Глава 11
Болката беше твърде силна. Сякаш беше камертон, ударен силно и вибриращ отвътре навън. Само че импулсите не спираха и напрягаха мускулите ѝ до непоносима агония.
Емери се опита да отвори очите си, но нямаше смисъл.
Искаше устните ѝ да се разтворят, да извика за помощ, но не можеше да помръдне и един мускул.
Къде беше тя?
Не беше студено, значи не се беше върнала в подземията, и не миришеше на дим, секс или билки, така че Ню Орлиънс беше изключен.
Съзнанието ѝ беше замъглено и тя се мъчеше да си припомни последните си спомени. Проблясъците на случилото се в Байоу се свързваха един с друг, създавайки разказ, за който знаеше, че е истина, но и се искаше да е сън.
Вишна направи това. Тя освободи магията ми в опит да нарани бебето ми.
Бебета.
Огъст каза, че носи близнаци.
И тя нямаше как да знае дали са добре. Дали тя е добре.
Емери се опита още веднъж да извика за помощ, но тялото ѝ не реагираше. Затворена в собствения си ум, паниката скова гръбнака ѝ.
В последен опит тя посегна към връзката, която я свързваше с Огъст, но ако тя беше там, не можеше да я усети през болезнените вибрации. Бързите движения създаваха топлина, която караше крайниците ѝ да се чувстват така, сякаш ще изгорят отвътре навън.
– Все още си тук? – дебел брътвеж я разсея и освен ако някой друг шотландски вампир не я беше отвлякъл, щеше да се обзаложи, че това е Калъм.
– Разбира се. Тя носи моите наследници, къде, по дяволите, другаде ще бъда? – гладкият баритон на Огъст я заля и паниката на Емери се успокои, макар и съвсем леко. Тя все още беше кралски ядосана на този задник, но фактът, че той беше там, трябваше да означава нещо. Може би го беше преценила погрешно.
– Баща ти би планирал нападения срещу невинни, докато жена му умира, ако това означаваше да си отмъсти.
– Аз не съм баща си, Калъм. – изрева Огъст, гласът му беше нисък и смъртоносен. Емери би се обзаложила, че челюстта му е стегната и пулсира от дясната страна. Неговата отличителна черта.
– Не, но ти искаш да бъдеш – подкани го Калъм, макар Емери да не беше сигурна защо. Всички знаеха, че Огъст и баща му не се разбират. Тя си спомни начина, по който поданиците му го погледнаха в нощта на Шотландската гала. Беше с възхищение, докато единственото, което тя виждаше, когато гледаха краля, беше страх.
Калъм продължи да нанася удари на Огъст.
– Изчислено и безмилостно. Дори не виждаш, че това не е онова, от което се нуждае кралството ти. Въпреки това продължаваш да се стремиш да вървиш по неговите стъпки. Кралството би било по-добре под ръководството на Малкълм, отколкото под ръководството на Люин две точки-ооо.
Чу се разбъркване, съчетано с дълбоко ръмжене, последвано от меко тупване.
– Защото твоята кауза е много по-благородна? – изплю се Огъст – Преследваш едно неоснователно пророчество и се вкопчваш в надеждата, че няма да ти се налага да си търсиш друга жена, защото по магически начин ще имаш партньор. Събуди се, Калъм. Вещиците си играят с теб и аз няма да съм там, за да събирам парчетата, когато неизбежно паднеш отново.
– Ами ако пророчеството не е лъжа? – думите на Калъм едва се чуваха като шепот, а в гласа му се долавяше болка – Ами ако всичко, на което са ни учили, е било лъжа? Виждал съм твърде много, за да повярвам, че не е истинско. А и надеждата за един по-добър свят си заслужава, не мислиш ли?
– Надеждата е глупаво начинание. Това няма значение. Лъжа или не, това е нашата реалност. Това е светът, в който живеем, и това е светът, в който аз ще управлявам. Трябва да планирам това бъдеще, а не някаква полуизмислена представа за приятели и мир.
– Ами ако можеш да го промениш? Би ли го направил?
Огъст мълча толкова дълго, че Емери не беше сигурна дали е останал в стаята. Но най-накрая дълбокият му глас прокънтя във въздуха.
– Не. Не им се доверявам. Не вярвам и на нея.
Не беше нужно Емери да го вижда, за да разбере, че Огъст я гледа. Бодеше я да знае, че дори след месеци раздяла омразата му към нея не е намаляла. От друга страна, беше по-лесно да го мрази в замяна за всички неща, които беше направил и очевидно планираше да продължи да прави, следвайки стъпките на баща си.
– Тя не е като тях.
Огъст се подигра.
– Така казвате всички. Но в градовете на убийствата пише нейното име, а съвпадението, че последното е пред бара на чичо ѝ, е твърде голямо, за да го пренебрегнем.
– Чуваш ли се? Това няма смисъл. Защо би убила собствения си чичо?
Умът на Емери замря и тя увисна на всеки безмълвен миг. Дали Калъм имаше предвид, че Огъст не е убил чичо ѝ? Беше видяла снимките. Беше застанал над тялото, покрито с кръв. Как някой от тях би могъл да я обвини, че има пръст в убийството на Майлс?
– Тя не би го направила. – Издиша тежък дъх Огъст.
– Значи не би могла да е господарката, нали?
Коя, по дяволите, е Господарката? Емери започваше да усеща, че тук се играе много по-голяма игра, отколкото просто последиците от бременността ѝ. Макар да знаеше, че кралското семейство обвинява завета за убийствата на вампири, не беше обръщала особено внимание на подробностите, освен на участието на Огъст в сцената. Вътрешният кръг беше уверил завета, че става дума за недоразумение и че те не са замесени.
Емери не беше повярвала на нито една тяхна дума, но и не беше продължила да настоява. Това не беше нейна работа, а тя се притесняваше повече да скрие бременността си и да се увери, че бебето ще оцелее.
– Не съм убеден, че не е замесена! – изпъшка Огъст. Емери трябваше да аплодира непоколебимата нужда на Огъст да я превърне в злодейка – Опитвам се да разбера мотивите ѝ.
– Тя няма такива, Огъстин. Само да запази децата си в безопасност. Ти просто искаш тя да е злодей, за да можеш да продължиш да игнорираш факта, че е твоя половинка.
– Моите деца.
– Продължавай да си го повтаряш, братовчеде. Тя ще ти причини ад, ако си мислиш, да ги отнемеш от нея. Тя никога няма да ти прости.
Калъм не грешеше. Огъст щеше да вземе децата им през нейния труп. Дори и тогава тя щеше да намери начин да се върне и да преследва задника му. Трябваше да има некромант, на когото да му е приятно да вбеси бъдещия крал на вампирите.
– Тя няма да е наоколо достатъчно дълго, за да го направи.
– Невежеството ти се проявява. Тя е твоя половинка, колкото и да искаш да го отречеш.
– И също така е вещица.
Меко подсмърчане изпълни стаята, последвано от репликата на Калъм.
– Видях начина, по който я погледна, когато Вишна я удари.
Тя също. В миговете, преди да изпадне в безсъзнание, беше станала свидетел на цяла гама от емоции, които го връхлетяха. Всичко – от любов и страх до чиста и неподправена омраза.
– Гледах я така, както всеки баща гледа инкубатора, в който децата му са живи.
Емери изсумтя, но не заради думите на Огъст, а заради болката, която се прокрадваше по гръбнака ѝ. Тя нарастваше експоненциално.
Някога думите му щяха да я наранят, но сега, когато ставаше дума за Огъст, тя знаеше къде се намира. Всъщност беше почти сигурна, че в крайна сметка ще трябва да го убие. Майната му на проклетата връзка с партньора, ако си мислеше, че тя е просто топло тяло, за да отглежда наследника му, щеше да си има голям проблем. Тя беше тяхна майка и ако оцелееше, щеше да се погрижи да ги държи далеч от баща им, който беше чудовище.
Калъм изръмжа ниско.
– Тя умира, Огъстин. Какво ще стане, ако тя не оцелее?
Чакай, какво? Тя умираше? Не, тя не можеше да умре. Най-накрая тя имаше цел. Децата ѝ имаха нужда от нея. Тя се нуждаеше от тях. Свръхестественият свят се нуждаеше от тях. Може би все още бяха малки в утробата ѝ, но те бяха бъдещето.
– Докато децата ми живеят, това е единственото, което има значение. – заяви Огъст вещо.
Огъст можеше да се прецака, ако си мислеше, че ще отгледа децата им като чудовища, мразещи вещиците.
Емери насочи мислите си към звездите. Никога не се е доверявала на думите на вещиците за завета, но беше отчаяна. Моля, нека оцелея. Ще направя всичко, което е необходимо, за да защитя децата си. За да защитя децата като тях. За да поправя грешките на предците си.
– Някои хора биха дали всичко, за да имат това, което сте имали с нея…
Болката я прониза и Емери беше сигурна, че звездите са отхвърлили молбата ѝ. Опита се да се задържи, за да чуе отговора на Огъст, но болката беше твърде силна.
– Тя добре ли е? – в гласа на Огъст се появи нещо, което можеше да се приеме за страх. – Връзката е напрегната и сърдечният и ритъм се забавя.
Емери се бореше като дявол да остане в съзнание, но нямаше смисъл. Преди да потъне отново в тъмнината, тя чу как Калъм извика Лили.
Назад към част 11 Напред към част 13
