Глава 7
Амария се събужда след два дни. От уважение към Фен Нимра бе наредила до него да не достига нито дума за това, а Вайълет и Крисчън се бяха заклели да пазят тайна.
Ноел не се страхуваше, че някой от тях ще наруши думата си. Вайълет беше изключително лоялна, а Крисчън, въпреки ревността си, беше почтен до мозъка на костите си. На самия Фен му беше казано, че Амария е изпратена извън щата по поръчка на Нимра и вероятно ще бъде уморена, когато се върне.
Ноел беше с вампира, когато тя най-сетне се събуди, очите ѝ бяха кухи, костите ѝ се редяха под кожата, станала тъпа и безжизнена.
– Всеки друг човек, дръзнал да извърши подобна постъпка – каза ѝ той – сега щеше да е на улицата, но тъй като баща ти не знае за това, което си направила, ще ти бъде позволено да останеш тук. Но – добави той – стъпиш ли само с един крак извън строя, аз лично ще ти осигуря истинска смърт.
Беше сурово изказване, но собствената му лоялност беше към Нимра, а освен това разбираше хищника, който живееше под кожата на всеки вампир, беше зърнал извратения мрак в Амария, който обичаше да причинява болка на онези, които бяха безпомощни да се борят.
Каквото и да чуеше в гласа му – или може би това беше ехото от наказанието ѝ – другият вампир накара страха да се прокрадне по лицето ѝ.
– Баща ми е единствената причина, поради която все още съм тук – прошепна тя, гласът ѝ беше суров. – Ще си тръгна от дома на това чудовище в момента, в който той ме напусне.
Нимра стоеше до прозореца на личната си всекидневна и наблюдаваше несигурното придвижване на Амария през сумрака към вилата. Крисчън беше уредил Фен да излезе, така че Амария щеше да има време да се прибере.
– Фен е много интелигентен – каза тя на мъжа, който беше влязъл в стаята, без да почука. – Не съм сигурна, че ще приеме историята за командировка, щом види овехтелия ѝ вид.
Кръвта и сънят щяха да съживят Амария, но това щеше да отнеме часове.
– Крисчън току-що ми изпрати съобщение, за да каже, че е инсценирал закъснение от града – ще прекарат нощта там.
– Добре. – Тя държеше гърба си към него, защото знаеше, че той има въпроси, на които заслужава отговори.
Не защото беше нейният вълк, а защото се превръщаше в нещо повече, в нещо, което никога не беше очаквала. Сега той каза:
– Донесох ти малко храна.
Обърна се, когато Амария изчезна от погледа ѝ, и срещна онзи поглед, който беше толкова поразително ярък в сенчестата светлина на деня, преминаващ в нощ.
– Мислиш ли, че просто ще ме накараш да се примиря с твоя начин на действие?
– Разбира се. – Неочаквана усмивка, която прогори студа, задържал се във вените ѝ още от времето на наказанието, когато тялото ѝ си спомни, че е не само същество със страшна сила, но и женско създание. – Все пак аз съм мъж.
Знаейки, че е очарована, но неспособна да се съпротивлява, тя тръгна с него към неофициалната трапезария – където той беше поставил поднос, пълен с плодове, сандвичи и бисквити.
– Това не е храна, подходяща за ангел – каза тя, когато той издърпа един стол.
– Виждам усмивката ви, милейди Нимра.
Целувка, притисната в тила ѝ, гореща интимност, за която не му беше дала разрешение да вземе.
– Ти вървиш по опасен път, Ноел.
Той разтри палците си по сухожилията, които се спускаха по тила ѝ, докосването му беше твърдо и сигурно.
– Никога не съм бил от хората, които поемат по лесния път. – Устните му бяха на ухото ѝ, тялото му беше голямо и плътно около нейното, докато той плъзгаше ръцете си надолу, за да ги подпре на подлакътниците на стола. – Но първо трябва да ядеш.
Когато той се премести да седне до нея, вдигайки към устните ѝ сочно парче праскова, тя трябваше да му напомни, че не е дете. Един ангел можеше да остане без храна за дълъг период от време и да не страда от лоши последици. Но последните няколко дни бяха прорязали назъбени рани в нея и Ноел с грубата си нежност говореше на част от нея, която не беше виждала светлина от вековете преди Ейтриъл.
Необяснимо е, че точно този вампир, увреден на такова дълбоко ниво, е оказал толкова дълбоко въздействие върху нея… или може би не. Защото отвъд сенките в синьото тя съзря предпазливата надежда на един жестоко пострадал вълк. Затова тя му позволи да я нахрани с праскова, после с резени круша, хапки сандвич, а след това с богата шоколадова бисквита.
Някъде по пътя се оказа, че е седнала с колене, притиснати до неговия стол, а краката му са от двете ѝ страни. Ръцете ѝ се разпростираха върху бедрата му, а здравата му като скала сила се огъваше напрегнато и красиво под допира ѝ. Другите му части също бяха напрегнати. Но въпреки че очите му се задържаха върху устните ѝ, а палецът му премахваше трохи, които не бяха там, той не се стремеше да дойде в леглото ѝ, този вълк, който започваше да се оплита в живота ѝ по начин, по който никой мъж не се беше осмелявал да опита.
Ноел не заспа отново тази нощ, съзнанието му беше пълно с ехото на злото, със смеха на онези, които го бяха унижили, докато не се превърна в по-малко от животно.
– Свърши се – бе му казал Рафаел, след като всичко бе свършило, лицето му бе безмилостно като присъда, а крилете му светеха от сила. – Те са екзекутирани.
Тогава Ноел бе казал:
– Добре – с порочно удоволствие, но сега знаеше, че само отмъщението никога няма да е достатъчно. Нападателите му го бяха белязали по начин, който никога нямаше да бъде заличен.
– Ноел.
Вдигнал глава при този познат женски глас, той откри, че Нимра е излязла в коридора, където той се разхождаше в напразен опит да избяга от смеха.
– Събудих те. – Беше минало много след полунощ.
– За мен сънят е удоволствие, а не необходимост. – Очи от блестящ топаз, проблясващи с ивици кехлибар, ярки на фона на кремавия цвят на плавната рокля, пристегната на двете рамене, тя каза: – Бих се разходила в градините.
Той влезе в крачка с нея. Тя не каза нищо, докато не стигнаха до красивите зловещи сенки на гората, откъдето извираше потокът.
– Един безсмъртен има много спомени. – Гласът ѝ беше интимна ласка в нощта, а думите ѝ – пронизани от древно знание. – Дори най-болезнените от тях избледняват с времето.
– Някои спомени – каза той – са вградени.
Както стъклото беше вградено в плътта му. Както и… други неща бяха вградени в тялото му. Ръката му се сви в юмрук. Крилото на Нимра се допря до ръката му.
– Но дали това е спомен, който искаш да блести като скъпоценен камък, да бъде винаги на преден план.
– Не мога да го контролирам – призна той през челюстта, стисната толкова силно, че чу как костите му се блъскат една в друга, заглушавайки шепота на тайните на топлата луизианска нощ.
Проницателният поглед на един ангел срещна неговия под сребърната ласка на луната.
– Ще се научиш. – В гласа ѝ имаше изключителна увереност.
Смехът му беше суров.
– Да. Защо си толкова сигурна?
– Защото ти си такъв, Ноел. – Пристъпвайки напред, тя вдигна ръка, за да докосне бузата му, а крилата ѝ се извиха на гърба ѝ. Когато той помръдна при контакта, тя не се отдръпна. – Това, което беше направено с теб – каза тя – би сломило други мъже. Но не и теб.
– Аз не съм това, което бях някога.
– Аз също не съм.
Тя пусна ръката си и той откри, че не харесва целувката на нощта върху кожата си сега, когато бе усетил мекотата ѝ.
– Животът ни променя. Желанието за друго е безсмислено.
Прагматичната истина на думите ѝ го засегна повече от всякакви нежни уверения.
– Нимра.
Тя го погледна с тези нечовешки очи.
– Моят вълк. – Толкова спиращо дъха, помисли си той, толкова опасно. – Има и други начини да се притъпи въздействието на спомена.
Това беше внезапно, първично решение. Твърде дълго – твърде дълго се беше крил в тъмното. Нимра знаеше какво иска Ноел, знаеше също, че ако се съгласи, той няма да бъде лесен любовник – нито в акта, нито в темперамента си след това.
– От много години не съм си вземала любовник – промълви тя, вперила поглед в грубите ъгли на лицето му.
Ноел не каза нищо.
– Много добре.
– Толкова романтично.
В думите имаше черен ръб, но Нимра не го прие лично. Подобно на вълка, когото тя наричаше, той можеше тепърва да ѝ покаже зъбите си. Доверието беше скъпоценна стока, за чието изграждане беше необходимо време. Търпението беше нещо, което Нимра беше научила отдавна.
– Романтиката – каза тя и се обърна, за да се върне към къщата, – е въпрос на тълкуване.
Мъжът до нея не каза нищо, докато не се озоваха зад затворените врати на апартамента ѝ.
– Без значение каква е интерпретацията – предупреди той, тялото му се държеше с твърд контрол, който ѝ подсказваше, че е на най-тънките ръбове – не е това, което ще ти дам тази вечер.
Докосвайки пръсти до челюстта му, тя позволи на желанието, толкова тежко и упойващо във вените ѝ, да се появи на лицето ѝ.
– И не е това, от което се нуждая.
Онова, което бе направила на Амария, бе справедливо, но я бе белязало както винаги. Тази вечер тя имаше нужда да се почувства като жена, а не като нечовешкото чудовище, което Амария бе нарекла. Силна ръка я хвана за китката.
– Секс заради самия секс.
Гневът на Ноел, неговата болка, беше сурово острие, което режеше и разкъсваше, но Нимра беше направена от по-здрави материали.
– Ако исках това, отдавна щях да съм приела Крисчън в леглото си.
Леденото синьо се превърна в полунощ, когато ръката му се стегна. Изведнъж пулсът ѝ се озова в устата ѝ, върху кожата ѝ.
– Ти гладуваш – прошепна тя, докато кръвта ѝ запяваше под натрапчивата целувка на докосването на този вампир.
Погледът му се насочи към пулса, който туптеше в шията ѝ, а палецът му се търкаше по ритъма в китката ѝ.
– Не съм се хранил от вената от месеци. – Това беше сурово признание. – Бих разкъсал гърлото ти.
– Аз съм безсмъртна – напомни му тя, когато той отпусна хватката си върху китката ѝ, за да извие пръсти около това гърло. – Не можеш да ме нараниш.
Смях, който прозвуча като счупено стъкло.
– Има начини да нараниш жена, които нямат нищо общо с нещо толкова просто като болка.
И тя знаеше. Разбираше какво трябва да направи. Отдръпна се, за да влезе в съблекалнята си, и се върна с дълъг копринен шал.
– Тогава аз – каза тя, подавайки му ивицата пауново синьо – ще трябва да ти се доверя.
Изричайки тези думи, тя откри човечността си – именно жената му предложи това, а не същество с ужасна дарба. Ръката на Ноел стисна мекия плат. Това беше символ, нищо повече, силата на Нимра беше повече от достатъчна, за да позволи бягство, ако пожелае.
Но това, че му я беше дала, означаваше, че е видяла счупените парчета, които той не искаше никой да вижда… и все пак го гледаше с продължителна женска признателност.
– Без връзки – каза той и остави шала да се свлече на пода в синя грация. – Никога никакви връзки.
– Както искаш, Ноел. – Задържала погледа му с обещанието на своя собствен, тя посегна към закопчалките на раменете си и ги разтвори.
Роклята ѝ се преметна по тялото ѝ и се свлече в краката ѝ, изтръгвайки целия въздух от него. Може и да беше дребна, но имаше пищни извивки и женствена показност, а гладкото кафяво на кожата ѝ беше прекъснато само от триъгълник дантела в областта на бедрата. Гърдите ѝ бяха пълни и тежки на фона на стройното ѝ тяло, зърната ѝ бяха тъмни и в този момент се бяха свили в стегнати пъпки.
Разперила криле в знак на покана, тя зачака. Изборът беше негов. Както казваш, Ноел. Толкова просто твърдение. Толкова силен дар. Протегна ръка, докосна еротичната тежест на едната ѝ гърда и с удоволствие усети как по кожата ѝ преминава трепет.
Това събуди онази част от него, която бе изпаднала в безчувствен сън, когато насилниците му го бяха превърнали в парче месо, смачкано и разбито. Тази вечер тази част, онази, която го бе превърнала в авантюрист, който покоряваше планини и караше жените да въздишат от удоволствие, изригна на повърхността.
Инстинктът му го накара да забие ръка в косата ѝ, да наклони устата си към нейната, да поиска да влезе. Тя се отвори за него, тъмна, гореща и сладка, а силата ѝ облизваше сетивата му, толкова сладострастно женска, колкото и тялото под допира му.
Притискайки я по-близо, той плъзна ръка от гърдите ѝ нагоре, за да хване челюстта ѝ и да я задържи на място, докато изследваше всеки сантиметър от устата, която бе мечтал да опита по-дълго, отколкото тя знаеше. Искаше му се да се движи бавно, да картографира всяка извивка и всяка точка на удоволствие, но пулсът ѝ биеше като съблазнителна татуировка срещу сетивата му, приканвайки го да вземе това, което не беше вземал от месеци.
Заобиколи с ръка шията ѝ и прокара палец по биещата покана. Ръцете ѝ се вкопчиха в талията му, но тя не се поколеба, когато той започна да целува надолу към мястото, което беше сиренна песен за вампиризма, който беше част от него, както и желанието му за нея. Устни срещу ухото му.
– Отпий от мен, Ноел. Това е дар, който се дава свободно.
Никога не е бил човек, който се храни безразборно. Когато нямаше любовница, се обръщаше към приятели, защото храненето не беше задължително да бъде сексуално.
След нападението не можеше да понесе такава интимност с друго същество. Дори и сега, с тази жена, която го караше да изпитва глад във всяко отношение, и въпреки че ерекцията му беше твърд хребет в панталоните, той каза:
– Не мога да го направя приятно.
Не защото беше загубил способността си, а защото не беше готов за връзката, създадена от сексуалния екстаз, който целувката му можеше да дари… за уязвимостта, която идваше от това да позволиш на друго същество да навлезе в него. Тя изви шия в мълчалив отговор.
Кръвта му забушува в такт с нейната, той я обгърна с ръце, а пръстите му докоснаха крилата ѝ, докато засмукваше целувка върху мястото, преди да прониже деликатната кожа със зъбите си.
Кръвта ѝ беше еротичен прилив към сетивата му, а ударът на силата беше зашеметяващ. Гладът в него, мракът, който се бе превърнал в ярост по време на събитията в Убежището, се издигна на повърхността, наслаждавайки се на вкуса ѝ.
Тя насищаше сетивата му, удавяше го в усещания и въпреки предишните си думи той беше достатъчно мъж, за да иска и тя да почувства същото. Действайки по гол инстинкт, той вкарваше удоволствие в организма ѝ, докато вземаше кръв от нейния, усещаше как тялото ѝ се извива, трепери – не беше задържал нищо, не беше спрял с обикновената възбуда.
Тя се разпадна в ръцете му, а кръвта ѝ беше с дъх на желание. Опиянен от суровото удоволствие, той откри, че е пъхнал бедрото си между нейните, разперил е ръце на гърба ѝ, пръстите му докосват чувствителните вътрешни краища на крилата ѝ, гърдите ѝ са притиснати към гърдите му. Но докато спираше в лакомията си, за да оближе малките ранички, откри, че не се стряска от това, че я е допуснал толкова близо – и то не само на физическо ниво.
Може би защото тя му бе отстъпила контрола, от който се нуждаеше… а може би просто защото беше Нимра. Нимра лежеше без кости в ръцете на Ноел, съзнавайки, че той облизва кожата на шията ѝ, за да заздрави следите, причинени от ухапването му.
Не му каза да не се притеснява – мястото на пробождането щеше да заздравее от само себе си за минути – защото беше неочаквано удоволствие да знае, че той иска да се грижи за нея, този мъж, който накара тялото ѝ да трепери в екстаз, какъвто не беше изпитвала досега, дори когато собствената му плът се напрягаше твърдо и ненаситно върху корема ѝ.
Когато я притисна, преди да вдигне глава, обичта беше още един акт, който тя не беше очаквала, знак за човека, скрит отвъд сенките на кошмара. Докато тя се наслаждаваше на това усещане, той погали с една ръка центъра на гърба ѝ, докосвайки само чувствителните краища, където крилата ѝ израстваха от гърба.
– Добре ли се чувстваш? – Промърмори той, разликата с него накара кожата ѝ да се стегне по плътта ѝ, бедрата ѝ да се свият от грубото навлизане на неговите.
– Да. – Никой ангел не позволяваше на друг, освен на доверен любовник, да я гали по такъв начин. – Не се ли страхуваш? – Попита тя, а ехото от собственото ѝ минало се плъзна мазно и тъмно през вторичните удари на удоволствието. – Ти видя какво направих с Амария.
Ноел продължи с изтънчената деликатност на ласките си.
– Ти направи това, което направи, с мисъл и грижа. Ти не си капризна жена.
Тя му беше дала кръвта си, тялото си, но думите му, те бяха също толкова ценни.
– Радвам се, че ме възприемаш по този начин.
Беше странно да стои тук без дрехи, в прегръдките на мъж, който продължаваше да носи бронята си от памук и деним – и все пак тя беше ако не доволна, то странно спокойна. Тогава Ноел заговори и думите му носеха в себе си обещанието да разцепят мира до нищото.
– Ще ми разкажеш ли за силата си?
Назад към част 6 Напред към част 8
