Глава 6
– Леопардът, както се казва – промърмори той, а умът му работеше над въпроса за истинската лоялност на Махия, над това чии тайни пази тя – не си сменя петната. – Ерис никога не е бил добър в себеотрицанието, когато ставаше дума за жени и секс.
Обожаващото завоевание гледаше в лицето на златния бог, който беше съпруг на Нейха, а очите ѝ пламтяха от плахо желание.
Джейсън бе станал свидетел на тази сцена около век и половина след брака на Нейха, по време на бала, организиран от архангел Юръм. По онова време той бе отдал усмивката на Ерис, която отговаряше на чувствената покана, на мъжката суета, без да се замисли, че другият мъж може някога наистина да приеме такава покана.
И все пак Ерис е имал нужда да погали егото си дотолкова, че да дари дете на сестрата на жената, която се е клел да почита. Джейсън не се заблуждаваше, че Ерис е обичал Ниврити – мъжът беше самовлюбен, не се интересуваше от никого, освен от себе си. И въпреки прегрешението си, той беше оцелял. Какво можеше да попречи на такъв човек да поеме още един риск и да съблазни любовница в стените на луксозния си затвор?
– Кажи ми – каза той, приковавайки Махия с поглед – Ерис имаше ли любовница?
Махия бе избегнала предишния му въпрос, като твърде късно бе осъзнала, че е предала знания и любопитство, които надхвърляха границите на жената, която трябваше да бъде. Единствената ѝ защита за безпрецедентния провал беше изненадата – беше толкова много изненадващо да говори с някого, който я наблюдаваше без осъждане или съжаление и който не пророкуваше липса на разбиране само защото тя бе избрала да мълчи… но, разбира се, той не го направи. Джейсън беше човек, който пазеше думите си, но тя не се съмняваше, че интелигентността му е пронизваща стрела.
Сега, когато гледаше в дълбоки, непроницаеми кафяви очи, които я оголваха до мозъка на костите, тя осъзна, че е твърде късно да си сложи отново маската.
Джейсън вече я беше видял.
Имаше странна радост от това да покаже истинското си лице.
– Нямам доказателства за нова изневяра – каза тя – но напоследък имаше моменти, в които долавях определен мускус във въздуха. – Една жена не би трябвало да знае такива неща за баща си, но единствената претенция на Ерис за бащинство беше общата им кръв.
– Не си казала на Нейха. – Това не беше въпрос.
Махия задържа тъмното острие на погледа си.
– Аз не бих била пратеникът, който носи такива вести. – Нейха щеше да я срази, да я довърши за това. – Добре дошъл си да се опиташ да го направиш.
Отговорът му на предизвикателството беше спокойно:
– Да видим дали ще се окаже необходимо.
Възторгът в кръвта ѝ бавно се превърна в лед, докато го гледаше как изследва всеки сантиметър от двореца, който беше дом на Ерис. Знаеше за репутацията му, но едва сега, след като стана свидетел на щателното му, педантично претърсване, осъзна точното ниво на уменията на Джейсън, неговата отдаденост… и разбра, че нито един от плановете ѝ няма да се осъществи, ако той реши да заложи уменията си в служба на Нейха.
Стиснала зъби, за да се пребори с тръпката, тя осъзна, че пясъците току-що са започнали да падат с повишена скорост през пясъчния часовник. Седемте трябваше да бъдат непревземаема единица, неподатлива на съблазните на другите от Кръга, но Нейха имаше блясък в очите, който подсказваше, че притежава асо. Ако е така… Махия и предателските ѝ намерения трябваше да са изчезнали много преди Джейсън да приеме предложението на архангела.
Сърцето ѝ заби достатъчно силно, за да се удари в ребрата ѝ. Тя затвори вратата на тези мисли, за да не я предадат, и последва Джейсън в голямата баня под нивото, където се намираше приемната зона. От чистата вода се издигаха кълба пара.
– Това трябваше да е изключено – каза тя, усещайки как фините кичури коса на тила ѝ започват да се къдрят от влагата. – Ще се погрижа за това, след като си тръгнем.
Без да отговаря, Джейсън започна да обхожда краищата на басейна за къпане, който беше толкова голям, че спокойно можеше да побере пет възрастни ангела. Древна по замисъл, камерата беше поставена при построяването на двореца затвор на Ерис и той я беше използвал добре. Неведнъж, когато Нейха я изпращаше да види дали има нужда от нещо, го намираше да се излежава във ваната.
– Нейха още ли не ти е прерязала гърлото? – Отегчена въздишка, разперил криле, докато се подпираше на ръба, а ръцете му лежаха върху боядисаните плочки, донесени от Италия от ангелски куриери. – Жалко.
Убождането на спомена не беше достатъчно, за да я разсее от това да долови финото извиване на ръката на Джейсън, докато той пъхаше нещо в джоба си.
– Какво е това?
По лицето му нямаше изненада или вина.
– Предполагам, че това е на Ерис? – Каза той и извади предмета.
Приближавайки се до него повече, отколкото досега, тя разгледа дебелия златен пръстен с танзанит, опасно осъзнавайки пронизващия интензитет на очите на шпионина.
– Да. – Само вековната практика не позволи на гласа ѝ да се пречупи под тихия, неумолим натиск. – Не е любим, така че може и да го е забравил тук.
Джейсън го постави в ръката ѝ.
– Не бих искал да бъда обвинен в кражба.
Махия усети как при нежните, но смъртоносни думи бузите ѝ се обагрят в цвят.
– Извинявам се. Не исках да намекна нещо подобно. – Това, което искаше да каже, беше, че той крие нещо от нея. Това тя не можеше да допусне.
– Погледни я, Ерис. Тя има очите на баща ти – те са толкова уникални.
Думи, които Нейха бе изрекла с яд, когато Ерис я ядоса преди век. По това време Махия вече беше наясно с единствената причина за нейното продължаващо съществуване. Сега обаче Ерис беше труп, който вече не можеше да бъде измъчван с назъбения нож, който беше присъствието на незаконното му дете, а Ниврити лежеше мъртва в някакъв забравен гроб, плътта ѝ беше изгнила на прах, а костите ѝ бяха избелели.
Единственият останал човек, който щеше да бъде измъчван само от вида на Махия, … беше Нейха.
Махия трябваше да попречи на архангела да си спомни за това колкото се може по-дълго. Тя беше почти готова да избяга от крепостта. Почти. Но почти не беше достатъчно, когато един архангел те мразеше със злоба, оцеляла три века, злоба, която беше разяждащ пламък, потопен в отрова. Единствената цел, която изпълняваше в момента, беше да пази Джейсън. В мига, в който се провали в тази задача, щеше да се присъедини към майка си под земята, а червеите щяха да пируват с плътта ѝ.
Джейсън не каза нищо на извинението ѝ, като се премести да излезе обратно и да се изкачи до главната врата. Той не намали крачката си, за да се съобрази с нея, и тя се озова почти на бегом, за да го настигне, а спретнатите гънки на сарито ѝ се развяваха пред нея. Задъхана, тя се зачуди дали той не иска да я унижи пред стражите. Ако го правеше, щеше да го чака дълго – стражите я бяха виждали в далеч по-унизителни пози.
Пръскане на камшик.
Огън по гърба ѝ, лепкава течност, която се стичаше по разбитата ѝ плът.
Джейсън спря внезапно пред все още затворените врати, гласът му разби спомена за наказанието, което ѝ бе наложено във вътрешния двор на Нейха, за камшика, размахван от майстора на стражата.
– Моите стаи? – Попита той, гласът му беше толкова чист, че тя се зачуди, не за първи път, дали някога го е издигал в песен.
– В двореца от другата страна на двора – каза тя, като едва успяваше да задържи крилото си да не се плъзне по неговото, докато спираше собственото си движение напред.
Джейсън не беше мъж, когото някоя жена би докоснала без покана.
Сега, протягайки ръка, той отвори вратата и я изчака да излезе. Вежливост, помисли си тя – той ѝ беше обърнал гръб по-рано, явно я беше отписал като заплаха. Тя беше твърде практична, за да се обижда. Ако Джейсън искаше да я нарани, тя не можеше да направи нищо, за да го спре. В крепостта можеха да живеят стотици воини, ангелски и вампирски, но единственото нападателно или отбранително обучение, което Махия имаше, идваше от това, което беше успяла да извлече чрез тайно изучаване на тренировките им.
А никой, дори жена, решена да се защити по всякакъв начин, не би могъл да се научи да бъде майстор на бойното изкуство само като наблюдава, а след това се опитва да копира тези движения в уединението на спалнята си или в изолираните планини. Да поиска помощ обаче би означавало да плати цена, която не можеше да иска от никого да плати.
Първото ѝ младежко приятелство като възрастна – преди двеста години – бе довело до това, че на въпросния ангел бяха отрязани и двете ръце, и крилата за външно несвързано с него престъпление. Махия никога нямаше да забрави начина, по който кръвта му бе покрила камъка в двора на войните, потъмнявайки гранита до почти черно, дори когато писъците му отекваха от стените на околните казарми.
Махия бе разбрала жестокия урок, никога повече не се бе опитвала да изгражда връзки с хората във форта, докато мнозина не я смятаха за тщеславно същество. По-добре така, отколкото писъците им да звучат в ушите ѝ, както писъците на онзи млад ангел и до днес, макар че той отдавна беше излекуван.
– Никой никога не вижда Джейсън да идва. Никой.
Подслушаните думи отекнаха в съзнанието ѝ, докато стигаше до двора, и тя го чу да казва нещо на двамата ангели на вратата, преди да се появи отново при нея. Тя погледна крилата му, докато пресичаха към планинския дворец, очаквайки да ги види посребрени от намаляващата луна, както бяха черните нишки в нейните собствени крила, но на гърба на Джейсън имаше само мрак – ако не го познаваше като ангел, щеше да помисли, че шпионинът е вампир.
Примигвайки, тя се загледа, макар че това беше грубост.
– Как го правиш?
Той не я помоли да обясни какво има предвид.
– Природна дарба, усъвършенствана с времето.
Съзнавайки, че този хищник – очарователен и мрачно интригуващ – е по-смъртоносен от всеки друг, с когото се е сблъсквала, освен Нейха, тя тръгна по стъпалата на двореца, където Джейсън щеше да остане за известно време. Въпреки че не беше открито охраняван, само глупак би предположил, че не е под постоянно наблюдение.
Когато мина през отворените врати и се обърна, за да посрещне Джейсън вътре, той спря.
– Ти живееш тук.
– Да. – И го правеше, откакто се върна от училището за бежанци, но това не беше дом и никога нямаше да бъде.
Скоро, обеща си тя, скоро ще имам дом, в който ще бъда в безопасност, свободна от горчивата омраза на Нейха и сянката на баща, който не познава значението на верността.
Навеждайки глава в очевиден жест на подчинение, за да не види Джейсън твърде много, тя каза:
– Ще ти покажа стаята ти.
Той я последва нагоре по стълбите и влезе в обширната стая, която гледаше към двора. Някога това беше стаята, която тя споделяше с Арав, вярвайки, че е обичана. Отчаяна от щастието, тя не искаше да види истината, докато тя не я удари в лицето.
– Ти беше най-забавното разсейване. – Смях и снизходително потупване по бузата при смаяното ѝ изражение. – И доста възхитителна. Но Нейха одобри предложението ми за територия и се страхувам, че трябва да се върна в земите си и да престана да участвам в твоите удоволствия.
Онова сърцераздирателно младо, наивно момиче отдавна го нямаше, но Махия не искаше да позволи на отровата на омразата на Нейха да я зарази – тя добре знаеше, че Арав я е използвал така, защото е разбрал, че болката ѝ ще зарадва архангела. Това беше петно върху неговата чест и не говореше нищо за честта на Махия. Тя щеше да обича отново и щеше да обича с цялото си сърце, изживявайки живота си в блясък на надежда и радост.
– Ще имаш ли нужда от нещо? – Попита тя шпионина, който, както ѝ нашепваше женският инстинкт, беше много по-опасен за нея, отколкото някога е бил Арав.
– Не.
Отстъпвайки назад, тя дръпна дървените врати и бързо се отправи към собствената си стая, разположена точно до неговата. Знаеше обаче, че ще закъснее, и закъсня. Докато отвори вратите на общия им балкон, шпионинът на Рафаел беше изчезнал в сивия полумрак, който беше първият предвестник на угасващата целувка на нощта.
* * *
Плъзгайки се по хладния вятър в часа преди разсъмване, Джейсън се приземи лесно на една от стените на силно укрепения форт на Пазителите. Тя гледаше към Архангелския форт и се смяташе за негово продължение – място, където живееше значителен брой от ангелската гвардия на Нейха. Погледнат от здравите му стени, Архангелският форт беше голяма дама, която все още спеше, макар че разпръснатите светлини, горящи в прозорците, му подсказваха, че мястото никога не затваря истински очи. Както и трябва да бъде. Кулата в Ню Йорк също никога не спеше.
В този миг той видя как един ангел влиза да кацне в долния форт. По начина, по който се спря рязко с два прости обратни удара, Джейсън определи летеца като един от войнствените стражи. Тези стражи не бяха изключително ангелски – Нейха имаше своя дял вампири на всички позиции, без да проявява пристрастия, които биха могли да бъдат използвани като уязвимост.
Ако архангелът имаше уязвимости, те щяха да се казват Анушка и Ерис.
Бръкна в джоба си и извади малкия предмет, който беше скрил, още докато подаваше на Махия тежкия златен пръстен. Беше взел мъжкия пръстен точно с тази цел, но всъщност не беше очаквал тя да долови движението. Още нещо, което да прибави към нарастващото си психическо досие за принцесата, която го наблюдаваше с очи, виждащи твърде много за жена, която през целия си живот е била затворена в разкошните стени на двореца. Сега той използва необикновеното си нощно зрение, за да разгледа находката, която не беше върнал.
Назад към част 6 Напред към част 8
