Глава 2
ГЕНЕЗИС
Намръщих се на известието на вратата. Разполагах с една седмица, за да платя на наемодателя си всички дължими суми за наема на мизерния ми малък апартамент, или можех да се сбогувам с това, че имам дом.
Проблемът беше, че никое училище нямаше да ме наеме. Всеки път, когато се обаждаха в старото ми училище, за да проверят трудовия ми стаж, ме наклеветяваха и ме изкарваха основно педофил, педофил.
Всичко, което се опитвах да правя, беше да се грижа за едно дете. Това беше всичко. То имаше нужда от помощ. И тъй като никой не искаше да ми повярва, аз взех нещата в свои ръце.
И това се обърна срещу мен – избухна точно в лицето ми.
С въздишка затворих вратата на апартамента си, откъснах бележката и я пъхнах в чантата си. След това тръгнах надолу по скърцащите стълби към колата си, за да започна да се оглеждам за нова работа. Дори и да беше само на половин работен ден и да трябваше да работя на три места, тогава щях да направя точно това.
Отчаяните времена изискваха отчаяни мерки.
Първото място, покрай което минах, беше „Фрейзърс“ – механик и каросерия в града. Първият им обект беше от другата страна на града, близо до моторския клуб. Всъщност си спомнях откриването на този и целия строеж, който беше на мястото в продължение на месеци, докато изграждаха гаража по стандартите на Кайл Фрейзър.
В момента имаха табела отпред на оградата си, която обявяваше, че наемат служител на рецепция.
Знаех, че Кайл Фрейзър плаща прилично и е добре познат в града, така че има адски много работа, откъдето идва и нуждата му от второ място. В двата магазина работеха предимно момчета от местния MC, но понякога Кайл наемаше и хора извън клуба.
Надявах се, че днес ще имам късмет и ще си намеря работа там.
Това, което не очаквах да видя, беше Хален, който се измъкваше изпод един пикап, с размазано масло по бузата и покриващо ръцете му. Изглеждаше греховно горещ в тъмносив гащеризон и ботуши със стоманени бомбета, а около челото му беше увита черна кърпа, за да улавя потта.
– Мога ли да ви помогна? – Попита един груб глас встрани от мен.
Погледнах и видях мъж, вероятно в края на трийсетте, който избърсваше ръцете си в мазна кърпа. Имаше татуировки, които покриваха тялото му от главата до петите, и честно казано ме изправи на нокти.
– Деймън, спри да плашиш хората – каза Кайл, докато излизаше от офиса. – Колко пъти трябва да ти казвам да спреш да говориш с клиентите, когато влязат?
Деймън го изстреля с поглед, който щеше да ме уплаши, ако бях на неговия прицел, но Кайл само поклати глава и се приближи към мен, протягайки ръка.
– Кайл Фрейзър. С какво мога да ти помогна?
Направих жест към оградата.
– Видях, че наемате хора, а аз отчаяно се нуждая от работа.
Той кимна с облекчена усмивка.
– Ела в офиса. Ще те помоля да попълниш молба и ще направя интервю на място.
– Ей, Кайл, ела да поговорим за малко, докато тя попълва това – обади се Хален, докато се спускаше обратно под пикапа, по който работеше. – Трябва да поговорим за този проклет пикап.
– Разбрано – каза му Кайл, преди да ме въведе в офиса и да затвори вратата след нас. – Обикновено жена ми помага за управлението на офиса тук, но обича да си цапа ръцете в гаража, а това, че е в офиса, малко я побърква – обясни той. Бях виждала една жена да работи тук, когато минавах понякога, но не бях разбрал, че е съпругата му. Все пак някак си пасваше.
Кайл постави на бюрото молба от две страници.
– Седни. – Той постави химикал върху заявлението. – Продължи и попълни това. Ще се върна след няколко минути.
Той се измъкна от офиса и ме остави сама. Седнах и взех химикалката. Заявлението беше изключително просто, нищо подобно на това, което обикновено бях попълвала за учителски позиции. Беше просто и директно към същината. Дори не видях място за трудова история, което ми се стори странно.
Останалата част от заявлението дори не представляваше информация за мен. Представляваше прости въпроси по математика и четене, вероятно просто за да се уверят, че имам достатъчно мозък, за да се справя с офиса и документите.
Честно казано, след като бях учител в продължение на почти пет години, ми се струваше, че управлението на офис ще бъде адски просто.
Управлението на осем – деветгодишни деца можеше да бъде шибано мъчение през повечето дни.
Кайл се върна в офиса точно когато приключих с отговора на последния въпрос. Усмихна ми се, докато му подавах заявлението.
– Наета си – каза ми той. Загледах се в него. – Хален каза, че те познава и се изказа с добра дума за теб.
Намръщих се. Разбира се. Не ме разбирайте погрешно; бях благодарна, че имам работа, но имах чувството, че Хален иска да влезе в шибаните ми панталони. Бях си поставил за цел да избягвам този човек, откакто бяхме пили кафе заедно.
Имаше нещо в него, което беше напълно различно от другите мъже, с които се бях срещала. Имаше начин да накара сърцето ми да се разтупти и пеперудите да избухнат в корема ми.
Това не беше нормално.
– Заплащането започва от тринадесет на час. Докажи ми, че си адски добра в това, което правиш, и заплатата ще нарасне до шестнайсет. Звучи ли добре?
Очите ми се разшириха, Хален за миг бе забравен.
– Тринайсет? – Изпищях. – Шестнайсет?
Той се изсмя на смаяното ми изражение и кимна.
– Изкарвам шибани пари, като управлявам тези два гаража. Знам, че нямаше да съм тук без служителите си, затова се старая да плащам прилично на всички, да давам бонуси, а също така предлагам страхотни придобивки, които ще започнеш да получаваш след първите си първоначални тридесет дни.
Бях поразена. Светая светих. Очаквах минимална заплата – а не тринайсет шибани долара на час. Дори нямаше да ми трябва втора или трета работа.
– Ами кога да започвам? – Попитах го.
– Можеш ли да дойдеш утре в осем? Отваряме чак в девет, но се старая всички мои служители да са в сервиза един час преди отварянето, за да имаме време да се съберем преди началото на деня.
– В осем е добре – уверих го аз. За тринайсет шибани на час, шест сутринта щеше да е добре.
– И извънредният труд е двоен – не е време и половина – информира ме той. Протегна ръка през бюрото, за да ми стисне ръката, и аз бързо я протегнах. – Трябва да отида да помогна на Деймън, но с нетърпение очаквам да те приема като служител, Генезис.
Той излезе от кабинета. Хален влезе вътре, след като Кайл излезе. Стиснах челюстта си и го погледнах.
– Каква е крайната ти цел тук? – Поисках това веднага. Хален просто повдигна вежди към мен, което само ме вбеси. – Какво – искаш секс? – Попитах. – Голям късмет, Хален. Няма да го получиш.
Той се засмя, което ме изнерви до краен предел.
– Сексът би бил шибано фантастичен, не ме разбирай погрешно, но не затова казах на Кайл да те наеме. – Втренчих се в него, без да очаквам, че ще бъде толкова откровен. – Ако все още си търсиш работа, след като един месец след това си загубила учителското си място, тогава очевидно отчаяно се нуждаеш от някаква заетост. Кайл плаща шибано добре; щеше да е глупаво да не го накарам да те наеме.
Той грабна комплект ключове от стената.
– Готова ли си за едно пътуване? Искам да ти покажа нещо.
– Няма да правим секс – казах му.
Той ми се усмихна.
– Бейби, един ден ще го направим, но не днес. – О, Боже мой. – Просто ела. Ще се насладиш на тази изненада.
Съмнявах се в това, но глупавият ми задник все пак го последва.
Назад към част 1 Напред към част 3
