Глава 15
ТРИКСИ
Грим срещна Грейв и Алекс по средата на пътя към входа на клуба. Алекс внимателно ме спря с ръка на ръката ми, придърпвайки ме към себе си. Той повдигна една вежда към Грим. Грим ми хвърли едно малко движение на устните си, преди да насочи вниманието си отново към Алекс.
– Какво? – Попита Алекс.
– Исках да ви предупредя за това, което може да се случи, когато влезем в параклиса – каза Грим, като запали цигара, отстъпвайки крачка назад от мен, докато го правеше. Подарих му малка, благодарна усмивка. Алекс нежно разтри корема ми. – Клубът мисли да свика гласуване за сваляне на Саботаж от президентската му позиция и понижаването му в ранг, който се отваря
– Добре – каза Изи и се приближи до нас, докато нареждаше на момичетата да влязат вътре. – Не го искам повече за президент, Грим. Едва не получих шибан пристъп на паника при Алекс. Не мога да правя такива глупости.
Хванах ръката ѝ в моята и я стиснах нежно. Тя стисна ръката си, а очите ѝ плуваха в сълзи.
– Не мога да го загубя, Грим.
Той я погледна, а тъмните му очи не разкриваха нищо. Честно казано, единственият път, когато бях виждала този човек да показва емоции, беше когато двамата с Грейв се опитваха да ме извадят от мрака.
– Тогава трябва да поговориш с него и да му кажеш това, Изи. Ако има човек в този клуб, когото Саботаж ще послуша, това си ти. – Напомни ѝ Грим. – Винаги си имала начин да се разбереш с този човек, въпреки че двамата си блъскате главите.
Тя кимна и след като стисна ръката ми за последен път, влезе вътре, за да говори със съпруга си. Алекс притисна устните си към моите, преди да погледне към Грим.
– Ако той се оттегли, какво тогава? – Попита Алекс.
– Първо, ще ме направят президент – информира ни Грим. – Ето защо имам нашивка на вицепрезидент. Второ, ако приеме, ще ти върна нашивката. След това свиквам гласуване, за да те направя – каза той, сочейки с пръст към Алекс – мой вицепрезидент. – Втренчих се в Грим. Не бях очаквала това.
– Съгласен съм – каза Грейв, докато пъхаше ръце в джобовете на дънките си. Той погледна към Алекс. – Клубът има нужда от силен човек като теб за наш вицепрезидент. – Каза той честно.
Алекс погледна към мен.
– Какво мислиш, момиченце? – Попита ме той.
Повдигнах рамене, сърцето ми се разтуптя в гърдите, че Алекс се интересува от мнението ми за това дали да стане вицепрезидент.
– Мисля, че ще ти е от полза все пак да си част от нещо – казах му честно. – Ти винаги си бил човек, който е ценял структурата, Алекс. – Напомних му. – А това, че си вицепрезидент, ще ти даде възможност да се увериш, че гласът ти се чува.
– И той ще бъде чут – увери го Грим. – Всъщност гласът на всеки член на този клуб ще бъде чут. Нещата ще се променят. Не можем да имаме братство, ако продължаваме да правим глупости по начина, по който ги правеше Саботаж.
– Църква. – Каза Инк, докато измъкваше главата си от вратата.
– Искам те на тази маса, Алекс – каза Грим, завъртя се на пета и се отправи към вратата.
Алекс се наведе и притисна устни към моите, преди да последва Грейв и Грим в клуба, като през цялото време държеше ръката си на гърба ми.
– Ела да ме извикаш, ако имаш нужда от мен. – Каза ми той, когато спря пред вратата на параклиса. Отворих уста, за да протестирам, знаейки колко гадости мога да си навлека за това, че прекъсвам срещата. – Имам предвид това, момиченце. Ако имаш нужда от мен, нахлуй на срещата.
Кимнах в знак на разбиране, знаейки, че Алекс не си прави шеги. Той притисна устни към челото ми, преди да изчезне в параклиса, затваряйки вратата след себе си.
Седнах до Изи на масата, на която беше тя, а Лейла беше срещу нас. Поех си дълбоко дъх, като се стегнах. Лейла никога не ме беше харесвала – не харесваше и Пени. За нея ние бяхме просто клубни курви, независимо кой щеше да се окаже старецът ни.
– Той се оттегля – съобщи ни Изи. – Купър е на защитения телефон с всички тях и Саботаж ще говори с него за това, че ще се качим там за известно време, докато се справим с този, който се опитва да го отстрани.
– Боже мой. – Задави се Лейла, а очите ѝ бяха разширени от шок. – Как, по дяволите, накара Саботаж да се съгласи на това?
Брадичката на Изи се поклати, а в очите ѝ се появиха сълзи. Обвих ръката си около нейната и я стиснах нежно.
– Бременна съм. – Прошепна тя, а гласът ѝ се пречупи. – Толкова много се опитвах да изчакам да му кажа, докато не мога да направя нещо, с което да го изненадам, но бях прекалено уплашена, че той ще се опита да запази президентската нашивка и ще го загубя. Така че, безсрамно, използвах бебето, за да го накарам да се откаже от всичко.
– О, Изи – казах тихо.
– Съжалявам, че плача толкова много. – Избърса бузите си със свободната си ръка. Поклатих глава към нея, като отново стиснах ръката ѝ. Никога не е трябвало да се срамува от това, че плаче. По дяволите, аз го правех през цялото време. – Просто толкова се страхувам да не загубя Саботаж. Той никога не е казвал на никого за гадостите, които се случват. Нямам представа от колко време се случват тези гадости.
– Не е трябвало да го крие от теб – казах честно на Изи.
Лейла поклати глава.
– Вероятно го е направил, за да се опита да ѝ спести мъката, Трикси. – Втренчи се в мен Лейла. Въздъхнах. – Значи може би е трябвало да го запази в тайна от нея. Има причина никоя от нас да не бъде допусната в този параклис.
Изсмях ѝ се, най-накрая ми беше писнало от нейните глупости. Изи се нуждаеше от подкрепа, а Лейла се държеше като кучка без причина. Бях уморена. Днешният ден беше пълна буря и нямах нужда от нейната кучкарщина на всичкото отгоре.
– Не всички сме слаби като ебачи и обичаме да ни държат в неведение, Лейла. – изръмжах ѝ в отговор.
– Вероятно е добре, че си такава, като се има предвид колко шибано психически нестабилна си. – Скара ми се Лейла. Аз пребледнях. – Разхождаш се тук и се опитваш да утешаваш хората, сякаш си се оправила. Трябва да си държиш носа там, където му е мястото. Ти си клубна курва, Трикси. Винаги ще бъдеш.
– Дръжте се, бе… – изпъшка Изи, но аз я прекъснах, като скочих от стола си.
– Коя, по дяволите, си мислиш, че си?! – Изкрещях ѝ. – Ти не знаеш и първото проклето нещо за мен, нито за гадостите, през които съм минала! – Изригнах.
– О, сега имаш глас?! – Изкрещя към мен.
– Уморен съм, Лейла! – Изкрещях ѝ в отговор. – Не си отваряй шибаната уста за глупости, за които нямаш никаква представа!
– Наистина?! – Скара ми се Лейла, като също скочи. – Никой, който е с ума си, не трябва да му се натрапва лекарство в шибаното гърло! – Ръцете ми трепереха. Сълзите изгаряха в очите ми. Бях наранена, но и ядосана. И наистина бях адски уморена от нейните глупости. – Никога не си имала всичко накуп, Трикси, и ако Алекс имаше поне малко проклет разум в себе си, щеше да се увери, че нямаш никакъв контакт с дъщеря си!
Това беше последната капка. Вече години наред се молех за дъщеря си – молех се за някаква почивка, за да мога да я обичам и да я държа в ръцете си, когато пожелая. Най-накрая имах това и никой нямаше да каже на мен или на Алекс, че не трябва да съм около нея.
Нахвърлих се върху нея от другата страна на масата, като повалих и двете ни на пода, а от устните ми се изтръгна рев на ярост. Обвих ръцете си около гърлото ѝ.
– Майната ѝ, Трикси! – Изкрещя Алекс. Ръцете му се увиха около ребрата ми и ме издърпаха от Лейла. Дори не бях осъзнала, че съм имала време да я ударя, но явно съм го направила, тъй като носът и устните ѝ кървяха.
– Боже Господи! – Изкрещя Хатчет, докато се втурваше да помогне на Лейла да стане от пода.
– Тя… – започна Лейла.
– Замълчи! – Изръмжа Хатчет на Лейла, докато я поставяше на стола.
Алекс ме обърна с лице към себе си, като притисна лицето ми в ръцете си и ме проследи с очи.
– Добре ли си? – Попита ме тихо той.
Кимнах му.
– А бебето?
– Бебето е добре – уверих го аз. Поех си накъсано дъх. – Съжалявам – тя просто…
– Чухме, момиченце. – Успокои ме Алекс. – Тя нямаше никакво право да направи това, което ти направи.
– Защо, по дяволите, каза това на Трикси? – Поиска Хатчет от Лейла, като взе бебешка кърпичка от Изи и започна да избърсва кръвта от лицето на Лейла.
– Тя не разбира как се случват нещата… – ядосано започна да казва Лейла, но Хатчет отново я прекъсна.
– Глупости. – Обърна се Хатчет към Лейла, докато нежно галеше лицето ѝ. Докосването му беше меко и успокояващо, въпреки че явно беше ядосан. – Това, което ѝ каза – да ѝ хвърляте шибаните гадости в лицето по този начин – тази гадост няма нищо общо с това, че Трикси не разбира как работят гадовете тук.
Той внимателно обърна лицето ѝ, за да го погледне, а очите му бяха твърди.
– А Трикси разбира тези неща по-добре от теб. – Информира я той. – Тя винаги е изпълнявала ролята си на жена от клуба – а не на уличница, както ти така небрежно си решила да я наречеш. Тя разбира ролята си на пазителка – разбира ролята си да утешава другите жени. Без значение колко много някоя жена от този клуб е вбесила Трикси, тя никога не би казала това, което ти направи с нея, без значение как се е чувствала.
Алекс прокара устни по челото ми, а ръцете му се стегнаха около мен, докато слушаше разговора на Хатчет с Лейла. Той погледна към мен.
– Знаеш, че не си клубна курва, нали? – Попита ме той.
Преглътнах трудно.
– Тя не греши, Алекс – прошепнах аз.
Очите му се втвърдиха.
– Никой мъж в този клуб не те смята за клубна курва, Трикси – каза ми грубо Грим и студените му очи се срещнаха с моите. Преглътнах нервно. – Никога не сме го правили и никога няма да го направим.
– И ти си силна, момиченце – нежно ми каза Алекс. Той хвана ръката ми и я притисна към гърдите си точно над равномерния ритъм на сърцето си. – Ти си толкова силна, бейби, защото вместо да се сгушиш в черупката си, когато Лейла ти каза тези глупости, ти се бори.
– Не беше правилно – казах му тихо.
Той сви рамене.
– И? – Попита ме. – Това, което тя ти каза, също не беше правилно. А това, че имаш нужда от лекарства, не те прави по-малко човек. То ти помага, момиченце.
– Дължиш извинение на Трикси – каза Хатчет на Лейла. – Но не ѝ казвай нито едно проклето нещо, докато не си готова да го кажеш и да го мислиш сериозно. Трикси е била тук много преди теб, Лейла, и всеки мъж в този клуб – включително и аз – я защитава по начин, който много други жени не разбират. Не съм сляп – знам, че това не ти харесва, но то е такова, каквото е. Трикси е по-малка сестра за всеки мъж в този клуб – е, с изключение на Алекс. – Каза той, като стрелна усмивка към нас. Изчервих се, когато Алекс хрисимо се засмя. – Ще направим всичко, което трябва, за да я защитим.
Лейла погледна в скута си. Хетчър отново нежно докосна лицето ѝ, като върна очите ѝ към неговите.
– Каквито и да са чувствата ти към нея, имам нужда да ги преодолееш, бейби. Трикси е тук и ще остане. Иска ми се да се научиш да опознаваш хората, преди да започнеш да ги съдиш. – Каза ѝ тихо той. – Трикси има златно сърце, бейби, и вие двете бихте били фантастични приятели, ако просто успееш да преодолееш омразата си към нея.
– Обичам те – прошепна ми Алекс, като отклони погледа ми от Хатчет и Лейла.
Погледнах го с лъчи. Той се усмихна, докато прокарваше ръка по гръбнака ми.
– И аз те обичам – казах му аз.
– Мамо, Матю не споделя X-Box-а! – Изкрещя Ксандра от горния етаж.
Алекс леко притисна устните си към моите, преди да ме пусне, а той и Тор се отправиха нагоре по стълбите.
– Котето ти има нокти. – Каза той на Алекс с усмивка.
Алекс го избута надолу по стълбите, като накара Тор да се приземи тежко върху задника си. Всички в стаята избухнаха в смях, докато Тор се взираше в Алекс. Алекс само му се усмихна самодоволно.
– Хатчет и всички останали може и да те търпят като болка в задника, Тор, но не и аз. – Напомни му Алекс.
Тор извъртя очи.
– Винаги си бил с пръчка в задника.
Алекс сви рамене.
– Не, просто нямам нужда да ми казваш, че моето момиченце има нокти – каза му Алекс. Той ми намигна. – Драскотините по гърба ми са ежедневно напомняне за ноктите, които тя има.
Изчервих се, когато Грейв избухна в смях и преметна ръка през раменете ми.
– По дяволите, Трикси. – Погледна той към Алекс. – Колко извратена е тя?
Алекс го посочи с пръст, преди да изчезне от погледа.
– Внимавай, братко, и махни ръката си от моята жена. – Предупреди той.
Грейв отново избухна в смях, докато ме пускаше.
Назад към част 14 Напред към част 16
