Глава 5
– Не си толкова добра, Моник, така че престани с прелъстяването. – Тежки думи, но гласът му беше спаднал, лицето му беше напрегнато. Ставайки от табуретката, красивата вампирка прекоси дебелия кремав килим.
– Лъжец. Аз съм много добра. Имах Жан за наставник. – Поставяйки ръцете си върху широките гърди на Калан, тя се издигна на пръсти. – А ти си доста пищен.
Калан я задържа с ръка, свита около златистата коса, която крещеше за безсмъртието на Моника.
– Опитай се да ме хванеш за члена, Моник, и ще намериш ръката си отрязана.
Устните на Моник сякаш станаха още по-пълни при заплахата, зърната ѝ се забиха в сатена.
– Вземи ме. – Тя се разтрива чувствено срещу него. – Това ще бъде най-добрият избор, който някога ще направиш.
– Напълно съм способен да правя секс с теб – прошепна Калън срещу гърлото ѝ – а след това да те изгоря до истинска смърт.
– Жива ще ти бъда по-полезна. – Трепереща, Моника вдигна ръце нагоре, за да обхване лицето на Калан. – Мразя Симона. Тя отвлича вниманието на дядо от мен.
– Искаш да кажеш, че ще предадеш Антоан, за да се добереш до Симона?
– Казвам, че бихме могли да постигнем взаимно съгласие. – Ноктите ѝ бяха съвършени овали върху кожата на Калан. – Ти ще се отървеш от Симона заради мен, ще станеш мой съпруг и дясна ръка на дядо ми. Старото преминава в новото.
Челюстта на Калан се втвърди.
– Съжалявам, скъпа, но няма да свиря втора цигулка на никого – най-малко на едно злобно отроче, което би продало собственото си семейство.
Ашуини видя изненадата в очите на Моник миг преди Калан да я целуне. Чувайки как другата жена стене в гърлото си, Ашуини реши, че е видяла повече от достатъчно, за да си направи заключение, макар че нямаше представа какво е това заключение.
Два грешни завоя по-късно тя се озова отново в банята си. Изскочи от вентилационния отвор, върна капака, после влезе под душа и се изми, докато кожата ѝ не се набръчка. Когато излезе в спалнята, облечена в дънки и тениска, не се изненада, че Перида я чака.
– Притеснихме се, когато не отвори вратата – каза вампирът.
Ашуини протегна ръка с длан нагоре.
– Тапи за уши. Не обичам да ми влиза вода в ушите. – Разтривайки косата си с кърпа, тя погледна жената въпросително. – Къде е Джанвиер?
– Разхожда се в градините.
Ашуини хвърли кърпата върху един стол.
– Мисля, че мога да се присъединя към него.
Усещаше погледа на Перида върху себе си по целия път до розите, където беше забелязала Джанвиер.
– Няма да повярваш какво видях – каза тя и се зачуди дали Моник и Калан дори сега са заключени в тази прегръдка, задвижвана от равни количества похот, амбиция и омраза.
– Опитай ме. – Тя го направи и имаше удовлетворението да види как очите му се разширяват.
– Мислиш ли, че Калан все още възнамерява да осъществи плана си да унищожи Антоан, а след това да се отърве от Моник? – Попита тя.
– Ако иска да завземе властта в Атланта – каза Джанвиер с ледения прагматизъм на почти безсмъртен – ще трябва да елиминира и Жан, Фредерик и останалите.
Ашуини си спомни за безпощадността, която беше видяла в изражението на Калан, докато говореше с вампира от Бомонт.
– Той е способен на това. Но независимо от това, което казва, той е податлив и на Моник.
– Има вероятност Моник да не иска да бъде спасена – отбеляза Джанвиер – не и ако смята, че може да накара Калан да заобиколи нейния начин на мислене.
– Това няма значение. Назарах я иска.
И дори най-амбициозният млад вампир не би се осмелил да се противопостави на своя баща. Ангелите владееха мъченията до съвършенство – и тези писъци, заключени в стените на дома му, ѝ подсказваха, че Назарах е по-добър от повечето.
– Човек би си помислил – промърмори тя – че Моник би имала повече разум, отколкото да поиска да бъде направена, след като е видяла живота, който Антоан и Жан водят.
– Да си вампир има и предимства.
Джанвиер спря, за да вдигне и доближи до носа си края на една роза. Ароматът беше интересен, луксозен.
– Може би – каза тя, поемайки си още един дъх, напоен с парфюм – но щом Назарах си върне Моник, ще я използва така, както би използвал шахматна фигура. А тя трябва да му позволи. В продължение на сто години тя няма да има никаква свобода, никаква воля за себе си. Тя ще бъде по-малко от домашен любимец.
Пусна розата и пъхна ръце в джобовете си.
– Никога не си ме питала как съм бил направен. – В гласа му липсваше обичайната музика, във всяка сричка имаше нещо крехко и твърдо.
– Ти си се влюбил във вампир.
Той замръзна.
– Проучвала си ме.
Гневът му беше скрит, но толкова очевиден, колкото сърповидната луна в мекото лятно небе.
– Не беше нужно. – Сви рамене тя. – Човек като теб, твоята личност, не приема лесно подчинение. Но ако решиш да се отдадеш на някого, би направил всичко за този човек – дори ако изборът те убие наполовина.
– Аз съм толкова лесен за четене.
– Не. – Тя срещна очите му, отдели един крехък слой от собствените си щитове. – Ти си като мен.
– Ах. – Тази негова красива коса блесна под лунната светлина, докато той отново започна да върви. – Доверявала ли си се някога толкова дълбоко, шери.
Да, и тя все още носеше белезите. Белезите по гърба ѝ почти можеше да забрави, но тези по душата ѝ. Не беше сигурна, че някога ще успее да ги прости.
– Не говорим за мен. Какво се е случило с любовницата ти.
– Шамия се умори от мен след няколко години. Бях оставен на най-нежната милост на Нейха.
– Кралицата на отровите.
Бавно кимване.
– Да бъдеш в нейния двор беше… отчасти кошмар, отчасти екстаз. Никога не съм изпитвал такава болка, каквато изпитах от ръцете на Нейха, но тя ми показа и удоволствие, което не знаех, че може да съществува.
Ашуини си помисли за архангелката, с нейната тъмнокафява кожа, с нейния хладнокръвен поглед, с нейната екзотична сексуалност.
– Затова ли си привлечен от мен?
Тя не беше красавица, но кожата ѝ беше със същия източен оттенък, а очите ѝ – също толкова тъмни. – Защото тя се е отпечатала върху теб по някакъв начин.
Джанвиер се засмя и това беше истински възторжен звук, който беше чувала от него само веднъж или два пъти – обикновено когато я надвиваше на лов.
– Нейха – каза той – е студена като змиите, които отглежда като домашни любимци. Ти, мой свирепи ловецо, си огън. Две по-различни жени не биха могли да съществуват.
Студеното чувство в стомаха ѝ се разсея под топлината на смеха му.
– И така, какво научи, преди Калан да отиде да играе хокей със сливиците на госпожа Бомонт.
– Той ме помоли да остана, да се присъединя към Целувката на лисицата.
Докато вървяха, тялото му се докосваше до нейното. Тя искаше да се приближи още повече, да докосне, да бъде докосната. Да се почувства човек.
– Мислех, че той ще знае, че не си от тези, които се присъединяват.
– Ще се боря за това, което е важно – каза той, а в гласа му липсваше обичайното забавление. – Но това – дребната политика… не.
– Това ли каза на Калан?
– Разбира се. Всичко друго щеше да го накара да се усъмни. – Той кимна наляво и тя, виждайки езерото с лилиите в далечината, се съгласи. – Но сега той приема, че няма да вземам страна.
– Жалко, че е забравил най-големия играч.
– Само глупак забравя един ангел.
Слязъл край езерото, той сложи едната си ръка на задната част на прасеца ѝ, докато тя стоеше до него. Жадувайки за контакт, който не изискваше от нея нищо друго освен най-човешките усещания, тя не се отмести, не му напомни за правилото си да не се среща с вампири. Просто стоеше там и оставяше топлината му да проникне в костите ѝ. Той беше загадка – Джанвиер. Беше го виждала леден, хищник, и го беше виждала окъпан в слънчева светлина. Някой можеше да се запита кой е истинският мъж – тя знаеше, че той е и двете.
– Все още ли я обичаш? – Попита тя.
– Кого?
– Вампира. Шамия.
Ръката му стисна прасеца ѝ в нежен упрек.
– Глупав въпрос, шер. Знаеш, че любовта не може да оцелее там, където няма светлина.
Да, помисли си тя, той беше прав.
– Каква беше тя?
– Защо си толкова любопитна?
– Просто се чудя каква жена би пленила мъж като теб.
– Но аз не съм този мъж, когато тя е познавала. – Той облегна тялото си на нейното. – Бях безволев младеж. Оттогава се промених.
Приемайки отговора, тя обърна очи към езерото, където сърповидната луна караше лилиите да блестят със среднощни сенки. За пръв път от години съзнанието ѝ беше напълно спокойно, изцяло нейно. Спокойствието беше необикновено. Когато прокара пръсти през косата на Джанвиер, той въздъхна, но запази тишината. Три часа по-късно спокойствието беше само спомен, когато се озоваха в една ниша в коридора, водещ към спалнята, където държаха Моника.
– Сигурен ли си, че Калан все още е в кабинета си?
Джанвиер кимна.
– Видях го да се връща в него неотдавна.
– Добре, но дори и да успеем да измъкнем Моник от стаята ѝ – промърмори тя, надничайки зад ъгъла – как да я прекараме през охраната.
Джанвиер се заигра с комплекта за отключване на брави, който беше извадил от нищото.
– Щеше да е много по-лесно, ако можехме да използваме името на Назарах.
– Игри. – Да видим кой ще излезе начело. – Той изправя двамата вампири един срещу друг, нас срещу Калан. Ние нямаме никакво значение, освен слабостите, които разкриваме в операцията на Калан.
– Назарах остаря бързо.
– Изглежда в разцвета на силите си.
– Не. Тук. – Джанвиер постави юмрук върху сърцето си. – Срещнах Фаваши, архангелът, който управлява Персия. Тя е на повече от хиляда години – но Фаваши все още има сърце, все още има човечност, която напълно липсва на Назарах.
Ашуини бавно кимна.
– Има и такива вампири.
– Ако някога се превърна в такъв, Ашблейд, считай, че това е убийство по милост, и ме ликвидирай.
– Шшш. – Виждайки дребната Перида, която идваше да смени дежурния пазач, тя направи знак на Джанвиер да се отдръпне с нея.
– Вземаме Перида за заложник, използваме я, за да измъкнем Моник.
– Калан ще застреля Перида, за да задържи Моника – каза ѝ Джанвиер. – Перида ще му позволи – тя знае, че няма да умре, освен ако Калън не се окаже много лош стрелец.
– И хората ме наричат луда.
Приклекнала в нишата, тя си пое дъх.
– Задействай димните аларми, предизвикай паника.
– Вампирите са имунизирани срещу дим – промърмори Джанвиер, очите му бяха зелени като на нощния баир – но не и срещу огън. Подпали нещо, ако наистина искаш паника.
– Не искам да убивам невинни.
– Никой вампир над петдесет години не е невинен, шери. – Но гласът му беше нежен. – Можем да използваме завесите в дъното на коридора – ще ги отдалечим достатъчно, без да застрашаваме никого в стаите.
Ашуини провери джобовете си и извади запалка от това, което Сара наричаше нейния скаутски комплект.
– Иди да отвлечеш вниманието на Перида.
Проблясък на зъби, чист грях в усмивката.
– Не забравяй, че ти ме помоли да го направя.
Свивайки очи, тя изчака, докато той заобиколи, за да влезе в коридора от другия край. Перида веднага отиде да го пресрещне и докато Джанвиер флиртуваше с нея, използвайки ленивия си чар, Ашуини се измъкна и се спусна към завесите, надявайки се, че в коридора няма охранителни камери. Не забеляза такива, но щеше да се чувства по-добре, ако можеше да направи пълно сканиране. За съжаление, нямаше време – според клюките, които Ашуини и Джанвиер бяха доловили, Калан възнамеряваше да тръгне срещу Антоан утре сутринта. В момента, в който го направи, Атланта щеше да се превърне в кървава баня, тъй като вампирите на Бомонт щяха да се изправят срещу Целувката на лисицата.
Познавайки Назарах, ангелът щеше да остави града да изгори, независимо че в последвалия ад щяха да попаднат невинни. Затаила дъх, докато ръбът на завесата не затрептя в жълто, тя се върна в скривалището си точно когато Перида се засмя и леко бутна Джанвиер в гърдите. Джанвиер постави драматично ръка на сърцето си, но се отдръпна, извиквайки приятелски b onne nuit, докато изчезваше зад ъгъла. Перида все още се усмихваше, когато стигна до мястото си пред стаята на Моник. Тя не се задържа дълго.
– Огън. – Изкрещя предупреждението, отключи вратата на Моник и се втурна да вземе заложника.
Красивата вампирка от Бомонт очевидно беше заспала, тялото ѝ беше облечено в бяла нощница, която едва докосваше бедрата ѝ. Въпреки това тя бързо прецени ситуацията.
– Иди, помогни да потушим огъня – нареди тя на Перида. – Аз ще си проправя път навън.
Вместо да се подчини, Перида хвана Моник за ръка и започна да я дърпа по коридора.
– Не мисля така, госпожо Бомон. Оставаш с мен.
– Къде точно мислиш, че ще избягам по нощница и боси крака? – Дойде смъртоносно култовият отговор.
– Ти си безсмъртна като мен – каза Перида, до един сантиметър студенокръвна изпълнителка. – Малко ожулване и няколко порезни рани няма да ти направят нищо, освен да ти причинят неудобство за няколко минути.
– Тогава може би искам да остана по друга причина. – Тонът ѝ беше изцяло инсинуативен. – Той е доста вкусен. – Гръбнакът на Перида стана стоманено изправен, остави я уязвима за частица от мига.
Това беше всичко, от което се нуждаеше Ашуини. Промъкна се зад насилника и удари Перида в тила достатъчно силно, за да убие човек. Само че вампирът едва припадна. Другият вампир, красавицата, се взираше в нея.
– Коя си ти?
– Изпратена съм да те прибера.
– Нямам намерение да си тръгвам.
Назад към част 4 Напред към част 6
