Глава 26
Боже, тя беше потънала, замазка в ръцете му. Само неудобството от въпроса, който кръжеше в ума ѝ, ѝ даде воля да прекъсне целувката, да си поеме дъх… докато ангелът наведе глава, за да затвори зъби върху трескаво биещия пулс в шията ѝ.
– Наблюдение! – Изригна тя. – Навсякъде има сателити! Няма ли някой да ги види? – Беше твърде затворена, твърде пристрастна, за да сподели този момент с някого.
Едната му ръка се спусна по гърба ѝ, към дупето.
„Аз съм архангел, Елена. Имам достатъчно сила, за да взривя всички сателити по света.“
– Не е това, което… – Тя извика, когато той захапа вената на врата ѝ, после облиза малката чувствена област, а ръцете ѝ се забиха в гъстата коприна на косата му.
„Никой няма да ни види.“ – Целувка, която превзе устата ѝ. – „Използвах силата си, за да ни скрия от погледите, веднага щом излетяхме от Манхатън.“
Този път тя захапа устните му.
– Благодаря, че ми каза.
Едната му силна ръка стискаше бедрото ѝ.
– Хапането не е хубаво, Елена.
О, боже мой. Когато той започна да се дразни… Забрави за замазката. Тя се разтапяше в голяма стара купчина слуз. Отблъсквайки се в самозащита, тя се опита храбро да се надвеси и не успя. Но успя да превърне падането си в замахване, което се изтегли във вертикално изкачване.
„Покажи ми как танцуват ангелите, Рафаел.“
Секунда по-късно той беше там с нея, тялото му се завъртя спираловидно около нейното, докато тя се изкачваше, скоростта и ловкостта му бяха толкова зашеметяващи, че всичко женско в нея резонира в отговор. Мой, помисли си тя, това великолепно същество със златни криле и неумолими сини очи е мое.
Блясък в периферното ѝ зрение и после… секс. Чист секс, изкушение и страст на езика ѝ.
„Пак ли ме опрашваш, Архангеле?“ – Облизвайки вкусния, декадентски вкус на специалната смес от ангелски прах на Рафаел от устните си, тя прелетя през фините, дребни частици, усещайки как порочната им ласка покрива всеки открит сантиметър от тялото ѝ – включително и крилата ѝ.
„Следващия път ще го направя, когато си облечена само в кожата си.“
Тя стисна бедрата си от чувственото въздействие на този образ. Мислеше си, че това ниво на усещане ще я подлуди. Но винаги е знаела, че да обичаш архангел няма да е лесно. Усмихвайки се, тя се спусна без предупреждение, като просто сгъна крилата си и падна към земята.
В средата на полета ги разпери отново и се понесе в друга посока. Рафаел не се виждаше никъде. Чувствайки се самодоволна, че го е избегнала, тя с изненада видя как около нея се сипе ангелски прах, който обсипва нощното небе с блестящи златни отблясъци. Отмятайки косата си назад, тя погледна през рамо.
Нейният архангел летеше идеално над нея, крилата му бяха по-големи и представляваха среднощна сянка върху тялото ѝ.
„Не е честно“ – оплака се тя. „Имал си хилядолетие и половина, за да научиш тези трикове.“ Тя дръпна деколтето на потника си, изведнъж ѝ стана прекалено горещо, тъй като ангелският прах си пробиваше път през материята и през порите ѝ стигаше до кръвния поток, а еротичната му целувка се концентрираше върху пулса между бедрата ѝ.
Леко докосване на врата и потникът, а после и ръкавите, буквално се разпаднаха в ръцете ѝ.
– Рафаел! Не мога да имам дрехите си, разхвърляни из цялата държава!
Дори докато говореше, тя видя малки трептения на синя светлина в нощта и разбра, че той е унищожил фрагментите от дрехите ѝ. Но това не беше на преден план в съзнанието ѝ. На първо място беше фактът, че беше гола от кръста нагоре. Това я караше да се чувства болезнено уязвима.
„Никой не може да види, Елена. Обещавам ти това.“
Само Рафаел можеше да я накара да повярва в това, да я накара да се довери. Поемайки си дълбоко дъх, тя пусна ръцете, които беше скръстила на гърдите си, и се огледа. Нямаше представа къде се намират, но долу беше тъмно, толкова тъмно, че трябваше да е…
– Океана. – Докато летяха над облаците, Рафаел ги беше отвел в Атлантическия океан, толкова далеч, че в която и посока да се обърнеше, не можеше да види никакъв знак за светлина, за човешка цивилизация.
В кръвта ѝ се разнесе възторг и тя си помисли, че какво пък толкова. Направи си магията, Архангеле. Тя събу обувките си, някак си успя да свали панталоните и бельото си – макар че траекторията на полета ѝ вероятно приличаше на тази на пияна пчела. Дрехите ѝ изчезнаха в сини проблясъци, а кожата ѝ въздъхна от освобождаването. Разперила криле до най-голямата им ширина, тя се отдаде на глада в себе си и се носеше по въздушните течения с неукротима, открита радост.
Никога не се беше чувствала толкова безгрижна.
Рафаел се носеше над нея бавно и леко, почти лениво, и тя имаше чувството, че я оставя да си играе. Това накара устните ѝ да се отпуснат… и тогава тя усети вкуса на ангелския прах, който блестеше във въздуха. Чист секс. Проклетият подъл архангел бе прелетял кръгове около нея, докато вече нямаше къде да отиде, за да избяга от екзотичната, афродизиачна материя.
– Осъзнаваш ли, че това е война? – Каза тя, облизвайки праха от устните си, с ясното съзнание, че той гали всяко тайно кътче от тялото ѝ.
Нямаше отговор.
Инстинктите ѝ се задействаха.
Използвайки неотдавнашното си обучение по летене, тя направи рязък завой наляво и се издигна нагоре. Рафаел се изстреля едва милисекунда по-късно, пропускайки я с частица от перото. Когато той се улови и се обърна, за да тръгне обратно нагоре, тя се стрелна надясно… гмурна се точно когато той беше стигнал твърде далеч, за да спре. Но това беше архангел, с когото тя си играеше. Той успя да прокара пръсти по крилата ѝ в дразнещо обещание, докато тя падаше.
Силни, топли ръце се сключиха върху голата кожа на кръста ѝ.
„Твърде бързо, ловецо.“ Целувка, притисната отстрани на шията ѝ, докато се издигаше, преди да я пусне. Но когато тя щеше да се обърне, за да полети в друга посока, той отново я сграбчи, придържайки голото ѝ тяло плътно до своето полуразголено.
Всеки миниатюрен сантиметър от кожата ѝ пълзеше от усещане, тя обви ръце около врата му и притисна гърди към мускулестата му гръд, докато той ги издигаше все по-високо.
– Целуни ме, Архангеле.
„По-късно.“
Твърде гладна, за да се вслуша в заповедта, тя захапа гърлото му, смучеше и целуваше, докато ръцете на кръста ѝ не се притиснаха, а ерекцията му не се превърна в пулсираща марка между тях.
„Още не, Елена.“ В умствения му тон имаше хриптене, сиянието, идващо от крилата му, искреше в електрическо синьо.
Гледката задейства ключа в нея – тя обви крака около талията на Рафаел, крилата ѝ се притиснаха към гърба ѝ, докато му се доверяваше, че ще я задържи. След това се съсредоточи да го накара да сведе глава.
Захапа го по челюстта, захапа го за гърлото, засмука пулса му с целувки. Когато това не помогна, тя спусна ръка надолу, за да обхване едно плоско мъжко зърно. Той хвана ръката ѝ, прехвърли се в долната част на гърба ѝ и за миг ѝ се стори, че го е хванала. После челюстта му се стегна.
И той полетя нагоре.
По-високо.
Докато не се озоваха доста над слоя облаци, на височина, на която би трябвало да е студено. Само че пламъкът, който излизаше от Рафаел, сякаш беше създал пашкул около нея – не че имаше нужда от топлина, не и с ангелски прах във всяка пора и всяка клетка. Чувстваше, че е буйно влажна върху корема му, искаше само да го язди, докато той не помоли да се предаде.
– Рафаел. Сега. – Това беше искане, подхранвано от почти болезнена нужда.
Той спря.
Високо, високо, високо над земята. След това устата му се озова върху нейната и открадна дъха ѝ.
„Готова ли си?“
„Да!“
Обгърна я с ръце, наклони ги под ъгъл, така че да са обърнати надолу към водата, и после… падна.
Тя изкрещя в целувката, дори когато усети електрическа топлина върху себе си, а след това и топлите мускули на внезапно разсъблеченото му тяло. Докато падаха, той ги преобръщаше отново и отново и тя щеше да се загуби още при първото падане, но той я държеше в непоклатими ръце, докато нямаше страх… само усещането за него – твърд и изискващ, който се плъзгаше в топящата се топлина на тялото ѝ.
От това най-интимно съединение се разнасяха малки вълнички на удоволствие.
Прекъсвайки целувката, за да си поеме дъх, тя видя как водата се приближава към тях с огромна скорост.
– Рафаел! – Един-единствен импулс на страх, преди той да направи толкова рязък завой, че да го вкара дълбоко в нея.
Претоварване от усещания. Електричество по кожата ѝ.
Без да се бори с мъчителната хапка на удоволствието, тя се върна към устните му, когато той отново ги прокара и двамата през облаците, а тялото му се променяше с всеки удар на крилете, за да я погали с мъчителна интимност. Стиснала пръсти в косата му, тя се търкаше в твърдата топлина на гърдите му, нуждаеща се, желаеща, гладна.
„Танцувай с мен, Елена.“
Той захапа устните ѝ, когато тя стисна вътрешните си мускули в сексуална ласка, целувайки пътя си по бузата и надолу по шията ѝ, преди отново да вземе устата ѝ.
След това те отново паднаха.
Тя се раздели с вик по средата на гмуркането, всеки нерв в тялото ѝ се възпламени от удоволствие, от усещане, от дивата радост от танца с архангел. Зад очите ѝ избухнаха светлини, сини и златни, изпълнени с лукавия, злокобен блясък на ангелския прах. И навсякъде около себе си усещаше гладък, топъл мускул, докато не знаеше къде свършва тя и къде започва той.
„С мен, Архангеле.“ Искане, наситено с удоволствие.
„Но аз не съм приключил с теб, ловецо.“
Той се издигна отново, плъзгайки се толкова близо до водата, че тя усети как пръските са хладни и влажни върху прегрятата ѝ кожа.
Мускулите на бедрата ѝ трепереха като желе, тя заключи глезените си в долната част на гърба му, опирайки глава в извивката на шията му.
„Твърде лошо. Мисля, че съм мъртва.“
Смях, дрезгав и мъжки, който крещеше секс. Този звук я накара да се развълнува и да разпали въглените на една страст, задоволена съвсем наскоро. Кожата ѝ се опъна в очакване и тя се озова на мястото, където отново целуваше шията му, галейки го по всички възможни начини. С уста, с пръсти, с най-съкровените части на тялото си.
„Елена.“ Прегръдката му се затегна. „Още веднъж.“
– Още веднъж. – С това тя долепи устата си до неговата и двамата се понесеха в главозамайваща спирала, обляна в еротичното злато на ангелския прах.
Тя беше толкова съсредоточена върху мъжа, който притежаваше сърцето ѝ, душата ѝ, че не видя морето, което се втурна към тях, докато не стана твърде късно.
– Рафаел! – Изкрещя, когато се удариха… само че нямаше никаква болка и тя падаше, падаше надолу заедно с архангела си, а водата се задържаше на разстояние от щит от блестяща светлина, прошарена със синьо.
Сърцето ѝ се разтуптя тройно и тя сграбчи лицето му.
– Да ме изплашиш не е добра прелюдия.
Протегна ръка между тях, когато спряха лениво, и докосна горещия, гладък сноп нерви на върха на бедрата ѝ… и тя заплаши да се счупи. Стискайки вътрешните си мускули, тя срещна тези очи, които бяха много по-сини от Атлантическия океан. Преместване.
С една ръка под дупето, с другата на гърба ѝ, архангелът реши поне веднъж да изпълни заповед.
След това нямаше повече мисъл.
На следващата сутрин Рафаел се облегна на предмишницата си, докато лежеше и гледаше как съпругата му спи. От изтощение тя беше отпаднала, ръцете ѝ бяха свити около възглавницата, докато лежеше по гръб. Той се усмихна и прокара един пръст по централната линия на гърба ѝ.
Тя издаде звук, но това не беше оплакване, така че той продължи да изследва.
Снощи … Тя беше великолепна. По-силна, по-бърза, по-желана, отколкото той някога е очаквал. Не беше искал въвеждането ѝ в този най-интимен танц да бъде толкова чувствено грубо, но когато тя яхна всяка вълна с него, без да помръдне, той се поддаде на изкушението и я взе по начин, по който никога не би рискувал с друга жена.
Защото безсмъртни или не, те щяха да се ужасят.
– Здравей. – Сънливо мърморене, когато тя се премести по-близо до него, докато коляното му се допря до тялото ѝ, а крилата ѝ се разпериха, докато едното легна върху бедрата му.
Той прокара ръка по гладкото индиго на основните ѝ скрити пера със собственическо удоволствие.
– Добро утро.
Ръката ѝ се спря на бедрото му под чаршафите, опасно близо до онази част от него, която изпитваше най-неутолим глад за нея.
– Внимавай, ловецо.
Устните ѝ се извиха сънливо, но очите ѝ бяха много бдителни.
– И така, ще ми разкажеш ли какво се случи снощи?
Той знаеше, че тя ще настоява. Такава беше тя. Както беше казал, щеше да е по-лесно, ако беше податлива, но тогава никога нямаше да я вземе за своя съпруга.
– Казах ти, че майка ми и аз винаги сме имали силна психическа връзка. – Той се пребори с привличането на спомена за времето, когато Калиане е била точно това – негова майка. – Изглежда, че тази връзка е оцеляла. Тя може да се свърже с мен дори през остатъците от Съня.
Елена прокара ръката си по бедрото му, за да го прикове към земята, към настоящето.
– Какво видя?
– Миналото и бъдещето.
– Рафаел. – Толкова тих шепот, че почти не звучеше. – Рафаел.
Убождане на съзнанието, на осъзнаването.
– Майко? – Отваряйки очи, той откри, че стои на зелено поле, небето над него е с блестящия оттенък на крилата на синя сойка, въздухът е парфюмиран с хиляди безименни цветя.
Той се намръщи. Това място му беше страшно познато. … чак до капчиците роса, които блестяха като скъпоценни камъни на фона на нефритенозелените стръкове трева. Но умът му си играеше с него, отказвайки да разкрие името на полето, на което стоеше.
Приклекна, откъсна едно от стъблата и докосна с пръст росата.
Въздишка на вятъра… и нейните фини, нежни крака, които крачеха по тревата, а ръбът на дългата бяла рокля флиртуваше с глезените ѝ.
Сърцето му спря да бие, докато я гледаше как се приближава към него – архангел с такава пронизваща красота, че бе породила легенди и бе накарала империи да паднат. Косата ѝ беше водопад от абанос по гърба, гъста и дива с копринени къдрици, които баща му обичаше да стиска в ръце, докато я целуваше, а очите ѝ имаха пронизващ оттенък, който той виждаше в огледалото всеки ден от живота си.
Калиане му беше дала очите си, силата си… може би лудостта си.
Но височината си беше получил от баща си.
Изправяйки се на крака, той видя как тя се усмихва, когато се спря пред него – жена, която едва достигаше гръдната му кост.
– Моят Рафаел – прошепна тя. – Моето скъпо момче. Колко си пораснал.
Той се извисяваше над нея, но дори сега усещаше детето. Когато тя постави пръстите си на гърдите му, той не можа да се отдръпне, сърцето го болеше от чувството за загуба, което го следваше през времето.
– Ти ме пречупи на това поле. – Най-сетне си спомни, спомни си кръвта и агонията. Спомни си гледката на отдалечаващата се тя.
Тъгата в погледа ѝ, синьото, което се превръщаше в полунощ.
– Бях луда, Рафаел. – Казано с яснота, която му напомни за зашеметяващата сила на една песен, която някога бе държала света в плен. – Но аз се борих за теб.
Той си помисли за разбитите си кости, за тялото си, смачкано и разбито на толкова много парчета, че му беше нужно много, много време, за да стане отново цяло.
– Дали?
Вдигна ръка и докосна с пръсти челюстта му в майчинска ласка, която заплашваше да го върне в младостта му.
– Лудостта ми нашепваше, че трябва да те убия, че носиш в себе си потенциала да надскочиш силата ми.
Рафаел познаваше собствената си сила, но също така знаеше, че архангелът пред него е хилядолетия по-стар, а способностите му са несравними.
– Ти си Древна, майко. Аз съм още млад.
– Най-младият ангел, който някога е ставал архангел. – В тона ѝ се долавяше гордост, която го разтърси. – Гледах над теб, дори когато спях, скъпо мое момче. И виждам бъдеще, в което ще полетиш много по-високо, отколкото аз или Надиел някога смеехме да мечтаем.
Той беше неин син. Той тъгуваше за това, което тя някога е била, дори когато се опитваше да я екзекутира. Беше му невъзможно да не пристъпи напред и да не вземе стройното ѝ тяло в прегръдките си, да не зарови лице в косата ѝ и да не вдиша сладкия дървесен дим на дома.
– Ти спиш.
– Не, аз се събуждам. – Влажни по бузата ѝ, майчини сълзи, докато тя галеше с ръката си косата му. – Чувствам в теб вена на смъртност, Рафаел.
Той примигна, отдръпна се и поклати глава. Елена. Беше забравил Елена. Как беше възможно това, когато тя беше най-важният елемент в живота му?
– Какво ми правиш, майко?
Очите ѝ пламтяха с цвета на сърцето на слънцето, толкова чисти, че изгаряха.
– Напомням ти кой си. Син на двама архангели. Най-могъщото дете, раждано някога.
Поклащайки глава, той срещна този блестящ, ослепителен поглед.
– Направил съм сам себе си. Никога няма да бъда твоето създание.
Огънят затрептя с изгарящо синьо.
– Няма да позволя ти да бъдеш неин. Ти си твърде великолепен, за да принадлежиш на безсмъртен със слабо смъртно сърце.
Тогава той разбра, че Калиане би убила Елена, ако можеше.
Назад към част 26 Напред към част 28
