Глава 19
Градините бяха ужасно място за бързи срещи. Не че не бяха красиви, но всеки път, когато Огъст водеше някоя от жените обратно към замъка, трябваше да минава покрай фонтана. Всеки път, когато го правеше, съзнанието му се изпълваше с видения на красивото тяло на Емери, разстлано върху него, открито и напълно оголено пред него. Тя му се беше отдала и той ценеше всяка минута от това. До секундата, в която отровата отмина и тя се оттегли обратно в красивата си глава.
Той се изсмя тихо, когато високият глас на Джеси го изтръгна от виденията му за Емери.
– Тя е просто една курва, която се опитва да си проправи път към върха. Ние сме обвързани от години и никога не съм се опитвала да те съблазня по този начин. Знам каква е стойността на една кралица.
Огъст повдигна вежди. Джеси му беше омръзнала, но като се има предвид заповедта на баща му да я държи наоколо, не можеше да направи почти нищо. Това не е вярно, той можеше да измисли милион начина да направи живота ѝ нещастен, а и трябваше заради начина, по който се отнасяше с Емери.
Той спря разходката им и сведе очи към Джеси.
– Дали? Не смятам, че подобни клюки подхождат на една кралица. Напомня на малко момиченце, което има твърде много свободно време. Откъде знаеш, че не аз съм я съблазнил?
– Но…
– Исках да бъда с нея миналата вечер. – Очите ѝ се разшириха при това негово изявление. Ако някой можеше да се измъкне, като я постави на мястото ѝ, това беше той. Трябваше да отдели време да я постави на мястото ѝ още преди години, но едва сега му хрумна да го направи. – Свършваме с извънкласните занимания, докато не се научиш да се държиш като кралица. Не ми харесва вкусът на клюкарстваща светска дама в кръвта ми. – Той пусна ръката ѝ от извивката на ръката си, щастлив, че се е отървал от нея за този ден. Цялата им среща беше посветена на нея и на това защо тя трябва да бъде избрана пред Емери. Нито веднъж не го попита за него или какви са мислите му за бъдещето. – Върви си.
Преди Джеси да успее да отвърне, Флора се изтласка от двойната врата на замъка, точно навреме за срещата си с него. Почти я беше елиминирал, но Малкълм каза, че Емери го е разпитвала за малката блондинка. Може да е било по повърхностни причини, но именно интересът ѝ към Флора е попречил на жената да бъде отпратена.
– Ваше височество. – Флора направи реверанс.
Джеси посегна към ръката му в последен опит да привлече вниманието му, но Огъст лесно я заобиколи, за да се придвижи към Флора. Лесно можеше да изключи човечността си и да ѝ даде това, което искаше, само че този път оргазмът нямаше да е резултат от яда му. Необузданият страх можеше да се отрази добре на насилника.
Огъст извърна глава към Джеси, очите му се свиха в убийствен поглед. Джеси се отдръпна от него и с недоволно изпъшкане се завъртя и тръгна към вратите на замъка.
Флора стоеше с отворена уста. Той смекчи погледа си и ѝ предложи ръката си.
– Добър следобед, Флора. Как си?
Тя погледна надолу към земята, но Огъст видя, че устните ѝ се усмихват.
– Добре съм, Ваше Височество.
– Погледни ме, Флора. – Тя вдигна поглед към него, а очите ѝ бяха смесица от страх и забавление. – Съжалявам, ако съм те изплашил. Джеси…
– Тя си го беше заслужила – прекъсна го тя. – Но ми напомняй да не се натрапвам на лошата ти страна. Този поглед може да ме убие.
Огъст се засмя – нещо, което правеше все по-често през последните няколко дни.
– Съмнявам се, че ще се окажеш в ролята на получател на един от тези погледи. – Той сложи ръката ѝ в своята и я поведе към градината. – Върви с мен. Очаквам с нетърпение да науча нещо за теб.
– Да. Разбира се.
Огъст поведе Флора през градините, разговаряйки с нея. Тя беше приятна и изненадващо забавна с нотка на нахалство. Твърде често тя беше тихата жена в края на тълпата, която не говореше и не участваше извън това, което се очакваше от нея.
Всъщност му беше приятно да прекарва време с нея по един непознат платоничен начин. Наслаждаваше се на компанията ѝ и на лекотата, с която протичаше разговорът. Беше ясно защо Емери се интересуваше от нея. Тя беше глътка свеж въздух в иначе задушния замък. Флора не се стремеше към короната му, за разлика от Джеси и другите дивачки.
– Наслаждавам се на времето, което прекарахме заедно днес, Флора. Благодаря ти, че ми позволи да те опозная малко по-добре.
– Заповядайте отново, Ваше Височество. – Ръцете на Флора се размърдаха пред нея. – Хм, преди да тръгнем обратно, мога ли да говоря свободно?
– Разбира се, за какво става дума?
– Ами. Искам да кажа. – Флора се запъваше в думите си и, по дяволите, ако това не беше очарователно. – Дори не знам откъде да започна.
– Началото е добро място.
– Бях в конюшнята, когато Слоун беше убита, и знам за Емери. – Думите и излязоха от нея по-бързо, отколкото Огъст някога беше чувал някой да говори, последвани от напрягане на лицето и, сякаш се готвеше някой да я удари.
Отвътре в него се разнесе неволно ръмжене.
Тя вдигна ръце нагоре в знак на капитулация и бързо одстъпи.
– Не искам да и навредя. Всъщност тя доста ми харесва.
Той сведе очи към нея и го обзе защитно чувство, докато тялото му се сковаваше, а зъбите му се удължаваха.
– След като вече съм била обект на този поглед, мога да потвърдя, че той е плашещ. Само че… Емери ми каза, че мога да говоря с теб за това.
Така ли? Емери му имаше достатъчно доверие, за да изпрати Флора с ценна информация. Той се опасяваше, че някой извън кралското семейство знае истинската самоличност на Емери, особено ако Емери беше тази с разпуснати устни.
– Обясни – измърмори Огъст. Юмруците му се свиха отстрани. Единственият признак, че едва държи емоциите си под контрол, а вътре в него нуждата да защити Емери бе станала достатъчно силна, че можеше да разкъса гърлото на Флора, ако тя не се обясни бързо.
Флора преглътна, но за изненада на Огъст гласът ѝ излъчваше увереност.
– Не искам да навредя на Емери. – Сърцето ѝ биеше равномерно, докато говореше.
Истината.
Тя разказа за последните мигове на Слоун и той слушаше внимателно за евентуални пропуски в разказа на Флора. При късмет нещо от думите ѝ щеше да го насочи към убиеца.
Тя го гледаше с насълзени очи, докато приключваше разказа, и очакваше реакцията му.
Огъст мислено пресметна важната информация. Слоун се среща с някой, който иска да я убие. Някой, който е искал семейството му да разбере, че тя е била убита.
– Сподели ли всичко това с Емери?
Флора кимна.
– Снощи.
– Благодаря ти, че сподели честно с мен. Трябва да отида да се уверя, че Емери е добре.
– Разбира се. – Ръцете на Флора отново се върнаха към роклята ѝ.
– Има ли нещо друго?
– Не. Искам да кажа, да, Ваше Височество. – Тя изглади роклята си и скръсти ръце пред талията си. – Знам, че не съм високо в списъка ви с жени, които да останат и да станат ваши съпруги, и в повечето случаи съм съгласна с този факт. Без да те обиждам, но не мисля, че ще бъда добра кралица.
– Искаш ли да те изпратя вкъщи, Флора?
– О, не. – Тя поклати глава, а в очите ѝ се появи мигновен страх. – Моля те, не, не това искам. Всъщност мисля, че евентуално бих искала да се възползвам от възможността да бъда превърната.
– Наистина?
– Да. Само че не съм сигурна къде бих искала да отида. Наистина бих искала да остана приятелка с Емери.
– Емери може да не е дълго в замъка. – Факт, който той ненавиждаше.
Флора наклони глава към него с вдигнати вежди.
– Хайде, Ваше Височество. И двамата знаем, че се интересувате от нея. Може и да си харесвал Слоун, но не си се опитвал да спиш с нея на фонтана. Показал си и повече интерес, отколкото някога си проявявал към когото и да било.
Огъст изохка. Джеси гарантираше, че всички знаят за опита му с Емери. Беше повдигала въпроса неведнъж по време на срещата му този ден.
Въпреки че беше тиха, Флора беше проницателна.
Огъст се наведе към нея и се усмихна.
– Надявам се, че ще запазиш малката ми тайна.
Флора му отвърна с игрива усмивка.
– Не знам дали е тайна, но обещавам да не подхранвам слуховете.
– Благодаря ти. И ще видя какво мога да направя, когато дойде време, за да се уверя, че сте поставена в правилния двор, ако това е, което искате.
– Благодаря ви, Ваше Височество. – Флора направи реверанс. След като се изправи, тя добави: – Щастлива съм за вас. Истинската усмивка ти отива, а Емери е невероятна жена.
– Благодаря ти.
Флора се запъти към замъка. Тя определено не беше това, което той очакваше.
Не беше нужно да проверява графика, за да знае, че Емери вече трябваше да е пристигнала за насрочената им среща. Тя беше последна в списъка, а той очакваше с нетърпение разговора им, откакто тя избухна тази сутрин.
Той изчака още десет минути пред портите от ковано желязо към градината. Възможно беше да е закъсняла. Тя беше закъсняла и предишната сутрин. Нещо, което щеше да трябва да поправи, ако тя искаше да стане негова кралица. Кралските особи можеха да закъсняват и това щеше да се счита за навременно, но той нямаше да позволи тя да закъснява за него.
Времето минаваше и все повече му се струваше, че ще трябва да отиде да си намери принцесата.
Огъст се отби в кухнята, за да вземе няколко сладкиша, преди да продължи към стаята на Емери. Беше пропуснала закуската и като я познаваше, вероятно беше пропуснала и обяда с надеждата да избегне всички.
Особено него.
Докато беше в кухнята, той чу многозначително кикотене, което се насочи към него.
Когато Теа зави зад ъгъла, той беше готов за нея. В момента, в който го видя, очите ѝ светнаха и тя се впусна в пълен спринт. Обгърна я в ръцете си и я завъртя в кръг, преди да я настани на хълбока си. Тя се усмихна и изписа колко много ѝ е липсвал.
Това сладко момиче имаше всяка частица от сърцето му. Като най-млад от кралските вампири, той не знаеше каква радост може да донесе едно по-младо братче или сестриче. Невинността на едно дете беше заразителна. Теа внасяше безусловна любов в семейството им и не позволяваше на глухотата да задуши щастието и любовта ѝ към живота. Начинът, по който упорстваше и приемаше всяко предизвикателство, което животът ѝ поднасяше, беше възхитителен. На шест години тя го беше научила на повече за живота, отколкото той беше научил през вековете, в които беше ходил по земята.
Постави я на земята, коленичи пред нея и изписа, докато говореше:
– Ти също ми липсваше, малка принцесо.
– Тази сутрин се запознах с Емери – предаде Теа, а ръцете и дланите ѝ се движеха диво.
– А ти сега? Знаеш, че я наричаме Слоун, нали? – Изписа той, без да говори. Повечето от обитателите на замъка не бяха отделили време да усвоят американския жестомимичен език.
Тя изсумтя и извъртя очи.
– Да. Помня.
Майка му се присъедини към тях в кухнята, а в чертите ѝ бе изписана тревога. Теа я държеше нащрек, често бягаше и се забъркваше в неприятности. Тя се отпусна, когато видя Огъст.
– Тази сутрин бясно ли тичаше, Теа? – Закани и се Огъст закачливо.
– Не. – Малката принцеса сведе очи. – Просто исках да свиря на пианото. Там намерих Емери. Тя каза, че ще ми даде уроци по музика. – Теа подскочи от вълнение.
– Така ли е? – Огъст вдигна очи, мълчаливо питайки майка си. Тя му се усмихна и кимна, а той върна вниманието си към Теа. – Знаеш, че можеше да ме помолиш за уроци по музика.
– Ти си зает, Огъст.
Беше го ударила в сърцето. Никога не е искал да бъде прекалено зает за малката си сестра. Издърпа я в скута си, за да я прегърне, и успокои.
– Ще се поправя. Съжалявам. Ще се погрижа да отворя графика си за подходящо време за Теа.
Тя излъчваше такава светлина, след което го обгърна с ръце. Теа се успокои и го погледна нагоре.
– Емери е наистина красива.
– Тя е красива, нали?
– Ще я избереш ли? – Малката му сестричка захъмка от вълнение.
– Не знам, Теа. Не съм сигурен, че тя ме харесва много.
– Защо не?
– Целият този живот е много нов за нея и не съм сигурен, че съм свършил най-добрата работа, за да ѝ помогна да се адаптира.
– Тогава си идиот.
– Теа! – Кралицата се задъха и пристъпи до Огъст, за да може да изкаже мнението си. – Знаеш много добре, че нетрябва да използваш такъв език. Къде си го научила?
Теа сви рамене, после изписа лениво.
– Играейки на видеоигри с Малкълм.
Огъст не успя да потисне смеха си. На Малкълм определено щеше да му се наложи да говори.
– Теа, защо не отидеш да погледнеш в буркана с бисквити? Дженкинс каза, че току-що е приключил с приготвянето на нова партида.
Достатъчно разсеяна от обещанието за сладкиши, Теа прескочи през кухнята, оставяйки Огъст да говори с майка си.
– Какво мислиш за Слоун?
– Тя е твърде добра за теб.
Оуч.
Огъст се преви, докато се изправяше. Това беше грубо и точно.
– Знаеш ли изобщо нещо за миналото ѝ?
Облегнат на кухненския остров, той обмисли въпроса ѝ. Не, не знаеше нищо повече от една обикновена проверка на миналото.
– Не съм мислила за това. Сине, макар че от нея би станало отлична кралица, не съм сигурна, че е готова за живот на ръката ти. Ти ще бъдеш крал, а тя ще трябва да се чувства комфортно с живота, който ще се очаква да води. Не мисля, че си даваш сметка за времето и напрежението, които ще се стоварят върху бъдещата ти съпруга.
– Но за Слоун и Малкълм би било добре?
– Не. Може и да съм била привилегирована с тази информация, но не съм била съгласна. – Устните ѝ се изкривиха от отвращение. – Малкълм беше твърде добър за нея.
Огъст се ухили.
– Кажи ми какво наистина чувстваш по този въпрос.
– Твърде рано ми е да пия достатъчно, за да се занимавам с тази тема.
Той обичаше майка си. Тя беше топъл контраст на баща му, особено когато беше далеч от него. Как се е оказала кралица на един безпощаден крал, го озадачаваше.
– Удивително е колко различна е Емери от Слоун.
– Наистина. – Тя го придърпа в рядка прегръдка. – Би било разумно да запомниш това.
Теа се присъедини към тях, прегръщайки краката им. Майка му се отдръпна и изписа.
– Ела, Теа. Време е за уроците ти.
Усмихната тя погледна към Огъст.
– Не мога ли да остана с теб?
– Този път не, мило момиче.
Емери може и да не искаше да бъде негова кралица, но тя беше способна. Тя не само притежаваше необходимите качества за тази работа, но и го привличаше на висцерално ниво. Виждаше в него нещо повече от короната.
Той покри сладкишите и затвори кошницата за пикник.
– Трябва да отида да намеря една изгубена жена и да я убедя, че мястото ѝ е тук.
Назад към част 19 Напред към част 21
