Глава 20
От устните ѝ се изтръгна гневно мърморене, когато Емери хвърли обувката от вътрешността на гардероба. Кой е знаел, че хвърлянето на обувки е ефективен начин да изразходваш разочарованието си? Тази конкретна обувка беше подхранена от гнева ѝ към определен принц-вампир. Петата, която в момента се забиваше в гипсокартона на гардероба, беше резултат от чувствата ѝ към Джеси. Трябваше да се погрижи да я поправи, преди някой да я забележи.
Съсредоточена върху купчината обувки около себе си, тя не забеляза присъствието на Далия пред вратата.
– Какво правите, мис Слоун?
Емери се стресна и изпусна обувката, която беше взела. Тя нямаше добро обяснение защо седи в купчината обувки. Не можеше да и каже, че първоначално е издърпвала всеки чифт с нарастващо отчаяние, за да открие скритите дневници на сестра си, а след това, когато е останала разочарована, това се е превърнало в терапевтичен сеанс.
Ненавиждаше, че лъжите и се удават по-лесно всеки път, когато е принудена да ги каже.
– Не можах да си намеря ботушите. Планирах да сляза в конюшнята.
Далия повдигна вежди.
– Имаш предвид ботушите, които са до вратата, където ги остави миналата седмица, след като отиде в конюшнята? Решила си, че са прекалено мръсни, за да ги държиш в гардероба.
По дяволите.
– О, да. – Емери се изправи, като вдигна най-близките до нея обувки и ги постави на мястото им във всяко от шкафчетата. – Съвсем забравих, че го казах.
Откъде трябваше да знае какво е казала Слоун онзи единствен път във вторник преди няколко седмици? Цялото това превъплъщаване в образа на сестра ѝ трябваше да става все по-лесно, но всеки ден ѝ носеше нови предизвикателства, за които не беше помислила.
Далия се плъзна до нея и върна обувките в шкафчетата им. Протегна ръка зад тях, измъкна токчето от стената и повдигна вежди.
Тя сви рамене и мълчаливо помогна да се поставят обувките на определените им места.
Когато подът на гардероба отново беше чист, Далия отпусна дълга тежка въздишка.
– Съжалявам, че направих безпорядък в гардероба.
Далия стисна устни в линия, а лицето ѝ се изкриви в изражения, предаващи множество емоции, преди да се установи на предпазлива решителност.
– Мога ли да говоря откровено, госпожо?
– Винаги.
– Бях прислужница на госпожица Слоун още от малка, споделяли сме много подробности от живота си една с друга и я смятах за семейство.
Емери замълча, забелязвайки начина, по който Далия говореше за Слоун в минало време.
– Тя няма разрез над устните си като теб, нито пък практикува сарказъм с толкова малко усилия. И най-вече не беше любезна, освен ако не си го бях заслужила. Израстването и тук я е закалило по начин, по който ти не си. – Далия постави ръце на раменете на Емери. – Знам, че ти не си тя, Емери. Предполагам, че е мъртва, иначе нямаше да си тук.
И ето, че се появи. Тя знаеше, че не е Слоун.
Емери остана безмълвна, търсейки в очите на Далия някакви признаци за намеренията ѝ сега, когато самоличността ѝ висеше между тях.
Далия въздъхна и сълзите обагриха очите ѝ.
– Всичко е наред, дете. Няма да кажа на никого в замъка какво знам. Просто исках ние с теб да се разберем и може би да ти помогна да се приспособиш по-добре към живота тук.
– Откъде знаеш името ми? Защо ми казваш, че знаеш тайната ми? Можеше просто да ме издадеш?
– Каква полза от това? – Тя повдигна вежди и Емери разбра, че и липсва част от пъзела. – Предполагам, че кралското семейство знае коя си, тъй като досега не си била задържана.
Емери кимна в знак на съгласие и зачака с нетърпение да падне другата обувка.
– Знаех, че Слоун има близначка на име Емери, но ти си много повече, отколкото очаквах. Тя не говореше много за живота си извън замъка, никога не се доверяваше на никого. Мина много време, преди да ми се довери, въпреки че бях изпратена да я пазя.
– Ти беше изпратена да я пазиш? Защо? От кого?
– Мисля, че знаеш отговора на този въпрос, скъпа.
Вампири.
Ако Далия е била изпратена да пази Слоун, това означава, че е знаела, че тя трябва да бъде пазена. Това би могло да подкрепи теорията на Емери, че Слоун е била убита, защото е била вещица. Което би означавало…
Емери изтръпна, когато направи тази връзка.
– Да. Знам каква си. Аз също съм такава.
И там беше другата обувка. Само че това не беше просто обувка. Беше цял универсален магазин. Емери направи всичко възможно да запази изражението си безразлично, но не успя.
Тя стисна ръце, ядосана, че Далия е била изпратена да защити Слоун и някак си не е успяла. Ревнуваше я, че е прекарала с близначката и всички години, които трябваше да са на Емери.
– Забави този свой ум, скъпа, няма да ти навредя или да използвам знанието срещу теб. Ако те обвиня, ще обвиня и себе си. Искам да ти помогна.
Емери сведе очи и наклони глава.
– По същия начин, по който помогна на Слоун? – Изплю се гневно тя. – Съжалявам, ако ми е трудно да повярвам в това, имайки предвид смъртта на сестра ми под твоите грижи. Защо не и помогна?
– Опитах се. – Раменете на Далия се свиха, а брадичката ѝ падна на гърдите. Гласът ѝ, някога стабилен, сега беше тих и треперещ. – Но се провалих. Тя искаше повече от живота, отколкото да бъде шпионин за завета. Искаше власт, която не можех да ѝ помогна да придобие. Преди няколко месеца тя престана да ми се доверява. Знаех, че нещо е различно, но реших, че е свързано с това, че отношенията ѝ с Малкълм не се развиват така, както се е надявала. Нямах представа, че е в контакт със завета.
– Чакай какво? Тя е шпионирала вампирите? И е била в контакт със завета? – Емери беше израснала във външния свят и никога не ѝ беше давана възможност да се срещне с вещиците, от които беше произлязла. Според Ада тя е била дефектна и затова не е струвала нищо за завета. Може би само тя е била дефектна, а Слоун е имала повече магия в себе си като по-голяма близначка.
– Да. Не знаех, докато не умря, но тя се опитваше да ги накара да и помогнат да напусне замъка. – Протегнала ръка за ръцете на Емери, Далия я изведе от гардероба и седна с нея върху сандъка с завивки. – Предполагам, че трябва да започна отначало. Бях изпратена да си намеря работа в замъка в момента, в който на китката на Слоун се появи белегът на Съревнованието. Знаейки, че тя ще бъде отведена, заветът реши, че ще има нужда от някой отвътре, който да я пази и да ѝ помага, щом магията ѝ се появи. Те знаеха, че това ще бъде минимална магия, тъй като силите на теб и Слоун бяха свързани преди раждането.
Устата на Емери остана отворена.
– Бяха?
– Ада не ти е казала? Аз бях назначена при сестра ти, а Ада – при теб. Силите ни бяха свързани, за да изглеждаме като хора.
– Очевидно Ада не ми е казала нищо друго освен лъжи. – Емери не се постара да скрие презрението, което растеше в нея. – Но защо нашите бяха свързани?
– Никой не знае. Предположихме, че е свързано с твоята семейна линия. Силите на майка ти също са били свързани.
– Вие сте познавали майка ми? – Надеждата изпълни гласа на Емери. Може би Далия можеше да ѝ разкаже повече за майка ѝ. Ада не искаше да я обсъжда, а Емери беше получавала шамари неведнъж за това, че е питала.
– Не, съжалявам, скъпа.
Раменете ѝ се отпуснаха напред.
– О.
Далия прокара пръсти по тези на Емери.
– Слоун също често питаше за нея. Бих искала да имам повече отговори за теб в това отношение.
– Всичко е наред. Разкажи ми повече за сестра ми.
– Слоун е израснала като всички жени от Съревнованието. Те бяха възпитани да бъдат примитивни и порядъчни, да чакат времето си, докато навършат пълнолетие и принцът бъде готов да си вземе булка. Никой не мислеше, че ще отнеме толкова много време на принц Огъст да се реши да ги вземе на сериозно. От това, което научих, много от тях вземат булката си, докато жените са млади. Това им осигурява повече време да създадат наследници, преди жената да се превърне във вампир.
Студена тръпка пропълзя по гръбнака на Емери. Не можеше да си представи да стане вампир. Лесно ѝ беше да забрави какво щеше да стане с жената, избрана да застане на страната на Огъст, но останалите жени от Съревнованието бяха възпитани да бъдат подготвени за този изход. Те се наслаждаваха на това. За Емери това беше още едно нещо, което да добави към списъка с причините, поради които никога нямаше да може да бъде кралица на Огъст.
– Заветът не искаше много от нас, от време на време докладваме какво прави кралското семейство. Слоун беше щастлива тук. Докато растеше. Тя не ставаше по-млада и шансовете ѝ да спечели обичта на престолонаследника бяха нищожни. Със сигурност той не излъчваше точно някакви нежни чувства към жените от родовете на „Съревнованието“.
Далия се размърда, а на лицето ѝ се появи неспокойна усмивка.
– Незнайно защо Слоун се свърза с моя контакт в завета и започна да се опитва да ги убеди да ѝ помогнат да намери изход. Разбира се, заветът не искаше да се откаже от достъпа си до вампирското кралско семейство. Докато аз виждам много като прислужница, Слоун имаше възможност да види повече. Те непрекъснато отказваха молбата ѝ за помощ и тогава тя взе нещата в свои ръце.
– Как така?
– Тя тръгна след принц Малкълм. Слоун реши, че ако заветът няма да ѝ помогне да напусне и вероятно няма да бъде избрана за съпруга на принц Огъст, Малкълм е следващият най-добър избор, за да натрупа някаква власт в своето положение. Смяташе, че ако се омъжи за някой от принцовете, заветът ще я възприеме като по-голяма ценност. И може би ще се замислят дали да не развържат магията ѝ. Знаеше, че вампирите са враг на завета, но не осъзнаваше, че законът забранява на вещица да бъде с вампир.
Сърцето на Емери се разби при знанието, че Малкълм не е нищо повече от пионка на Слоун. Той беше влюбен в нея, обичаше я с цялото си същество. Може и да не познаваше сестра си, но не можеше да повярва, че Слоун е способна на такова ниво на измама. Само чудовище би постъпило така с друго същество.
Не желаейки да повярва, че Слоун е чудовище, Емери се съсредоточи върху нещо друго, което Далия беше споделила, и в нея проблесна надежда.
– Възможно ли е да развържем магията си?
Очите на Далия омекнаха.
– Да, макар че е много малко вероятно за теб, точно както беше и за Слоун. Магията трябва да бъде развързана от тези, които са я свързали. Вероятно върху семейството ви е било наложено проклятие преди много поколения. Ето защо никой в семейството ви не е владеел магия от векове. Такова ниво на магия може да се практикува само от оригинална вещица. От тях са останали само четири. Две от тях не са виждани от стотици години.
– Стотици години? Как изобщо е възможно това?
– Ада на нищо ли не те научи?
– Само това, че съм дефектна и ще се превърна в нищо.
Далия я придърпа в прегръдките си.
– Толкова ми е жал. Аз, мислех, че си получила по-добро възпитание извън тези стени. Ще направя каквото мога, за да те науча. Не знам много за семейната ти история, но знам за това да бъдеш вещица.
В Емери се появи любопитство. Никога не беше говорила толкова откровено с някого за това, че е вещица. Трябваше да се съсредоточи върху намирането на дневниците, но не можеше да пропусне възможността да научи повече.
– Какво е усещането за магия?
В очите на жената заблестяха искрици.
– Това е най-невероятното нещо, което някога съм преживявала, и не го оцених, докато вече нямах достъп до него. То се излъчва от теб, вибрира от вътрешността на душата ти.
Емери се успокои, като бавно се измъкна от прегръдката на Далия. Дали това, което усещаше, беше нейната магия?
– Далия, когато казваш „вибрира“, какво имаш предвид?
– Съвсем буквално магията набъбва и вибрира във вещицата. Тя е част от същността на нашата същност.
Вибрациите, които беше усетила в музикалната стая. Това беше нейната магия. Мисълта ѝ се стори правилна и тя без съмнение знаеше, че тя е причината за вибрациите.
– Мисля, че го усещам.
Далия замръзна.
– Какво имаш предвид?
– Има моменти, в които ми се струва, че тялото ми бръмчи отвътре. Сякаш е част от мен, вплетена в душата ми, и се бори да излезе на повърхността.
– Никога не съм чувала за магия, която да се надига в обвързана вещица, но това, което описваш, е начинът, по който се проявява магията ни, когато сме млади. Това е първият признак, че една вещица навлиза в магията си.
– Споменавала ли е някога Слоун за това?
– Не. – Но се опасявам, че нямаше да ми каже, дори и да го беше направила.
– О. – Емери не знаеше как да се чувства от факта, че магията ѝ е решила да се появи сега, след всичките тези години. Не искаше да се замисля защо, особено след като единственото нещо, което се промени, беше преместването ѝ в замъка. Надявайки се, че Далия няма да любопитства, тя промени линията си на разпитване.
– Липсва ли ти магията?
– В някои дни – да. Избраха ме за тази задача заради предишната ми недискретност. Това се смяташе за наказание. Макар че не беше наказанието, което се надяваха да бъде. Наслаждавам се на това да се забавя и да бъда себе си. Това ми напомни колко е важно да не забравям коя съм отвъд способностите си.
– Какво направи, за да заслужиш това наказание?
Очите ѝ блестяха и тя потупа ръката на Емери.
– Това е тъжна история за друг ден. Днес става дума за теб и Слоун.
Емери кимна. Засега щеше да я остави на мира, но интуицията ѝ подсказваше, че историята на Далия е също толкова важна, колкото и нейната.
– Има едно нещо, което не се връзва. Ако контактът на Слоун със завета е бил осъществен без твое знание, как разбра всичко това?
– Прочетох дневниците ѝ, след като тя не се върна в продължение на дни. Притеснявах се, че се е случило най-лошото.
Емери скочи от мястото си.
– Знаеш ли къде са дневниците ѝ? Разкъсах тази стая, за да ги търся.
– Това обяснява обувките. – Далия се засмя леко. – Да, така е. Пребройте пет тухли над центъра на нощното шкафче и натиснете навътре.
Емери претича през стаята и последва инструкциите на Далия. Като натисна грубата червена тухла навътре, Емери чу щракване и тя изскочи обратно, разкривайки скрито отделение за съхранение вътре. Вътре се намираха три подвързани с кожа дневника. Сърцето ѝ се разтуптя в гърдите, заплашвайки да я задуши. Тя извади всеки от тях и прокара пръсти по маслено меката кожа и месинговите катарами. Беше очаквала тетрадки, но вместо това намери дневници, достойни за прашния замък, в който бяха скрити. Притисна ги към гърдите си и ги отнесе на мястото, където седеше Далия.
– Нямаш представа какво означават те за мен. Те са единствената частица от сестра ми, която ми е останала. Благодаря ти.
– О, скъпа. Моля те, не ги чети.
Емери стисна дневниците по-здраво.
– Защо? Какво е скрито в тях, което не искаш да видя?
– Просто…- Далия се поколеба, а гласът ѝ предаде същото съжаление, което се криеше зад очите ѝ. – Тези дневници са спомен за чувствата ѝ по време на пътуването ѝ тук, в замъка. В тях подробно са описани триумфите ѝ, но също така и спиралата на отчаянието. Споделят и чувствата ѝ към теб, сестрата, която не беше изпратена. Фантазията за Слоун вероятно е много по-добра от реалността за нея. Запази положителните си чувства към сестра си и остави дневниците настрана.
Емери никога не е обмисляла възможността Слоун да е жената, която Далия описва. Винаги е очаквала с нетърпение деня, в който Слоун ще се освободи от Съревнованието и те ще могат отново да бъдат заедно. Винаги е предполагала, че Слоун се чувства по същия начин.
Тези дневници потенциално съдържаха отговорите на въпроса кой я е убил и дори сестра ѝ да я мразеше, тя все пак заслужаваше справедливост. Разкриването на убийството ѝ беше ключът към собствената ѝ свобода и тя трябваше да се измъкне оттук, преди да е взела някое глупаво прибързано решение заради привличането си към Огъст.
– Трябва да познавам близначката си. Трябва да знам какво се е случило с нея.
– Не е нужно да ги четеш, за да знаеш какво се е случило с нея. Вярвам, че са я убили вещиците. Както знаеш, вампирите и вещиците са врагове, но най-висшето от всички престъпления в завета е чифтосването с вампир. Слоун не ме послуша, когато я предупредих за Малкълм. Не се съмнявам, че когато са разбрали за връзката ѝ, са се уверили, че тя никога няма да осъществи намеренията си да се омъжи за него.
Сърцето на Емери беше притиснато, а то заплашваше да избие от гърдите ѝ.
– Собствените ни хора са я убили? Но те я помолиха да остане тук заради шанса да се омъжи за Огъст. Това не е ли едно и също нещо?
– Връзките с вампир се смятат за предателство, Емери. Заветът позволи на Слоун да остане част от Съревнованието като шпионин. Не за да може да ухажва принц и да заживее щастливо до края на дните си. Минаха само няколко дни, но предполагам, че ще очакват същото от теб, щом разберат, че си заела нейното място.
Изведнъж тялото ѝ изтръпна. Знаеше, че е пионка в играта на кралското семейство, но не беше помислила, че вещиците също ще я използват. Не им беше пукало за нея, когато беше дете, но сега, когато им беше полезна, щяха да искат да шпионира Огъст и семейството му. Молеше се Майлс никога да не разбере къде е отишла и да не предаде никаква информация на завета.
Емери не беше сигурна, че би могла да направи това за семейството на Огъст. От мисълта да направи нещо, което да навреди на сладката Теа, ѝ се гадеше.
Преглътна тежко, като се има предвид колко много омраза към вампирите беше вкоренена в нея от момента на раждането ѝ. И все пак за почти четирийсет и осемте часа, през които беше под тяхна опека, принцовете я бяха защитили, кралицата ѝ предложи топлина и доверие, а Теа си проправи път към сърцето на Емери с общата им любов към музиката.
Очите ѝ се насълзиха. Това беше повече, отколкото заветът някога е правил за нея.
– Далия, как е възможно всичко, което съм научила за вампирите, да е грешно?
– Не е грешно, скъпа. Просто не е истина. – Тя избърса една заблудена сълза от лицето на Емери, докато продължаваше. – Трябва да тръгвам, имам неща за приготвяне преди вечерята. Ще се върна, за да ти помогна да се приготвиш.
– Благодаря ти, Далия.
Тя кимна и се изправи, но преди да отвори вратата, се обърна назад, за да погледне Емери.
– Моля те, бъди внимателна. – Мълчаливото, не мога да те изгубя твърде ясно пролича в мрачното ѝ изражение.
– Ще го направя.
С това тя остави Емери да седи сама с мислите си. Мисли, които бяха твърде големи, за да ги обмисли в този момент. Вместо това Емери прелисти дневниците, наслаждавайки се на спретнатия почерк на сестра си. Лъжите, разкрити от Далия, я задушаваха и стаята сякаш се затваряше около нея.
Емери обу ботушите си, пъхна дневниците в чантата си и излезе от стаята на Слоун, тъй като се нуждаеше от смяна на обстановката.
Беше време тя и Слоун да се запознаят, а какво по-добро място за това от последното място, където я бяха виждали жива.
Назад към част 20 Напред към част 22
