Глава 15
Имаше нужда от студен душ и бутилка уиски.
Задраскайте това.
Трябваше му нещо по-силно от уиски. Нещо гладко и кадифено, което да утоли жаждата му. В момента, в който премина невидимата бариера около Емери, жаждата му за кръв се завърна с отмъщение. Всеки удар на сърцето на работещите в замъка хора го дразнеше по пътя към покоите му.
Огъст се бореше да запази контрол. Не беше достатъчно слаб, за да се поддаде на жаждата за кръв, но твърде упорит, за да потърси единствената жена, която я успокояваше.
Трябваше да пие.
Ако не само за да утоли глада си, но и за да отвлече вниманието му от вечната ерекция, която изпитваше, и от сладката мацка, която я предизвикваше.
С кого се шегуваше?
Дори храненето не можеше да я изкара от главата му. Образът ѝ, просната пред него под светлината на лятната луна, с члена му на входа ѝ, завинаги щеше да бъде любимият му спомен. Тя беше невероятна. Дори божествена. Знаеше, че е в беда в момента, в който устните ѝ докоснаха неговите.
На всичкото отгоре тя беше проклета девственица.
Огъст се пребори с желанието едновременно да удари нещо и да се зарадва. Не можеше да повярва, че Емери смяташе да му се отдаде точно там, насред градината. Където всеки можеше да ги види. Тя не му беше казала, че и е за първи път, и за това той не искаше нищо повече от това да накаже хубавото и порцеланово дупе.
По дяволите, първият ѝ път щеше да е на пейка до фонтан. Макар да намираше ексхибиционизма за възбуждащ, тя заслужаваше много повече.
Тя щеше да получи много повече.
Това, което го вбесяваше най-много, беше, че тя си мислеше, че той я вижда като лесна за чукане. Това не можеше да бъде по-далеч от истината. Единствената причина, поради която се въздържаше да не се гмурне дълбоко в нея, беше, че тя беше нещо повече от всяка друга жена. Тя заслужаваше света. Тя заслужаваше всичко. Той щеше да бъде този, който щеше да ѝ го даде. Толкова много неща вече ѝ бяха отнети и той не можеше да си представи, че ще се изгаври с първия ѝ път. Тя заслужаваше да бъде толкова специално, колкото я виждаше
Мисълта за начините, по които искаше да я зарадва с докосването си, караше члена му да настръхва в панталоните. Начинът, по който искаше повече от всичко да спази обещанието си. Да се увери, че всеки сантиметър от красивата ѝ кожа познава неговото докосване. След това щеше да я унищожи, докато не изкрещи името му и не го помоли за още.
Нямаше да може дори да погледне друг мъж, след като той свърши.
Всичко това щеше да се случи в уединението на леглото му, където той можеше да се увери, че за нея се грижат толкова старателно. И без любопитни очи. След това всички залози бяха изключени. Той щеше да я вземе навсякъде, където можеше да я вземе. Вероятно из целия замък.
Боже, как искаше да направи тази красива розова вагина своя.
Но ако беше честен пред себе си, искаше нещо повече. Нуждаеше се от повече. Повече от нея. Повече от нейното тяло. Огъст беше привлечен от цялото същество на Емери. Той искаше всичко от нея.
Тя мислеше за себе си и не позволи на факта, че той е принц, да я разколебае. Беше умна и най-важното – отстояваше себе си. Емери беше очарователна, но и заядлива. И Бог да му е на помощ, той обичаше тази нейна уста, пълна с проклятия. Фактът, че беше привлекателна, беше черешката на тортата. Торта, която той много би искал да изяде в спалнята си точно сега.
Ако не беше благороден мъж, щеше да нахлуе в стаята ѝ и да поиска да му каже какво трябва да направи, за да спечели сърцето ѝ. Да я убеди, че отровата работи само за засилване на истинските ѝ чувства и че връзката между тях е най-истинското нещо, което е усещал през дългия си живот. Щеше да моли, ако се наложи. Ще моли. Ще пада на колене отново и отново. Един по-слаб мъж не би се замислил да отиде при нея, ако това означаваше, че ще може да се чувства така, както тя го караше да се чувства.
Сякаш нищо друго нямаше значение.
Нейната целувка.
Нейното докосване.
То стопи глупостите, освободи го от отговорностите му, обгърна го само в момента, с нея.
Но животът не беше прост и Огъст не беше по-слаб човек. Може и да няма строг морал, но никога не би принудил жена да бъде с него.
Огъст обикаляше из апартамента си, докато обмисляше ситуацията. Това не беше толкова навик, колкото показател, че се движи по тънката граница между това да се контролира и да не се контролира. Линията, която се простираше между това да бъде чудовището, което беше, и мъжа, който искаше да бъде за Емери. Трябваше да си оправи главата и да започне да мисли логично, но с оглед на случилото се в градината и факта, че все още усещаше миризмата ѝ по устните си, това беше почти невъзможно.
Беше се превърнал в спирала.
Признаците бяха налице и ако скоро не се овладееше, щеше да се окаже с дълбоко вкопчени зъби в нищо неподозираща прислужница. Вече се беше прецакал, като се хранеше от Джеси, а не можеше да си позволи да се вкопчи в друг. Най-малкото се успокояваше, като знаеше, че Емери е в безопасност от него.
Все още се учудваше, че тя успокоява жаждата за кръв. Можеше да отиде при нея, да седне пред вратата ѝ, както беше правил преди.
Огъст спря да се разхожда и се загледа във вратата. Направи крачка към нея, готов да отиде при нея и да захвърли предпазливостта на вятъра. После се замисли. Последното нещо, от което се нуждаеше, беше тя да се появи пред вратата и да го намери да седи там. Тя щеше да го разпита и неизбежно да разбере за необичайно голямата му жажда за кръв от вената.
Ако вече не я беше изплашил с отровата си и като го беше видяла да се храни от Джеси, не се съмняваше, че пристрастието му щеше да я накара да избяга. И то да бяга бързо.
Той обърна гръб на вратата и се запъти към малкия хладилник в ъгъла. Хватката му едва не изтръгна малката вратичка, когато я дръпна и грабна торбичка с кръв. Изпиването на съдържанието му помогна да се отърве от напрежението. Но това не беше достатъчно.
Огъст изруга под носа си и се отправи към банята, за да вземе душ, надявайки се, че първоначалният му план ще успокои съзнанието му. Бързо се съблече и влезе под горещата вода, оставяйки равномерната струя да гали кожата му.
Вдигна ръка и натисна бутона, за да пусне любимия си сапун. Синьото топче падна в ръката му и той се поколеба, взирайки се в него. Това, което преди малко му се стори като отговор на проблема му, сега го постави пред нов. Не искаше да отмие Емери. Искаше да се наслади на аромата ѝ, който полепваше по тялото му. Да се наслаждава на това, което споделяха.
Виденията на Емери си пробиха път към предната част на съзнанието му.
Тя го погледна, а на устните ѝ играеше усмивка, докато си играеше с гърдите си. Стегнатите ѝ извивки молеха да бъдат хванати от ръцете му, и то само от неговите ръце. Меките кафяви къдрици по хълбока ѝ го привлякоха, обрамчвайки перфектната ѝ сърцевина.
Сърцевина, обляна от желание за него.
Ароматът на възбудата на Емери го обгърна. Успокояваше го и подхранваше желанията на чудовището му на един дъх, докато той копнееше да се впие в нея.
Дъхът му се ускори, докато галеше члена си, движейки ръката си по цялата му дължина, и изстена. Удоволствието успокои не само нуждата му от кръв, но и нуждата му от Емери.
Да я напълни с члена си. Да я чука силно и бързо, за да задоволи собственото си желание.
И нейното.
Емери стоеше пред него, гола и красива. Съвършена. Капчици вода се удряха в кожата ѝ и се стичаха по гърдите ѝ. Тя отметна глава назад и изстена, докато ръцете му свободно се разхождаха по всяка скъпоценна извивка на тялото ѝ. Дразнеше я. Ласкаеше я. Довеждаше я до ръба на оргазма с най-обикновени докосвания.
Той пристъпи напред, притисна я към стената и падна на колене. Зарови лице между краката ѝ, засмука клитора ѝ в устата си и прокара език по чувствителното зърно. С ръмжене, което го затвърди като чудовище, каквото знаеше, че е, той вкара пръста си в нея и я чукаше силно и бързо, довеждайки я до бърза кулминация. Емери извика името му, докато се стискаше около него, и той я възнагради с непрекъснати силни оргазми, един след друг, докато тя не го помоли да я напълни с члена си.
Огъст изстена и изпомпа члена си по-бързо. Удоволствието му нарастваше, топките му се стягаха, преди да отметне глава назад. Оргазмът му се разрасна и завладя цялото му тяло, като всяка вълна на кулминацията го разлюляваше. Той притисна челото си към студените плочки и се съсредоточи да контролира дишането си. Ако можеше да се чувства толкова добре само от една фантазия, не можеше да си представи какво щеше да е усещането от нея в плът.
Трябваше да знае.
Трябваше да бъде в нея.
Повече от всякога искаше да я обяви за своя.
Беше дал да се разбере, че я иска, а тя го гледаше така, сякаш му е пораснала втора глава. Твърдеше, че отровата я е накарала да постъпи така, но това не беше възможно. Отровата не действаше по този начин. Той не можеше да си обясни защо тя не реагира така, както той искаше, или как намеренията ѝ изиграха роля в случилото се.
Но тя я промени, в това беше сигурен.
Би трябвало да изпитва поне малка частица съжаление, но не го изпитваше. Това само доказваше, че тя изпитва към него същите чувства, каквито той изпитваше към нея.
Все пак Емери даде да се разбере от самото начало, че не иска да бъде негова кралица. Че не е имала желание да управлява до него. Независимо от очевидното привличане помежду им, интуицията му подсказваше, че няма да е лесно да я склони да промени решението си. Не мислеше, че нещо друго освен отказ от трона и изоставяне на семейството му ще гарантира, че тя ще бъде до него, когато всичко бъде казано и свършено.
Това беше мрачна мисъл.
Мисъл, която бе минавала през ума на Огъст само веднъж – преди около сто години, в разгара на кръвосмешението. Но в крайна сметка осъзна, че съдбата му е предопределена и нищо от това, което направи, няма да я промени. Майка му не можеше да има повече деца, а никой от братята и сестрите му не можеше да създаде наследник.
Всичко лежеше на раменете му.
Неговите и само неговите.
Почукване на вратата на банята го извади от мислите му. Лакеят му Кловис надникна през вратата.
– Съжалявам, че ви безпокоя, Ваше височество, но баща ви иска незабавно да присъствате в тронната зала.
– Майната му – издиша той и промърмори под носа си. – Благодаря ти, Кловис. Ще приключа и ще бъда веднага там.
Баща му трябваше да се върне чак на следващата сутрин. Ранните пристигания и спешните срещи в тронната зала никога не довеждаха до нищо добро.
Огъст се изми и изплакна, докато се опитваше да се подготви психически за това, което баща му неизбежно беше планирал.
Погледна надолу и се усмихна.
От друга страна, беше успял да реши проблема с ерекцията.
Назад към част 15 Напред към част 17
