Глава 5
– Натам. – Махия започна да върви, като всяка клетка в тялото ѝ съзнаваше, че до нея върви ангел с черни криле и черни очила… ангел, който я очароваше. По същия начин, по който едно дете може да бъде очаровано от блестящото острие на едно оръжие, искайки да прокара пръст по метала, за да види дали наистина е толкова остър.
Това очарование винаги завършваше с кръв.
И все пак тя не можа да потисне реакцията си, защото той не приличаше на никого, когото бе срещала досега – мъж, който носеше гладката си среднощна коса на спретната опашка и не се страхуваше от гнева на архангел. Ако последното не беше достатъчно интригуващо, той имаше сложна племенна татуировка от лявата страна на лицето си, мастилото беше наситено черно на фона на топлото кафяво на кожата му, а вихрените му извивки разказваха история, която тя искаше да разбере, но инстинктивно знаеше, че той няма да сподели.
Самото лице представляваше смесица от култури, Тихия океан и Европа се преплитаха, за да създадат мъжка красота, която беше колкото сурова, толкова и завладяваща.
Шпионинът на Рафаел.
Така го наричаше Нейха. Като описание то беше лаконично, но криеше толкова, колкото и разкриваше. Беше толкова мълчалив, че ако не го виждаше с ъгълчето на окото си, щеше да си помисли, че е сама – човек, надарен да се превръща в сянка, беше Джейсън, способен да се движи из мрачните тайни на Кръга невидимо и незабелязано.
Той обаче не беше нищо толкова просто като шпионин, който вижда и докладва. Той беше един от Седемте на Рафаел, онази сплотена група от ангели и вампири, която Махия малко разбираше. Всичко, което знаеше, беше, че седемте невероятно силни мъже бяха избрали да се поставят в служба на един архангел – и че тяхната лоялност се отразяваше на лоялността на самия Рафаел.
– Такава сила е Джейсън.
Нейха беше промълвила тези думи, след като Джейсън се съгласи да дойде във форта, съгласи се да даде кръвен обет на Махия. Това не беше единственото, което архангелът беше казал, устните ѝ се изкривиха в усмивка, от която капеше отрова.
– Кулата на Рафаел ще бъде осакатена, когато шпионинът промени верността си. И той ще го направи… защото аз мога да предложа на Джейсън нещо, което Рафаел никога няма да може да постигне.
Махия не се интересуваше от отмъстителната игра на Нейха. Интересуваше я единствено студеният, практичен договор, който лежеше в основата на церемонията на клетвата, която Джейсън бе изрекъл, а костите ѝ се изпълниха с хладна решимост да изпълни тази задача, без да свали маската на безобидна грация, която бе най-мощното ѝ оръжие. Никой не я смяташе за заплаха. Нито пък този шпионин.
Достигнала до завесите от кехлибар и злато, които се развяваха в арката, водеща към високото централно ядро на двореца, тя отдели време да ги завърже отстрани, преди да махне с ръка навътре.
Джейсън остана на мястото си.
– Няма да те имам зад гърба си.
Пренебрегвайки бодването в тила си, което я предупреждаваше за смъртоносна опасност, тя го последва в ехото на централната зала, която се издигаше чак до покрива. Стомахът ѝ заплашваше да се разбунтува срещу миризмата, но тя овладя давещия си рефлекс благодарение на мрачната си решителност и практика – Нейха беше оставила Махия в двореца, за да „прави компания“ на Ерис часове след убийството му.
– Той все пак беше твой баща. Давам ти време да се сбогуваш.
За пръв път Махия не смяташе, че това е съзнателна жестокост – самата Нейха се бе върнала да седи при тялото до час преди пристигането на Джейсън, пръстите ѝ галеха косата на Ерис, дълбокият махагон бе прошарен с по-светли кичури в резултат на цялото време, което Нейха напоследък му бе позволила да прекара на парещото слънце на двора.
– Той е създание на слънцето, роден на скала с изглед към Средиземно море.
Но тази стая без прозорци и слънце с мраморен под, покрит с дебел килим във вихри от злато и кехлибар, беше мястото, където Ерис прекарваше по-голямата част от времето си. Полилеят над главата му беше майсторско произведение, което разпръскваше светлина по цялото пространство, караше карнеола по стените да свети с вътрешен огън, … а кристализираната кръв по пода блестеше с изгаряща стомаха красота.
Кръвта капеше от широкия диван, където Ерис толкова често подигравателно „съдеше“, когато Махия идваше при него с послание. Чаша червено вино разля грозно петно върху вихрещите се цветове на килима, а чиния с плодове – екзотични праскови и тъмни череши от далечни земи на студ и лед, смокини и кайсии от собствените плантации на Нейха – седеше наполовина изядена.
Мухите жужаха над сребърната чиния, но не се интересуваха истински.
Не, вниманието им беше заето от гниещия труп на мъжа, който лежеше счупен наполовина, наполовина извън дивана, крилата му бяха разперени в последна драматична демонстрация, а гърдите му се бяха разпукали, за да покажат кухата телесна кухина. Докато кръвта извън тялото му бе кристализирала в крехка субстанция, подобна на блестяща розова каменна сол, вътре в кухината тя се бе втвърдила до същия тъмночервен цвят като черешите – доказателство за това, че тялото му се бе опитало да се самовъзстанови и не бе успяло.
Смъртни рубини.
Идеята за носене на бижута, създадени от кръвта на мъртъв ангел, се бунтуваше в Махия, но в миналото това беше приета практика – скъпоценните камъни се носеха като memento mori от любовниците на онези ангели, които бяха загинали при обстоятелствата, довели до създаването на смъртните рубини. Подходящо беше Ерис да бъде красив по този начин дори в смъртта си – защото в живота си той беше мъж, който въплъщаваше физическото съвършенство, кожата му блестеше от злато, а очите му бяха сини като лазурит.
Джейсън не прояви никакво отвращение при вида на осакатеното тяло на Ерис, дишаше равномерно, докато разглеждаше останките на нейния „баща“.
– „Ако имах възможност да те удуша в креватчето ти, щях да го направя на мига. Без теб тя отдавна щеше да е простила прегрешението ми“. – Разбиване на чаша с вино върху мрамор. – „Внимавай, когато спиш, момиче. Имам приятели, които още могат да ти счупят врата заради мен.“
Това беше най-яркият ѝ спомен за мъжа, който беше допринесъл със семето си за нейното създаване.
* * *
Пренебрегвайки мухите, които жужаха около това, което беше останало от мъжа, който някога е бил на почит в дворовете от Древна Гърция до Забранения град, Джейсън се наведе по-близо, уверявайки се в първото си впечатление, че сърцето на Ерис е отстранено, както и всичките му други вътрешни органи. Видя купчина неопределен разлагащ се материал вдясно и предположи, че това може да са нарязаните останки от органите.
Това, че главата му все още беше прикрепена към шията, беше изненада – въпреки че Ерис беше смятан за твърде слаб, за да бъде съпруг на архангел, тази слабост се дължеше на характера му, а не на суровата сила, която се съдържаше в тялото му. Беше повече от стар и достатъчно силен, за да се издигне досега, ако мозъкът му беше непокътнат.
Джейсън разгледа това, което изглеждаше като засъхнала кръв под една от ноздрите на Ерис – цветът беше почти черен, а веществото – съсирено, а не кристално.
– Беше ли намерена дълга игла заедно с тялото?
Махия поклати глава, в изражението ѝ липсваха скръбта и притеснението, които той можеше да очаква от жена, стояща до тялото на мъртвия си баща.
– Нищо не е взето от този дворец, откакто Нейха откри тялото му. – Пауза. – Искаш ли да претърся тази стая?
– Да. – Навеждайки се, когато тя започна да го прави, той постави ръка под главата на Ерис и я повдигна, почуквайки по костта с кокалчетата на свободната си ръка.
Махия спря с претърсването.
– Звучи… кухо.
– Мозъкът му е отстранен.
Махия се държеше прилежно по изцапания с кръв килим, принцесата се върна без игли от претърсването си и изрече думи, които той със сигурност не беше очаквал да чуе от жена, облечена в най-нежното розово, всяко нейно движение говореше за елегантна женственост.
– Как? – Решителното любопитство се промъкна през фасадата ѝ на дистанцирана любезност. – Главата му е непокътната.
Интересът на Джейсън към Махия се задълбочи, стана по-интензивен.
– Игла с кукичка, забита в мозъка през носа – каза той, описвайки метод, използван от хората в древен Египет като част от процеса на мумифициране. – След това тази игла се премества, докато мозъкът не е в състояние, в което може да бъде изваден по същия начин.
От дебелата зона на изсъхналия материал непосредствено под главата, мозъкът може би е бил превърнат в супа, оставена да изтече от носа на Ерис, преди да бъде обърнат обратно и поставен в сегашната си поза.
Малко мълчание и той се зачуди дали не е преценил погрешно вътрешната сила на тази принцеса, израснала в парника, който беше фортът, но която го гледаше от тези светли като на котка очи със стоманена интелигентност, която не подхождаше нито на тихото ѝ съгласие с исканията на Нейха, нито на начина, по който изпълняваше собствените му заповеди, без да спори.
Тогава тя заговори и той разбра, че инстинктите му не са го подвели. Махия може и да не беше достатъчно силен противник, за да го притеснява, но не беше разглезена принцеса, която можеше да пренебрегне.
– Така че – обмислящ поглед – този, който е направил това, е дошъл добре подготвен, не само с острието, което е използвал, за да разсече Ерис, но и с куката, а може би и с други инструменти.
– Включително това. – Джейсън посочи следата върху некротичната плът на Ерис, чиято златиста кожа сега беше дом за същества, които се хранеха със смърт. – Може би това е било първото нападение. – Достатъчно, за да обезвреди ангела, за да даде време на убиеца да нанесе по-унищожителни наранявания. Защото макар хората да наричаха ангелите безсмъртни, на света имаше може би един истински безсмъртен – Леуан. Останалите просто бяха по-трудни за убиване.
– Бил е вързан – каза Махия, посочвайки все още видимите следи по китките на Ерис – разлагането на плътта му е оголило костите. – За да се разпадне кожата толкова бързо…
– Това означава, че връзките е трябвало да пробият костта. – Това обясняваше и пръските кристална кръв под мястото, където висяха китките му. – Бил е достатъчно силен, за да скъса обикновено въже – това трябва да е било наситено с някакъв метал.
– Или може би убиецът е използвал допълнителни гарати като връзки? – Предположи Махия с внезапна колебливост.
Джейсън се зачуди какъв точно живот е живяла принцесата, че е направила същия мрачен интуитивен скок като него, още докато довършваше да говори.
– Да. Можеше ли Нейха да го развърже и да се отърве от доказателствата? – Постъпка на жена, която не е искала любовникът ѝ да бъде намерен вързан и безпомощен.
Но Махия поклати глава.
– Не, тя влезе в стаята само половин минута преди мен.
Което означаваше, че Ерис е бил оставен по този начин нарочно – изложен като трофей или предупреждение. Но кой би се осмелил да играе такава игра с Нейха? Друг от Кръга? Трябваше да се помисли за това. Както и фактът, че Ерис не просто е бил убит, а и измъчван. Отново, страданията му можеха да имат за цел да наранят Нейха, но в това имаше нещо дълбоко лично.
Всичко беше в близък контакт – от задушаването до начина, по който бяха отстранени другите органи на мъжа – с малък тъп нож, ако Джейсън правилно разчиташе следите по костите. Беше сигурен, че мозъкът е оставен накрая, така че имаше голяма вероятност Ерис да е останал в съзнание, докато убиецът е рязал парчета от тялото му. Щеше да е потънал в болка и ужас… което обясняваше суровата плът около устата му, раните по езика и устните.
Някакъв вид запушалка, която да заглушава писъците му.
Надигайки се, той разгледа копринените панталони и жилетката на Ерис, бродирани с традиционни мотиви, които щяха да разкрият мускулестите му гърди.
– Обикновено обличаше ли сетака?
– Да – никога не е бил нечистоплътен, никога не е бил негримиран, но отдавна беше забравил официалността на съда.
И вместо това, помисли си Джейсън, беше избрал да прегърне ленивата чувственост, която щеше да се хареса на съпругата му. Жена, която не му беше простила за триста дълги години. Като огледа стаята, Джейсън видя чист под под скорошното кръвопролитие, полирани статуетки и блестящи стени. Явно слугите бяха влезли в двореца.
Той си спомни, че и другите имаха.
Калистос, вампирът, който се бе опитал да убие Дмитрий, знаеше местонахождението на дома на Ерис в Съединените щати, макар че това беше място, което мнозина бяха забравили. Имаше голяма вероятност вампирът да е получил информацията директно от Ерис, или в замяна на някаква услуга, или като е сглобил отделни части от информацията, която Ерис е изпуснала. Така че достъпът до този дворец не беше нещо невъзможно.
– Видях достатъчно. – Той се насочи към арката, през която бяха влезли, като изчака, за да не изостане Махия, макар че имаше достатъчно време да прецени нивото ѝ на заплаха и да реши, че тя не представлява опасност в гърба му – можеше да се движи тихо като вятър, но не беше достатъчно тиха. Нещо повече, по тялото ѝ нямаше тежки оръжия, сарито ѝ падаше безупречно около фигурата ѝ, а извивката на талията ѝ беше гола под драперията.
Походката ѝ беше твърде плавна, за да има нож в ножница на бедрото, а гривните ѝ – твърде тънки, за да скрият гарота. Въпреки това… фибите в косата ѝ бяха много, много остри. Използвани по правилния начин, те можеха да ослепят човек, да прережат сънната му артерия и дори да спрат сърцето му. Бяха оръжията на жена, която не беше обучен боец, но не възнамеряваше да бъде жертва, която чака да се случи.
Джейсън усети как в него се събужда къдрица от неочаквано очарование. Какви други тайни криеш, принцесо?
Вдясно от вратата го посрещнаха стълби, достатъчно широки за същество с крила, а избледняващата лунна светлина, падаща върху по-високите стъпала, бе оцветена в червеното, жълтото и синьото на витраж, който бе с диаметър може би две длани, но дълъг поне три метра. Изкачвайки се нагоре, той пренебрегна коридора, който водеше към стаите на това ниво, и вместо това зави надясно – за да мине през чифт врати, разположени до друг дълъг витраж.
Те се отваряха към широк балкон, ограден от всички страни с камък, издълбан в деликатен филигран, който позволяваше на Ерис да гледа към двора, но го скриваше от погледа на тези долу. Изящната изработка не беше непозната форма на древната архитектура, макар че в повечето случаи се използваше от мъже, за да скрият любовниците и наложниците си от погледите на онези, които можеха да ги пожелаят.
Пристъпвайки към каменния филигран, той се озова пред гледката към града отвъд езерото в подножието на крепостта – стръмният пад, който водеше към него, би бил тихо мъчение за крилато същество, на което е забранено да се носи по ветровете.
– Чух слух, че Нейха е подрязала крилата на Ерис в действителност. – Въпреки нарушението на останалата част от тялото на Ерис, крилата, които Джейсън току-що бе видял, бяха цели.
– По онова време бях твърде млада, за да си спомням за това – каза Махия от мястото, където стоеше с една ръка на касата на вратата – но съм чувала да се шепне за това от други. Тя обаче не повтори наказанието, след като крилата му пораснаха отново… и мисля, че съжаляваше, че го е направила.
Любовта, помисли си Джейсън, може да бъде най-унищожителната слабост.
– „Джейсън, съжалявам, че те изплаших, сине. Не исках да буйствам.“
Вървейки по-надолу по балкона, той се вгледа в прозорците по вътрешната стена, всеки от които беше създаден с по десет червени и зелени парчета витраж. Отделните парчета представляваха квадрати с големината на дланта му, а ефектът беше деликатен на фона на камъка на двореца. Стъклото се отразяваше на вратите, които стояха отворени и разкриваха спалня, която сякаш заемаше по-голямата част от второто ниво, а вътрешните ѝ стени бяха леко извити, за да обхванат централното ядро на двореца.
Великолепен полилей изливаше приглушена, трептяща светлина от тавана. Кристалните му свещници приютяваха хиляди свещи, много от които бяха изгорели, иначе светлината щеше да е по-остра, по-ярка.
– Ерис не се ли интересуваше от модерните неща? – Попита той жената, която беше влязла в спалнята от коридора.
– Не, той просто предпочиташе светлината на свещите в личните си покои.
Което означаваше, че стаята на долния етаж е изпълнявала ролята на приемна.
– Колко гости е имал право да посреща?
– Това зависеше от настроението на Нейха. – Отговор, който казваше много за съществуването на Ерис. – Никога не е имало жени, освен Нейха и мен. Дори слугите, които работеха в този дворец, бяха все мъже.
За мъжа, който беше любимец на жените, това щеше да е равносилно на ампутация на крайник.
– Мислиш ли, че правилото се е спазвало?
– Мисля, че Ерис не е имал желание да ядосва Нейха допълнително.
Това не отговаряше на въпроса, а и начинът, по който Махия едва доловимо бе отклонила лицето си от светлината, докато говореше, му подсказваше, че знае повече, отколкото казва.
Скритият ловец в Джейсън се събуди до пълната си мощ.
Назад към част 5 Напред към част 7
