Глава 24
Облечен в бяла риза с разкопчана яка и черен костюмен панталон, той приличаше на някой високоплатен мениджър, който отива на среща за закуска, а очите му бяха скрити от огледални слънчеви очила, които искаше да махне, за да може да прочете погледа му.
– Все още не съм получил това, което искам от теб.
Това можеше да е шега. Можеше да бъде и абсолютната истина.
– Яла ли си? – Попита той, като се включи в движението.
– Да. – Говорейки за закуска – От кого се храниш?
– Внимавай, Онър. – Думите имаха тон, който я разтърси. – Мога да започна да си мисля, че си от ревнивите, притежателни хора.
Никога не е била такава, но тогава той беше единственият мъж, който се беше превърнал в обсесия. В ранните сутрешни часове на днешния ден тя сънуваше не безликия си мечтан любовник, а Дмитрий, с неговите опитни ръце и греховно докосване.
– Да – каза тя, знаейки, че иска нещо, което той може да не е в състояние да даде. – Мисля, че съм.
Завивайки, за да пропусне една кола, която се опитваше да си проправи път в маниакалното движение, той не бързаше да отговаря.
– Снощи се предлагаше една особено пищна блондинка. Тя ми се обади, след като излязох от апартамента ти.
Ръката на Онър се стегна върху дръжката на вратата, а ръката ѝ се подпря на ръба. Знаеше, че той я провокира нарочно – беше в настроение, това беше ясно – и въпреки това не можеше да се пребори с първичното притежание на отговора си. – Бих си помислила – каза тя с престорено спокойствие – че си научил урока си за блондинките с Кармен.
Той се обърна и ги поведе към тунела „Линкълн“, а не към кулата.
– Ах, но сладкият, горещ вкус на кръвта може да прикрие и най-непривлекателните качества. – Без да проявява нетърпение към задръстения пред тунела трафик, той свали слънчевите си очила, за да ги постави в отделение под таблото. – Онър.
Гневът изгаряше вените ѝ, тя извърна глава и се озова в захлас пред опияняващата му чувственост. Слънцето на разсъмване, трафикът, нищо от това не успяваше да заглуши интензивността на тези тъмни очи, суровите черти на красивото лице.
– Аз – каза той с тон, който беше чиста груба коприна – също съм притежателен, зайче. Смъртоносно.
Гневът ѝ се трансформира в нещо много по-висцерално.
– Това не ме плаши – каза тя и сложи ръка на бедрото му, а под дланта ѝ се огъна твърдата сила на мускулите. – Но съм виждала как действат вампирите на твоята възраст.
– Как така? – Ниско мъркане на въпрос, който можеше да бъде и стилет, прорязващ кожата ѝ.
– Настроен си, нали? – Никакъв отговор, тъй като той подкара колата напред. – Знам – продължи тя – че сексуалните нрави са много по-… спокойни. – Веднъж беше попаднала на оргия, която се провеждаше по време на лов. Преплетени в сексуално безгрижие крайници, извити за захапка шии и шепнещи въздишки във въздуха, парфюмиран с мирис на секс – беше адски еротично, но тя нямаше ни най-малкото желание да се включи – дори когато ѝ предложиха двойка разкъсани скандинавски руси близнаци, нещо като от палава фантазия.
– Това не съм аз – каза тя, защото макар подобни фантазии да бяха забавни, в действителност тя спадаше твърдо към лагера на верността. – Това между нас премина границата. – Линия, която ѝ даваше право да поиска това, което се канеше да поиска. – Никога няма да приема, че можеш да имаш други любовници – независимо дали за кръв, или за секс – и ако го очакваш, тогава трябва да спрем това тук и сега.
Да си тръгне от Дмитрий щеше да унищожи нещо жизненоважно в нея, но по-лошото щеше да бъде да го гледа как навежда тъмната си глава над врата на някоя друга жена.
– Колкото и дълго да сме заедно – а тя не беше достатъчно наивна, за да си мисли, че може да задържи мъж като Дмитрий завинаги – това трябва да е изключително.
Когато тя искаше да отдръпне ръката си от бедрото му, той я покри със своята за секунда, притискайки я до себе си.
– Изглежда, че блондинките са изгубили привлекателността си – каза той, като увеличи скоростта, когато хъркането отслабна.
– Не са достатъчно добри.
– Никой друг за момента, Онър. – Недвусмислено обещание… последвано от предупреждение. – За никой от нас.
Гърдите я заболяха и едва тогава осъзна, че е задържала дъха си. Освобождавайки го, тя каза:
– Знам, че е несправедливо, когато може би няма да мога да ти позволя да се храниш от мен. – Веднъж един вампир ѝ беше казал, че кръвта от вената е толкова различна от съхранената кръв, колкото най-декадентската шоколадова торта от оризовия крекер.
Но Дмитрий сви онези рамене, които тя искаше да види отново голи.
– Кръвта е достатъчно лесна за набавяне. – Разчисти тунела и ги изведе в предградията. – Това е сексът, без който мога да умра.
Тя заби нокти в бедрото му, задушавайки се от смеха си. Когато устните му се изкривиха в бавна усмивка, която я накара да се замисли за опасни неща, тя реши да го изиграе в собствената му игра. Движейки ръката си, тя затанцува с пръсти по ципа на седефения му черен панталон. Той изруга, но не успя да се отклони.
Това, че той се втвърди веднага под допира ѝ, я накара да стане още по-смела.
– Опитай се да не караш до полуремарке или пикап – каза тя, сключи ръка върху него и стисна точно толкова, че челюстта му се превърна в гранит – или ще им се набият на очи.
– Майната му на това. – Той натисна нещо на таблото и покривът на колата се разгъна над тях с плавно електронно бръмчене, като се застопори за по-малко от половин минута. Второ натискане и прозорците бяха вдигнати и затъмнени.
Добри Боже.
– Колко струва тази кола?
Постави ръката си върху нейната и я подкани да ускори темпото.
– Не можеш да я вземеш. Не и за ръчна работа. Може би, ако използваш устата си.
Пръстите на краката ѝ се свиха, желанието се разпали течно и горещо в корема ѝ.
– Не можеш да свършиш – предупреди тя, като го помпаше с ръка. – Или ще трябва да карам чак дотам, за да се преоблека.
Стиснал пръсти на волана, той изсъска и си пое дъх.
– Няма да забравя това, Онър. – Това беше заплаха.
Накара зърната ѝ да се стегнат и да се търкат в дантелата на секси сутиена, който беше нахлузила под горнището. Въпреки това тя дори не помисли да спре това – искаше да го направи, да се възползва от преживяването, за което съкрушената жена, която беше в началото на този лов, никога не би помислила.
– Ето – каза тя – това е входът на някакъв парк. – Зелена трева, няколко маси за пикник.
Извивайки волана, Дмитрий спря на малкия паркинг. По това време на деня беше твърде късно за разхождащите кучета и спортуващите и твърде рано за всички останали. Разкопча предпазния си колан, без да сваля ръката си от скута му, тя го отвори и се наведе, за да го захапе за ухото. Когато той потрепери, тя разбра, че е попаднала на още едно от горещите места по тялото му.
– Не предполагаш ли, че предното стъкло става непрозрачно?
Без да каже нито дума, той протегна ръка, за да докосне нещо на таблото. Секунда по-късно предното стъкло беше опушено в черно.
– Това изобщо законно ли е? – Облизвайки ушната му мида, тя вмъкна свободната си ръка през отворената яка на ризата му, за да играе с пръсти по вдлъбнатината в основата на гърлото му, усети как мускулите му се схващат.
– Престъпленията се увеличават. – Тъмни, опасни думи.
Накараха бедрата ѝ да се свият, в главата ѝ се завъртяха образи на най-еротичните наказания. Дмитрий нямаше да бъде лесен любовник – подобно на мъжа без лице, когото бе виждала в сънищата си, той изискваше, контролираше и притежаваше.
– Ти – промърмори тя, като използва и двете си ръце, за да разкопчае колана му – си най-сексапилният мъж, който съм срещала. – Той я накара да мисли лоши неща само с дишането си.
Разкопча копчето на панталона му, след като успешно освободи колана, тя свали ципа. И плъзна ръката си вътре, за да я затвори около гореща, твърда плът, покрита с кадифено мека кожа. Той отметна глава назад към облегалката за глава, едната му ръка все още беше на волана, а другата се извиваше около тялото ѝ, за да се забие в задната част на горнището ѝ. Напрегнатата линия на гърлото му беше неустоимо изкушение. Продължавайки да го гали с твърди движения, които караха сухожилията на врата му да побеляват на фона на топлата съблазън на кожата му, тя целуна пътя си нагоре по едно от тези сухожилия… и след това го ухапа.
Ръката му се сплеска на гърба ѝ с едно-единствено, внезапно движение, след което отново я заби в горната ѝ част. Миг по-късно те се целуваха. Този път не беше лека четка, не беше изследователски допир. Това бяха само езици, зъби и злокобна влажност, докато той я целуваше като мъж, който е мислил за груб, потен, мръсен секс и не му пука дали тя го знае.
Задъхана, когато се разделиха, тя го стисна в юмрук, поглади го силно и бързо. Веднъж. Два пъти. Очите му блестяха.
– Ако не знаех по-добре – каза той – щях да кажа, че си вземала уроци как най-добре да ме задоволиш.
– Би трябвало да спра това сега заради този коментар, но ти си в кръвта ми, Дмитрий. – Без да дава шанс на страха да се надигне, тя наведе глава и го пое в устата си.
– Майната му! – Ръката му се сви по-силно в горната ѝ част, но не направи никакво движение, за да я бутне или да насочи главата ѝ по друг начин, сякаш знаеше колко тънка линия е извървяла.
Дмитрий беше опитал всяко сексуално удоволствие, което можеше да се опита. Беше се вмъквал в императрици и кралици, беше се търкалял от легла с повече от едно друго тяло в тях, беше задоволяван от най-опитните куртизанки и най-разпуснатите безсмъртни. За един кратък, остър миг от време развратът го бе накарал да забрави.
След това това се превърна в игра, в която искаше да види докъде може да стигне, на колко излишни неща може да се отдаде, без да се самоунищожи. През последните сто години обаче дори еротиката не успяваше да го задоволи – той играеше играта, но със студена пресметливост, с малко топлина. И все пак в този момент не можеше да си представи, че някога е бил погълнат от такова безсилие. Наложи се да не забие ръка в косата на Онър, за да я научи какво точно му харесва.
Да държи ръцете си там, където бяха, беше упражнение в най-сурово самоограничаване. Не смееше да погледне надолу, да види тази великолепна уста, която го обработваше с буйна увереност. Тогава Онър избръмча в гърлото си и тялото му се изви, гръбнакът му се изкриви, когато удоволствието се издигна от члена му, за да се разбие в него в брутална каскада.
Тя не откъсна устата си от него, когато той се разпадна, изпивайки семето си с чувствена откритост, която го накара да се замисли коя ще бъде тя, когато стане напълно цялостна, без повече пукнатини в психиката си. Вече не е счупена, помисли си той, гърдите му се повдигнаха, когато тя отдръпна устата си от него с последно продължително засмукване, а фини следи на докосване.
Подпряла се с ръце на бедрото му, тя се изправи пред него. Бузите ѝ бяха зачервени, очите ѝ – дълбоко, страстно зелени, устните ѝ – пухкави и червени. Освободи се от хватката си за горната ѝ част, за да се оправи, и я гледаше как го гледа. В мига, в който той приключи с колана си, тя се извъртя през конзолата между седалките, за да се свие в скута му, сложила глава на едното му рамо, а с ръка проследяваше рисунки на другото през фината материя на ризата му.
Той я обгърна с едната си ръка, а свободната постави на бедрото ѝ.
– Последният път, когато се целувах в превозно средство, нямаше коли. – Беше в количка, натоварена със зеленчуци. По някакъв начин беше уговорил скандализираната си нова съпруга да се качи отзад, където я беше обладал най-обстойно и задоволително.
Но най-любимият му спомен беше за Ингрид, която един слънчев ден се появи сама в каруцата, с покана в кафявите си очи, която никога не беше изричала. Не и тогава. По-късно, когато вече бяха заедно от няколко години, когато Миша ходеше, тогава жена му понякога бе прошепвала в ухото му най-грешните приветствия.
Както сега друга жена захапа ушната му мида и каза:
– Искам устата ти върху мен, Дмитрий – с нисък, хриплив тон, който беше толкова добър, колкото и докосването. – Сънувах го, събудих се с чаршафите, омотани около краката ми, и с ръка между бедрата ми.
Придвижвайки собствената си ръка по-високо по бедрото ѝ, той я вмъкна между краката ѝ. Тя потрепери, но не му се противопостави. Вместо това направи онова нещо, което правеше – плъзна едната си ръка около раменете му, а с другата притисна челюстта му, докато дърпаше главата му към себе си.
Той превърна целувката в бавно, лениво съблазняване, докато натискаше с дланта на ръката си, притискайки шева на дънките ѝ към клитора ѝ. Точно това. Никаква друга намеса. Прост, неумолим натиск, при който дъхът ѝ се променяше, а тялото ѝ се опитваше да се движи срещу докосването му.
– Искаш ли да се движа, Онър? – Попита той, като намали натиска. – Бъди добро момиче и кажи думите.
Тя захапа долната му устна. Силно. Устата му се изкриви и той започна да разтрива – малки, леки движения нагоре-надолу, които я накараха да се извие, а горещият ѝ аромат се издигна, за да напои въздуха в колата. Чувствителен към миризмите, той щеше да долови нотките ѝ за дни напред. Беше почти сигурен, че пенисът му щеше да се изправя всеки път.
– Дмитрий. – Ръката ѝ, хванала се отстрани на шията му, застина.
Почти можеше да види как вълните на удоволствието се търкалят по тялото ѝ. Направи си бележка, че един ден скоро ще я гледа как свършва, докато лежи гола в леглото му. Когато тя се отпусна срещу ръката му, той подпря тази ръка на вратата, оставяйки я да се размаже на двете седалки, единият дълъг крак сгънат и подпрян на пътническата седалка, а другият – на пода. Зачервените извивки на гърдите ѝ се издигаха нагоре-надолу в накъсан ритъм, който беше най-силното съблазняване.
Виждайки, че очите ѝ са упоени почти до черно от удоволствие, той прокара ръка по корема ѝ. Не трепна, нямаше и намек за страх. И така, той плъзна тази ръка нагоре, за да обхване гърдите ѝ, като през цялото време поддържаше контакт с очите, за да знае, че това е той, а не някой друг. Накъсано дишане, ръката ѝ се вкопчи в страната му.
– Обичаш да натискаш, нали?
– Ако не го правя – мърмореше той, навеждайки се, за да я целуне, докато опипваше и оформяше гърдите ѝ със собствена ръка – как някога ще те накарам да стигнеш дотам, че да ми позволиш да те вържа и да използвам камшик върху теб?
Назад към част 25 Напред към част 27
