Глава 28
Тя си тръгна.
Тя наистина си тръгна.
Огъст сви юмруци отстрани, опитвайки се да овладее емоциите, които се колебаеха между ярост и отчаяние.
Тя не трябваше да си тръгва. Той искаше тя да има избор, но не трябваше да си тръгва.
Не трябваше да го прави. Трябваше да избере него. Да влезе на бала заедно с другите жени от рода Съревнованието и да се усмихне, когато той извика името ѝ. По дяволите, той щеше да избере само нея, ако си мислеше, че Емери ще го позволи. Беше ѝ казал същото предишния ден.
– И коя е последната жена, която ще продължи напред? – Напрегнатият глас на баща му го измъкна от унеса му. Трябваше да се съсредоточи върху задачата – да избере петте най-добри жени, всяка от които потенциално би могла да стане негова съпруга, но единственото, върху което се съсредоточи, беше дупката в гърдите му.
Частта, която Емери взе със себе си, когато си тръгна.
Очите на краля се присвиха към Огъст, със сигурност подозирайки, че той не бърза да обяви последното име. Той бавеше. Даваше на Емери всяка възможност да промени решението си. Дори беше стигнал дотам, че да избере четирите жени, които баща му поиска, само за да го успокои, докато се бави.
Джени, Амелия, Джеси и Челси стояха до него на подиума и всяка от тях го гледаше с широко отворени очи, чудейки се коя от техните приятелки от “ Съревнованието“ ще се присъедини към тях.
Погледът на Огъст се плъзна по останалите жени, всяка от които се надяваше, че ще бъде избрана. Той преглеждаше, докато не попадна на дребната блондинка. Щеше да задържи Флора, дори и само заради факта, че поне една жена щеше да му остане в Корпус, с която щеше да издържи повече от десет минути. Там, където Челси беше станала поносима, откакто Емери се сприятели с нея, Флора му беше истинска приятелка.
Той отвори уста да извика името на Флора, когато силен трясък от задната част на стаята го стресна. Всички се обърнаха, за да видят каква е тази бъркотия, но на Огъст не му се наложи.
Емери.
Кожата му настръхна, а опияняващият ѝ аромат го удари, преди да я види. Беше най-сладката смес от лавандула, примесена с подправки, които усещаше само когато тя беше възбудена.
Тя стоеше в края на централната пътека. Боже, беше красива. Кадифената рокля в тъмносиньо обгръщаше тялото ѝ до съвършенство. Дори по-добре, отколкото изглеждаше предишния ден. Беше консервативна и секси, точно такава, каквато трябва да носи една владетелка.
Когато най-сетне откъсна очи от красивата ѝ фигура, забеляза, че не носи никакъв грим, а косата ѝ беше заплетена каша от вълни, обрамчващи лицето ѝ. Приличаше на себе си, а не на сестрата, която трябваше да изобразява. Обикновено блестящите ѝ очи бяха кръвясали, а кожата под тях – подпухнала.
Нещо не беше наред. Емери нямаше да се появи на бала в този вид.
Паникьосаната усмивка, разтеглена по лицето ѝ, потвърди подозренията му.
В него се надигна нуждата да потегли към нея, но при стая, пълна с придворни, трябваше да се играе кралската игра.
– Ах, и ето я, точно навреме, последният ми избор за петицата най-добри. Мис Слоун Монтгомъри.
Огъст се закле, че е чул баща си да ругае до него в същия момент, когато от двора избухнаха радостни възгласи.
Невидимата нишка, завързана между тях, се опъна и Огъст тръгна към нея.
Търпението му се разколеба, докато вървеше по пътеката, но ако се затича към нея, както копнееше, старейшините на съда щяха да поставят под съмнение загрижеността му. Докато не разбере какво се случва, трябваше да се държи така, сякаш всичко е наред.
Тя видимо трепереше, а очите ѝ бяха празни. Огъст и кимна леко, като погледна към пода, за да и напомни къде се намират.
Емери побърза да събере роклята си и да направи реверанс. Той се поклони в отговор, като успя да надникне в задната част на роклята ѝ. Тя му предложи ръката си и той я поднесе към устата си. В момента, в който устните му докоснаха кожата ѝ, от устните ѝ се отрони хлипане и тя пристъпи към него. Тялото му реагира по същия начин, всеки нерв се изправи на крака и в гърдите му се разнесе тихо ръмжене.
Но нещо не беше наред.
Това не приличаше на нея. Емери не афишираше чувствата си публично. Не позволяваше те да бъдат изписани толкова ясно на лицето ѝ.
Той се обърна и я придърпа към себе си, като постави свободната си ръка върху голата кожа на гърба ѝ. Емери се наведе към докосването му, стиснала ръката му, сякаш това беше единствената ѝ спасителна линия. Тя пое ръката му и я прокара по гърдите си, издавайки тих гърлен стон.
Ако нямаше милион въпроси, свързани с благополучието ѝ, щеше да я избута обратно през вратата и да види по колко други начина може да я накара да стене така.
– Добре ли си? – Прошепна той срещу ухото ѝ.
– Не. Боли ме. Имам нужда. – Тя продължи да бълнува, като нито една от думите ѝ нямаше смисъл, освен че беше наранена по някакъв начин.
Огъст я огледа отново, опитвайки се да открие някакви следи от нараняване. Той щеше да убие този, който я е наранил. Очите му се стрелнаха, докато не попаднаха на шията ѝ, където две малки дупчици бяха издълбали плътта ѝ.
Челюстта му се стисна толкова силно, че беше цяло чудо, че не си счупи зъбите. Някой я беше ухапал. Вампир от неговия двор е ухапал това, което му принадлежеше. И не само това, но и искаха той да знае, че го е направил. Дори не се беше опитали да излекуват прободните рани.
Емери се издигна на пръсти и притисна тялото си към него, за да достигне ухото му.
– Накарай го да спре – помоли тя тихо, а гласът ѝ беше знойно дишане. – Моля те, помогни ми.
Огъст се напрегна, изпълнен едновременно с ярост и неоспорима нужда да я завладее. Нека всеки вампир в стаята знае, че тя е негова и всеки, който я докосне, ще умре от ръката му. По дяволите с шибаната топка. Емери беше единствената жена, от която се нуждаеше. И ако състоянието на нейната възбуда беше някакъв показател, тя също се нуждаеше от него.
И което е по-важно, тя имаше нужда той да ѝ помогне и той щеше да бъде проклет, ако не го направи.
Очите му заобиколиха тълпата, опитвайки се да намерят начин да я измъкнат оттам, без да се излагат на показ. За съжаление баща му не му позволяваше да прекъсне нощта. Не и в присъствието на делегацията и целия им двор. По-скоро щеше да изгони Емери от замъка, отколкото да му позволи да я избере публично.
Огъст се протегна и докосна с пръсти кичур от косата ѝ, като го премести, за да скрие следите от ухапвания. Той целуна слепоочието ѝ.
– Дръж се, любов, имам те. Опитай се да се бориш с него още малко.
Тя кимна, но погледът ѝ му подсказа, че губи битката.
Когато всички погледи в стаята бяха насочени към тях, той бавно я поведе към подиума. С всяка стъпка възбудата на Емери се засилваше и той вече не беше единственият, който забелязваше това. Всеки мъж в залата, а дори и някои от жените, се взираха в нея, сякаш беше пиршество, което трябва да се сподели.
По дяволите. Последното нещо, от което се нуждаеше, беше Емери да стане причина за превръщането на бала в оргия.
Трябваше да я измъкне оттам. Още по-важно беше да разбере какво се е случило и да помогне на Емери да преодолее настъплението на похотта, предизвикано от отровата. Той прокле вампира, който ѝ е причинил това. Трябва да е бил по-стар от мръсотията, щом не е успяла да надвие отровата, както е направила с неговата.
Когато стигнаха до подиума, Огъст се обърна към съда, а Емери все още беше притисната до него.
– Бих искал да благодаря на всяка една от жените от „Съревнованието“, които не се придвижват напред. За мен беше удоволствие да познавам всяка от вас и да гледам как се превръщате в невероятни млади жени. Всеки мъж би бил щастлив да ви има под ръка. Насладете се на бала тази вечер и до сутринта съобщете на прислужниците си решението си за бъдещето.
До ушите му достигнаха няколко подсмърчания – звук, който обикновено го притесняваше, но в момента беше съсредоточен единствено върху Емери. Тя се нуждаеше от него и това беше единственото, което имаше значение.
– Що се отнася до останалите – обърна се той към придворните. – Моля, насочете се към Голямата зала и нека празненството започне.
Тълпата се запъти към изхода, докато музикантите в ъгъла свиреха оживена интермедия.
Огъст погледна в умолителния поглед на Емери.
– Ела с мен. Имаме трийсет минути, преди да ни очакват за първия танц.
Тя кимна и му позволи да я изведе от тронната зала.
Преди да успеят да прекрачат прага, пред тях застана най-малко любимата му жена от рода на Съревнованието.
– Защо тя трябва да влезе с теб, не трябва ли всички от твоята петорка да влязат с теб? – Джеси се изплю, гледайки с кинжали Емери.
– Трябва да кажа няколко думи със Слоун за закъснението ѝ. Ще те намеря вътре.
Джеси изпъна нацупена устна и Огъст не искаше нищо повече от това да я откъсне от самодоволното ѝ лице и да гледа как челюстта ѝ буквално се удря в пода.
– Добре. Но очаквам да получа и време насаме с теб тази вечер.
– Не си в състояние да поставяш изисквания, Джеси. А сега се махни от пътя ми. – Огъст се промуши покрай нея с Емери на ръце.
Боже, как му се искаше да се отърве от тази жена. Ако не беше любимка на баща му, щеше да си е тръгнала много преди бала.
Щом влезе в кралския апартамент, Огъст взе Емери на ръце. Тя се премести срещу него, зарови лице във врата му и постави нежни целувки по чувствителната му плът.
Майка му влезе в стаята зад тях, с очи, пълни със загриженост.
– Какво се е случило с нея?
– Ухапана е. Може би е твърде късно да премахна отровата, но трябва да опитам или поне да притъпя нуждите ѝ.
Майка му кимна в знак на разбиране.
– Ще отвлека вниманието на баща ти. Заведи я в кабинета ми, там ще е по-безопасно.
– Благодаря ти.
Огъст изтича до кабинета, след което постави Емери нежно и притисна лицето ѝ в ръцете си.
– Огъст, трябва да те почувствам. Да почувствам нещо. Ще изгоря, ако не ме докоснеш точно сега.
Колкото и да споделяше чувствата ѝ, похотта, предизвикана от отрова, не беше начинът да ѝ отнеме девствеността. Особено ако това не беше неговата отрова. Отново му мина през ума убийство, но имаше по-важни неща за вършене и отмъщението трябваше да почака.
– По дяволите, Ем. Можеш ли да го изключиш? Да промениш намерението на отровата, както направи с мен?
– Опитвам се. Не знам как го направих или какво ми направи той. Чувствам се различно. Твоята отрова беше хубава. Тази… не е. Чувствам се толкова неконтролируема. – В очите ѝ се появиха сълзи, докато драскаше с нокти всяка част от тялото му, която можеше да достигне. – Съжалявам. Толкова ми е жал.
Огъст пусна ръцете си, преглъщайки яростта си от това, че друг мъж я е докосвал.
– Не се извинявай. Това не е твоя грешка. – Той протегна ръка и избърса една заблудена сълза.
– Моля те, помогни ми. – Устните ѝ трепереха и той видя, че тя се държи на косъм.
– Ще го направя, принцесо. Дай ми само минута. – Той смъкна палтото си, преди да заключи вратата. Това не беше момент за прекъсване. Вдиша дълбоко в опит да овладее гнева си, но това само го подсили, когато единственото нещо, което усети, беше възбудата на Емери.
Който и да и беше направил това, щеше да плати с живота си.
Обърна се обратно точно навреме, за да види как роклята на Емери се свлича в краката ѝ и я оставя да стои пред него само по черен дантелен комплект и розовото диамантено колие, което беше избрал за нея.
По дяволите. Това бързо се изостри.
– Емери, не е нужно да правим това. Има и други начини да неутрализираме отровата, които не изискват от теб да се събличаш.
Тя посегна зад гърба си и разкопча закопчалката на сутиена си. Измъкна се от него с грация, позволявайки на перфектно закръглените си гърди да подскачат свободно.
– Искам те, Огъст.
По дяволите, тя убиваше желанието му да откаже с всяка своя крачка към него. Искаше му се да я вземе толкова старателно, че да не може да слезе по стълбите в Голямата зала, но Емери заслужаваше нещо по-добро. Тя заслужаваше първият ѝ път да бъде специален. Заслужаваше нещо повече от бърза чукане.
– Нека се опитам да изсмуча отровата. Ако това не помогне, ще направя всичко, от което се нуждаеш, за да се отървеш.
Емери спря на половината път до него и на лицето ѝ се оформи истински злобна усмивка.
– Знам, че искаш това да е специално, защото ми е за първи път, а под всичките ти задничарски наклонности си джентълмен. Но истината е, че трябва да свърша. Искам да свърша. И ако не ми помогнеш, ще отида да намеря вампира, който ми направи това. Сигурна съм, че с малко убеждаване Калъм ще се радва да използва това, което крие под килта си.
Лед заля вените му, потушавайки похотта му. Нямаше как да е чул Емери правилно, защото звучеше така, сякаш тя назоваваше Калъм като нападател.
Ако Калъм само си помислеше да вземе Емери, щеше да го убие. Майната му, така или иначе щеше да го убие за това, което вече беше направил. Юмруците му се свиха от двете му страни и той пое дълбоко въздух. После още един.
Когато излезе от изпълнената си с ярост мъгла, Емери стоеше до него гурди срещу гърди, а втвърдените ѝ зърна галеха ризата му, докато разхлабваше вратовръзката му.
Моя.
Той докосна дупето ѝ и я вдигна, краката ѝ се увиха около него, докато той се въртеше и я блъскаше към затворената врата.
– Той докосна ли те? – Ръмженето му издаваше гнева, който кипеше точно под повърхността и заплашваше да пробие. Емери беше негова и само негова.
Негова, за да я докосва.
Негова за да я вкусва.
– Не. – Емери избута бедрата си, за да се притисне към дължината му, а от устните ѝ се изтръгна тихо мяукане. – Той ме остави там, където ще ме намериш.
Ебати копелето. Действията на Калъм бяха планирани и обмислени, и то за сметка на Емери. По-добре братовчед му да празнува, защото въпреки привидно безсмъртния му статут, дните му бяха преброени.
Емери изстена и той погледна надолу, за да открие, че главата ѝ е опряна на вратата, докато пръстите ѝ стискат зърната ѝ.
Калъм беше проблем за по-късно. Много по-късно. Сега трябваше да се погрижи за Емери. Ако тя искаше да дойде, той щеше да я задоволи по всеки възможен начин.
Огъст наклони брадичката си, за да срещне погледа му.
– Ще ти помогна, Емери. След това ще ми разкажеш какво точно се е случило.
Тя посегна към него и разкопча ризата му, като в същото време го целуваше по гърдите.
– Договорено. А сега, моля те, чукай ме.
– О, не, малка принцесо, няма да те чукам, но със сигурност ще свършиш. Бързо и силно.
Преди тя да успее да протестира, Огъст докосна едната ѝ гърда, а другата ръка се плъзна между тях, под меката дантела на бикините ѝ, за да докосне могилката ѝ. Пръстите му танцуваха по напоения ѝ вход.
Тя изстена, когато той се наведе и прошепна срещу устните ѝ.
– Исках те от момента, в който те съзрях в моя клуб. Не съм мислил за почти нищо друго, откакто те опитах в градината, чакайки деня, в който ще имам възможност да те вкуся отново. Калъм може и да е принудил ръката ми, но това не променя факта, че ти, Емери Монтгомъри, си моя.
– Да. – Думите ѝ бяха повече молба, отколкото съгласие.
Не беше нужно много, за да я тласне отвъд ръба. Поне не и първия път, когато той ѝ помогна да премине. Беше толкова силно възбудена, че вероятно щеше да свърши и от най-малкото докосване, а той, по дяволите, искаше да я гледа как пада през ръба.
Огъст потопи пръст в гладките ѝ гънки и притисна палеца си към вече набъбналия ѝ възел. Той разтриваше малки кръгчета около клитора ѝ, докато другата му ръка обхождаше гърдите ѝ. От устните му се изтръгна тихо ръмжене, докато дърпаше вече изпъкналото ѝ зърно и го търкаляше между пръстите си.
Тя изви гръб към вратата, като се напъваше срещу ръката му, карайки го да действа по-бързо. Тя хлипаше срещу устните му, тялото ѝ се стягаше около пръста му, а той си представяше какво ще е усещането, когато се стегне около члена му.
Огъст освободи гърдите ѝ, за да заплете ръка в косата на Емери, като дръпна главата ѝ настрани и оголи шията ѝ. Докато тя се носеше по вълните на кулминацията си, той заби кътниците си дълбоко в тила ѝ.
Емери извика, но бързо премина от болка в екстаз. Тя изстена и наклони главата си още по-назад, докато Огъст вкарваше кръвта ѝ в тялото си.
Трябваше да я предупреди. Трябваше да ѝ каже какво е планирал да направи. Но нямаше как да разсъждава с нея, докато отровата беше в организма ѝ. Не осъзнаваше, че ще си възвърне контрола само ако той премахне отровата или я вземе до безсъзнание. Колкото и да му се искаше второто, той ѝ беше обещал, че първият ѝ път ще бъде нещо, което никога няма да забрави, и възнамеряваше да го изпълни.
В добрия смисъл на думата. Това не беше незабравимото, което имаше предвид.
В мига, в който кръвта ѝ премина през устните му, нещо се намести на мястото си, свързвайки я с него по начин, който никога не беше изпитвал с никоя друга. Можеше да я почувства. Всяка нейна емоция го връхлетя заедно с вълните на освобождаването ѝ. Това го хвана неподготвен, а приливът почти го накара да свърши сам.
Той стегна челюстта си и дръпна дълго, опитвайки се да се затвърди в това, което знаеше най-добре. Кръвта. Нейната го изпълваше като никоя друга. Тя подхранваше нуждата от още, но беше различна от обичайната му жажда за кръв. Той контролираше нуждата си да погълне Емери. Нейното съзнание. Тялото ѝ. Нейната кръв. Всичко това беше неговата лична марка питие.
При следващото издърпване го връхлетя осакатяваща похот. Членът му се сви и той изстена през глътката, като отново се бореше да задържи собственото си освобождаване, докато се наслаждаваше на сладостта и подправката на кръвта ѝ.
Емери се размърда срещу ръката му, чиито пръсти все още бяха в нея, и Огъст едва не загуби решителността си от нуждата да зарови както члена си, така и зъбите си. Тя се нуждаеше от него. Нуждаеше се от члена му, за да я изпълни и да задоволи възбудата ѝ, и, по дяволите, той искаше да ѝ го даде. Ако си мислеше, че сега ще я остави да си тръгне, много се лъжеше. Той никога нямаше да я остави да си тръгне. Опитвайки я, той потвърди това, което вече знаеше, че е вярно.
Емери му принадлежеше.
Следващото дръпване на кръв прекъсна връзката. Беше остра, горчива като черно биле и имаше неприятен вкус на езика му.
Калъм.
Това беше неговата отрова. Дълбоко в гърдите на Огъст се разнесе ръмжене и той засмука трескаво, опитвайки се да отърве тялото ѝ от чуждото вещество и да възстанови сладостта му.
– Огъст – изстена Емери, а ноктите ѝ се впиха в лопатките му. Тя се наведе напред, колкото можеше, и зарови лице в рамото му, заглушавайки звука на виковете си в плътта му. Тялото ѝ отново се разтресе около пръстите му и удар от болка го удари в същия момент, в който друга вълна на освобождаване завладя тялото ѝ.
Огъст дръпна за последен път от кръвта ѝ, за да се увери, че е получил всичко, преди да я пусне. Той се премести, за да погледне Емери, и го заля паника, когато главата ѝ се отметна назад, разкривайки колко близо е до безсъзнанието.
По дяволите.
Беше взел твърде много.
Той я придърпа и я зансе на дивана в другия край на офиса, като я настани в скута си.
Очите на Емери се отвориха и се срещнаха с неговите.
– Още – промърмори тя, малко над шепота. Очите ѝ се разшириха и паднаха на рамото му, а тя облиза устни. – Моля те, имам нужда от още.
Той извърна глава и я спусна към мястото, където тя се взираше. Огъст изтръпна, когато видя, че тя го е ухапала. Зъбите ѝ бяха оставили малки вдлъбнатини там, където се беше вкопчила. Нямаше повече от малка струйка кръв, но тя определено беше разкъсала кожата. Не е добре.
Тя се надигна, без да сваля очи от рамото му. Огъст остана безмълвен, несигурен какво искаше още. Него или кръвта му. Никога досега не беше хапан обратно.
– Добре ли си, Ем?
Емери постави едната си ръка на гърдите му, а с другата избърса прясната рана на рамото му. Тя проследи с показалеца си останалата кръв и го поднесе към устните си. Пенисът на Огъст потрепна, когато тя постави пръста в устата си и го изсмука, като при това издаде стон.
– Вкусът ти е невероятен. Защо имаш невероятен вкус? Защо искам да опитам още от теб? Какво, по дяволите, не е наред с мен?
– Не знам. Никога не съм виждал човек да реагира по този начин на отрова. Или кръв.
– Мога ли да взема още? Не мога да го обясня, просто… Имам нужда от още от теб.
– Да – отвърна той разтреперан. Никога досега не беше позволявал на някого да вземе кръвта му. Смяташе, че това е табу, освен в ситуация на живот и смърт. Но щеше да даде на Емери всичко, което тя поиска. – Ето, позволи ми. – Огъст се протегна и захапа китката си, като ѝ предложи отворената рана. – Зъбите ти не разкъсват лесно кожата.
Тя се премести, разпъната върху него, като хвана китката му и обгърна с устни раната. Затворила очи, тя отпи дълго от кръвта му.
В гърдите му се разнесе непоискан стон в същия момент, в който очите му се завъртяха. Той стисна ръката си в юмрук, мъчейки се да запази контрол. Искаше да я вземе.
Да се почувства вътре в нея. Нуждата да се зарови в нея нарастваше с всяко нейно дръпване.
Да я поиска.
Да я направи своя.
Да я напълни със семето си и всички да знаят, че тя е неговата кралица.
Всичко, което стоеше между него и това, което искаше, бяха две тънки парчета плат. Емери посегна между тях и издърпа тартана му от пътя, като взе члена му в ръцете си. С всяко малко издърпване на китката му, тя го галеше по дължината, отсичайки малкото контрол, който му беше останал. Беше на ръба да се превърне във варварин.
– Ем, трябва да спреш. – Гласът му прозвуча ниско и напрегнато, когато той се протегна между тях, обхващайки ръката ѝ около ствола си. – Ако не го направиш, ще те взема. Вися на косъм и ако продължаваш да пиеш от мен и да ме докосваш по този начин, няма да се поколебая да взема това, което е мое.
Емери се усмихна срещу китката му, преди да се отдръпне, разкривайки пухкави устни, изцапани с кръвта му. Побиха го тръпки, които стигнаха право до топките му. Тя изглеждаше адски секси с оцветените си в червено устни и той можеше само да си представи как би изглеждала с други части от него между тях.
– Огъст, поне веднъж искам да сме аз и ти, без да мисля за всички причини, поради които не трябва да го правим. Знам ги наизуст и те пак ще са там, когато излезем през тази врата. – Тя пусна китката му и се повдигна на колене. Премести тънкото парче черна дантела настрани и потърка върха на члена му по клитора си, преди да го позиционира на входа си.
Той издаде тих стон, докато тя го дразнеше с топлината си. Това го приканваше и той се мъчеше да се сдържи да не вкара бедрата си в нея.
– Не ми трябва нещо специално, не и с теб. Моля те, нека този момент да е само за нас. За теб и за мен. После можем да се тревожим за останалото.
Той нямаше време да мисли какво е останалото, преди Емери да се плъзне по члена му, като спря преди да е седнала напълно.
– Чукай ме – помоли тя. – Изпълни обещанието си. Покажи ми защо никой друг член няма да ме задоволи така, както твоят.
Огъст се наведе напред и прошепна на ухото ѝ.
– Ще направя нещо повече от това да ти покажа, Емери. – Той разклати бавно бедрата си, като хареса начина, по който тясното и пространство обгърна члена му. – Толкова съм отчаян да те поискам. Ще се опитам да бъда нежен, но трябва да те направя своя. Трябва да ми кажеш, ако това е прекалено.
– Искам да усетя всеки сантиметър от теб дълбоко в мен, Огъст – изпъшка тя.
Огъст се усмихна срещу слепоочието ѝ. Това щеше да му достави удоволствие.
Вдигна се и вплете едната си ръка в косата в основата на шията ѝ, а другата намери бедрото ѝ. Разкъса дантелата на бикините ѝ и ги захвърли настрани, като искаше да усети голата ѝ плът под ръката си. Наклони главата ѝ назад, завладя устата ѝ със своята и в същото време се устреми нагоре, претендирайки за това, което никой друг мъж не е имал. Това, което никой друг нямаше да направи.
– Да – изкрещя тя и той пое вика ѝ в устата си, целувайки я жестоко, вкарвайки и езика, и члена си дълбоко в нея.
Огъст успокои движенията си, позволявайки на Емери да се приспособи към дължината му. Последното нещо, което искаше, беше да я нарани. Искаше тя да се наслади на първия си път. Искаше тя да бъде толкова отчаяна за него, колкото и той за нея.
Той се наслаждаваше на устата ѝ и на топлината ѝ, докато тя се притискаше около вала му. Тя поклати тялото си напред, а Огъст спази ритъма ѝ, като първоначално я остави да определя темпото. Когато движенията ѝ станаха по-непостоянни, той я хвана за бедрата и се заби в нея. Впиваше я в члена си.
Отдаде се на нея с интензивност, каквато не беше давал на жена, плъзгайки се навътре и навън, като я завладяваше с всеки тласък. Венците му пулсираха, докато зъбите му се удължаваха отново. Емери беше наркотик. Неговата шибана дрога. Единствената жена, която някога му е отнемала контрола, който се опитваше да поддържа. Целият му свят, всяко негово дишане беше съсредоточено върху жената в ръцете му.
И нищо не беше по-правилно.
– Огъст – Емери отметна глава назад, а дългата ѝ коса гъделичкаше бедрата му. Той засмука зърното ѝ, докато тя продължаваше да подскача върху члена му, и когато усети, че тя трепери около него, притисна леко зъбите си върху пъпката и я дръпна. Вкара се в нея силно, бързо и дълбоко, отново и отново, докато почти загуби съзнание от нуждата да я завладее. Да впие зъбите си в меката ѝ плът и отново да вкуси същността ѝ.
Ноктите ѝ се впиха в раменете му, за които се хвана, използвайки ги като лост, за да посрещне нетърпеливите му тласъци.
– Толкова съм близо. Дай ми китката си. Трябва да те опитам.
Огъст се спря в нея и срещна погледа ѝ. Очите му се разшириха, докато я зяпаше.
-Моля те – прошепна тя и завъртя бедрата си. – Знам, че е странно, но не мога да спра нуждата да те поискам.
Той я разбра напълно. Без да се колебае, той захапа китката си и я поднесе към устните на Емери.
Тя се държеше за китката му, сякаш беше спасителната ѝ жица. Очите ѝ срещнаха неговите и тя отметна косата си настрани, предлагайки му шията си, докато той отново влизаше и излизаше от нея.
– Заедно. Двамата.
По дяволите, тя беше невероятна.
Емери се притисна към него, посрещайки хаотичните му тласъци. Топките на Огъст се стегнаха в същия момент, в който Емери се сви около него. Ноктите ѝ се впиха в ръката му, докато тя смучеше силно, трескаво изтегляйки кръвта му в себе си, докато се стягаше около него. Той се наведе напред и впи зъбите си в извивката на врата ѝ, като изпразни семето си в утробата ѝ. Те достигнаха върха си в перфектен ритъм, като всяка трепереща контракция беше в унисон с равномерния ритъм на кръвта, която преминаваше през тях.
Огъст обещаваше, че ще я погуби за всеки друг мъж, но истината беше, че тя погуби него. Той беше унищожен. Никоя друга жена не би могла да се сравни с нея.
Емери се разтрепери, когато бедрата им се успокоиха и тя освободи китката му, като прокара език по дължината на ръката му. Огъст запечата следите, които беше направил с отровата си, и опря чело в нейното, а тежкото им дишане беше единственият звук в стаята.
Тя беше толкова красива.
Всичко, от което се нуждаеше.
Неговата кралица.
Той и се покланяше всеки ден.
Почукване на вратата откъсна вниманието им един от друг и до тях достигна приглушеният глас на Малкълм.
– Очакваме ви след пет минути.
По дяволите.
– Благодаря – отговори той.
Обърна внимание на Емери и постави нежна целувка върху устните ѝ.
– Съжалявам, че не можем да останем тук още малко. Добре ли си?
Тя стисна сърцевината си около него.
– Повече от добре. Беше невероятно.
Огъст се задъха.
– Ако продължаваш да го правиш, ще ти покажа отново колко невероятен мога да бъда. – Той постави още една целувка на устните ѝ, засмука долната ѝ устна между зъбите си, докато се отдръпваше. – Аз съм този, който трябва да ти благодари. Как се чувстваш?
– Аз съм…- Тя замълча за миг и Огъст се закле, че усеща всяка нейна емоция, въпреки че лицето ѝ остана стоическо.
Вълнение.
Притеснение.
Страх.
Щастие.
Винаги беше усещал присъствието ѝ в стаята, но това беше различно. Сякаш емоциите се излъчваха от нея.
– Щастлива съм. Не съм сигурна какво точно се случи тази вечер, но за първи път от много време насам мога да дишам. И сега не изпитвам нужда да правя секс с всичко, което ми попадне пред очите. – Тя се усмихна. – Чувствам се достатъчно добре, за да убия самия Калъм за това, което е направил.
– Ще те оставя да нанесеш няколко удара, преди да го обезглавя.
Емери се засмя, което я накара да се стегне отново около него.
– Не мога да повярвам, че го казвам, но трябва да се облечем. Ако остана в теб още миг, ще те взема отново.
Тя кимна, макар че той можеше да се закълне, че усеща тъга. Не беше сигурен дали полудява, или и тя го усеща.
Огъст се концентрира върху това, което чувстваше, изпращайки надеждата, която изпитваше точно в този момент.
Емери наклони глава и очите ѝ се разшириха, обхождайки го.
– Ти усети това, нали?
Тя се задъха.
– Защо мога да те почувствам?
– Нямам представа, но не съм разстроен от това. А ти?
Тя се усмихна, но от нея се излъчи още една вълна на тъга.
– Добре ли си, Ем?
– Да. – Погледът ѝ падна на пода, докато слизаше от него. – Само че какво ще стане сега? Това не променя нищо.
Огъст посегна към скъсаните гащи и коленичи пред нея, като използва парчето, за да почисти остатъците от любовната им игра от бедрата ѝ. Той се наведе и целуна интимноста ѝ, запомняйки аромата ѝ, преди да се изправи, за да докосне лицето ѝ.
– Това променя всичко. Сега ще ме придружиш на бала. Ще танцуваме и аз ще те покажа на моя двор. След това ще те отведа в покоите си, където възнамерявам да изпълня обещанието си отново и отново. Но следващия път аз ще контролирам ситуацията. Няма да бързам, ще изследвам всеки сантиметър от съвършената ти плът, а после отново ще ти напомня защо съм единственият мъж, когото ще приемеш между краката си. – Той направи пауза, за да си поеме дъх. – И след като и двамата сме изцяло и напълно съсипани, ще поговорим надълго и нашироко за това, което се случи тук тази вечер, и за това какво е бъдещето ни. Но засега ще се наслаждаваме на бала и на компанията си.
Той се наведе и я целуна целомъдрено, знаейки, че ако направи нещо повече, ще пропусне изцяло бала. Колкото и да му се искаше да игнорира света и да се изгуби в Емери, все пак имаше дълг към кралството си. Очакваха пред тях да се разиграе помпозната церемония по неговия Съревнованието и за пръв път той нямаше нищо против. Стига Емери да беше на негова страна.
– Добре. – Емери се усмихна полушеговито и кимна. – Ще ми помогнеш ли да се облека?
Знаеше, че тя наистина не се нуждае от помощта му с ципа толкова ниско на гърба си, но той би използвал всяка възможност да има ръцете си върху нея. Прокара пръсти по голия ѝ гръб и опипа дупето ѝ, преди да закопчае ципа на роклята.
– Би трябвало да се извиня за бикините ти, но не съжалявам, че цяла нощ ще ти напомнят за това, което направихме.
Тя се обърна и постави ръце на гърдите му.
– Не е нужно да ходя без бельо, за да си спомням за това, Огъст. Никога не бих могла да забравя.
Не му хареса дистанцията в гласа ѝ, нито съжалението, което струеше от нея.
Малкълм отвори вратата зад тях.
– Хайде да вървим, Огъст. Не можем да отлагаме повече.
Щеше да се наложи да изчака, за да разпита за мислите, които я измъчваха. По-късно щяха да имат достатъчно време за това.
Огъст поднесе ръцете ѝ към устните си и целуна всяка от тях.
– Хайде да вървим. Твърде красива си в тази рокля, за да те държим заключена.
Назад към част 28 Напред към част 30
