезапното присъствие на езика му върху клитора и. Това я разтърси като нищо, което не беше усещала досега, засищайки болката в сърцевината ѝ и едновременно с това подхранвайки нуждата ѝ. Завъртя езика си около чувствителната и плът и затисна нежната пъпка, като я засмука между устните си.
– Огъст – изстена Емери, а ръцете ѝ се заплетоха в косата му. Тя изви гръб, потапяйки глава към водата под себе си, чиято прохлада беше освежаващо усещане в сравнение с нарастващата жега.
Той изстена срещу нея и вибрациите почти я накараха да се преобърне. Когато усещанията станаха непреодолими, тя се опита да свие краката си, но хватката на Огъст върху бедрата ѝ ги задържа отворени.
Тялото ѝ сякаш беше готово да се взриви отвътре навън и всякаква способност за мислене престана да съществува. Мускулите в сърцевината ѝ се схванаха и когато не можа да се задържи повече, Емери се отпусна. През нея преминаха вълни на екстаз. Тя прехапа устни, опитвайки се да заглуши ехото от виковете си, докато се извиваше под опитната уста на Огъст. Той я дразнеше с леки ласки, като се придвижваше по вълните на нейната кулминация.
Огъст отпусна бедрата ѝ и се изкачи по тялото ѝ. Той обхвана лицето ѝ и придърпа устата ѝ към себе си, като ефективно заглуши стоновете ѝ. Тя усети вкуса си върху устните му и с изненада установи, че това само разпалва пламъка на желанието.
Желание, което само се бе увеличило, откакто Огъст я докосна.
Емери затвори очи, опитвайки се да възвърне някакво подобие на спокойствие, макар че мислите ѝ се съсредоточиха върху нарастващата болка между бедрата. Мислеше, че един добър оргазъм би бил достатъчен, но искаше повече. По дяволите, беше сигурна, че могат да изкарат цялата нощ и това няма да ѝ е достатъчно.
Огъст прекъсна целувката и изстена. Тя отвори очи и го погледна. Изражението му беше мрачно, почти диво. Дишането му беше също толкова неравномерно, колкото и нейното.
– Трябва да ми кажеш „да“, Ем. Трябва да бъда в теб.
– Да. – Думата се изтръгна от устата ѝ, преди да успее да помисли два пъти. Тя искаше той да бъде първият ѝ.
Единственият ѝ.
В очите ѝ се появиха сълзи. Беше невъзможно да останат заедно, но за една нощ това можеше да бъде нейната реалност.
Огъст бързо освободи ерекцията си от напрежението на панталоните си и устата на Емери се отвори. Не беше виждала много, но не беше необходимо да знае, че Огъст е добре надарен.
Той се придвижи напред, плъзна дебелата си дължина през влажността на процепа ѝ, но не го вкара веднага. Наведе се и я целуна старателно, като изследваше всеки вкусен сантиметър от устата ѝ. Това беше нещо повече от целувка. Беше претенция, сурова и обсебваща.
Огъст откъсна устата си от нейната и започна да я целува по шията и по набъбналите и гърди. Прокара зъби напред-назад по зърната ѝ, докато методично търкаше члена си през гладките ѝ гънки и по клитора ѝ. Стомахът ѝ се стегна и Емери едва не припадна, когато Огъст прекрати всички движения.
– Моля те, Огъст – просъска тя.
– Моля, какво, принцесо? – Можеше да се закълне, че усеща как устните му се разширяват в усмивка върху кожата ѝ.
Тя потръпна от желание, преди да прошепне думите, които никога не бе мислила, че ще му каже.
– Бъди ми първия.
Огъст спря. Позициониран на входа ѝ, ръмженето му вибрираше срещу кожата ѝ.
Широките му очи намериха нейните, макар че тя не беше сигурна дали ги изпълваше страх или изненада.
– Просто натисни. Знам, че ще боли.
Огъст я гледаше втренчено, сякаш не можеше да регистрира думите и.
– Ти си девствена?
Емери го гледаше с невярващо отворена челюст. Имаше ли значение дали е така? Тя искаше това, а явно и той.
– Не са ли всички твои жени? – Тя се размърда под него, като искаше или да се премести, или да напусне района.
– Да, но те са израснали тук. – Огъст прехапа набъбналата си устна и прокара пръсти през косата си. – Не си го направила. Просто си мислех, че ще бъдеш…
Сякаш я беше ударил в лицето.
– Мислеше, че ще съм по-опитна.
– Не става дума за това. Просто…- Гласът му секна и тя наблюдаваше как по лицето му се разиграват различни емоции, докато все още беше наполовина в нея.
Тя поклати глава. Не беше нужно да отговаря. Беше ясно, че Огъст смята, че тя е по-свободна с краката си. Лесно се чукаше. Не някой, когото би трябвало да учи.
– Слез от мен. – Емери се притисна към гърдите му и го изхвърли измежду краката си. Издърпа страните на раздърпаната си рокля, за да покрие колкото се може повече от тялото си. – Ще се върна в замъка. Ти ми преподаде урока си, а след това и някои неща. Свършихме за тази нощ.
Огъст се изправи, вдигна панталоните си и пъхна члена си вътре.
Емери сведе поглед, опитвайки се да прочете мислите на Огъст. Очите му омекнаха и тя разпозна изражението им. Това беше същото изражение, което Ада и даваше всеки път, когато се оплакваше колко несправедливо е, че сестра и е отнета.
Съжаление.
– Ето, вземи ризата ми, тя ще ти помогне да се покриеш.
В очите ѝ се появиха сълзи, докато гледаше как той смъква все още изцапаната с кръв риза. Кръвта на Джеси. Как можеше да бъде толкова глупава?
– Не, благодаря. Нямам нужда от нищо от човек, който не иска да има нищо общо с мен.
– Това ли си мислиш?
– Не, разбирам, Огъст. Ти ме караш да се възбуждам от кръвта ти, което, бих добавила, е точно това, което си казал, че няма да правиш. Но след това се оттегляш, когато осъзнаваш, че не си получил съвсем лесния секс, който си очаквал.
– Аз? Това не беше моя грешка. Моите намерения нямаха нищо общо с…
– О, да, разбира се, очакваш да повярвам в това? Знаеш ли, това, че съм девствена, не означава, че искам да ми сложиш шибан пръстен.
– Ще млъкнеш ли, по дяволите, жено, за пет секунди и ще ме оставиш ли да говоря?
Гръбнакът на Емери се изправи от суровия му тон.
– Съжалявам, Ваше Височество. Продължавайте.
– О, значи се връщаме към формалностите, нали? – Той ѝ обърна гръб и се отдалечи на няколко крачки, стиснал ръце встрани. – Е, мис Монтгомъри, ще ви кажа, че…
В момента, в който той се отдалечи, я заля вълна от осакатяващо гадене, а в ушите ѝ се чу звън. Тя се свлече, за да се задържи за стомаха си, и избяга от неприятното усещане. Когато то отмина, тя седна и докато го правеше, сякаш я обливаха със студена вода, а около нея се вдигаше гъст облак мъгла.
Когато се оправи, Огъст отново беше пред нея на колене, а ръцете му бяха хванали раменете ѝ.
– Ем? Емери, добре ли си? Какво стана?
Тя не знаеше какво се е случило. Само че се беше отдала на всяко безсмислено желание, което изпитваше към мъжа пред себе си. Почти му беше позволила да я чука – нещо, което не беше позволявала на никого. И колкото и да и се искаше да твърди, че я е накарала отровата в кръвта, знаеше, че това би било лъжа.
Емери искаше целия Огъст.
Той беше този, който не я искаше.
– Толкова съжалявам, Огъст. Не… не знам какво се случи. Това не бях аз. Искам да кажа, че беше, но…- Бузите ѝ се затоплиха и тя знаеше, че са в най-яркия нюанс на розовото. – Не мога да повярвам, че просто се хвърлих към теб. А ти явно не ме искаше. Сега се чувствам зле в стомаха си и сякаш се вдигна мъгла, и искам да забравя, че това някога се е случило. – Тя зарови пламналите си бузи в ръцете си. – Можеш ли просто да си тръгнеш, моля?
– Емери, погледни ме.
– Не. Моля те, просто си тръгни.
Нежни ръце погалиха нейните и той ги отдръпна от лицето ѝ.
– Емери, това не е твоя грешка. Това, което току-що описа, са последиците от слизането от отровата. Не знам какво се е случило, но да те накарам да ме съблазниш не беше мое намерение. Намеренията ми бяха да се отпуснеш. Да те обхване спокойствие, за да можеш да спиш спокойно тази нощ и да забравиш стреса от деня.
Емери се замисли за думите му и за това, че в стомаха ѝ се върна чувството на гадене. Тя ясно си спомняше, че е чувствала тези неща, когато отровата я е завладяла. Тогава погледна автентичната усмивка на Огъст и ѝ се прииска да… Тя се задъха.
– О, по дяволите.
Огъст смръщи вежди.
– Какво?
– Възможно ли е някой да отмени намеренията ти?
– Никога не съм чувала за такова нещо. Защо?
Тя прошепна, страхувайки се, че казаното от нея е истина.
– Защото мисля, че това е било моето намерение. А не твоето.
На устните на Огъст се появи усмивка.
– Това означава, че дълбоко в себе си ме искаш.
Емери извъртя очи.
– Отново избирателен слух.
– Искаш ли ме?
– Всяка жена би те искала, Огъст. Ти си богат безсмъртен принц. Трябва да знаеш това. Погледни множеството жени, които се хвърлят в краката ти, за да се омъжат за теб.
– Аз не питам тях. Питам теб.
– Това няма значение. Имаше своя шанс и явно девствената кръв не е това, което искаш. Нека просто се престорим, че това не се е случило.
– О, мила Емери. Точно в това грешиш. Аз те искам. Искам всеки сантиметър от теб и всеки сантиметър от мен в теб. И сега, след като знам къде са желанията на сърцето ти, търпеливо ще изчакам умът ти да навакса. Ти си разкъсвана от това, което съм аз. Искаш да ме намразиш, но явно това не е всичко, което искаш. Аз съм чудовището, от което се страхуваш, но съм и човекът, когото искаш. Живея за деня, в който ще осъзнаеш, че мога да бъда и двете тези неща в сърцето ти и в леглото ти. И когато този ден настъпи, ще те съсипя толкова шибано сладко. Заслужаваш да бъдеш ухажвана и първият ти път няма да се случи на перваза на фонтана. Когато отнема девствеността ти, това ще бъде в моето легло, върху най-меките одеяла, които светът някога е познавал. Ще те обожавам, а после ще съсипя тази красива роза за всеки. Друг. Мъж.
Зашеметена от думите му, Емери мълчаливо се взираше в него.
В главата ѝ се въртяха милиони мисли, като най-главната беше, че той току-що е обещал да бъде този, който ще отнеме девствеността ѝ. Трябваше да протестира, да каже каквото и да било, за да възпре претенциите на Огъст, но не успя да изтръгне от устата си нито една смислена дума.
Той я погледна надолу.
– Не е нужно да казваш нищо, принцесо. Можеш дори да се опиташ да се престориш, че тази вечер не се е случила. Но това се случи и ще се случи отново. – Той се наведе към ухото ѝ и с рязко поемане на дъх засмука ушната ѝ мида между устните си. – Ще се видим скоро, Емери.
Тя наблюдаваше как Огъст се отправя към замъка. Страхотният му задник остави същото впечатление като думите му.
Една сълза обагри бузата ѝ. Беше се забъркала в нещо прекалено. Трябваше да си сложи гащичките на голямо момиче и да запомни, че Огъст никога нямаше да я приеме, щом разбере, че във вените ѝ тече кръв на вещица. Но сърцето ѝ не искаше това.
Не и повече.
Емери се изправи от фонтана и се обгърна с ръце, за да закрепи скъсаната си рокля. Тя погледна към небето точно в момента, в който падна една звезда. Бързо стиснала очи, тя се превъплъти в ролята на принцесата в замъка и си пожела желанието на сърцето си, знаейки добре, че то никога няма да се превърне в реалност. И макар че я болеше, тя винаги щеше да има тази вечер в градината.
Това щеше да е достатъчно.
Назад към част 14 Напред към част 16
