Глава 29
Емери погледна към Огъст, докато чакаха пред вратата на Голямата зала, за да бъдат обявени.
Той гледаше право пред себе си, а на лицето му бе изписана лека усмивка. Щастието се излъчваше от него. Очите ѝ се разшириха, все още хипнотизирани от идеята, че могат да се чувстват един друг. Сякаш се бяха превърнали в една душа в отделни тела. Беше адски странно и в същото време успокояващо.
Емери отпреди няколко часа щеше да се изплаши, но тя усещаше само спокойна увереност в споделената им връзка. Нямаше значение, че през последния час беше ухапана от вампир, беше се поддала на похотта с отрова, беше ухапана за втори път от друг вампир, беше пила кръв и беше загубила девствеността си.
По дяволите, тя пи кръвта на Огъст.
В този момент беше толкова изгубена по него, погълната от нуждата да го поиска. А после да поиска още. Да не говорим, че бе пила от него, докато бяха в кулминация заедно, което засили оргазма ѝ отвъд всичко, което можеше да си представи.
Говорим за това, че никога няма да забрави първия си път.
Огъст беше прав. Той я беше съсипал. Никога нямаше да почувства и частица от това, което изпитваше към него с някой друг.
Не че искаше да го направи.
Всичко между тях се промени в момента, в който той я ухапа. И все пак нищо не се беше променило. Тя все още беше вещица, а той все още беше престолонаследникът на вампирите. Смъртни врагове, обречени да бъдат на противоположни страни до края на времето.
Разликата беше, че за пръв път, откакто се бяха запознали, тя изпитваше надежда, че могат да се разберат. Може би Малкълм беше прав и те можеха да бъдат това, което той и Слоун не получиха възможност да бъдат.
Дори и да не беше възможно, тя не се съмняваше, че Огъст и тя трябва да бъдат заедно.
Особено след това, което току-що бяха направили в кабинета на майка му.
О, по дяволите. Очите на Емери се разшириха. Щеше ли кралицата да знае какво са правили в кабинета ѝ?
Паниката я обзе при мисълта, че ще трябва да се изправи пред кралицата.
Огъст стисна ръката ѝ.
– Добре ли си? Току-що усетих вълна на тревога от теб.
Топлина заля бузите ѝ.
– Просто се притеснявах да не би майка ти да разбере какво сме правили в кабинета ѝ.
Устните му се изкривиха в усмивка.
– Гарантирам, че тя ще знае точно какво сме правили в кабинета ѝ, както и всеки вампир в стаята. Забравяш, че усещаме миризмата на възбуда.
Устата ѝ увисна и тя се опита да направи крачка встрани от вратата.
– Искаш да кажеш, че те могат да усетят върху нас това, което току-що направихме?
Огъст кимна.
– Не мога да вляза там.
– Защо не? Ти си моя, Ем. На кого му пука какво мислят другите?
Тя беше негова.
Той беше неин.
Той беше прав.
Тя му кимна разтреперано и той я целуна нежно по челото.
– Плюс това, повече от всичко друго, те ще ми завиждат, че съм те видял гола.
Емери изхърка, когато вратите на залата се отвориха и стюардът ги обяви.
– Представяме ви Негово кралско височество принц Огъст Никълсън и Слоун Монтгомъри, член на Кралското Съревнование.
Всички погледи се насочиха към тях, докато те се спускаха по голямото стълбище. Повечето придворни се усмихваха и правеха реверанси, докато минаваха покрай тях.
Огъст беше създаден за светлината на прожекторите. Той се усмихваше и кимаше на придворните, беше представителен и достъпен, но все пак излъчваше грацията и лидерството, които се очакваха от бъдещия им крал.
Никога не беше осъзнавала каква тежест носи Огъст във всеки един момент от деня. А той искаше тя да му помогне да поеме това бреме, беше казал това, когато премахна знака ѝ. В стомаха ѝ се настани яма и тя се притесни, че не може да бъде това, от което се нуждае народът му. По дяволите, не беше сигурна, че може да бъде това, от което се нуждаеше Огъст.
Той имаше толкова много вяра в нея.
Когато е опитала кръвта му, свързвайки ги на висцерално ниво, тя е опитала любовта му към нея. Буквално. Никога не ѝ беше казвал това, но нямаше нужда да го прави. Тя го беше почувствала. Когато казваше, че е негова, той го правеше с всяка фибра на тялото си. Можеше само да се надява, че ще се чувства по същия начин, когато научи за истинското ѝ наследство.
Когато стигнаха до подиума, Емери направи нисък реверанс, а Огъст се поклони пред родителите си. Тя се изправи и се обърна към останалите жени от родовете Съревнованието, които стояха вляво от кралското семейство. Направи една крачка, когато Огъст я дръпна назад, обгърна я с ръка и я придърпа към себе си.
Той се наведе и прошепна.
– Помниш ли, когато ти казах, че си моя?
Кралят се изкашля и двамата се обърнаха, за да погледнат бащата на Огъст, който носеше недвусмислена гримаса.
– Колко мило от твоя страна да се присъединиш към нас, Огъст. Слоун. – Гласът му изрече любезностите като на крал, но погледът му, докато наблягаше на фалшивото прозвище, разкриваше, че той е всичко друго, но не и радостен, че тя е от неговата страна. – Сега, след като сте тук, бих искал да поканя двора да се присъедини към нас в един тост.
Кралят плесна с ръце и стюардите заляха залата с подноси с флейти за шампанско. Само че те не бяха пълни със златната течност, която тя очакваше, а с кръв. Подир тях се промъкнаха оскъдно облечени жени и мъже, които се наредиха по стените. Членовете на двора пристъпваха напред, хващаха ги и ги повеждаха обратно към мястото, където бяха застанали.
Въпреки новия си вкус към жизнената сила на Огъст, Емери трябваше да въздъхне, когато осъзна. Да живееш вампирски живот с Огъст насаме е едно, а да подпише, че това ще бъде нейният живот, е съвсем друго. Тя погледна към другите жени, опитвайки се да разбере дали споделят чувствата ѝ, но добре обучените им спокойни лица не издаваха нищо.
Отстрани на пиедестала един стюард донесе две пълни с кръв шишета с шампанско, последван от две жени. Флейтите бяха поднесени на Малкълм и кралицата. Едната от жените спря пред краля, а другата – пред Огъст. Кралят направи жест на Огъст да вземе жената пред себе си и Емери реагира в същия момент, в който усети отвращението на Огъст.
Вълните на притеснение се отдръпнаха от него, докато минаваха няколко дълги секунди.
Устните на краля се свиха в злобна усмивка и Емери усети, че е планирал тоста нарочно.
Заля я гняв. Само жесток човек би подложил сина си на зависимостта, която го измъчваше, и всички съмнения на Емери относно природата му умряха бързо.
Огъст освободи напрежението, което бе задържал, и въздъхна, след което пристъпи напред и протегна ръка към жената, а устата му се бе свила в строга линия.
В гърлото ѝ се надигна жлъчка. Нямаше гаранция, че Огъст може да се нахрани от друга жена и да се спре. Без да се замисля, тя пристъпи напред и постави ръката си в тази на Огъст.
Погледът му премина нагоре по ръката ѝ, докато не срещна нейния. Веждите му се сключиха, а устните му се намръщиха.
– Използвай ме.
– Сигурна ли си? – Очите му се разшириха и тя почувства смесица от колебание и облекчение, които заляха споделената им връзка.
– Аз съм твоя, помниш ли? Аз. Само аз.
Огъст се усмихна и поднесе ръката и към устните му, като ги прокара по кокалчетата си.
– Благодаря ти. – Прошепна той.
Кралят погледна двамата, но не призна явното предизвикателство на Огъст.
– Тост. – Той вдигна ръката на своя поданик и всеки член на двора направи същото със своята или с флейтата с шампанско на кръвта. – За сина ми, нека боговете го водят в усилията му да вземе своята невеста.
– За принц Огъст!
Всеки от членовете на двора изпиваше чашите си или забиваше зъбите си в шията на доброволния си донор.
Огъст я придърпа към себе си и я прегърна, след което се наведе и постави целувка на гърдите ѝ, точно над сърцето, и прошепна на същия език, който беше използвал, за да я освободи от своето Оцеляване. Той прокара устни по кожата ѝ и постави още една целувка в основата на гърлото ѝ, като отново прошепна срещу плътта ѝ. С още една целомъдрена целувка по устните ѝ той се отдръпна и погледна в очите ѝ, като прошепна последно чувство на красивия език.
Макар да не разбираше думите, те резонираха в сърцето ѝ.
– Какво каза?
– Завинаги в сърцето ми. Завинаги във вените ми. Завинаги на устните ми.
– Завинаги – думата едва излезе през задушеното и дишане.
Огъст се наведе, облиза врата ѝ и тя усети как той насочва зъбите си.
– Завинаги мой.
Той захапа и Емери изтръпна в същия момент, в който тълпата зад нея се развесели. Познатото усещане за отрова, която заливаше организма ѝ, я завладя. Вместо похот или успокоение, този път тя бе изпълнена с непреодолимо изригване на щастие, което я накара да се усмихне до степен, в която бузите я заболяха. Когато вълната от емоции се уталожи, зад нея се промъкна похотта, която запълни пукнатините и подпали кожата ѝ, докато се стичаше по нея и се установяваше във върха на бедрата ѝ.
Огъст направи още едно дълго издърпване и извади кътниците си от гърлото ѝ, като при това облизваше да затвори раната и. Когато я изправи и срещна погледа ѝ, по лицето му се разтегли усмивка.
– Ти не играеш честно, Ваше Височество.
– Това е само малка част от онова, което чувствам, когато си наблизо, Ем.
– Знам.
Емери го дари с лукава усмивка. Може и да нямаше силата на отровата на своя страна, но връзката между тях вървеше и в двете посоки. Тя се съсредоточи върху това, което изпитваше към него в кабинета. Когато похотта на отровата избледня, а на нейно място я погълна суровата неприкрита любов. Тя изтласка емоциите навън, надявайки се той да почувства всичко, което тя изпита в този момент.
Огъст се закашля и я погледна с повдигнато чело.
– Сега кой не играе честно, принцесо? Продължавай да проектираш така и ще си тръгнем още сега.
Емери огледа балната зала, където придворните му се бяха наредили на дансинга и чакаха да ги поведе в първия танц, както беше обичайно.
– Бихме могли, но не бихме искали да разочароваме почитателите ви.
– Не, не бихме искали да го направим. Ще танцуваш ли с мен?
– Само ако обещаеш да не се смееш.
– Не обещавам нищо.
Огъст я поведе към дансинга и Емери мълчаливо благодари на Малкълм за безкрайните тренировки. Те се плъзнаха по традиционните танци, като към тях се присъединиха родителите на Огъст, както и шотландската делегация. Дори погледите на Джеси и преувеличеният шепот, за които Емери можеше само да предполага, че не са толкова ласкави към нея, не можаха да помрачат настроението ѝ в този момент.
Калъм ѝ се усмихна, докато се присъединяваше към празненството, а Емери открито го изгледа, като същевременно мълчаливо си обеща да го кастрира, когато се появи възможност.
В гърдите на Огъст се разнесе ниско ръмжене и тя вдигна поглед, за да види, че той също отправя смъртни заплахи по посока на Калъм.
Емери го потупа по гърдите.
– Успокой се. Не забравяй, че обеща да ми позволиш да нанеса няколко удара, а и двамата се съгласихме, че сега не е моментът.
– Хммм – беше единственият отговор на Огъст и Емери не беше убедена, че той няма да убие Калъм, преди тя да си е казала думата с манипулативния гадняр.
След последния танц, посветен на делегацията, Огъст я придърпа към гърдите си. Тя отметна глава назад и срещна погледа му. Радостта им проникна във въздуха около тях и Емери съжали света, че не може да я изпита.
Огъст се усмихна и я целуна по челото, след което се обърна към музикантите в ъгъла. Диригентът срещна погледа му и му кимна. Огъст му отвърна със същото, преди да върне вниманието си към Емери.
– Изтанцувай с мен само още една песен, а след това обещавам да те отведа.
– Не можем да си тръгнем. Ти си престолонаследникът, твоят двор очаква от теб да ги почерпиш с вино тази вечер.
– Очакват и да си осигуря булка.
Тя постави ръцете си върху гърдите му.
– Огъст…- Имаха много неща за обсъждане, преди тя да се съгласи да стане негова булка. Тоест, ако все още я искаше, след като беше разбрал каква е. Тя отвори уста, за да протестира, когато познатата мелодия на „Когато един мъж обича една жена“ изпълни балната зала и думите не и достигнаха.
Емери погледна към него.
– Песента от клуба.
– От момента, в който те видях, знаех, че си моя.
Моя.
Никога нямаше да ѝ омръзне да го слуша да казва това.
– Ти дори не знаеше дали ще дойда тази вечер.
Огъст обгърна лицето ѝ.
– Но се надявах, че ще дойдеш. Надявах се, че ще избереш мен.
Емери се молеше да не усеща вината, която я обгръщаше. Тя не го беше избрала. Не и по начина, по който той си мислеше. Огъст не я беше принудил да води живот, който не искаше, той ѝ предложи свобода, избра да я освободи, макар че това щеше да го убие отвътре. Тя никога повече нямаше да отрече, че е негова.
Той завинаги щеше да бъде нейният принц.
Съдбата ѝ беше принудена от Калъм и колкото и да го мразеше за това, завинаги щеше да му е благодарна за тласъка в правилната посока.
Огъст се наведе и цялото ѝ тяло се затопли, когато дъхът му гъделичкаше ухото ѝ.
– Танцувай с мен.
Емери се вкопчи в Огъст и те се движеха като едно цяло, докато членовете на неговия двор танцуваха около тях, танцувайки валс на съблазнителната мелодия. Той изпя думите в ухото ѝ, а гласът му разтопи страховете, към които тя се придържаше. В прегръдките му останалата част от света се отдръпна, точно както когато танцуваха заедно на партито за рождения ден, оставяйки само тях двамата. Откраднат миг във времето.
Когато песента им свърши, на рамото на Огъст се появи маникюрена ръка, която го отдръпна. Джеси застана между тях и обгърна врата му с ръце.
– Имаш ли нещо против да се включа? Прекарал си цялото си време с нея. Мисля, че е справедливо и останалите да се включат. – Сладкият и глас не скриваше отровата на думите и. Отрова, много по-опасна от тази на вампира.
Емери вдиша дълбоко, сдържайки желанието си да издърпа Джеси към себе си и да я набие. От момента, в който пристигнаха на бала, тя беше толкова запленена от Огъст, че забрави, че технически не е единствената останала за Кулминацията. Голата ѝ китка, на която вече нямаше знак, гореше много повече, отколкото някога, докато сребърните лиани я обявяваха за негова. В очите на неговия двор тя можеше да се окаже извън борбата за ръката му.
Устните на Огъст се свиха в мрачна линия.
Емери отвори уста, за да го увери, че няма нищо страшно, ако танцува с Джеси, когато проследи погледа му към краля, който стоеше с група съветници и носеше същото мрачно изражение, което бе белязало лицето на сина му.
– Трябва да поговоря с баща ми, може би по-късно, Джеси. – Той се обърна към Емери и стисна ръката ѝ. – Иди да се сбогуваш с Флора. Не напускай бала. Ще дойда да те намеря, когато мога.
Емери кимна и симулира самоуверена усмивка, като в същото време изтласкваше в негова посока чувства на спокойствие и топлина.
– Това не е честно – промърмори Джеси, но Огъст вече се беше отдалечил от мястото, на което стояха.
Емери се обърна, за да си тръгне, когато ноктите се забиха в ръката ѝ и я спряха.
– Сега може и да ти е обърнал внимание, но помни думите ми, Слоун, той ще бъде мой.
Емери погледна ръката на Джеси, а в нея пламна гняв. Когато Емери срещна погледа си с този на Джеси, очите на другата жена се разшириха и тя се отдръпна от Емери.
– Очите ти. Те… светят.
Емери притвори очи и овладя нуждата да се бори за Огъст. Джеси щеше да каже или да направи каквото е необходимо, за да остане последната жена, но никога нямаше да получи сърцето на Огъст. Неочакван смях избухна в гърлото ѝ и тя едва успя да го задържи да не избяга. Тя отвори очи, уверена, че отново са кехлибарени, и сви рамене.
– Сигурно е трик на светлините.
Джеси отстъпи крачка назад и гласът ѝ се разколеба.
– Знам какво видях.
– Видяла си как Огъст флиртува с мен пред целия си двор. В края на деня, Джеси, можеш да си кажеш каквото ти е нужно, за да спиш през нощта. Но Огъст е възрастен мъж и вече е направил своя избор.
– Ще видим кой ще се окаже от неговата страна. – Тя се обърна и се запъти към мястото, където стояха Скарлет и Амелия.
Емери се отърси от изявлението на Джеси, изпитвайки единствено съжаление към нея. Тя само се надяваше, че Джеси няма да тръгне да разказва на всеки, който ще я слуша, за светещите ѝ очи. Ставаше все по-трудно да ги прикрива и щеше да е мъртва, ако някой вампир се обърнеше към нея по време на момента. Дори Огъст нямаше да може да я спаси.
Видът на Флора и Челси, които стояха до бюфета, привлече вниманието ѝ. Тя направи две крачки към тях, когато огромната фигура на Калъм препречи пътя ѝ.
– Ще танцуваш ли с мен?
– Предпочитам да си избода очите.
– Би било обида за любимата на принца да откаже на братовчед му. А аз обещавам да се държа добре.
Емери се поколеба, но после сложи ръка в тази на Калъм и му позволи да я поведе към центъра на стаята. Последното нещо, от което се нуждаеше, беше да предизвика сцена. Сцена, която вероятно щеше да завърши с връщането на Огъст и убийството му.
– Имаш късмет, че не сме сами, иначе щях да те убия.
– Вярвам, че ще се опиташ. Слушай, аз…- Калъм я придърпа по-близо и вдиша дълбоко.
– Току-що помириса ли ме? – Може би трябваше да преосмисли присъединяването си към това семейство.
Очите му се разшириха и на устните му се появи полуусмивка.
– Ти си пила неговата кръв.
Емери насочи очи към него.
– Откъде знаеш това?
– Ароматът ти. Той е различен. Той е твой, но сега е смесен с неговия. Не мислех, че ще завършиш връзката толкова бързо.
– Връзката? – Затова ли усещаше емоциите на Огъст? Дори от другия край на стаята тя усещаше гнева му по ръбовете на съзнанието си. – Ти знаеше, че това ще се случи?
– Защо мислиш, че съм осигурил присъствието ти? Ти и Огъст сте част от нещо по-голямо от вас самите. – В гласа му се процеждаше страст и в него се долавяше острота, каквато преди нямаше. – Ти ще промениш всичко.
Преди Емери да успее да попита какво има предвид, Калъм се откъсна от нея и Огъст го хвана за яката.
– Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш с нея? – Изръмжа Огъст и за част от секундата Емери се уплаши за живота на Калъм.
– Нищо, братовчеде. Просто я приветствах в семейството.
– Както я приветства по-рано?
Емери сложи ръка на бицепса му, искайки да го успокои. Танцуващите около тях бяха спрели и бяха започнали да оформят кръг около тримата.
– Създаваш сцени, принце мой.
Огъст избута Калъм назад и веднага придърпа Емери в прегръдките си.
– Той не те е наранил, нали?
– Не, добре съм. – Емери се сгуши в него, а очите ѝ бяха вперени в Калъм. – Какво искаше да кажеш, че сме част от нещо по-голямо?
Калъм сви рамене.
– Ще видиш. Все пак му кажи, той ще разбере, ако му дадеш възможност.
– Да ми каже какво? – Огъст погледна между нея и Калъм.
Емери го стискаше по-силно, а желанието ѝ за смъртта на Калъм нарастваше всеки път, когато той отваряше уста. Трябваше да каже на Огъст каква е, да има живот с него означаваше да бъде честна с него, но се страхуваше от реакцията му. Това, което споделяха, беше невероятно. Нещо като от приказките. Тя не се страхуваше от ответната реакция на неговото кралство, докато Огъст беше до нея. Искаше ѝ се да вярва, че Калъм е прав и че ще види отвъд наследството ѝ, но не беше убедена, че той може да погледне отвъд предразсъдъците си.
Обърна се с лице към Огъст и се вгледа в присвитите му очи.
– Трябва да поговорим.
– Трябва – кимна той. – Но точно сега трябва да отидеш с Малкълм и да му позволиш да те заведе в покоите ми. Имаше инцидент извън периметъра на замъка. Трябва да отида да разследвам и няма да мога да се концентрирам, ако не знам, че си в безопасност.
Емери кимна. Поне това щеше да ѝ даде момент да помисли как да му каже.
Той се наведе и постави целувка на челото ѝ.
– Моя.
– Твоя. – Прошепна в отговор тя, вдиша дълбоко и се изпълни с него, преди той да си тръгне.
Той се обърна към Калъм.
– Ти си с мен. Надявай се да не те убия по пътя.
Калъм се ухили.
– Аз съм по-възрастен от теб, ще рискувам.
Огъст и Калъм излязоха от залата, а Малкълм се появи и предложи на Емери ръката си.
– Хайде?
Емери сложи ръка в лакътя му и му позволи да я изведе от голямата бална зала.
– Ще ми разкажеш какво се е случило с Калъм? Или защо закъсня за церемонията, миришейки на курва, която има нужда да се изчука?
Емери изсумтя, ненавиждайки ехото в каменните коридори.
– Предпочитам да не го правя. Огъст вече иска да убие братовчед ти, не бих искала и ти да се качиш на този влак. – След краткия си разговор с Калъм тя не мислеше, че той го е направил с намерението да ѝ навреди. Това не означаваше, че му е простила, но той не заслужаваше да умре.
Може би просто да му извадиш зъбите.
– Добре. Запази тайните си, Огъст просто ще ме засипе с информация по-късно. Като стана дума за брат ми, видях малкото шоу, което двамата направихте. Изглежда отново сте в добри отношения.
Тя сви рамене и се усмихна, спомняйки си начина, по който той я беше поискал в кабинета, а след това отново пред двора си.
– Бях принудена да спра да се боря с това, което си мислех, че искам, и да прегърна това, от което се нуждаех.
– Никога не съм го виждал да се усмихва толкова много. Или да пренебрегва грубо заповед, издадена от баща ми.
– Не исках да му позволя да поеме кръвта на непозната, не и когато това щеше да го накара да изгуби контрол.
– Той ти е казал?
Тя кимна.
Малкълм се наведе към нея и подуши.
– Какво става с всички, че ме душат?
Веждите му се смръщиха.
– Ем, защо миришеш като него? Не е само по дрехите ти. Същността ти се е променила.
– Аз… Ние…- Емери направи пауза, несигурна колко трябва да каже на Малкълм. Не мислеше, че той ще я осъди, но не знаеше протокола за вампирите и хората. Беше научила, че вампирите понякога споделят кръв по време на секс, но даването на кръв на човек беше друг въпрос. – Ухапах го. Предполагам, че мириша като него, защото кръвта му е във вените ми.
Малкълм спря да върви и я погледна с широко отворени очи.
– Уау. Ем. – Той се запъна в думите си и после спря напълно. – Това е напълно нечувано. Това е интимен акт, в който повечето вампири не биха участвали, особено с човек. Дори не с човек, а с вещица.
Горещина заля бузите ѝ и тя отклони очи от въпросителния поглед на Малкълм.
– По дяволите. – Той се надигна и прокара ръка през косата си. – Ти каза ли му?
– Все още не. Опитах се, но той каза, че трябва да тръгва, а аз трябва да тръгна с теб.
– Той те обяви пред целия съд. Ти трябва да си тази, която да му каже, преди да е разбрал от някой друг.
– Не ме е заявявал, но определено даде да се разбере, че аз съм главният претендент.
– Не, Ем, той го направи. Думите, които изрече, когато те целуна по гърдите, устните и шията, това бяха клетвите, които всеки вампир дава, когато намери своята булка. Може и да не е сложил пръстен на пръста ти, но даде да се разбере в нашето кралство, че ти си тя.
Свята работа.
Тя знаеше, че така се чувства Огъст, но нямаше представа, че той е отишъл и е казал на целия двор, че тя е тя. Още не бяха говорили. Бяха се съгласили да говорят. И да правят още умопомрачителен секс. Но най-вече трябваше да поговорят.
– Трябва да го намеря, Малкълм. Трябва да му кажа. – Тя се обърна, за да си тръгне, когато ръката на Малкълм я хвана.
– Сега не можеш да направиш нищо. Той трябва да знае, че си в безопасност. Той ще се върне, когато приключи.
– Ами ако ме намрази, когато разбере? – Тя прошепна думите, страхувайки се, че изричането им на глас ще им вдъхне живот.
– Няма да го направи. В началото може и да избухне, но в крайна сметка виждам любовта му към теб. Той се нуждае от теб.
Малкълм се обърна и тръгна по коридора към кралската резиденция и въпреки че краката на Емери се раздвижиха, за да го последват, мислите ѝ бяха на милиони мили от него.
– Тук е апартаментът на Огъст. Ако имаш нужда от нещо, в зоната за отдих има телефон. Кловис ще ти осигури всичко, от което имаш нужда. – Той направи пауза и си пое дълбоко дъх. – Не се притеснявай, Емери. Всичко ще се оправи.
– Да. – Емери се промъкна през вратата на стаята на Огъст, без да може да се съсредоточи върху нищо друго, освен върху намирането на думите, с които да каже на Огъст, че е вещица. Когато се върнеше, той или щеше да я приеме като вещица, каквато е, или щеше да разкъса сърцето ѝ, както и врата ѝ.
И двата варианта изглеждаха еднакво вероятни.
Назад към част 29 Напред към част 31
