Глава 15
Прякорът му беше нейната гибел.
Емери скъси разстоянието помежду им, а устните ѝ се притиснаха към неговите. В целувката им нямаше нищо меко, и двамата търсеха потвърждение на това, което бяха един за друг, въпреки всички глупости, които се бяха случили. Връзката им беше сурова и плътска, зареждаща емоциите, които изпълваха въздуха около тях и поглъщаха връзката им.
Ръката на Огъст я хвана за бедрото и той притисна нарастващата си дължина към вътрешната част на бедрото ѝ. От него се изтръгна ръмжене, а зърната на Емери се забиха във вибриращите му гърди. Той опипа устата ѝ, задълбочавайки целувката им, и тя потръпна, когато кътниците му се удължиха срещу езика ѝ.
Трябваше да го спре. Имаше много по-важни неща, които трябваше да обсъди с Огъст, но всичко в това се чувстваше правилно. Може би това беше връзката с партньора. Може би беше надеждата, че мъжът, в когото се беше влюбила, се е върнал. Или може би нуждата да чувства нещо друго освен силната скръб и ярост, които я измъчваха. Нямаше значение – точно сега единственото, което интересуваше Емери, беше да изживее още един откраднат миг с него.
Огъст откъсна устните си от нейните, а бледосините му очи бяха пълни с отчаяние.
– Кажи ми, че не искаш това. Кажи думата и аз ще си тръгна.
Отговорът ѝ беше задъхан, уловен между целувките.
– Искам.
Връзката набъбваше в гърдите ѝ с всяко докосване. Магията бръмчеше във въздуха, трептеше и се засилваше, докато крайниците им се преплитаха, всеки искаше да усети повече от другия, да поправи напрегнатата връзка помежду им, дори и двамата да знаеха, че това е временно облекчение.
Емери свали якето от раменете му и изхлузи ризата му през главата. Разположи ръце на гърдите му и не бързаше да ги спуска по хребета на корема, за който беше мечтала повече пъти, отколкото искаше да признае.
Огъст си пое дъх и улови устните си между зъбите. Тя се подпря, като искаше да види докъде може да го тласне, колко много ще ѝ позволи да поеме. Жадуваше за реакциите му, за малките неща, които издаваха нуждата му от нея. Езикът ѝ се стрелна, дразнейки зърното му. Засмука го в устата си и се наслади на съскането, което се отрони от устните му, когато го завъртя между зъбите си.
Той разтърси тялото си срещу нея и с едно бързо движение Огъст ги обърна, така че тя да бъде разкрачена върху него. Протегна ръка между тях и разтвори предната част на пижамата ѝ, като изложи гърдите ѝ на хладния въздух на Хайленд.
– Двама могат да играят тази игра, принцесо. – той се усмихна, след което сведе глава, за да се вкопчи в зърното ѝ, а кътниците му дразнеха прекалено чувствителната пъпка, докато смучеше. Емери изви гръб и от нея се изтръгна стон, който се носеше по ветровете на Хайлендс. Пръстите му затанцуваха по ръба на панталоните ѝ и тя избута бедрата си напред в опит да го подтикне надолу, където искаше да привлече вниманието на ръката му.
– Нуждаеш ли се, малката?
– И чия е вината за това?
Огъст изръмжа срещу устните ѝ и дръпна подгъва на панталоните ѝ, спускайки ги надолу. Притисна клитора ѝ.
Емери изкрещя и се дръпна, но ръката на Огъст върху гърба ѝ я задържа на място.
– По-добре мълчи. – прошепна той срещу ухото ѝ. Пръстите му проследяваха експертни кръгове по снопчето нерви, които беше събудил – В противен случай всички ще знаят как точно звучиш, когато намериш своето удоволствие.
Трябваше да е разстроена, да се притеснява, че всички ще чуят, но не беше така. Тя искаше да чуят. Искаше целият Хайленд да чуе удоволствието ѝ. Това, а и беше твърде късно, за да ѝ пука. Вълните на удоволствие от ръката му я връхлетяха и тя се наведе напред и зарови лице в устата му, извиквайки, когато през нея премина оргазмът, за който мечтаеше от месеци.
Без да ѝ дава и миг почивка, Огъст вкара пръст в нея, принуждавайки я да преследва удоволствието, което само той можеше да ѝ осигури. Ноктите на Емери се впиха в рамото му, а другата ръка се заплете в косата му. Тя изтръпна, когато той вкара втори пръст, и използвайки го като лост, яхна ръката му, докато намотката в корема ѝ отново се стегна и тя отново бе на ръба.
– Огъст! – прошепна името му, сякаш се молеше за освобождение – Имам нужда от теб в мен.
– Ще бъда. – той плъзна още един пръст в нея и попадна на мястото, което накара коленете ѝ да потреперят – Но точно сега имам нужда да свършиш за мен, принцесо.
Емери изви гръб и затвори светещите си очи, отдавайки се на удоволствието, което само Огъст можеше да ѝ достави. Тя изхлипа името му и разтвори още повече тялото си за него, като се разтвори върху ръката му.
Вятърът се изви около тях и когато слезе от високото, Емери отвори очи и видя вихрушка от светеща златна магия, която обикаляше телата им.
Тя се вкопчи в Огъст и от устните ѝ се отрони тихо кикотене.
– Това никога досега не се е случвало.
– Преди не си имала магия.
Емери замълча и зачака обратния коментар, който щеше да завърши с бягство от нея, както правеше всеки път, когато му напомняха, че тя е нещо друго, освен човек. Но той така и не дойде.
Той я погледна с любов и чисто отчаяние в очите си и това едва не предизвика сълзи в нейните.
Когато вълшебният вятър утихна, през нея премина тръпка и кожата ѝ се набразди. Огъст я обгърна с ръце и я придърпа плътно към гърдите си.
– Студено ти е. Позволи ми да те вкарам вътре.
Емери поклати глава.
– Не ми е. – това беше лъжа, вятърът я смразяваше, а липсата на дрехи се отразяваше на състоянието ѝ. Но тя имаше нужда от това. Може да беше започнало като разсейване, но всеки миг с Огъст доказваше колко много се нуждае от него. Нямаше да оцелее, ако той избяга от нея сега.
Огъст вкопчи едната си ръка в бедрото, а с другата хвана брадичката ѝ, като я наклони нагоре, докато не срещна погледа му.
– Не ме лъжи, Емери. Ние не правим това. Вече не.
Тя изучаваше очите му, болката, която беше вложила там с лъжите си. Не можеше да се отрече, че им предстоеше дълъг път, за да поправят това, което тя беше разрушила. Онова, което той беше задействал, когато пусна на свобода Огъстин. Сексът беше лесен, да живееш с миналото беше по-трудно.
Емери кимна.
– Кажи го.
– Не, ако това означава, че този момент ще свърши. Имам нужда само от този момент.
– Няма да свърши. – той прибра един хвърчащ кичур зад ухото ѝ и притисна лицето ѝ – Аз съм тук. И няма да си тръгна никъде, докато не те накарам да крещиш името ми и да свършиш на пениса ми. – той притисна челото си до нейното и се усмихна – Имам нужда от този момент също толкова, колкото и ти. Но трябва да ми го кажеш. Без повече лъжи. Дори когато не съм аз. Никакви лъжи повече. Няма значение колко много те искам, не мога да се върна, ако ме изключиш. А аз, по дяволите, искам да го направя. Искам да съм завинаги с теб.
Емери се облегна назад, изучавайки линиите по лицето му. Не за първи път ѝ се искаше да може да разпознава лъжите като него.
– Това ли искаш да кажеш?
Подутите му устни се подръпнаха от полуусмивка.
– Вече съм загубил твърде много. Ти и дъщеря ни сте ми завинаги, Ем. Ще направя всичко, за да се боря за теб, а не срещу теб.
– Край на лъжите. – съгласи се тя.
– Нищо между нас.
– Но Огъстин…
– Ще се нареди. Той ще види това, което виждам аз. – Огъст притисна устните си към нейните и при отдръпването си хвана устните ѝ между кътниците си – Нека не говорим за него. Точно сега имам нужда от моята половинка.
Половинка.
Той опипа дупето ѝ и се усмихна.
– Чакай.
Емери обви ръце около врата му, а Огъст ги смъкна от камъка и тръгна към къщата. Пенисът му се опъна срещу панталоните в основата ѝ и тя премести бедрата си срещу него. Огъст изръмжа срещу врата ѝ и захапа меката ѝ плът – Мамка му.
Тя се захили и го притисна по-силно, като искаше моментът да продължи вечно. Това беше начинът, по който трябваше да бъде с тях.
Миг по-късно бяха в стаята ѝ. Огъст я сложи по гръб на ръба на леглото и закачи ръцете си на подгъва на долнището на пижамата ѝ. Очите му я проследиха, а топлината в тях предизвика топлина в долната част на корема ѝ.
– Майната ти, Емери – мъркаше той, а гласът му беше напрегнат и нисък – Ти си най-красивото нещо, което някога съм виждал.
– Дебела съм, но благодаря, че мислиш така.
Огъст се подигра и падна на колене между краката ѝ. Прокара ръце по набъбналия ѝ корем, а върховете на пръстите му проследиха очертанията на утробата ѝ.
– Ти носиш моето дете, което определено е най-сексапилното нещо, което съм виждал през всичките си години на тази земя. – той се наведе напред, проследявайки целувки по малката ѝ подутина, и прошепна нещо на галски.
Тя прокара ръка през разрошената му коса.
– Какво каза?
– Казах на нашето малко момиченце, че тя е луната на моето небе.
Любовта обгръщаше връзката им и Емери не беше сигурна къде започва нейната и къде свършва тази на Огъст. От очите ѝ бликнаха сълзи и се търкулнаха по бузите ѝ.
Изведнъж моментът се оказа прекалено силен. Огъст щеше да я напусне, връщайки съзнанието си на Огъстин, а тя щеше да остане само с образа на любовта, която можеше да има. Любовта, която трябваше да споделят над двете си деца. В началото се бе нуждаела от това разсейване, от него, но това беше прекалено. За пръв път разбра защо Огъстин изобщо е пуснал Огъст, защото чувството беше шибано. Болеше я и не беше нещо, с което беше готова да се сблъска.
– Емери, какво става?
Тя поклати глава, искайки да развали момента, за да не се вглъби в мислите си за това какво ще стане, когато той си тръгне. Обеща, че няма да го излъже, и нямаше да го направи, но не можеше да му каже колко много ще я сломи, когато видя любовта му, когато той неизбежно загуби контрол над Огъстин. Всеки миг с него потвърждаваше, че той не е просто нейна половинка, той е всичко за нея. Дали това се подхранваше от връзката, или от мъжа, тя не беше сигурна, но това нямаше значение.
Огъст изучаваше обляното ѝ в сълзи лице в очакване на отговора ѝ. Емери мълчаливо се закле, че един ден ще намери начин да задържи мъжа пред себе си до себе си, но днес не беше този ден. В този момент тя не искаше да усеща болката или мъката. Имаше нужда да се чука. Сурово и силно, докато не забрави собственото си име. Трябваше да подхрани връзката с партньора и да се затвърди с него, за да има сили да се бори и да го върне при себе си.
Емери седна, обхвана лицето на Огъст и го приближи до своето.
– Чукай ме. – прошепна тя срещу устните му – Припомни ми защо никой друг няма да го направи.
– С удоволствие, принцесо.
Той я избута обратно на матрака, а когато се изправи, тя се наслаждаваше на всеки миг, докато го гледаше как захвърля дънките си. Тя хвана долната си устна между зъбите, когато той освободи твърдия си член и той изскочи към пъпа му.
По дяволите, това ми липсваше. И той, и пенисът му.
Огъст коленичи между краката ѝ и прокара едва забележими целувки от коленете ѝ нагоре по бедрата. Когато стигна до сърцевината ѝ, той проследи гладките ѝ гънки с опитния си език и засмука силно клитора ѝ между устните си.
Емери нададе стон, изви гръб и размаза бедрата си в едновременната болка и удоволствие, които той ѝ предлагаше. Беше стигнала почти дотам, когато Огъст я пусна и погледът му се спря на нейния.
– Някой ден ще те доведа до ръба и точно когато ще дойдеш, ще те захапя, ето тук. – той постави целувка от едната страна на клитора ѝ, а след това и от другата – И тук, за да мога да вкуся цялата ти същност на устните си наведнъж.
Коремът на Емери се понижи и тя стисна сърцевината си в отговор. Трябваше да се ужаси от предложението му, но откри, че иска всяка частица от това, което беше обещал. Устните ѝ се свиха при спомена за ухапването му – начина, по който се чувстваше, когато споделяше кръвта си с нея. През последните няколко месеца тя жадуваше за това всеки път, когато си доставяше удоволствие. Огъст беше нейният личен наркотик.
– Искаш ли това? – Огъст се надигна и долепи устните си до нейните. Тя усещаше вкуса си върху него и това само подхранваше нуждата ѝ.
– Моля те, Огъст.
Той разклати бедрата си, дразнейки с дължината си открития ѝ клитор.
– Кажи ми какво искаш, принцесо.
– Искам да ме чукаш. Ти вече ме съсипа, но ни напомни и на двамата защо няма друг. Напомни си, че съм твоя.
Вибрациите преминаха през тях, докато той ръмжеше.
– Моя. – връзката повтори чувствата му.
С един-единствен тласък той се настани в нея и Емери не можа да потисне вика си. Тя се вкопчи в ствола му, запомняйки усещането му, докато се приспособяваше към обиколката му.
Огъст издаде гърлен стон и тази част от секундата беше единственото облекчение, което ѝ даде.
Ръцете му хванаха бедрата ѝ и той я придърпа по-близо до себе си, като се впи в най-дълбоките ѝ части.
– Моя. – прошепна той и бавно се измъкна от нея, докато не остана само върхът на члена му.
Емери му се усмихна съблазнително.
– Твоя.
Той наклони под ъгъл бедрата ѝ и се върна в нея, като намери прекрасен ритъм, който му позволи да се блъсне в сладкото ѝ място. Той се втренчи в нея, като с всеки тласък ѝ напомняше за претенциите, които имаше върху тялото ѝ.
– Кървав дявол, Емери.
Връзката между тях се затегна, а магията разпозна съюза на двамата си другари. Пулсът на Емери скочи до небето и тя заби нокти в предмишниците на Огъст, като се вкопчи в него като в спасително въже, докато се носеше по течението на бурята, която произвеждаха телата им.
Огъст я разтягаше, изпълваше я, както само той можеше. Той докосна гърдите ѝ и завъртя зърното ѝ между палеца и показалеца си, а Емери изстена името му, молейки го да я отведе отвъд ръба.
На устните на Огъст се появи нескрита усмивка.
– Ела с мен, принцесо.
Думите не ѝ стигнаха, но тя му кимна решително.
Огъст захапа отсрещната си китка и ѝ я предложи, като не спираше с тласъците си. В мига, в който кръвта му попадна в устните ѝ, той притисна зърното ѝ, изпращайки удоволствието ѝ, което се разбиваше около болката. Засмукването ѝ беше придружено от приглушени викове на екстаз, докато тя се носеше по вълните на оргазма си.
Огъст зарови лице в шията ѝ и я прониза с кътниците си, стенейки, докато искаше собственото си освобождаване.
И двамата се успокоиха, когато зад очите им избухна светлина и видението на връзката помежду им изпълни зрението ѝ. Сребърни и златни лиани се преплитаха, сливаха се, докато от дълбините им израснаха прекрасни розови макове.
Отново избухна светлина и връзката ги заля с екстаз, връщайки ги на върха на любовната им игра. Огъст се впи в нея, бързо и брутално, а Емери се вкопчи в него, докато се носеха заедно в безкрайното удоволствие от връзката им.
Когато връзката се отдръпна, и двамата изтръпнаха и паднаха в плетеница от крайници на леглото. Огъст запечата първо нейните рани, после своите и я придърпа към гърдите си. Той улови устните ѝ и прошепна.
– Завинаги.
– Да завинаги. – отвърна тя, като мълчаливо се надяваше, че ще имат възможност да го превърнат в реалност.
Той я възнагради с още пет оргазма, преди отново да паднат в матрака и през прозореца да се промъкнат първите наченки на зората. Ако болката в сърцевината ѝ беше някакъв показател, Емери не се съмняваше, че ще усеща спомените от Огъст между краката си през следващите няколко дни. Той я беше взел по всички възможни начини, за да компенсира времето, през което бяха разделени. Огъст бе задоволил нуждата ѝ да чувства всичко друго, освен загуба и скръб. Беше я чукал с яростта на съкрушен мъж, който е намерил съкровище, което е смятал за изгубено, но все пак е успял да ѝ напомни, че тя е центърът на неговия свят. Връзката между тях зашумя, развълнувана от връзката, която бяха създали.
Едно парче от косата ѝ се разпиля в лицето ѝ, а Огъст се протегна и го прибра зад ухото и.
– Харесва ми розовото.
В същия момент пеперудите в стомаха ѝ се разлетяха, неестествена сила на вятъра отвори щорите и затанцува около тях, развявайки косата ѝ нагоре.
Сърдечният смях на Огъст се смеси с нейния и безгрижният момент между тях се почувства правилен. Тя не искаше той да свършва.
Но желанията рядко се вземаха предвид, когато ставаше дума за съдба.
Устните на Огъст се изкривиха в мръщене и той си пое дъх. Очите му се разшириха и се втренчиха в нейните.
– Съжалявам, – прошепна той – че го изпуснах. Че не можах да спася Майлс.
Емери подхвана брадичката му и завъртя главата му, така че очите му да срещнат нейните.
– Знам, че не си бил ти. Беше той.
– Не. Това бяхме ние. – Огъст се протегна, постави ръка върху нейната и я поднесе към устните си – Аз съм той и той е аз. Винаги съм се борил да приема това, което съм. Това, което трябва да бъда. Ето защо сме разделени. Страхувам се да бъда той, да се изгубя в мрака. Точно както той се страхува да обича и да показва слабост. Ние сме един и същ човек, Емери. Ще получиш и двамата, не само мен.
Реалността на думите му потъна в нея. През цялото време си мислеше, че ще се бори, за да си върне мъжа, в когото се беше влюбила в замъка, а всъщност щеше да получи и двамата. Огъст и Огъстин. Ако искаше това, искаше любовта му, щеше да трябва да преживее и най-мрачните му части.
Но и обратната страна беше вярна. Тя не беше чиста светлина, вече не.
Магията ѝ се завъртя в гърдите ѝ и тя усети как пипалата на собствения ѝ мрак се запалват от идеята да прегърне Огъстин.
– Ще прегърна твоята тъмнина, ако ти прегърнеш моята.
– Ем, ти си всичко, което е светлина в света.
– Вече не. – Емери се отвърза от него и седна, прибирайки колене към гърдите си – Няма как да остана момичето, което познаваше в замъка. Не ми беше мястото там, а и не ми е мястото сред вещиците. Всички малки рани по пътя се превърнаха в дълбоки белези, а снощи беше последният удар. Гневът ме поглъща, нуждата да се пусна и да се отдам на мрака, който тормози не само мен, но и магията ми. Страхувам се само, че ако го направя, тя ще ме погълне, а аз не мога да позволя това да се случи. Трябва да изведа дъщеря ни на светло.
Огъст се подпря на леглото и потърси очите ѝ.
– Позволи ми да бъда твоята тъмнина.
Тя искаше да каже „да“, но не можеше.
– Не мога да искам това от теб.
– Не е нужно. Ем, имам нужда да бъдеш моята светлина. Моят път обратно. Защото колкото и да искам да бъда само мъжът, който съм в момента, това винаги ще завърши с присъединяването ми към него. Огъстин може да бъде това, от което се нуждаеш. Той е студен и пресметлив, но те обича. Дори и глупакът да е твърде дяволски упорит, за да го признае.
Емери не искаше да му вярва, но не можеше да отрече онова, което бе почувствала от Огъстин, когато магията ѝ бе заляла връзката им. Той беше Огъст, макар и по-корава негова версия. Но тя вярваше, че той ще я защити.
Огъст се наведе напред и постави мека целувка на устните ѝ.
– Не мога да издържам още дълго. Огъстин си проправя път на преден план и аз нямам необходимото, за да го задържам завинаги. – той се свлече от леглото и навлече панталоните си, а в очите му се четеше скръб – Никога не трябваше да позволявам на мрака да ме погълне. Но знай, че винаги съм до теб и се боря да намеря начин да се върна при теб. Бъди търпелива към него и към мен. Моята светлина. Моето намерение.
– Мракът не ме плаши, Огъст. Върни се при мен като цяло. Ти си мой, целият.
Очите му се разшириха в лек шок и тя бе възнаградена с искрена усмивка.
– Обещавам. Не се отказвай, принцесо.
Емери кимна, точно когато Огъст изохка и затвори очи за повече от миг. Когато ги отвори, в тях вече нямаше яркостта на спокойно море. Те бушуваха със силата на жестока буря.
Огъстин.
– Здравей, малка вещице.
В тази част от секундата Емери затръшна стените, които беше спуснала с Огъст, пропускайки през връзката само онези емоции, които смяташе за необходими. Огъстин все още беше неин противник, дори и да се беше преместил все по-надолу по скалата на омразата заради светлата препоръка на Огъст.
Тя се премести на колене, грабна чаршафа и го уви около голата си форма.
– Няма нужда да се срамуваш. Ние сме едно и също, както красноречиво сподели Огъст. Аз съм просто чудовището, което той държи на каишка. Тъмнината, която той непрекъснато се опитваше да задуши. Когато ти го пречупи с лъжите си, той вече не се грижеше да бъде мъжът, от когото се нуждаеше, и ми позволи да поема кормилото. Макар да признавам, че твоето завръщане му даде сила, която не съм мислил, че притежава, той не е готов да бъде мъжът, от когото се нуждаеш.
Емери се съмняваше в това, но не можеше да оспори, че Огъст трябва да се върне при собствените си условия. Но пък ѝ харесваше идеята, че Огъстин все още може да ѝ бъде полезен.
– А какво, ако това, от което се нуждая сега, сте и двамата? Мракът, който ще защити това, което е наше, и светлината, която ще ни отведе у дома.
– Не съм сигурен, че той е готов, но за нашето малко момиче? – Огъстин протегна ръка и Емери замръзна, когато той разтри корема ѝ с нежност, която я изненада – За нея бихме преместили и проклетите звезди.
– Добре. Не бъркай разбирането ни с прошка. Кралски прецака всичко, до което се докосна, откакто се появи на преден план, но ако си това, което е необходимо, за да опазя нашето малко момиченце, така да бъде. Вещиците ми отнеха онова, което нямаха право да вземат, и аз искам те да си платят, по дяволите. Искам главата на Вишна да бъде набучена на кол, изложена като предупреждение за всеки, който дойде за бебето ми.
Огъстин повдигна вежди и устните му се изкривиха в злобна усмивка.
– Мисля, че можем да се справим с това.
– Добре. А сега, ако си тръгнеш, искам да си взема душ, преди останалата част от къщата да се събуди и да разбере какво сме правили с Огъст миналата нощ. – като държеше чаршафа около себе си, Емери отметна крака от леглото и се запъти към банята.
Огъстин сбърчи вежди и на устните му се появи лукава усмивка.
– Мисля, че ще остана. Може би ще имаш нужда от помощ при почистването.
Емери се засмя. Сега, когато разбираше по-добре ситуацията, тя не се страхуваше от Огъстин. Той беше продължение на Огъст, а тя знаеше как да се справи с Огъст.
– Не се преструвай, че ти пука сега, Огъстин. Много ясно си дал да се разбере кой си и какво съм аз за теб. Което е проклет срам.
– И защо е така?
– Защото, ако беше Огъст, щеше да дойде за втори рунд. – Емери отвори ръката, която държеше чаршафа, и го остави да падне на пода – А чух, че сексът под душа е най-добрият вид секс.
Огъстин си пое дъх и улови долната си устна между издължените си зъби. Издуха я с ниско хъркане.
Знаеше какво прави, когато излезе от купчината чаршафи, като му подаде рамо и му намигна през рамо, докато влизаше в банята. Играеше си с огъня, проверяваше колко от връзката с партньора принадлежи на Огъстин и колко ще му е нужно, за да ѝ се отдаде.
Той можеше да не ѝ се доверява, но привличането беше много силен инструмент. И тя възнамеряваше да се възползва от него с по-мрачната половина на Огъст.
Емери тъкмо беше прекрачила прага, когато я спряха, притиснала гръб към изваяната гръд, по която само преди минути беше прокарала ръце. Едната ръка на Огъстин се уви около нея, притискайки корема ѝ, а другата се заплете в косата ѝ и дръпна главата ѝ назад.
Устните му намериха чувствителното място зад ухото ѝ и ѝ бе необходимо всичко, за да се сдържи да не изстене.
– Мога да те имам, ако искам, малка вещице. – изръмжа той срещу кожата ѝ и я разтърси.
Устните ѝ се изкривиха в злобна усмивка и тя премести бедрата си, дразнейки наедрялото му пенисче, попаднало в дънките му.
– Добре, че не го искаш.
Тя се отдръпна от него и зави зад ъгъла към заградения душ, като само за част от секундата погледна назад към Огъстин. Челюстта му се стегна и той сви ръце в юмруци, преди да се обърне и да се отдалечи.
Изглежда, че беше засегнала нерв.
Назад към част 15 Напред към част 17
